Писателят и издател Димитър Томов пред „Труд”: Днешните македонци са жертва на Едипов комплекс
В тези размирни времена е рискова и най-малката провокация, изключително, когато става дума за национални дела и идеали. Една искра може да възпламени пожар тук на Балканите. След месец в Македония следва референдум за името й – по какъв начин да тълкуваме разнопосочните сигнали, които идват от изказвания на високопоставени персони там. Има ли рискове за България и какви са те. По тези въпроси беседваме с писателя Димитър Томов .
– След месец време в Македония следва референдум за името на страната. Но по какъв начин да тълкуваме дейностите и приказките на македонския министър председател Зоран Заев в последно време, които с право ядосаха доста хора у нас?
– На въпроса ви ще отвърна с въпрос: какво ли още би трябвало да се случи към ескалиращото задкулисие по „ избора “ на новото име на БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония), с цел да се изплашен българските държавни мъже и изключително така наречен „ воеводи “ от нашенското Вътрешна македонска революционна организация? Последния четвърт век гърците си разиграват геополитическото троянско конче, обяздено в натовския ни яхър, с цел да мачкат нашите македонски братя – сакън да не си назоват държавицата съгласно личните си разбирания и воля. Освен, че през 1992 година България първа призна новоизлюпената в полога на Организация на обединените нации БЮРМ, българите и все още се държим по отношение на кръвните си съседи като родната майка от библейската соломонова алегория, дето отстъпила чедото си на подправената претендираща родителка, единствено и единствено детето да остане цяло и живо, тъй като премъдрият Соломон отсъдил, че, с цел да има правдивост, щял да го разполови сред спорещите страни.
– Да, само че хиляди лета след Соломона излиза, че би трябвало да се съгласим на името „ Северна Македония ”?
– За страдание, Майка България е заставена от презокеански, западноевропейски и балкански мащехи да „ преглътне “ подлия хап „ Северна Македония “, без да гъкне. Още незасъхнали подписите под формалните договорености сред гърци и македонци от средата на месец юли т. година, търсещата пълнокръвна държавност наша западна съседка ни сюрпризира пренеприятно с привидно либерален акт – насрочването на референдум с един-единствен въпрос, който, в случай че не беше така подло дефиниран в невъзможността да се отговори по никакъв различен метод с изключение на „ вярно “, просто е искрено безумен и убийствено нагъл – не толкоз към македонското население, колкото към България и българите: „ Подкрепяте ли участие в Европейски Съюз и НАТО с приемане на контракта сред Република Македония и Република Гърция? “ Нека оставим настрани по какъв метод и с какво болшинство този въпрос бе признат от македонския парламент.
– Вие съмнявате ли се в резултата от този референдум? Мислите ли, че е допустимо болшинството да гласоподава срещу участие в НАТО и Европейски Съюз?
– Не имам вяра, че болшинството от хората, юрнали се към урните на 30 септември, ще отхвърли тази опция. Защото на размирния ни Балкански полуостров, даже най-обикновените му днешни жители се водят от обикновено възприятие за самозапазване, а след рухването на Берлинската стена и отместване на геополитическото махало на Запад, нито маломерните страни, нито малобройните нации от нашия регион, би трябвало да бъдат упреквани в инстинкта си да имат релативно несъмнено настояще и бъдеще.
– Как приемате това, че гласуващите в допитването ще би трябвало да се преценяват с гръцкия контракт, само че не и с българския?
– За всеки българин е обидно пренебрежителното безсрамие или нахалното неуважение по отношение на България, като член на Европейски Съюз, че живеещите в македонската страна са заставени да дават отговор на въпрос за бъдещата си принадлежност към НАТО и Европейски Съюз САМО според от контракт с Гърция. Сякаш подписаният едвам преди година „ Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония “ няма никакво значение за туй лелеяно участие на новокръщаваната страна. Унизителна за нас, българите, е даже мисълта, че освен нашите съседи считат, че позицията на България постоянно ще бъде на дисциплиниран наблюдаващ на процеси към одобряването на сегашната македонска страна, та даже доста постоянно това да е с цената на неспиращо подправяне на българската национална еднаквост и история.
– Добре и какво би трябвало да създадем тогава?
– България би трябвало ясно да съобщи пред страните-членки на Европейски Съюз: няма да допуснем прилежаща нам страна както и да я назоват, в случай че тя ще си търси еднаквост и одобряване на антибългарска основа и ще краде непрекъснато историята на една от най-старите страни в Европа – България, просъществувала над 1300 година без да си сменя името.
– Защо обаче сякаш ние избираме да мълчим, не сме като гърците, които се борят със зъби и нокти?
– Не съм склонен, че мълчим. Мълчат управниците, само че хората – не. Изключително обезпокоително желая да заявя, освен от свое име, а от името на десетки близки или по-далечни люде от всички пластове на нашето българско общество: у нас ежедневно се наслагва чувството, че измежду българската политическа върхушка има някаква омерта във връзка с отбраната на българските национални ползи – да се затрайва, да не се шукне даже по отношение на това, което е в ущърб на България, щом иде тирада да се поддържа Македония. Докога българското общество ще чака формалната позиция на Народното събрание, Президента и Премиера за това дали България и българския народ са съгласни с името Северна Македония?
– И стигаме до най-тънката алена линия сред София и Скопие – разногласието кой е македонец.
– Мълчанието или заобикалянето на най-същностния въпрос е признават ли днешните скопски политикани, че до края на Втората международна война народът ни е един – българин е синоним на македонец, а македонец – на българин. Звънливо, ясно и недвусмислено са го изричали всички български македонски революционери през XIX и XX век. От отговора на този въпрос зависи дали ще се постави завършек на шизофреничното раздвояване на това що за люде са взели участие в обещано историческо събитие или други битово-духовни каузи от предишното: въстания, протести, войни, основаване на културни полезности, книжовна активност, църковни и просветителски средища и прочие.
– Освен Заев, в общия хор се включи и някогашният македонски министър председател Люб(п)чо Георгиевски, който в изявление майсторски се опита да заблуди, като счита че сме македонци.
– За последните изцепки на настоящия министър председател Зоран Заев и на някогашния Люпчо Георгиевски най-добре пасва българската сентенция: „ Халваджията за бозаджията “. Българския жител Люпчо Георгиевски бих попитал: признава ли, че писмеността на претендиращия за самостойност македонски език е основана едвам в края на 1944 година? Тогава на какъв език, с изключение на на българския литературен, са всичките писмени монументи и документи по тия земи епохи преди този момент? Ще спрат ли фалшификаторите от Скопие да зоват единствено македонски писатели най-значимите имена от българската възрожденска литература и просвета? Ще отстранен ли лепенката от първата дума върху корицата на първия наш фолклорен алманах, който братя Миладинови още през 1861 година са озаглавили „ Български национални песни “? Кога ще престанат да оскверняват съкровените литературни шедьоври на българския класик Димитър Талев? И не на последно място бих попитал тоз новоизлюпен нашенски жител ЛюПчо (Георгиевски) заради что се срамиш да се напишеш ЛюБчо?
– Вие по какъв начин си обяснявате това?
– Името му ЛюПчо е блестящо въплъщение на сбърканото словообразуване в измисления македонски език, с цел да се разграничава по някакъв метод от българските книжовни догми: името Любомир, Любчо идва от глагола любя, от божествената дума обич. А неговото Люпчо е производно от глагола „ люпя “ (най-често се използва за семки, но виждаме, че неговият притежател Георгиевски се пробва да люпи историята)!
– Между другото, на думите му не устоя и секретарката на Ванче Михайлов – Вида Боева Попова, която пред „ Труд ” безпощадно разобличи казаното от него и бе безапелационна, че сме един народ, който живее в две страни към този момент.
– Познавам Вида и напълно поддържам нейната позиция. А тя е 100% историческата истина, която всички български македонци са отстоявали последните 200 години.
– Положението на Заев е много внимателно – той би трябвало да лавира сред сънародниците и съседите си. Но е реалност, че ядоса доста българи с изказването, че Илинденското въстание е македонско и то дни откакто с Борисов дружно честваха 100-годишнината му.
– На тоз безпаметен Зоран Заев, някогашен кмет на Струмица, бих му задал някои въпроси за жанр и религия, които даже заради месторождението си би следвало да знае и помни. Знае ли той, кой беше огромният българин Александър (Алекси) Стоименов, родом от струмишкото село Велюса, лежал 14 години в най-мрачните сръбски зандани, единствено тъй като е дръзнал да се опълчи против историческите фалшификации за смяна на етноса на македонските българи след основаването на македонската република в състава на СФРЮ?
– Вие познавахте ли го?
– Да, и по провидението на ориста другарувахме с бай Алекси, когато той към този момент беше избягал в Белгия, а личния си ресторант „ Кошарата “ бе трансформирал в средище на македонското българско сдружение „ Тодор Александров “. През далечната 1987-ма този страдалец на Македония проводи сина си Иван (кръстен на огромния българин Иван Михайлов) да приключи учебно заведение в България, в родината си, към която считаше неразделна и македонската земя. Имах достойнството да бъда ръкоположен за аставник на този наследник, а след измененията от 1990 година бай Алекси откровено се радваше, че историческата истина за българите от Македония ще спечелва. В края на живота си, със скромното мое подпомагане, Александър Стоименов отпечата в издателството на Софийския университет мемоарно-публицистичната си книга „ В отбрана на Македония “.
– Поставял ли е той даже под малко подозрение българската национална принадлежност на македонците?
– Какво подозрение! Та той още в предговора изрично пропъжда всевъзможни подозрения по отношение на българската национална принадлежност на македонците. И единствено с какви знаменателни думи приключва: „ Искам да оказа помощ на моите приятели, страдали в името на Вътрешна македонска революционна организация, само че останали надалеч от истината, да схванат, че Вътрешна македонска революционна организация не е политическа партия за правене на пари, а е национална организация, зародила върху неправдите на Берлинския контракт, поради откъсването на Македония от Майка България. “ А знаете ли, че таман посредством Алекси Стоименов се срещнах с Вида Попова…
– Така ли? Бихте ли разказали по-подробно за тази среща?
– Още преди 1989 година стана дума, че е хубаво в България да бъдат издадени спомените на Иван Михайлов в четири тома. Благодарение на Вида аз владея истинското ръкописно наследство на Ванче от 1979 година, с което той дава всички права върху своите съчинения на Вида Попова. Сключих с нея контракт като шеф на университетското издателство и тези четири тома бяха отпечатани за българската аудитория с помощта на Вида Попова. Дълбок реверанс към нейното дело и поради това, че тя продължава да пази паметта и светлото дело на огромния българин Ванче Михайлов.
– Какъв извод виждате вие от създалата се обстановка в този момент с признание на името на Македония?
– Много постоянно през последните години българската интелигенция е упреквана, че не взема отношение по значими публични национални въпроси. Но в последните месеци българската интелигенция – ежедневно учени, писатели, общественици, нападат българската политическа върхушка за вземе отношение и всички типове управляващи – президент, министър председател, изпълнителна власт би трябвало да консолидират своята позиция по отношение на признаването името на Македония и на нейното участие в Европейски Съюз да не бъде за сметка на България. Да не изпадат в дребнави вътрешни политически крамоли по този начин, както одобриха обща позиция за недопускане на бежанци. Видя се, че могат да се консолидират, по този начин би трябвало и да се консолидират да няма вътрешно-политически разногласия. България би трябвало да има единна позиция в лицето на всички типове управляващи. А те имат поддръжката на българския народ и освен на неговата интелигенция. Така, както прилежащите нам балкански държани го вършат – гърци, сърби, румънци от десетилетия.
– Днешните македонци не са ли жертва на някаква своя измислена приказка?
– Днешните жители на някогашната югославска република Македония би трябвало да знаят, че са самобитни жертви на Едипов комплекс. Едип умъртвил татко си заради неведение, по този начин те алегорично и постоянно изцяло умишлено убиват дедите си, изопачават живота и идеята им. Правят го тъй като са решили да бъдат герои навръх такава измислена приказка за надълбоко антично македонско завещание. Нека да е ясно, че свидетелствата за българското съзнание на техните предци са многочислени и могат да бъдат открити на всички места. Независимо дали са пристигнали в България или са отпътували за Америка, тези бежанци са считали себе си за българи от Македония, а не за обособен македонски народ. Именно поради идеята на българската независимост и еднаквост доста рожби на Македония са изгубили живота си. Колкото и мощна да е самоизмамата на днешните македонци, тя не може да не отзвучи като тежка нарцистична контузия. А тези контузии болят дълго.
– Ще продължи ли и отсега нататък на Балканите да мирише на барут?
-Докато има барут, ще мирише на барут, само че той не трябва да бъде възпламеняван.
Нашият посетител
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. През 1986 година във връзка 100-годишнината на Алма Матер е измежду създателите на Университетското издателство “Св. Климент Охридски ” и в продължение на 25 години е негов шеф. За този интервал той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземляра. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.
– След месец време в Македония следва референдум за името на страната. Но по какъв начин да тълкуваме дейностите и приказките на македонския министър председател Зоран Заев в последно време, които с право ядосаха доста хора у нас?
– На въпроса ви ще отвърна с въпрос: какво ли още би трябвало да се случи към ескалиращото задкулисие по „ избора “ на новото име на БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония), с цел да се изплашен българските държавни мъже и изключително така наречен „ воеводи “ от нашенското Вътрешна македонска революционна организация? Последния четвърт век гърците си разиграват геополитическото троянско конче, обяздено в натовския ни яхър, с цел да мачкат нашите македонски братя – сакън да не си назоват държавицата съгласно личните си разбирания и воля. Освен, че през 1992 година България първа призна новоизлюпената в полога на Организация на обединените нации БЮРМ, българите и все още се държим по отношение на кръвните си съседи като родната майка от библейската соломонова алегория, дето отстъпила чедото си на подправената претендираща родителка, единствено и единствено детето да остане цяло и живо, тъй като премъдрият Соломон отсъдил, че, с цел да има правдивост, щял да го разполови сред спорещите страни.
– Да, само че хиляди лета след Соломона излиза, че би трябвало да се съгласим на името „ Северна Македония ”?
– За страдание, Майка България е заставена от презокеански, западноевропейски и балкански мащехи да „ преглътне “ подлия хап „ Северна Македония “, без да гъкне. Още незасъхнали подписите под формалните договорености сред гърци и македонци от средата на месец юли т. година, търсещата пълнокръвна държавност наша западна съседка ни сюрпризира пренеприятно с привидно либерален акт – насрочването на референдум с един-единствен въпрос, който, в случай че не беше така подло дефиниран в невъзможността да се отговори по никакъв различен метод с изключение на „ вярно “, просто е искрено безумен и убийствено нагъл – не толкоз към македонското население, колкото към България и българите: „ Подкрепяте ли участие в Европейски Съюз и НАТО с приемане на контракта сред Република Македония и Република Гърция? “ Нека оставим настрани по какъв метод и с какво болшинство този въпрос бе признат от македонския парламент.
– Вие съмнявате ли се в резултата от този референдум? Мислите ли, че е допустимо болшинството да гласоподава срещу участие в НАТО и Европейски Съюз?
– Не имам вяра, че болшинството от хората, юрнали се към урните на 30 септември, ще отхвърли тази опция. Защото на размирния ни Балкански полуостров, даже най-обикновените му днешни жители се водят от обикновено възприятие за самозапазване, а след рухването на Берлинската стена и отместване на геополитическото махало на Запад, нито маломерните страни, нито малобройните нации от нашия регион, би трябвало да бъдат упреквани в инстинкта си да имат релативно несъмнено настояще и бъдеще.
– Как приемате това, че гласуващите в допитването ще би трябвало да се преценяват с гръцкия контракт, само че не и с българския?
– За всеки българин е обидно пренебрежителното безсрамие или нахалното неуважение по отношение на България, като член на Европейски Съюз, че живеещите в македонската страна са заставени да дават отговор на въпрос за бъдещата си принадлежност към НАТО и Европейски Съюз САМО според от контракт с Гърция. Сякаш подписаният едвам преди година „ Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония “ няма никакво значение за туй лелеяно участие на новокръщаваната страна. Унизителна за нас, българите, е даже мисълта, че освен нашите съседи считат, че позицията на България постоянно ще бъде на дисциплиниран наблюдаващ на процеси към одобряването на сегашната македонска страна, та даже доста постоянно това да е с цената на неспиращо подправяне на българската национална еднаквост и история.
– Добре и какво би трябвало да създадем тогава?
– България би трябвало ясно да съобщи пред страните-членки на Европейски Съюз: няма да допуснем прилежаща нам страна както и да я назоват, в случай че тя ще си търси еднаквост и одобряване на антибългарска основа и ще краде непрекъснато историята на една от най-старите страни в Европа – България, просъществувала над 1300 година без да си сменя името.
– Защо обаче сякаш ние избираме да мълчим, не сме като гърците, които се борят със зъби и нокти?
– Не съм склонен, че мълчим. Мълчат управниците, само че хората – не. Изключително обезпокоително желая да заявя, освен от свое име, а от името на десетки близки или по-далечни люде от всички пластове на нашето българско общество: у нас ежедневно се наслагва чувството, че измежду българската политическа върхушка има някаква омерта във връзка с отбраната на българските национални ползи – да се затрайва, да не се шукне даже по отношение на това, което е в ущърб на България, щом иде тирада да се поддържа Македония. Докога българското общество ще чака формалната позиция на Народното събрание, Президента и Премиера за това дали България и българския народ са съгласни с името Северна Македония?
– И стигаме до най-тънката алена линия сред София и Скопие – разногласието кой е македонец.
– Мълчанието или заобикалянето на най-същностния въпрос е признават ли днешните скопски политикани, че до края на Втората международна война народът ни е един – българин е синоним на македонец, а македонец – на българин. Звънливо, ясно и недвусмислено са го изричали всички български македонски революционери през XIX и XX век. От отговора на този въпрос зависи дали ще се постави завършек на шизофреничното раздвояване на това що за люде са взели участие в обещано историческо събитие или други битово-духовни каузи от предишното: въстания, протести, войни, основаване на културни полезности, книжовна активност, църковни и просветителски средища и прочие.
– Освен Заев, в общия хор се включи и някогашният македонски министър председател Люб(п)чо Георгиевски, който в изявление майсторски се опита да заблуди, като счита че сме македонци.
– За последните изцепки на настоящия министър председател Зоран Заев и на някогашния Люпчо Георгиевски най-добре пасва българската сентенция: „ Халваджията за бозаджията “. Българския жител Люпчо Георгиевски бих попитал: признава ли, че писмеността на претендиращия за самостойност македонски език е основана едвам в края на 1944 година? Тогава на какъв език, с изключение на на българския литературен, са всичките писмени монументи и документи по тия земи епохи преди този момент? Ще спрат ли фалшификаторите от Скопие да зоват единствено македонски писатели най-значимите имена от българската възрожденска литература и просвета? Ще отстранен ли лепенката от първата дума върху корицата на първия наш фолклорен алманах, който братя Миладинови още през 1861 година са озаглавили „ Български национални песни “? Кога ще престанат да оскверняват съкровените литературни шедьоври на българския класик Димитър Талев? И не на последно място бих попитал тоз новоизлюпен нашенски жител ЛюПчо (Георгиевски) заради что се срамиш да се напишеш ЛюБчо?
– Вие по какъв начин си обяснявате това?
– Името му ЛюПчо е блестящо въплъщение на сбърканото словообразуване в измисления македонски език, с цел да се разграничава по някакъв метод от българските книжовни догми: името Любомир, Любчо идва от глагола любя, от божествената дума обич. А неговото Люпчо е производно от глагола „ люпя “ (най-често се използва за семки, но виждаме, че неговият притежател Георгиевски се пробва да люпи историята)!
– Между другото, на думите му не устоя и секретарката на Ванче Михайлов – Вида Боева Попова, която пред „ Труд ” безпощадно разобличи казаното от него и бе безапелационна, че сме един народ, който живее в две страни към този момент.
– Познавам Вида и напълно поддържам нейната позиция. А тя е 100% историческата истина, която всички български македонци са отстоявали последните 200 години.
– Положението на Заев е много внимателно – той би трябвало да лавира сред сънародниците и съседите си. Но е реалност, че ядоса доста българи с изказването, че Илинденското въстание е македонско и то дни откакто с Борисов дружно честваха 100-годишнината му.
– На тоз безпаметен Зоран Заев, някогашен кмет на Струмица, бих му задал някои въпроси за жанр и религия, които даже заради месторождението си би следвало да знае и помни. Знае ли той, кой беше огромният българин Александър (Алекси) Стоименов, родом от струмишкото село Велюса, лежал 14 години в най-мрачните сръбски зандани, единствено тъй като е дръзнал да се опълчи против историческите фалшификации за смяна на етноса на македонските българи след основаването на македонската република в състава на СФРЮ?
– Вие познавахте ли го?
– Да, и по провидението на ориста другарувахме с бай Алекси, когато той към този момент беше избягал в Белгия, а личния си ресторант „ Кошарата “ бе трансформирал в средище на македонското българско сдружение „ Тодор Александров “. През далечната 1987-ма този страдалец на Македония проводи сина си Иван (кръстен на огромния българин Иван Михайлов) да приключи учебно заведение в България, в родината си, към която считаше неразделна и македонската земя. Имах достойнството да бъда ръкоположен за аставник на този наследник, а след измененията от 1990 година бай Алекси откровено се радваше, че историческата истина за българите от Македония ще спечелва. В края на живота си, със скромното мое подпомагане, Александър Стоименов отпечата в издателството на Софийския университет мемоарно-публицистичната си книга „ В отбрана на Македония “.
– Поставял ли е той даже под малко подозрение българската национална принадлежност на македонците?
– Какво подозрение! Та той още в предговора изрично пропъжда всевъзможни подозрения по отношение на българската национална принадлежност на македонците. И единствено с какви знаменателни думи приключва: „ Искам да оказа помощ на моите приятели, страдали в името на Вътрешна македонска революционна организация, само че останали надалеч от истината, да схванат, че Вътрешна македонска революционна организация не е политическа партия за правене на пари, а е национална организация, зародила върху неправдите на Берлинския контракт, поради откъсването на Македония от Майка България. “ А знаете ли, че таман посредством Алекси Стоименов се срещнах с Вида Попова…
– Така ли? Бихте ли разказали по-подробно за тази среща?
– Още преди 1989 година стана дума, че е хубаво в България да бъдат издадени спомените на Иван Михайлов в четири тома. Благодарение на Вида аз владея истинското ръкописно наследство на Ванче от 1979 година, с което той дава всички права върху своите съчинения на Вида Попова. Сключих с нея контракт като шеф на университетското издателство и тези четири тома бяха отпечатани за българската аудитория с помощта на Вида Попова. Дълбок реверанс към нейното дело и поради това, че тя продължава да пази паметта и светлото дело на огромния българин Ванче Михайлов.
– Какъв извод виждате вие от създалата се обстановка в този момент с признание на името на Македония?
– Много постоянно през последните години българската интелигенция е упреквана, че не взема отношение по значими публични национални въпроси. Но в последните месеци българската интелигенция – ежедневно учени, писатели, общественици, нападат българската политическа върхушка за вземе отношение и всички типове управляващи – президент, министър председател, изпълнителна власт би трябвало да консолидират своята позиция по отношение на признаването името на Македония и на нейното участие в Европейски Съюз да не бъде за сметка на България. Да не изпадат в дребнави вътрешни политически крамоли по този начин, както одобриха обща позиция за недопускане на бежанци. Видя се, че могат да се консолидират, по този начин би трябвало и да се консолидират да няма вътрешно-политически разногласия. България би трябвало да има единна позиция в лицето на всички типове управляващи. А те имат поддръжката на българския народ и освен на неговата интелигенция. Така, както прилежащите нам балкански държани го вършат – гърци, сърби, румънци от десетилетия.
– Днешните македонци не са ли жертва на някаква своя измислена приказка?
– Днешните жители на някогашната югославска република Македония би трябвало да знаят, че са самобитни жертви на Едипов комплекс. Едип умъртвил татко си заради неведение, по този начин те алегорично и постоянно изцяло умишлено убиват дедите си, изопачават живота и идеята им. Правят го тъй като са решили да бъдат герои навръх такава измислена приказка за надълбоко антично македонско завещание. Нека да е ясно, че свидетелствата за българското съзнание на техните предци са многочислени и могат да бъдат открити на всички места. Независимо дали са пристигнали в България или са отпътували за Америка, тези бежанци са считали себе си за българи от Македония, а не за обособен македонски народ. Именно поради идеята на българската независимост и еднаквост доста рожби на Македония са изгубили живота си. Колкото и мощна да е самоизмамата на днешните македонци, тя не може да не отзвучи като тежка нарцистична контузия. А тези контузии болят дълго.
– Ще продължи ли и отсега нататък на Балканите да мирише на барут?
-Докато има барут, ще мирише на барут, само че той не трябва да бъде възпламеняван.
Нашият посетител
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. През 1986 година във връзка 100-годишнината на Алма Матер е измежду създателите на Университетското издателство “Св. Климент Охридски ” и в продължение на 25 години е негов шеф. За този интервал той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземляра. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ