Има ли Русия бъдеще?
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
На президентските избори Америка разголи душата си и този политически стриптийз, на американската душа, довел до успеха на Тръмп, изначало чудовищно възбуди Владимир Путин. На годишния Валдайски конгрес на почитателите му неотдавна той стигна до такава степен да съобщи – и речта му стана също като мюнхенската „ историческа “, - че до 2022 година Русия е вървяла по неправилен път, като е допускала намеса на Запада в съкровените й ползи, и че едвам в този момент стига до международното ниво на осмисляне на проблемите.
На процедура Путин призна, че единствено войната му е дала опция да излезе напред в международния дневен ред, да разчупи съществуващите модели на света и да предложи нов свят, който, както можем да се досетим, ще си дели с новоизбрания американски президент. Поразителното в това комбиниране на фантазии и действителност е, че войната в центъра на Европа не запрати Путин на дъното, а го издигна нагоре, към върховете на интернационалната власт, и близкият му в разбирането на полезностите Тръмп на доктрина сякаш е подготвен да му подаде ръка.
Путин похвали Тръмп по най-гаменски метод, сподели, че сега на покушението против него Тръмп се е държал „ мъжки “, като същински мъж. В това имаше еднопосочно връщане към мачовските времена. Тук обаче поражда и различен колорит. Най-вероятно в най-скоро време нуклеарната реторика на Путин ще отслабне. Не интелигентът Байдън, а „ нашият пич “ Тръмп ще реагира на нуклеарните закани хулигански и ще вкара Путин в положение на изнервена несигурност. С това прочее завършва и позитивната тематика на идейната им непосредственост. С появяването на Тръмп и на напълно не пропутинските му помощници войната, без да желае, влиза в ендшпил, придобива неуместния темперамент на кланица преди договаряния, на този стадий никой не желае да се жертва, нито вършиме, нито отговорните.
Путин към този момент без никакво терзание се изкарва безконечния мотор на напредъка, стохилядните загуби на съгражданите му във войната не го тормозят, все едно е научил урока на севернокорейските диктатори и върви по техния път. Америка и Русия влязоха в интервал на непредсказуема политика и макар че като цяло са доста по-политически осведомена нация, американците гласоподаваха за Тръмп. Така че когато съветската съпротива си мечтае за почтени и свободни избори (каквито неотдавна се организираха в Америка), тя в действителност мисли за успеха на собствен претендент, като в действителност това ще е Путин или някой даже по-страшен от Путин, стига това през днешния ден да е допустимо. Но най-вероятно е невероятно. Путин, като умел гмуркач, стигна до дъното и с това влезе в историята на Русия вечно.
Въпреки това времето си върви напред и в случай че не почтени избори, то какво би могло да промени бъдещия образ на властта на Русия съгласно законите на биологията?
Сценарий първи. Да стартираме с съвсем нереално развиване на събитията. Въпреки днешното печално състояние на украинската войска и локалното, само че настойчиво нахлуване на Русия в Донбас шансът внезапно се оказва на страната на украинците. Днес това е съвсем безусловно невероятно, от всички страни отвън Русия се вършат оферти и настоявания кръвопролитията да спрат, войната да се замрази, да се почнат договаряния и връщането на Крим на Украйна да се не помни. Всъщност диапазонът за военни и невоенни решения е стеснен. Или война до дъно, с големи човешки загуби, с разрушение на инфраструктурите на Украйна, или загуба от страна на Украйна на към 20% от територията й. Вие за кое сте? Аз съм за договаряния. Но в случай че ненадейно... Какво тогава?
Ако Путин почне да губи войната с Украйна или войната влезе в задънена улица, е допустима нуклеарна война макар приятелчето Тръмп, тъй като сгащеният в ъгъла Путин ще озверее против целия свят като плъх. В подобен случай Русия няма да има бъдеще, както прочее няма да има и живот и в другите страни. Този най-страшен сюжет наподобява необикновен, само че като се има поради характерът на Путин и равнодушието му към съдбините на света, би трябвало да го имаме поради.
Сценарий втори. В последна сметка Путин се съгласява на договаряния, които свършват почти като за Корея през 1950-те, с помирение за неустановен период, като Русия си резервира част от Източна Украйна. В този случай бъдещето на Русия е плачевно. Тя се трансформира в отхвърлена страна, страна парий.
Вярно, има и вид. След края на войната Европа или за дълго, за десетилетия ще прокълне Русия също като Украйна, която загуби доста през тази война, или бързо ще откри път към нова реалполитика и ще стартира да контактува с Путин по телефона посредством президентите си. А пък той единствено това и чака – да си приказва с Европа. Понеже Путин – ленинградското гаменче – е доста обидчив и да не го почитат, за него е екзистенциален въпрос. Разбира се, запазилата суверенитета си и западната си ориентировка Украйна дружно с Полша и с Балтийските страни ще желае от останалия Запад да не контактува с „ военнопрестъпника “, обаче Европа малко по малко ще се отваря за съветската просвета (тя в действителност не се е затваряла, знам го от персонален опит), след това ще текнат поточета туристи, ще станат реки, младежта ще си каже своето... Украйна ще се пръсне от гняв.
При това репресиите в Русия ще не престават, критикуването на политиката ще се санкционира строго, с дългогодишни присъди, чак огромен гнет няма да има, само че стихът на Некрасов от XIX век „ по-лоши времена е имало, само че подли повече – надали “, ще стане изключително настоящ.
Въпреки това страната парий няма да се разпадне. Това не го желаят нито Западът, нито Китай. Но преди всичко няма да се разпадне, тъй като нейната пасионарност (ако ще използваме термина на известния съветски националист и академик от втората половина на двайсети век Лев Гумильов) ще е равна на нула. Тя ще живее като старица, в потребност, само че ще откри способи да търгува с Изтока, ще оцелее някак си и народът няма да роптае. Времето ще работи за бабичката Русия, тя може би ще си затвори границите, а днешната емиграция при второто си потомство ще се отдръпне от съветските проблеми и ще се влее в западната цивилизация или пък постепенно ще измира.
Сценарий трети. Руското бъдеще в действителност поражда в деня на гибелта на Путин или със слизането му от политическата сцена. Властта в страната получава някакъв триумвират (подобен на следсталинския вариант), състоящ се от един представител на ФСБ, един технократ и един админ, които се спогаждат с мутрите и силоваците, стопират войната и търсят доближаване със Запада. Руският народ бързо не помни войната. Нещо сходно се следи след съветско-финландската война през 1939-1940 година. Финландците и до през днешния ден помнят тази война и се гордеят с героичната си защита. Руснаците недоумяват: че що за война е било това?
На фона на триумвирата, който в последна сметка се трансформира в режим на някой нов Хрушчов, поражда нов вид на политическо топене. Точно в този миг, в случай че към този момент не е късно, съветската емиграция може действително да отвори по-широко прозореца на свободите и да откри метод да повлияе на бъдещите събития, което през 1950-те не се получава. Вярно, тогава се ражда забавен културен феномен, свързващ „ недокланите “ от Сталин писатели като Пастернак и Платонов с новото потомство писатели-поети-шестдесетници. Културата лумва. Самото име топене се ражда в културното измерение на писателя Еренбург. Днес нямаме сходно (дори мъничко) доближаване на остарялата и новата просвета. Всичко в литературата е сивкаво и блудкаво. Вярно, има развита самостоятелна публицистика и политология, има и неколцина сериозно настроени олигарси, само че за цялата страна това е малко. С какво ще свърши сходно топене? Правилно. С нова тирания.
Сценарий четвърти. Монархически. Изненадващ ли? О, не, напълно естествен сюжет. В Беларус Лукашенко го оглежда като нов костюм, мери го на сина си, в Азербайджан това към този момент стана. Русия също е способна да го направи.
Путин приготвя собствен правоприемник от фамилията си (той, както знаем, въпреки че като остарял шпионин той увърта, има две дъщери, може да има и още деца) и при гибелта си предава цялата власт по завещание. Колкото и да е необичайно, този вид също доближава страната към топене, тъй като даже най-преданите родственици на Путин в последна сметка ще трансферират всички несгоди на страната и от войната върху Путин. Разбира се, също като в сюжета с триумвирата, размразяването може да не настъпи незабавно, ще има интервал на съмнения, на връщане към путинизма. В момента Путин насажда на всички места политическото си величие – участниците във войната, героите съгласно него, стават губернатори и разнообразни други началници, те са свързани с путинизма и без подозрение доста нервират днешния кремълски хайлайф, който го е боязън от тях, само че всичко зависи от времето. Ако Путин остане дълговечен, тези негови нови последователи могат да замразят Русия за няколко следпутински години. Хубавото е в това, че те са провинциални и нямат мощ в световната политика.
Сценарий пети. Военен прелом. Вече видяхме опция за това през 2023 година, когато Пригожин потегли с войските си към Москва най-вероятно с желанието да смъкна Путин. Путин избяга от Москва. Опозицията го назова страхливец. Но в последна сметка властта си остана негова, а след известно време Пригожин беше изкусно и най-гаменски премахнат. Уж му бяха дали прошка и той се отпусна, мислеше си, че към момента ще е необходим, и не сгреши: необходим беше като образец за кавга: самолетът му гръмна покрай Путиновата резиденция.
Сценарий шести. Дворцов прелом. Най-вероятно необикновен сюжет. Не е изключено забележителна част от днешния кремълски хайлайф в сърцето си да е срещу войната, да му е омръзнала и да живее в очакване на промени. Тоталитарната система обаче блокира самата опция за сговор сред другите елементи на елита. Путин е самовластник, при него нямаме даже фамозното в руската система Политбюро (което смъкна Хрушчов) или някакъв различен орган на властта, който би могъл да го в профил от царската „ хранилка “. Нещо повече, още от началото на войната той освен разхвърля корумпираните военачалници по разнообразни затвори, само че прати в задния двор на властта даже предания му Патрушев; млъкнаха Медведев и Шойгу – и имаме цялостната тишина на самодържавието, единствено подмазвачи и потребни мениджъри, е, и пропагандисти, двама-трима философи и писатели, само че това е прислуга и нищо повече.
Сценарий седми. Народна гражданска война. Също неистински сюжет с изключение ако има цялостна военна готовност, която е допустима, и тя се организира с използването на извънредно жестоки ограничения. Путин обаче посвоему не е простак. Той усеща сходството сред нужните салда и наложителните контрабаланси. Той държи крепко властта, само че не трябва да забравяме, че Февруарската гражданска война през 1917 година опустошава многовековното самодържавие за два дни. Ама по какъв начин по този начин? Ами ей нà, по този начин.
Сценарий осми. След гибелта на Путин елитите молят водачите на емигрантските придвижвания да оглавят Русия. Невероятно, тъй като за кремълския хайлайф това ще е политическо самоубийство. Лустрацията и разнообразни репресии против днешния хайлайф ще спрат всички опити за такова развиване на събитията, а Западът ще одобри сходен вид с равнодушие.
Сценарий девети. При бездарно осъществяване на размразяването Русия може да се разпадне. Проблемите може да стартират от Чечения и другите кавказки републики, може би и от Татарстан. Тоест следователно е допустимо отчасти раздробяване на страната. Тогава Русия ще има бъдеще със съществени териториални загуби. Въпреки това раздробяването на страната на голям брой елементи надали е допустимо. Осакатена или не, Русия най-вероятно ще оцелее на международната карта и след време даже ще се сближи със Запада. Западът постоянно ще желае нуклеарните оръжия да са под егидата на един човек в Русия, та да не би инцидентно или неслучайно да попаднат в ръцете на терористи.
Сценарий 10. Нека за миг се върнем към един напълно недействителен сюжет. Опозицията побеждава на почтени свободни избори. Такова нещо обаче в Русия няма и не може да има. На последните всеобщи избори (вече по време на войната с Украйна) Путин получи 87 % от гласовете. Има сведения, че съвсем половината руснаци не желаят роднините и околните им да вземат участие във войната с Украйна. Всичко е ужасно комплицирано. Но ние сме страна на хора, на които всичко им е през оная работа. Ние постоянно сме за, само че в действителност ни е все тая, или даже сме срещу, само че в последна сметка въпреки всичко сме за. Така в Русия се живее по-лесно. И по тази причина Путин ни е цар към този момент 25 години. Скоро ли може да счупи върха за заемането на най-високия пост в Русия? Не знам. Иван Грозни е управлявал 50 години и 105 дни. Не дай си боже това да се повтори.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ