В тези дни континенталният турнир трябваше да е в разгара

В тези дни континенталният шампионат трябваше да е в разгара си, само че в Латинска Америка не им е до футбол. Сводките със инфектираните с Covid-19 стават все по-притеснителни, а в Бразилия заболелите трансферираха 1,5 млн. И по този начин вместо пристрастеностите към Копа Америка – на континента бушува болестта. Тъжно е, само че към този момент сме безсилни пред стихията на вируса.

Тежка е обстановката и в Аржентина и Колумбия, които трябваше да са съдомакини на Копа-та. Но футболът е замразен и никой не се наема да прави прогнози по кое време локалните още веднъж ще могат да се отдадат на спортната си вяра. Молим се да е допустимо най-скоро. Заподскачат ли инчасите по трибуните на стадионите в Латинска Америка ще е знак, че обстановката се е нормализирала.

А дори тук, в далечна Европа, с интерес ще поглеждаме към дербита като Бока Хуниорс и Ривър Плейт – едно от най-великите в историята на играта. Битката сред грандовете от Буенос Айрес е епична, а по това време на годината в Аржентина си напомнят за една от най-черните му страници – случката, останала в архивите с името „ Tragedia de la Puerta 12 “.
Но първо малко предистория.

Двата клуба се раждат при започване на 20-и век посред мизерията на пристанищните квартали, обединени от наименованието Ла Бока. През 1923 година обаче Ривър се придвижва надалеч на север в богаташкото предградие Белграно. Изоставеният брат намразва до гибел издигналия се подобен. Няма никакъв спор за това – инчасите на Бока ненавиждат надалеч по-горещо врага, в сравнение с противоположното.

От Ривър са писатели, военни, политици и хайлайфът. Бока пък е „ тимът на народа “.
И двете страни не пропущат да натякват една на друга какъв брой са разнообразни. Гордостта от „ Ние сме Бока/Ривър “ е равносилна с „ Ние сме разнообразни от тези “. Хем се радват, че са си от своите, хем ликуват, че не са от тях.

Затова не се учудвайте, че дните в годината, в които се играе дербито, Буенос Айрес е неразпознаваем. За няколко часа улиците на аржентинската столица са пусти, превозът е неточен, магазините затварят рано-рано, а изключени тв приемници няма даже в родилните отделения и офисите на президентството.

В същото време към „ Ла Бомбонера “ или „ Ел Монументал “ – стадионите на Бока Хуниорс и Ривър Плейт, пристрастеностите бушуват. А локалните предизвестяват туристите, че в случай че усетят почвата под краката им да трепери, да не се тормозят, че има земетресение. По време на аржентинското Суперкласико е обикновено да се люлее земята. Без подбив. Хилядите, подскачащи в темп инчаси на Бока и Ривър, всякога объркват уредите на сеизмолозите, че има разбъркване на земните пластове.

Грохотът във въздуха е част от аржентинската класика, а феерията на трибуните е наложителна.
Оглушителните песни на ултрасите, потънали под тоновете хартии и ленти, които заливат стадиона. Пушекът от димки, факли, фойерверки… Развятата от ложите фланелка на голия до кръста Диего Марадона.

Огромни надуваеми свине и пилета в секторите зад вратите. Напрегнато чувство за напрежение и ненавист, само че и футболна омайност, за която мечтаят милиони почитатели на футбола от целия свят.
Това е конфронтация, който побеждава всеки различен във великата игра!

Безброй са митовете и великите моменти на конфликта, в който присъединяване са взимали Алфредо ди Стефано, Диего Марадона, Енцо Франческоли, Габриел Батистута, Хуан Роман Рикелме, Карлос Тевес и доста други.

Но със Суперкласико е обвързвана и най-голямата покруса в аржентинския футбол. Споменатата „ Трагедия на 12-и вход “.
На 23 юни 1968 година 71 последователи на Бока на междинна възраст под 19 години в никакъв случай не се завръщат вкъщи след градския конфликт на „ Ел Монументал “.
Повече от половин век по-късно управляващите още не са се произнесли изрично по какъв начин се стига до бруталния случай, а по-старите ентусиасти на грандовете имат разнообразни версии за него.

Историята, обстоятелствата и слуховете
В слънчевата юнска събота последователите на Бока прекосяват града, с цел да поддържат своите на „ Монументал “ в 89-ото градско дерби, чиято история стартира през 1913-а.

На терена се води следващата свирепа борба, само че мачът не е шедьовър и приключва 0:0. След последния съдийски сигнал гостуващата агитка се насочва към изходите на естрада „ Сентенарио “, а съдбовната преживелица става на вход №12, откъдето идва и останалото в историята й название „ Tragedia de la Puerta 12 “.

Първите, които се насочват към изхода, са премазани или се задушават от прииждащата зад тях навалица.
Според една от версиите, ентусиасти на Бока от горните редове стартират да хвърлят надолу горящи шалове и флагове на врага, което провокира паниката.

Има и градска легенда, че хулигани на Ривър пробиват до „ Сентенарио “ и стартират мелета, което принуждава част от хората да побягнат към изхода.
Свидетели на нещастието отпреди 52 години са безапелационни, че металните врати са били заключени и това е провокирало стълпотворението.

През 1968-а даже потегля мълва, че полицията е виновна за кървавата баня поради безумна постъпка. По време на дербито униформените били обстрелвани с пликчета с урина от гостуващия бранш и за възмездие блокирали изхода за няколко минути след края му.
Президентът на Ривър по това време Уилям Кент също се пробва да хвърли виновността за нещастието върху органите на реда, само че няколко месеца след „ Tragedia de la Puerta 12 “ съдът се произнася, че отговорни са домакините и за незаконна немарливост в пандиза са вкарани двама от шефовете на „ милионерите “.

Те обаче прекарват зад решетките по-малко от половин година, след което са оправдани, а казусът потъва в архивите.
В края на сезона 68-те клуба от Аржентинската футболна асоциация (AFA) събират сериозна сума за фамилиите на жертвите, само че хората не желаят пари, а желаят да научат истината за гибелта на околните си – в болшинството си деца и младежи.

Твърди се, че единствено две семейства одобряват компенсацията и подписват документи, че в никакъв случай и под никаква форма няма да предявяват бъдещи искания към Ривър Плейт и AFA. За другите 69 парите нямат значение…

Ако през днешния ден отидете на „ Ел Монументал “ и потърсите вход №12, няма да го намерите. След „ Tragedia de la Puerta 12 “ числата са сменени с букви и към този момент е „ L “ в опит да се заличи кошмарният спомен. Нищо обаче не е в положение да изтрие черния 23 юни 1968-а от календара на Суперкласико, което наред с безбройните си екзалтиращи моменти през 107-годишното си битие, има и своята половинвековна кървяща рана.
Рано или късно пандемията ще свърши. Омразата сред Бока и Ривър – в никакъв случай! Настане ли време за нова борба животът в Буенос Айрес ще замре. Във въздуха ще се носи грохотът от стадиона, сеизмографите ще регистрират земетресение, а тв приемниците ще работят дори и в родилните отделения.