Пазят ли се още в подземията на Кремъл тайните архиви на Иван Грозни
В търсене на Либерия
Мистериозната библиотека на цар Иван Грозни от епохи преследва историци, археолози и просто запалянковци. Според най-скромните оценки цената на книгите, включени в тази неповторима сбирка, надвишава цената на цялата сбирка в Мраморния замък. Но това е от материална позиция, а в случай че се съди от историческа - Либерия (така самият цар назовава библиотеката си) няма цена. Но съществува ли в действителност? Защо при настоящето равнище на технологии най-опитните търсачки не могат да открият огромната сбирка от книги в центъра на Москва?
Легендата споделя, че сбирката от книги, известна като библиотеката на Иван Грозни, е събирана от византийските императори в продължение на епохи. В Русия сбирка от фолианти и ръкописи се оказва зестра на византийската принцеса София Палеологина, която се омъжва за великия княз на Московия Иван III и е баба на Иван Грозни, написа.
Съвременници загатват, че библиотеката идва в Москва през 1472 година в 70 сандъка и незабавно е скрита в подземията на Кремъл. София Палеологина е принудена да вземе тази защитна мярка заради обстоятелството, че дървена Москва непрекъснато гори и огънят може да унищожи скъпото й богатство. Оказва се, че тази мярка въобще не е непотребна - през 1473 година, единствено година след идването на София в Русия, голям унищожителен пожар гълтам Москва. По това време даже Кремъл гори, само че скъпата Либерия, намираща се надълбоко подземен, не е наранена.
Безсмъртни творби
Сведенията за това какви книги и свитъци са част от библиотеката на византийските императори са доста нищожни. В разнообразни източници от 15-16 век се загатва, че множеството книги са на старогръцки, иврит и латински. Някои съвременници настояват, че част от съкровището в миналото е спасено от опожарената Александрийска библиотека.
От безсмъртните творби, известни на всички, би трябвало да се означи " Историята " на Тит Ливий, " Енеида " на Вергилий, " Комедиите " на Аристофан, творбите на Цицерон. Но има и творби на по-малко известни през днешния ден създатели като Вафиас, Хелиотроп, Замолей. Някои са безусловно сигурни, че цар Иван IV, откакто получава съкровището, го допълва с книги от сбирката на казанския хан. Дори се твърди, че има и книги от библиотеката на Ярослав Мъдри. Всичко това не са нищо повече от спекулации, само че е неуместно да се отхвърля, че Либерия има невероятна материална, културна и историческа стойност.
Пазителите на книгите
Интересното е, че по-голямата част от информацията за библиотеката на Иван Грозни идва при нас с помощта на чужденци. Максим Грък, духовник от Атонския манастир, е първият, който получава достъп до книгите, учи ги и ги разказва. Той е инструктиран от великия княз Василий III, татко на Иван Грозни, да систематизира творбите и да ги преведе на съветски език. Старейшината прекарва 9 години покрай скъпата сбирка и работата му се загатва в известната „ Приказка за Максим Гърка “.
Вторият академик, който получава безграничен достъп до книгите, е съвременник на Иван IV, протестантският свещеник Йохан Ветерман от Дорпат, който е хванат по време на война. Царят го довежда в Москва през 1570 година да изучи задълбочено библиотеката Либерия, само че строго му подрежда да мълчи.
Скоро Ветерман съумява да избяга от Московия и, несъмнено, незабавно споделя на всички за съкровището на московския цар. В „ Ливонските летописи “ се споделя, че библиотеката се обитава в две просторни сводести изби, входовете на които, при нужда, се зазиждат и стават невидими. Твърди се, че Ветерман сформира лист от книги по памет, състоящ се от 800 детайла, който скоро е загубен. Този лист се появява едвам през 1834 година в архивите на естонския град Пярну. Но не е допустимо да се ревизира дали документът е същински, тъй че не е взет на съществено.
Неуспешни търсения
Главната кула на Кремъл крие доста секрети.
В историята на Либерия има доста несъгласия, пропуски и несъответствия. Но съдейки по многочислените сведения, оставени от достоверни създатели, може да се каже, че тя е съществувала и може би към момента се намира в едно от античните подземия на Кремъл.
Библиотеката е забелязана за финален път през 16 век и е непрестанно търсена. През 1601 година загадка задача на ватиканските йезуити идва в Москва със задачата да откри книгите, само че си потеглят без нищо. През 1724 година се организират публични обиски, първите в историята. Те са проведени от съветските управляващи, само че още веднъж без резултат. През 19 век мнозина са скептични към библиотеката, смятайки я за част от градския фолклор. Въпреки това попечителят на музея княз Н. С. Щербатов провежда огромни търсения, които още веднъж са несполучливи.
В началото на 20-ти век съвсем стопират да търсят в Кремъл, само че стартират интензивно да изследват Александър, Коломенское и Вологда, където Иван Грозни живее дълго време през последните години от живота си. При Съюз на съветските социалистически републики с Либерия за първи път се заемат през 1933 година и стартират да търсят още веднъж в Москва. Този път вниманието на учените е привлечено от Арсеналската кула на Кремъл, в основата на която има доста неразучени кухини.
Не откриват библиотека под кулата, само че намират скришен проход, облицован с бели тухли, от които е издигнат първият Московски Кремъл. Последните съществени търсения са осъществени след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1995-1999 година Тъй като не е открита никаква диря от скъпото книжно богатство, издирването е прекъснато.
Днес библиотеката на Иван Грозни вълнува мозъците на запалянковците, които не стопират да се пробват да я открият в московските подземия. Групи дилетанти всекидневно се спускат в канализацията на столицата, обвързвана с антични проходи, с вярата да намерят книги, популярност и благосъстояние.
Мистериозната библиотека на цар Иван Грозни от епохи преследва историци, археолози и просто запалянковци. Според най-скромните оценки цената на книгите, включени в тази неповторима сбирка, надвишава цената на цялата сбирка в Мраморния замък. Но това е от материална позиция, а в случай че се съди от историческа - Либерия (така самият цар назовава библиотеката си) няма цена. Но съществува ли в действителност? Защо при настоящето равнище на технологии най-опитните търсачки не могат да открият огромната сбирка от книги в центъра на Москва?
Легендата споделя, че сбирката от книги, известна като библиотеката на Иван Грозни, е събирана от византийските императори в продължение на епохи. В Русия сбирка от фолианти и ръкописи се оказва зестра на византийската принцеса София Палеологина, която се омъжва за великия княз на Московия Иван III и е баба на Иван Грозни, написа.
Съвременници загатват, че библиотеката идва в Москва през 1472 година в 70 сандъка и незабавно е скрита в подземията на Кремъл. София Палеологина е принудена да вземе тази защитна мярка заради обстоятелството, че дървена Москва непрекъснато гори и огънят може да унищожи скъпото й богатство. Оказва се, че тази мярка въобще не е непотребна - през 1473 година, единствено година след идването на София в Русия, голям унищожителен пожар гълтам Москва. По това време даже Кремъл гори, само че скъпата Либерия, намираща се надълбоко подземен, не е наранена.
Безсмъртни творби
Сведенията за това какви книги и свитъци са част от библиотеката на византийските императори са доста нищожни. В разнообразни източници от 15-16 век се загатва, че множеството книги са на старогръцки, иврит и латински. Някои съвременници настояват, че част от съкровището в миналото е спасено от опожарената Александрийска библиотека.
От безсмъртните творби, известни на всички, би трябвало да се означи " Историята " на Тит Ливий, " Енеида " на Вергилий, " Комедиите " на Аристофан, творбите на Цицерон. Но има и творби на по-малко известни през днешния ден създатели като Вафиас, Хелиотроп, Замолей. Някои са безусловно сигурни, че цар Иван IV, откакто получава съкровището, го допълва с книги от сбирката на казанския хан. Дори се твърди, че има и книги от библиотеката на Ярослав Мъдри. Всичко това не са нищо повече от спекулации, само че е неуместно да се отхвърля, че Либерия има невероятна материална, културна и историческа стойност.
Пазителите на книгите
Интересното е, че по-голямата част от информацията за библиотеката на Иван Грозни идва при нас с помощта на чужденци. Максим Грък, духовник от Атонския манастир, е първият, който получава достъп до книгите, учи ги и ги разказва. Той е инструктиран от великия княз Василий III, татко на Иван Грозни, да систематизира творбите и да ги преведе на съветски език. Старейшината прекарва 9 години покрай скъпата сбирка и работата му се загатва в известната „ Приказка за Максим Гърка “.
Вторият академик, който получава безграничен достъп до книгите, е съвременник на Иван IV, протестантският свещеник Йохан Ветерман от Дорпат, който е хванат по време на война. Царят го довежда в Москва през 1570 година да изучи задълбочено библиотеката Либерия, само че строго му подрежда да мълчи.
Скоро Ветерман съумява да избяга от Московия и, несъмнено, незабавно споделя на всички за съкровището на московския цар. В „ Ливонските летописи “ се споделя, че библиотеката се обитава в две просторни сводести изби, входовете на които, при нужда, се зазиждат и стават невидими. Твърди се, че Ветерман сформира лист от книги по памет, състоящ се от 800 детайла, който скоро е загубен. Този лист се появява едвам през 1834 година в архивите на естонския град Пярну. Но не е допустимо да се ревизира дали документът е същински, тъй че не е взет на съществено.
Неуспешни търсения
Главната кула на Кремъл крие доста секрети.
В историята на Либерия има доста несъгласия, пропуски и несъответствия. Но съдейки по многочислените сведения, оставени от достоверни създатели, може да се каже, че тя е съществувала и може би към момента се намира в едно от античните подземия на Кремъл.
Библиотеката е забелязана за финален път през 16 век и е непрестанно търсена. През 1601 година загадка задача на ватиканските йезуити идва в Москва със задачата да откри книгите, само че си потеглят без нищо. През 1724 година се организират публични обиски, първите в историята. Те са проведени от съветските управляващи, само че още веднъж без резултат. През 19 век мнозина са скептични към библиотеката, смятайки я за част от градския фолклор. Въпреки това попечителят на музея княз Н. С. Щербатов провежда огромни търсения, които още веднъж са несполучливи.
В началото на 20-ти век съвсем стопират да търсят в Кремъл, само че стартират интензивно да изследват Александър, Коломенское и Вологда, където Иван Грозни живее дълго време през последните години от живота си. При Съюз на съветските социалистически републики с Либерия за първи път се заемат през 1933 година и стартират да търсят още веднъж в Москва. Този път вниманието на учените е привлечено от Арсеналската кула на Кремъл, в основата на която има доста неразучени кухини.
Не откриват библиотека под кулата, само че намират скришен проход, облицован с бели тухли, от които е издигнат първият Московски Кремъл. Последните съществени търсения са осъществени след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1995-1999 година Тъй като не е открита никаква диря от скъпото книжно богатство, издирването е прекъснато.
Днес библиотеката на Иван Грозни вълнува мозъците на запалянковците, които не стопират да се пробват да я открият в московските подземия. Групи дилетанти всекидневно се спускат в канализацията на столицата, обвързвана с антични проходи, с вярата да намерят книги, популярност и благосъстояние.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ