Българската храброст - да бъдем адекватен съюзник в ЕС и НАТО, особено по отношение инвазията на Путин в Украйна
Ивайло Мирчев
Българската смелост от предишното ни е задължаваща. И не стига единствено да я вадим на показ всяка година като завещан от предците медал. За да имаме право да се назоваваме нейни наследници, би трябвало да намерим днешното ѝ проявяване. Храбростта на днешна България не може да бъде единствено “на маса ” и не трябва да се трансформира в квартален бабаитлък.
Онази смелост, за която приказвам, няма да я призовем с татуиран на прасеца Ботев. Нито с исторически паркове и паравоенни дружинки. Храбростта не е равна на ненавист против всичко, което е друго от нас и което може би просто не разбираме.
Храброст е да отстояваш свободата на страната си като че ли е твоята персонална независимост. Защото рано или късно те се оказват едно и също.
Преди дни Кремъл разгласи за търсене президента Зеленски и този акт е колкото неуместен, толкоз и индикативен за значимостта на Зеленски и за тежестта на времената, в които живеем.
Да те търси Путин през днешния ден е еднакво на медал за смелост
Седмици наред грузинските жители демонстрират каква НЕ може да бъде грузинската фантазия. Днешна Грузия, млада Грузия няма да допусне прокарването на параноични пропутинови закони и е подготвена да отбрани свободата си. Всеки от тези хора, които се изправят по площадите против оръдията със сълзотворен газ - ето ви го нагледния урок по смелост.
Храбростта има разнообразни измерения. Най-често обаче храбростта е деяние. Българската смелост би могла да наподобява по този начин:
-да бъдем съответен съдружник в Европейски Съюз и НАТО, изключително по повод нашествието на Путин в Украйна;
-да превъоръжим без отсрочване армията си със модерна техника, за смут на Митрофанова и компания, които се надяват вечно да си останем един музей на руското въоръжение;
- да изберем бъдеще отвън кремълската орбита, когато избираме ръководството си - нищо че ни е писнало от рецесии и от избори;
- да останем тук, макар безконечното прелъщение на Терминал 2 - да останем и да не оставяме страната си без хора, подготвени да защитят бъдещето ѝ, като че ли е тяхното лично бъдеще.
Честит Ден на храбростта и празник на Българската войска!
Българската смелост от предишното ни е задължаваща. И не стига единствено да я вадим на показ всяка година като завещан от предците медал. За да имаме право да се назоваваме нейни наследници, би трябвало да намерим днешното ѝ проявяване. Храбростта на днешна България не може да бъде единствено “на маса ” и не трябва да се трансформира в квартален бабаитлък.
Онази смелост, за която приказвам, няма да я призовем с татуиран на прасеца Ботев. Нито с исторически паркове и паравоенни дружинки. Храбростта не е равна на ненавист против всичко, което е друго от нас и което може би просто не разбираме.
Храброст е да отстояваш свободата на страната си като че ли е твоята персонална независимост. Защото рано или късно те се оказват едно и също.
Преди дни Кремъл разгласи за търсене президента Зеленски и този акт е колкото неуместен, толкоз и индикативен за значимостта на Зеленски и за тежестта на времената, в които живеем.
Да те търси Путин през днешния ден е еднакво на медал за смелост
Седмици наред грузинските жители демонстрират каква НЕ може да бъде грузинската фантазия. Днешна Грузия, млада Грузия няма да допусне прокарването на параноични пропутинови закони и е подготвена да отбрани свободата си. Всеки от тези хора, които се изправят по площадите против оръдията със сълзотворен газ - ето ви го нагледния урок по смелост.
Храбростта има разнообразни измерения. Най-често обаче храбростта е деяние. Българската смелост би могла да наподобява по този начин:
-да бъдем съответен съдружник в Европейски Съюз и НАТО, изключително по повод нашествието на Путин в Украйна;
-да превъоръжим без отсрочване армията си със модерна техника, за смут на Митрофанова и компания, които се надяват вечно да си останем един музей на руското въоръжение;
- да изберем бъдеще отвън кремълската орбита, когато избираме ръководството си - нищо че ни е писнало от рецесии и от избори;
- да останем тук, макар безконечното прелъщение на Терминал 2 - да останем и да не оставяме страната си без хора, подготвени да защитят бъдещето ѝ, като че ли е тяхното лично бъдеще.
Честит Ден на храбростта и празник на Българската войска!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ