В свят, в който често се сблъскваме с безразличие, вандализъм

В свят, в който постоянно се сблъскваме с равнодушие, вандализъм и занемарена градска среда, една напълно елементарна сцена от Пловдив съумя да трогне жителка.

Жената, станала инцидентен очевидец на случката, показа прочувствен роман, който припомня, че положителното образование, персоналният образец и грижа към общото пространство към момента съществуват – и порастват в новото потомство.

„ Докато бях наоколо до подлеза на хотел „ България “, станах очевидец на нещо, което с изключение на наслада и почитание, провокира у мен вярата. Че не всичко е изгубено... “

Жената споделя по какъв начин момиче на към 11–12 години, съпроводено от стара дама, стопира, с цел да се опита да намести паднала обшивка от камък върху стената на подлеза. Докато по-възрастната жена продължава напред, детето – с безшумно неизменност и без ненужно внимание – се навежда, слага деликатно блокчетата на място и си изтупва ръцете.

„ Остави си нещата върху перваза и с ръчички намести блокчетата. Нагласи ги, изтупа си ръцете и забърза да настигне дамата, която я прегърна нежно, засмяха се и продължиха. “

Авторката не крие страстта си – чувство за светлина, за образование и за вяра, че в едно общество, постоянно изгубено в апатията, има деца, които са възпитани да се грижат – даже за камък в подлез.

„ Благодарност, че някой е положил грижи, това дете да е друго – отвън общата отрицателна статистика за днешните подрастващи. “

Малки жестове като този демонстрират, че смяната стартира от възпитанието, от отношението и от персоналния образец. И може би най-силният знак, че Пловдив – и България – към момента имат вяра.

Снимка: Жанет Стойчева