Цар Иван Александър: „Вторият Александър Велики“ на българското Средновековие
Изграждането на психически и духовен портрет на феодален държател е предизвикателство, само че при цар Иван Александър историческите извори дават ненадейно богата палитра от елементи. Управлявал цели четири десетилетия, той остава в паметта на книжовниците като фигура с извънреден авторитет. Неговата власт не се лимитира единствено до административен надзор, а се възприема като божествена задача, отразена в десетки ръкописи и приписки от епохата.
Пътят на Иван Александър към върха стартира от Ловеч, където в началото е упоменат единствено като диктатор. След 1331 година обаче купите му еволюират бързо. В Тълковното евангелие от Анхиало той към този момент е „ преблагочестив и самодържавен стопанин “, а по-късните извори прибавят прилагателни като „ превисок “ и „ христолюбив “. Владетелят ловко употребява купата „ цар на българи и на гърци “, с цел да подчертае своите териториални придобивки след успеха при Русокастро. Това самочувствие е подкрепено от материални доказателства, в това число монограми върху персонални движимости, открити при модерни изследвания. Сръбски археологически открития край Пирот удостоверяват наличието на тези знаци, доказвайки обсега на българското въздействие в района.
По Божие снизхождение благоверният и Христолюбив Иван Александър биде помазан на царството на българския трон, с Божия помощ завладя доста земи на други царе и бе декориран с всевъзможни добродетели.
Връхната точка на неговото политическо самочувствие е сравнението му с античния военачалник Александър Велики. В Похвалата от Песнивеца от 1337/1338 година царят е наименуван „ втори Александър от древността “. Тази прилика не е инцидентна – тя цели да легитимира българския държател като правоприемник на международната имперска традиция. Титлата „ цар на царете “, която той приема, непосредствено кореспондира с византийския василевс и античните персийски шахиншахове, поставяйки Търново в центъра на православния свят.
Много градове завзе с здравина и геройство. Такъв се яви измежду нас великият Иван Александър, който цари над всички българи, който се прояви в огромни и усилни борби, мощно низвергна гръцкия цар (…) И като хвана с ръка всички свои врагове, постави ги под нозете си и откри крепка тишина във Вселената.
Международният авторитет на Иван Александър е безспорен. Дори неговите врагове, като византийския император Андроник III Палеолог, се обръщат към него с „ нравствен брат “. Западноевропейските източници го посочват „ император на Загора “, признавайки цялостния еквивалент на неговата власт с тази на латинските императори. Дългото и сполучливо ръководство на царя оставя толкоз мощен отпечатък, че даже османските летописци години по-късно свързват благосъстоянието на България с неговото име.
Иван Александър съумява да възроди концепцията за единна православна империя под български жезъл. Неговите дарствени грамоти до манастири като „ Св. Никола “ в Мраката и „ Св. Богородица Елеуса “ в Несебър демонстрират държател, който се грижи за духовността, до момента в който в същото време сече сребърни монети в голям тираж, с цел да показва икономическа мощност. Въпреки че епохата му е белязана от настъпващата османска опасност, обликът му остава като знак на финален популярен подем на Второто българско царство.
