В световен мащаб от всички космически апарати, изпратени към Марс,

В международен мащаб от всички галактически апарати, изпратени към Марс, две трети се провалят. Едва една трета доближават крайната си цел.

Това е много сериозен % на неуспеваемост. През 1997 година журналистът Доналд Неф измисля израза “Голям космически призрак ”, който въплъщава измислено страшилище, хранещо се с нашите галактически апарати. Някои хора даже имат вяра, че има някаква загадъчна задачите до Марс да се провалят постоянно. Те нормално намесват извънземните или някакви други свръхестествени сили.

През последните години процентът на успеваемост на марсианските задачи набъбна. През 2003 година НАСА изстреля марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ” и при започване на 2004 година те наред кацнаха на Марс, след което работиха дълги години (а “Опортюнити ” още работи до ден днешен). НАСА осъществя и задачите “Марс Риконисънс Орбитър ” и “Феникс ”. Големият марсоход “Кюриосити ” също кацна сполучливо. Европа от своя страна осъществя две задачи – “Марс Експрес ”, която към момента работи до през днешния ден. “Розета ”, която неотдавна стана известна с визитата си на кометата “Чурюмов-Герасименко ”, също прелетя край Марс директно и свърши научна работа.

Но в последните 15 години има и неуспехи. В края на 2003 година се провали японската задача “Нозоми ”. Провал беше и опитът на Англия да кацне на Марс – “Бийгъл ” изчезна безследно. Най-горчивият неуспех беше този на най-амбициозната задача, целяща да достави на Земята проби от спътника на Марс – “Фобос-Грунт ”. Тази задача се провали скоро след изстрелването през 2011 година. А около нея пропадна и опитът на Китай да доближи до Марс – “Юнгуо 1 ” бе прикачен към “Фобос-Грунт ” и по този начин бе жертван на крах.

Сега към Марс се е устремила Индия. Днес на формалната фейсбук страница на “Марсианска орбитална задача ” ни бе напомнено, че остават едвам 38 дни до идването в орбита към Червената планета. Ще успее ли Индия?

Остават 38 дни до идването на индийската “Марсианска орбитална задача ” в орбита към Червената планета. Credit: ISRO/MOM

Това не можем да кажем. Въпреки че полетът е много напреднал, преминати са множеството от най-критичните стадии (изстрелване и проникване на траектория към Марс), към момента няма гаранция и към момента не можем да се отпуснем. Предстои заключителният стадий – навлизането в околомарсианска орбита. Това ще стане, както загатнах нагоре, след 38 дни. Провали ли се маневрата, “Марсианска орбитална задача ” ще се насочи назад в околослънчева орбита.

Но в случай че успее, Индия ще се трансформира едвам в четвъртата страна (след Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и страните от Европейската галактическа агенция), сполучливо достигнала до Марс.

Защо толкоз постоянно се провалят задачите до Марс? Има ли в действителност някакво галактическо страшилище, някакъв бермудски триъгълник, извънземните ли са намесени … или нещата опират до други фактори?

Кратката статистика демонстрира, че по-голямата част от неуспехите са се случили през 60-те и 70-те години, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики са се надпреварвали за състезание. През 1964 година НАСА изстрелва “Маринър 3 ”, само че слънчевите панели не се отварят. През 1965 година Съюз на съветските социалистически републики губи “Зонд 2 ” откакто по сходен метод не се отваря един безоблачен панел. През 1969 година Съюз на съветските социалистически републики губи още две сонди при изстрелванията, а през 1971 година настава известният прова на спускаемата задача “Марс 3 ”. Тя прави първото сполучливо кацане на повърхността на Червената планета и влиза в историята, само че работи под 20 секунди и за това време не изпраща никакви научни данни. Но през последните години множеството от задачите съумяват, и това се вижда.

Понякога загубата на галактически уред се дължи на човешка неточност. Най-популярният и очевиден случай е през 1999 година, когато “Марс Клаймит Орбитър ” вместо да се приближи към Марс на 150 километра, както бе планувано, се сближи едвам на 50 километра и изгоря в марсианската атмосфера. Оказва се, че една от виновните компании, построила галактическия уред, а точно Локхийд Мартин, е употребила Империалната мерна система, а не употребяваната от НАСА Метрична мерна система. В случая, компютърният програмен продукт е употребявал паунд-секунди, а не нютон-секунди, а ръководителите на задачата не са знаели за този гаф. Това води до цялостен неуспех на задачата.

Но и руснаците имат фрапантни неточности. Мисия “Фобос 1 ” до спътника на Марс-Фобос е изгубена през 1998 година поради софтуерен гаф. Компютърът е имал конфигурирана на борда подпрограма, която се употребява при наземни проби, само че в никакъв случай при галактически полет. Инженерите вземат решение да изстрелят задачата с конфигурирана тази подпрограма, тъй като другояче би се наложил ъпгрейд на целия компютър. И по-късно по време на полета подпрограмата е случайно задействана, “Фобос 1 ” се завърта неконтролируемо и задачата се проваля.

Понякога несъответстващо финансиране е довеждало до неуспех на задача. Както “Марс Полър Лендър ” през 1999, по този начин и “Бийгъл 2 ” през 2003 година не са получили задоволително финансиране, надлежно не били задоволително добре тествани и са били пропуснати явни недостатъци.

Ще успее ли задачата на Индия?

Някои хора са изказвали своите съмнения. Например Емили Лакдауола от Планетарното общество е обръщала внимание на обстоятелството, че “Марсианска орбитална задача ” е издигната за рекордно късия период от 15 месеца. За нея звучи необикновено по какъв начин такава комплицирана задача може да бъде издигната и тествана задоволително добре толкоз бързо.

Но въпреки това, тази задача е извънредно опростена. Научните принадлежности на борда тежат единствено 15 кг. И също така общата цена на плана възлиза едвам на $69 милиона. Това е несъмнено най-евтината марсианска експедиция, провеждана до момента в историята на човечеството.

Мисията ще бъде вмъкната в необятна и относително лесна за реализиране орбита 250 на 23 500 километра. За сведение “Марс Риконисънс Орбитър ” на НАСА има орбита едвам 255 на 320 километра.

Но точно тъй като индийската задача до Марс е извънредно опростена, тя има късмет да успее. И това е триумф, който аз поисквам. Много сложни и комплицирани задачи до Марс са се проваляли, само че неведнъж простичкият дизайн и гоненето не на грандиозни, а на по-скромни цели, води до триумф. Индия е посочила, че до този миг гледа на марсианската си задача на първо място на проява – опит да се усвои полетът до Марс, отлитането и идването в орбита. Мисията не включва нито кацане, нито кой знае каква орбитална точност. И поради това може и да реализира триумфи.