В светото Евангелие (Мат. 27:50-54) се разказва, че при кръстната

В светото Евангелие (Мат. 27:50-54) се споделя, че при кръстната гибел на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който дружно с бойците бил на пост към Кръста, и извикал:
- Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!
Този изтъкнат стотник се казвал Лонгин.
Едно поверие споделя, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите заболели очи и ги излекувала.
След погребението на Господа Иисуса Христа Лонгин отново стоял на стража при Гроба Господен. Той станал очевидец на Христовото възкресение. Тогава той към този момент напълно повярвал в богочовека дружно с другите двама бойци, които били с него на стража.
Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на бойците пари, с цел да приказват, че сякаш безжизненото тяло било взето от Христовите възпитаници, Лонгин не взел парите и намерено свидетелствал за възкресението на Господа.
Пилат и еврейските началници мощно негодували против него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от бойците даже прочут на римския император. А ето, че в този момент е станал вестител на Възкресението. Те търсели метод да го погубат. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.
Лонгин приел свето Кръщение дружно с другите двама бойци. След това отишъл в КападокияРечник, където сполучливо проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на татко си и там прекарвал в пост и молитва.
Слухът за сполучливата проповед на Лонгин пристигнал до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да упрекна Лонгин в това, че той, като напуснал военната си работа, възбудил народа срещу Рим. Озлобените врагове на християнството всячески си стараели да убедят император Тиберий да осъди на гибел Лонгин и другите двама бойци. Най-после съумели.
От Йерусалим били пратени бойци, с цел да изпълнят присъдата. Заповядано им било да не откриват на никого задачата на своето странствуване. Ако Лонгин е разбрал за това, могъл да избяга и да се скрие. Но това не станало. На подвижника – изповедник била открита от Бога неговата близка гибел. И той с наслада посрещнал в дома си изпратените бойци. Но скрил името си. Обещал им на другия ден да им уточни жилището на Лонгин.
Опити от виното, което Лонгин им предложил като гостолюбив хазаин, бойците му разказали за заповедта на императора. Те били длъжни да намерят Лонгин и неговите двама приятели и да ги убият.
Лонгин се изненадал, като разбрал, че и двамата бойци от тогавашната стража били наказани на гибел. Пратил да ги извикат. А самичък прекарал цялата нощ в молитва. Щом се зазорило, той излязъл да ги посрещне. Прегърнал ги и им споделил:
- Дойде часът на нашето избавление. Ние дружно ще се явим пред нашия Спасител Иисус Христос, Когото видяхме при страданията, гибелта и погребението му. Бяхме очевидци и на Неговото възкресение. А в този момент ще Го забележим във всичката Му популярност!
След това всички отишли при гостуващите бойци, разкрили им истината и ги замолили по-скоро да изпълнят това, което им е заповядано.
Войниците останали изумени. Отначало те не вярвали. Но когато дефинитивно се убедили в истината, декларирали на Лонгин:
- Ние не можем да умъртвим този, който по този начин общително ни одобри и нагости.
Лонгин упорито изискал от тях повече да не се бавят. Простил се с домашните си, облякъл погребални облекла, наредил къде да погребат тялото му, прегърнал другарите си и се помолил с тях. Накрай навел глава под меча. Паднали главите и на другите двама, смели и самоотвержени очевидци на Господнята Пасха.
По заповед на Пилат главата на Лонгин била донесена в Йерусалим и хвърлена някъде вън от града.
След време една вдовица християнка, която живеела в КападокияРечник, внезапно ослепяла. Дълго се лекувала. Но зрението й не се върнало. Най-после поискала да отиде в Йерусалим на поклонение. Водил я нейният едничък наследник. Тя се поклонила на Гроба Господен, както и на другите светини, свързани с живота на Спасителя. Синът й се разболял и умрял. Душата на нечастната жена се разтресла от болежка. Във привидение я утешил свети Лонгин. Насън й посочил блаженството на нейния наследник. Изявил и предпочитание с молитвата си пред Господа да й върне зрението.
Водена духом от светеца, скръбната жена намерила това място, където се пазела главата на светия мъченик. Щом се допряла до нея, прогледнала. След това, напълно утешена и в Господа зарадвана, тя я погребала дружно със тялото на сина си.
Имала по-късно нова отлично привидение.
Показано й било по какъв начин светият страдалец прегръща сина й като любещ татко. Тя чула думите му, обърнати към нея самата:
- Не плачи! Утеши се! Погледни по какъв начин той е щастлив!
Оттогава тая самотна майка – вдовица престанала да плаче. Тя се върнала в отечеството си, като хвалела и благославяла Бога. На околните си споделила:
- Аз получих освен телесни, само че и духовни очи. Вече не оплаквам и не рева за сина си, тъй като го видях да се радва на Небесното царство с пророците и мъчениците. С мъченика Лонгин той е при Господа като негов възпитаник. Чух го по какъв начин той дружно с него пееше: " Наистина Този е Божият наследник. Такъв ще бъде вовеки. И царството Му не ще има край! "
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).