Ради Иванов: Да отричаш македонския език е като да отричаш българския на Пърличев и Миладинови
В света има над 7000 езика, някои от които се приказват от по няколко десетки индивида единствено, а пък други от милиарди.
Има такива, които носят едно и също име, само че имат толкоз разнообразни разновидности или диалекти, че хората не могат да се схванат посред им. Китайският да вземем за пример, с двете си съществени правила - мандарин и кантонски, които са съвсем неразбираеми един за различен. От персонален опит мога да кажа и че френският от Канада е много сложен за схващане за един несвикнал с акцента и речника парижанин. Не са малко и езиците, които са идентични или сходни, само че които носят разнообразни имена.
Ради Иванов, посланик и специалист по интернационалните и балкански въпроси
Езикът говорен в Индия (хинди) е съвсем същия език като този в Пакистан (урду), само че това не ги прави еднакъв език. По-близо до нас, има най-малко четири езика - сръбски, хърватски, босненски и черногорски, които са с по-малко разлики посред им в сравнение с сред дупнишкия и ямболски диалекти на българския език, само че които са през днешния ден публично приети като разнообразни. Причината за това е елементарна, в случай че има страна и народ, които желаят да нарекат езика си по някакъв метод, никой не може да им го забрани или оспори, без значение от произхода, историята или близостта му с различен език. Не съществува и интернационална норма, с която да се признава даден език, или пък да се изяснява неговата история. Това върви от единствено себе си, щом има хора, които си назовават езика по някакъв метод.
Езиковеди, диалектолози, филолози и историци са свободни и извънредно скъпи да учат произхода, историята и еволюцията на даден език, без това да бъде политически или междудържавен проблем.
В този ред на мисли, това да не признаваш публично съществуването на даден език, в тази ситуация на македонския език, като политически факт и действителност, е също толкоз анахронично и неуместно, колкото и да отричаш, че езикът, на който са творили Григор Пърличев, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, или на който е приказвал, писал и преподавал Гоце Делчев е нещо друго с изключение на български език, тъй като самите те са го наричали по този начин. /БГНЕС
Коментар на Ради Иванов, посланик и специалист по интернационалните и балкански въпроси.
Има такива, които носят едно и също име, само че имат толкоз разнообразни разновидности или диалекти, че хората не могат да се схванат посред им. Китайският да вземем за пример, с двете си съществени правила - мандарин и кантонски, които са съвсем неразбираеми един за различен. От персонален опит мога да кажа и че френският от Канада е много сложен за схващане за един несвикнал с акцента и речника парижанин. Не са малко и езиците, които са идентични или сходни, само че които носят разнообразни имена.
Ради Иванов, посланик и специалист по интернационалните и балкански въпроси
Езикът говорен в Индия (хинди) е съвсем същия език като този в Пакистан (урду), само че това не ги прави еднакъв език. По-близо до нас, има най-малко четири езика - сръбски, хърватски, босненски и черногорски, които са с по-малко разлики посред им в сравнение с сред дупнишкия и ямболски диалекти на българския език, само че които са през днешния ден публично приети като разнообразни. Причината за това е елементарна, в случай че има страна и народ, които желаят да нарекат езика си по някакъв метод, никой не може да им го забрани или оспори, без значение от произхода, историята или близостта му с различен език. Не съществува и интернационална норма, с която да се признава даден език, или пък да се изяснява неговата история. Това върви от единствено себе си, щом има хора, които си назовават езика по някакъв метод.
Езиковеди, диалектолози, филолози и историци са свободни и извънредно скъпи да учат произхода, историята и еволюцията на даден език, без това да бъде политически или междудържавен проблем.
В този ред на мисли, това да не признаваш публично съществуването на даден език, в тази ситуация на македонския език, като политически факт и действителност, е също толкоз анахронично и неуместно, колкото и да отричаш, че езикът, на който са творили Григор Пърличев, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, или на който е приказвал, писал и преподавал Гоце Делчев е нещо друго с изключение на български език, тъй като самите те са го наричали по този начин. /БГНЕС
Коментар на Ради Иванов, посланик и специалист по интернационалните и балкански въпроси.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ