В света има много авантюристи, които са искали да бъдат

В света има доста авантюристи, които са желали да бъдат първи в покоряването на някои от най-далечните точки в света. Логично е, че в множеството случаи се приказва за Северния полюс, Южния полюс и Еверест, само че когато приказваме за планини, там постоянно е една по-различна подготовка и се изискват съществени старания. Експедицията „ Тера Нова “ е една от най-известните и трагичните при опитите за подчинение на Южния полюс. Капитан е Робърт Фалкън Скот, а задачата му е да събере колкото се може повече информация, с цел да може по-късно да бъде употребена и приложена за другите учени, които ще се опитат да опознаят ледения континент.

По същото време има още една конкурентна експедиция на норвежкия откривател Роалд Амундсен, който е на път да изпревари британците. Екипажът от 5 души на Тера Нова е подготвен на всичко, с цел да грабне премията, само че за жал, историята ще подсети, че скоростта е рискова, изключително по тъничък лед. Скот и неговата компания остават изгубени безследно.

Мисията му, колкото и неприятно да приключва, на практика не е цялостна загуба. Преди да стигнат до полярния кръг. Господата са виновни за най-различни открития, които вечно трансформират напълно цялата концепция за ледения континент.

Робърт Скот е роден на 6 юни 1868 година в Девънпорт и още от дребен показвал интерес към плаването. Неговият дядо и четиримата му чичовци били морски капитани в Кралската флота и постоянно прекарвали времето си в описване на най-различни истории. Скот също отива във военно учебно заведение, с цел да се приготви за своята морска кариера, минава всички изпити и се качва на борда на HMS Britannia през 1881 година и слага един необикновен връх – тогава е единствено на 13 години. Повечето мемоари на борда го разказват като свенлив, само че самоуверен юноша, който не бяга от отговорност. Легендата споделя, че в границите на две седмици е почнал да се катери по ранговете, като през 1897 година към този момент е лейтенант във флота.

На 31 години се среща с един някогашен сътрудник Клементс Маркхам – президент на английското кралско географско общество. Няколко години по-рано, Маркхам е почнал да вижда бистрия разум и опит на Скот и стартира да обръща повече внимание на другите предлагани експедиции. Точно затова е номиниран за един от първите, които са призовани за покоряването на Антарктида. През юни 1900 година с никакъв опит за полярните кръгове, Скот потегля с ранга на пълководец с определени английски откриватели на борда на HMS Discovery.

През идната година ще е рекордьор за най-далечно достигната точка на юг от екватора. Попълва познанията с разнообразни биологични, зоологични и метеорологични открития. Завръща се в Англия през 1904 година и незабавно е нараснал в капитан. Въпреки получените звания, неговото схващане не спирало да копнее за Антарктида. Успява да стигне до Южния полюс по време на английска национална арктическа експедиция и е решен, че желае малко повече.

През 1910 година най-сетне е препоръчан за втори опит и този път е на борда на Terra Nova. На 15 юни 1910 година отплава от Кардиф с редица участници, които да съумеят да зърнат нечуваната хубост. Сред тях е и ученият Едуард Уилсън, придружаван от фотографа Хърбърт Понтинг. Официалната задача е проучването на географски данни и събирането на научни открития. За Скот има една друга премия, той е желал да бъде първият човек, който да стигне до Южния полюс, изпреварвайки всяка една друга страна.

По-лошото е, че не е единствен, малко по-рано Ърнест Шакълтън е съумял да доближи към 160 км във вътрешността в Южния полюс, освен това в границите на два опита от 1907 и 1909 година Амундсен също отплава единствено няколко дни след Скот. Ръкавицата за настойника на Южния полюс е хвърлена и в този момент всички са в една съвършена борба с времето. Според Арктическото завещание, Тера Нова е включвала 162 сандъка с храна и месо, сирене и масло, три моторни трактора и много варели с нефт. Изпратени са 2 сибирски и 17 маджурски понита, 33 сибирски кучета, нужна техника за правене на снимки, медицински такъми, облекла, принадлежности, шейни, въглища, спални чували, палатки и други по-дребни принадлежности.

През ноември 2010 година излиза наяве, че корабът е изгубил две понита, едно куче, една шейна и част от въглищата, както и петрола, защото влиза в стихия.

Господата идват през януари 1911 година Започва разтоварването на кучетата, понитата, моторизираните шейни и стартират да се строят укритията от студа.

Веднъж откакто са слагат основите, офицер Виктор Кампбел взема решение да отплава на изток до земята на крал Едуард VII. На връщане ще забележи кораба на Амундсен, който към този момент е хвърлил котва в залива на косатките. След замяна на учтивости, Кампбел прави всичко допустимо да се върне назад в лагера и по-късно да осведоми капитан Скот за гостенина си.

Ръкавицата е хвърлена и в този миг Амундсен е най-свирепият зложелател за достигането до Южния полюс. Скот подрежда на своите хора да се приготвят за експедиция, да натоварят нужните хранителни записи и да стартират да гледат пътеките, по които е вярно да вървят за своето странствуване. Бързането ще докара до идната огромна покруса – 6 от 8-те понита ще умрат по пътя. Арктическата зима стартира през април и 25-те души, които са на борда, са принудени да хвърлят котви и да чакат в една от издигнатите бараки. Прекарвали по-голямата част от времето си в проучвания и игра на футбол, до момента в който Скот продължавал да форсира ситуацията и да се пробва да откри вярната посока за довеждане докрай на маршрута до полюса.

По това време Уилсън съумява да открадне 3 императорски яйца от пингвините за бъдещи проучвания, съумява да се пребори с негативните температури и дистанцията от 100 километра, с цел да стигне до пингвините.

На 24 октомври 1911 година капитан Скот стартира своето странствуване, към този момент е настъпила по този начин наречената Арктическа пролет. Преминава Ледената преграда с 16 души, моторни шейни, кучета и понита. Планът на капитана е бил следния: при достигането на една контролна точка, най-слабият от групата ще би трябвало да се върне назад, до момента в който най-после не останат 5 души.

Шейните се чупят на към 90 километра от главния лагер. Останали единствено с кучета и няколко понита, групата едвам минава Ледената преграда на 4 декември. След това стигат до платото, което прегръща всеки авантюрист, а легендата демонстрира, че от другата страна е полюса. На 20 декември Скот изпраща и кучетата в лагера.

На 3 януари 1912 година капитанът и 4-ма души потеглят към последната дестинация. Господата доближават на Южния полюс на 17 януари, с цел да видят, че Амундсен е оставил своя байрак там. Норвежецът е съумял да ги победи с 34 дни. Това е едната неприятна вест, а още по-жестоката е, че в този момент следват близо 2000 километра назад към лагера.

На 17 февруари се минава полярното плато без особени проблеми. На 17 февруари всички стартират сложните изкачвания по Бердморския глетчер, Еванс колабира от мраз и след няколко часа е мъртъв. В началото на март излиза наяве, че останалата група от полярните членове. Поради измръзване и Оутс стартира да страда от гангрена и не може да върви повече от няколко километра дневно. Накрая губи една от ръцете си, а ампутацията се прави на 17 март – неговия 32-ри рожден ден. За страдание, всички членове мислят едно и също – Оутс стартира да бави групата и най-после се самоубива. Остават единствено Скот, Боуърс и Уилсън, които не престават напред в снежната стихия. Остават към 16 километра до лагера и първите огромни хранителни ресурси.

В последният запис на Скот от 29-и март е ясно, че екипът бедства и се надява да открие храната, която най-вероятно ще ги избави. В последните редове споделя, че няма сили даже да написа. Всеки ден и хората от лагера на Тера Нова стартират да вървят до по-далечните точки и да доставят храна, само че за жалост откриват, че никой не ги е докоснал. Най-накрая провеждат избавителна интервенция и стартират издирването. След близо две седмици в студовете, виждат останките на тримата оживели. Групата, която не е знаела ориста на Оутс, продължава да го търси, до момента в който не открива неговия спален чувал. Никой не знае какво се случва с тялото на Еванс.

Новините за загубата и нещастието, която е застигнала Тера Нова, публично оставя всички хора в потрес. Мнозина са разочаровани от загубата при покоряването на Южния полюс, само че още повече са хората, които не могат да одобряват и загубата на най-хубавите моряци. За огромна разтуха се оказва, че научните открития, в това число и 2000 типа събрани животни – 400 от тях в никакъв случай не са били показвани на необятната аудитория – се считат за сериозен триумф.

Най-важното е, че яйцата на императорския пингвин са били голяма победа. Преди този миг се е считало, че пингвините са били наследници на динозаврите, само че теорията потвърждава, че ембрионът е доста по-различен. Един от фосилите, открит при останките на Скот потвърждава, че Южния полюс е бил част от един суперконтинент и в миналото е бил даже зелен. На финалът излиза наяве, че експедицията се проваля в надпреварата, само че дава редица нови научни открития.