Руската армия взривява мостове в Херсонска област, за да спре украиското контранастъпление
В устрема си да забави украинското контранастъпление, съветската войска стартира да взривява мостовете и прелезите в Херсонска област. За последното денонощие са взривени Даревският и Тягинският мостове, както и мостовете в посока Солдатское, Миролюбовка и Миловое.
В локалните Телеграм канали се оповестява, че в редица села, които са на фронтовата линия, към този момент няма съветска войска. В Херсон изчезнаха съветските флагове от още няколко публични здания. Проруските военни репортери оповестяват за тежки боеве за град Снигирьовка, който е на 50 км от Херсон и е единственият окупиран град в тази посока.
С появяването на фронта на първите мобилизирани руснаци цифрите на загубите на съветската войска, за които оповестява в ежедневната си сводка командването на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/, внезапно скочиха. Ако през лятото и при започване на есента ВСУ рапортуваха за приблизително 200 починали съветски военнослужещи дневно, в този момент те са над 600, и то при изискване, че във всички посоки на фронта се водят позиционни боеве.
Не е допустимо да се ревизира обективно броят на починалите. Но за огромните загуби на съветската войска оповестяват и съветски източници и въпреки информацията за стотици убити единствено в един пердах да е евентуално пресилена, наклонността е налице. Има многочислени свидетелства на съветски мобилизирани - едни са попаднали в украински плен, други са се отдръпнали от позициите на фронта с големи загуби, трети още не са се добрали до фронта, само че са се сблъскали с прословутия армейски бардак. Тези, които са съумели да повоюват, разказват една и съща картинка: някъде са ги завели, разтоварили, заповядали са им да се окопаят и да държат защитата, оставени са гладни, по някое време стартира обстрел, липсва връзка с който и да било, командирите са избягали или са убити, и никой не им споделя какво да вършат. Затова в множеството случаи те се отдръпват, написа bbc.ru.
Причините за тази обстановка са няколко. Първо - неприятната съгласуваност на мобилизираните. Откакто Украйна се снабди с високоточно далекобойно въоръжение от западен вид съветското командване бе насила да изнесе щабовете и другите пунктове за оперативно ръководство в дълбокия гръб, над 70 км от линията на фронта. Би било неразумно командирите да се намират под огневия прицел на съперника. Това обаче се отразява мощно на качеството на ръководство на войските, изключително когато обстановката на фронта непрестанно се трансформира. Командите вървят по верига надолу и колкото по-дълга е тя, толкоз е по-лошо ситуацията. Ако кадровият боен, който се намира не за първи път на фронта и малко или доста познава ситуацията, може да се ориентира и независимо да вземе вярното решение, то от довчерашните цивилни не може да се чака сходно нещо. Въпреки че казусът с неприятното взаимоотношение може да има и систематичен темперамент.
По всичко проличава, че съветското командване въобще не е възнамерявало войната в Украйна да продължи дълго и в действителност е разглеждало акцията като светкавична спецоперация.
След военната промяна, извършена през 2008-2012 година от министъра на защитата Анатолий Сердюков, се залагаше на неголяма, само че високопрофесионална и механически оборудвана войска. В Украйна обаче това не сработи, тъй като най-боеспособните елементи бързо излязоха от строя, и трябваше да се прибегне до готовност. Това не е единствено крачка обратно, към войска от предишното. Стана ясно, че съветската военна машина не е способна да одобри в редовете си голяма маса неприятно готови за водене на модерни бойни дейности бойци. Това се демонстрира както в дефицита на обикновено екипиране и амуниции, в ръждясалите автомати, по този начин и в неналичието на опитни командири, а постоянно и условия за бойна подготовка и обикновено настаняване на призованите от запаса.
Част от мобилизираните незабавно, без никаква подготовка, бяха изпратени на фронта, което демонстрира, че командването е трябвало бързо да запуши дупки на първа линия. И всичко това става на фона на изтощение на ресурсите и изострен дефицит на модерно въоръжение - към този момент се разконсервира бойна техника от втората половина, че дори и от средата на ХХ век, купуват се дронове от Иран, има известия за доставка на муниции от Северна Корея.
Как съветската войска счита да победи във войната с Украйна, в случай че не се брои нуклеарното оръжие, потреблението на което ще докара Русия до злополука, както дават да се разбере американските военни? Може би, някъде в недрата на съветския Генерален щаб има триумфален проект, само че командванията по места в този момент би трябвало да вземат решение по-земни задания - да провеждат защитата и да удържат фронта. При всички дефекти на призивната войска, тя дава големи човешки запаси.
В жалбата на морските пехотинци от 155-а бригада се споделя, че в хода на " неразбираемото нахлуване " към село Павловка в Донецка област за четири дни те са изгубили към 300 души, които са убити, ранени или безследно изчезнали. Според военните, този взлом е бил необходим единствено с цел да могат техните командири да се докарат пред генщаба и да получат ордени. " Не им пука от нищо, единствено и единствено да се покажат. Те назовават хората - " месо ", пишат създателите на груповото писмо.
В министерството на защитата на Русия настояват, че заявките за " високи, непотребни загуби в хора и техника " не подхожда на действителността и загубите в това направление " не надвишават 1% от бойния състава и 7% ранени, забележителна част от които към този момент се върнаха в строя ".
Роднини на мобилизирани обаче започнаха да се бунтуват с искане те да бъдат изтеглени незабавно от фронта, където са изпратени без подготовка и въоръжение. В обществените мрежи започнаха да се появяват видеа от разнообразни краища на Русия, в които се разказва безнадеждното състояние на техните близки на фронта. Така се разбра за гибелта на 500 мобилизирани от Воронежска област покрай Макеевка в Сватовски регион на Луганска област. Руските управляващи признаха, че има доста починали и ранени, само че отхвърлиха цифрите да са чак толкоз огромни.
Кремъл високо прави оценка лоялността и изпълнителността. Независимо от множеството провалени интервенции, за цялата война в Украйна не е съобщавано за нито едно съществено наказване на някой от съветските военноначалници. В медиите попадаше информация единствено за някои кадрови разбърквания. По всичко проличава, че висшето съветско управление не слага под подозрение квалификацията на генералитета поради големите загуби на персонален състав и техника вследствие на директни офанзиви и неудачна организация на защитата. Само под натиска на притежателя на частната военна компания " Вагнер " Евгени Пригожин и на чеченския водач Кадиров от служба бе отхвърлен командващият групировката " Център " Александър Лапин - върху него е хвърлена отговорността за тежките провали край Харков и Лиман. Не е ясно дали Лапин е в триседмичен отпуск или е отхвърлен. Но фронталните офанзиви в Донецка област не престават.
В локалните Телеграм канали се оповестява, че в редица села, които са на фронтовата линия, към този момент няма съветска войска. В Херсон изчезнаха съветските флагове от още няколко публични здания. Проруските военни репортери оповестяват за тежки боеве за град Снигирьовка, който е на 50 км от Херсон и е единственият окупиран град в тази посока.
С появяването на фронта на първите мобилизирани руснаци цифрите на загубите на съветската войска, за които оповестява в ежедневната си сводка командването на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/, внезапно скочиха. Ако през лятото и при започване на есента ВСУ рапортуваха за приблизително 200 починали съветски военнослужещи дневно, в този момент те са над 600, и то при изискване, че във всички посоки на фронта се водят позиционни боеве.
Не е допустимо да се ревизира обективно броят на починалите. Но за огромните загуби на съветската войска оповестяват и съветски източници и въпреки информацията за стотици убити единствено в един пердах да е евентуално пресилена, наклонността е налице. Има многочислени свидетелства на съветски мобилизирани - едни са попаднали в украински плен, други са се отдръпнали от позициите на фронта с големи загуби, трети още не са се добрали до фронта, само че са се сблъскали с прословутия армейски бардак. Тези, които са съумели да повоюват, разказват една и съща картинка: някъде са ги завели, разтоварили, заповядали са им да се окопаят и да държат защитата, оставени са гладни, по някое време стартира обстрел, липсва връзка с който и да било, командирите са избягали или са убити, и никой не им споделя какво да вършат. Затова в множеството случаи те се отдръпват, написа bbc.ru.
Причините за тази обстановка са няколко. Първо - неприятната съгласуваност на мобилизираните. Откакто Украйна се снабди с високоточно далекобойно въоръжение от западен вид съветското командване бе насила да изнесе щабовете и другите пунктове за оперативно ръководство в дълбокия гръб, над 70 км от линията на фронта. Би било неразумно командирите да се намират под огневия прицел на съперника. Това обаче се отразява мощно на качеството на ръководство на войските, изключително когато обстановката на фронта непрестанно се трансформира. Командите вървят по верига надолу и колкото по-дълга е тя, толкоз е по-лошо ситуацията. Ако кадровият боен, който се намира не за първи път на фронта и малко или доста познава ситуацията, може да се ориентира и независимо да вземе вярното решение, то от довчерашните цивилни не може да се чака сходно нещо. Въпреки че казусът с неприятното взаимоотношение може да има и систематичен темперамент.
По всичко проличава, че съветското командване въобще не е възнамерявало войната в Украйна да продължи дълго и в действителност е разглеждало акцията като светкавична спецоперация.
След военната промяна, извършена през 2008-2012 година от министъра на защитата Анатолий Сердюков, се залагаше на неголяма, само че високопрофесионална и механически оборудвана войска. В Украйна обаче това не сработи, тъй като най-боеспособните елементи бързо излязоха от строя, и трябваше да се прибегне до готовност. Това не е единствено крачка обратно, към войска от предишното. Стана ясно, че съветската военна машина не е способна да одобри в редовете си голяма маса неприятно готови за водене на модерни бойни дейности бойци. Това се демонстрира както в дефицита на обикновено екипиране и амуниции, в ръждясалите автомати, по този начин и в неналичието на опитни командири, а постоянно и условия за бойна подготовка и обикновено настаняване на призованите от запаса.
Част от мобилизираните незабавно, без никаква подготовка, бяха изпратени на фронта, което демонстрира, че командването е трябвало бързо да запуши дупки на първа линия. И всичко това става на фона на изтощение на ресурсите и изострен дефицит на модерно въоръжение - към този момент се разконсервира бойна техника от втората половина, че дори и от средата на ХХ век, купуват се дронове от Иран, има известия за доставка на муниции от Северна Корея.
Как съветската войска счита да победи във войната с Украйна, в случай че не се брои нуклеарното оръжие, потреблението на което ще докара Русия до злополука, както дават да се разбере американските военни? Може би, някъде в недрата на съветския Генерален щаб има триумфален проект, само че командванията по места в този момент би трябвало да вземат решение по-земни задания - да провеждат защитата и да удържат фронта. При всички дефекти на призивната войска, тя дава големи човешки запаси.
В жалбата на морските пехотинци от 155-а бригада се споделя, че в хода на " неразбираемото нахлуване " към село Павловка в Донецка област за четири дни те са изгубили към 300 души, които са убити, ранени или безследно изчезнали. Според военните, този взлом е бил необходим единствено с цел да могат техните командири да се докарат пред генщаба и да получат ордени. " Не им пука от нищо, единствено и единствено да се покажат. Те назовават хората - " месо ", пишат създателите на груповото писмо.
В министерството на защитата на Русия настояват, че заявките за " високи, непотребни загуби в хора и техника " не подхожда на действителността и загубите в това направление " не надвишават 1% от бойния състава и 7% ранени, забележителна част от които към този момент се върнаха в строя ".
Роднини на мобилизирани обаче започнаха да се бунтуват с искане те да бъдат изтеглени незабавно от фронта, където са изпратени без подготовка и въоръжение. В обществените мрежи започнаха да се появяват видеа от разнообразни краища на Русия, в които се разказва безнадеждното състояние на техните близки на фронта. Така се разбра за гибелта на 500 мобилизирани от Воронежска област покрай Макеевка в Сватовски регион на Луганска област. Руските управляващи признаха, че има доста починали и ранени, само че отхвърлиха цифрите да са чак толкоз огромни.
Кремъл високо прави оценка лоялността и изпълнителността. Независимо от множеството провалени интервенции, за цялата война в Украйна не е съобщавано за нито едно съществено наказване на някой от съветските военноначалници. В медиите попадаше информация единствено за някои кадрови разбърквания. По всичко проличава, че висшето съветско управление не слага под подозрение квалификацията на генералитета поради големите загуби на персонален състав и техника вследствие на директни офанзиви и неудачна организация на защитата. Само под натиска на притежателя на частната военна компания " Вагнер " Евгени Пригожин и на чеченския водач Кадиров от служба бе отхвърлен командващият групировката " Център " Александър Лапин - върху него е хвърлена отговорността за тежките провали край Харков и Лиман. Не е ясно дали Лапин е в триседмичен отпуск или е отхвърлен. Но фронталните офанзиви в Донецка област не престават.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ