Историята на шогуните
В Страната на изгряващото слънце през ранното средновековие безспорната власт принадлежи на императора. Силата и личността му имат ненарушим и безспорен темперамент. Той е живото провидение, към който се концентрират благородниците, водещи произхода си от самото императорско семейство. Никой различен простосмъртен няма достъп до тези кръгове, нито до двореца на императора.
На доктрина императорът държи висшата власт в страната, само че действително същинският държател на островната страна се явява една военна фигура - това е шогунът. Повече от 7 века шогуните ръководят на процедура Япония.
Ако би трябвало да се потърси аналог на тази купа в актуалните звания, това ще бъде генералисимусът. Това е най-високото военно звание, като носителят му държи в ръцете си и изпълнителната власт.
Кога и по какъв начин в Япония се заражда шогунатът и за какво и по какъв начин отмира тази именита ера от историята на Япония?
Етимология на званието и същина на длъжността шогун
Думата шогун има китайски генезис. В превод най-общо значи военачалник. Названието има своите корени и в японски. Съкратеното наименование от сей тайшогун безусловно би трябвало да се схваща като Върховен пълководец, поробител на варварите от север.
Титлата се давала на пълководец, който се е отличил във военните походи против коренното население на Хокайдо, Курилите и някои елементи на континентална Япония, с друг от японски и китайски генезис. По-късно шогуните поемат действителната власт в страната.
По създание купата дефинира боен водач, който държи под надзор префектурите в Япония и пази императорската власт от вероятно неодобрение.
Първоначалната роля на шогуна е главно на шеф на императора в провинциите. Той поддържа ред, събира налози, извършва нарежданията на императорския двор. Шогунът се назначава от императора всред представители на клановете на вицекралската аристокрация, което води до непрекъснати битки за приемане на длъжността. Това пък води до образуване на армии, които постоянно водят война в същински войни между тях.
Тези самобитни губернатори с времето печелят все по-голям престиж и съумяват да трансфорат висшия държавен пост в купа, която се предава по завещание, а на по-късен стадий отхвърлят всяка власт от страна на императорския двор. От длъжността на шефовете на императора в префектурите поражда каста, наречена даймьо - това са феодали - самураи, на които са подчинени по-нисшестоящи благородници. Даймьо е висшата аристокрация в провинциите.
Шогунът е единствено един и се избира от всички даймьо. Борбата се ожесточава, тъй като при назначението шогунът получава цялостна власт, императорският щемпел и императорските права. Той на практика ръководи страната от името на императора.
Шогунанът, като притежател на политическа власт в Япония, се сменя, когато наложеният политически режим в страната претърпи срив, западне или губи от въздействието си. Тогава други даймьо стартират да се конфронтират, постоянно влизат в директен спор и когато един от тях победи, той бива разгласен от императора за шогун, единствен кадърен да отбрани двора на императора и цялата страна.
История на шогуните, първи шогун на Япония
Целият интервал на властване на един държавен режим, включващ както военната, по този начин и административната власт, се назовава шогунат, а този, който я съставлява в даден миг - шогун.
Първи шогун през ХІІ век става Минамото само че Йоритомо - лидер на един от аристократичните кланове в империята. Той побеждава във войната, която се развихря сред водещите кланове за въздействие над императорското семейство, известна като Конфликт Генпей. Военната подготовка, която първият шогун има, му оказва помощ да завоюва успеха и купата. Неговият шогунат е прочут като Камакура.
Въпреки че купата става наследствена, при идването на новия шогун се извършва специфична гала и тогава самият император посреща новия шогун и му връчва меч - знак на военната мощ, която му трансферира. Този знак има и действително измерение - същински държател е шогунът, а императорът е официална фигура, на която хората се кланят в символ на респект като пред живо провидение.
Йоритомо открива системата на феодализма в Япония и открива своя център в Камакура, до момента в който императорът живее в Киото. Минамото само че Йоритомо е първият шогун в смисъла, който тази купа има и през днешния ден. Неговият шогунат господства в Япония 150 години. От Йоритомо нататък действителни владетели са самураите, до момента в който висшата аристокрация и императорът са единствено представителни фигури.
Краят на шогуната Камакура настава вследствие на враждите в императорското семейство кой да заеме трона. В тях шогунатът взема страната на губещия и това води до падението му. Следва шогунатът Ашикага, който владее Япония от 1338 до 1573 година.
Връх в ръководството на шогуните
Управлението на шогуните доближава абсолютния си връх с идването на династията Токугава. В Япония се основава специфична войска, а властта в префектурите е трансферирана на военните, генерали се разпореждат в обособените провинции.
Токугава шогунатът не разрешава връзките с всички останали страни, затваря границите и изолира Япония от останалия свят. Така на процедура се открива полицейска страна със мощна централна власт. Подопечните на властващия шогун нямат право да се реалокират от една префектура в друга, нито да сменят занятието си. Всяко непокорство бива наказвано със гибел.
Токугава владеят Япония 250 години, до революцията на Мейджи през ХІХ век.
Първоначално идването на Токугава Иеясу, първият шогун от династията, на власт е начало на нескончаем мир в страната, който е благоприятен за възобновяване на Япония след траялите към 900 години непрекъснати войни сред локалните феодали. Токугава Иеясу сплотява феодална Япония и укрепва безспорната власт на шогуните.
Изолирането на Япония от външния свят обаче предизвиква стопански компликации в страната. Търговията със прилежащи и по-далечни страни е прекратена и стопанската система минава към изхранване от развито стопанство преди.
Паричните връзки вътре в страната основават каста от дребни притежатели, потискани от шогуните. Това води до протест против шогуната Токугава. През 1868 година вследствие на по този начин наречената Реставрация Мейджи безспорната власт още веднъж е върната на императора. Титлата сей тайшогун е отстранена и това поставя края на ерата на шогунатите в Япония.
Значение на шогуната
Шогунатите предопределят историческото развиване на Япония за един извънредно дълъг интервал от време, обхващащ над хиляда години. Мощните кланове, съсредоточаващи от ден на ден благосъстояния и власт на районно равнище основават потребността от единна мощ, която да ги подчини и дисциплинира. В този смисъл появяването на шогун, изпълняващ тази роля, е исторически немилостив развой.
Личните упоритости на обособените шогуни и политиката на властващите шогунати оформят картината на историческото развиване на Страната на изгряващото слънце с нейните върхове и спадове.
Без шогуните самураите не биха имали това развиване като главен мотор в японското общество. Японската просвета също е напълно повлияна от традициите, основани по време на шогунатите. Можем да кажем, че Япония през днешния ден е това, което е, с помощта на ръководството на шогуните.
