Ако не си активен като млад, обречен си на поражение: Стефан Попов-Чефо
В страна, в която съвсем всички към този момент са блогъри, влогъри и инфлуенсъри, по какъв начин съумява човек да се отличи, да притегли над 100 000 в своя канал?
Това може да се каже за всеки отрасъл и за всеки бранш – пренаселено е, само че ключът към триумфа е да правиш нещото, което правиш със сърце. Да имаш цел оттатък да забогатееш. Поне аз по този начин съумявам да изградя своята публика. Не ми е единствено да капитализирам от видеопродукта си. Гледам по-мащабно и по-дългосрочно
Може ли това от това да се живее?
Може, изцяло е допустимо. Темите би трябвало да бъдат всеобщи, тъй като това е ключът да генерираш приход – повече гледания - повече монетизация на наличието. Въпросът е да няма всеобщ усет, тъй като качеството пада.
Кого следите от сътрудниците влогъри?
Не проследявам и не се въодушевявам от никого в България.. Истинските мостри, които последвам и образците, на които имитирам, са влогъри и ютюбъри с милиони почитатели оттатък границите ни.
Кой Ви светна да се хванете с тая работа, самичък ли го решихте и по какъв начин?
Дипломиран артист съм от 2016 година, след което не съумях да се осъществявам задоволително и взех решение да стартира да строя лична публика и аудитория, което наложи тази смяна на попрището. Донякъде може да се гледа като стъпка леко настрана от това, което съм учил в НАТФИЗ. За мен значимото е да стигам до младежи, да бъда в крайник с времето. Театралната аудитория е от хора по-зрели на възраст. Стремя се да отгледам публика в вероятност. Да върша наличие, което да резонира повече на младата, не дребната, възраст. Трудно се насочат смислени послания към 10-12-годишните.
Театърът ли е първата Ви обич?
Да кажем, че възприятието да бъда пред аудитория, че имам какво да кажа и може да се посрещне и да се реагира на него – това е първата ми обич. Тя има разнообразни проявления – спектакъл, кино, наличие под формата на ютюб канал.
А малкия екран, ние Ви забелязахме точно там – по какъв начин се срещнахте и по какъв начин се разделихте с тази Ваша обич?
Бях кореспондент за 5 години в Българска национална телевизия към неделното предаване на Жоро Любенов. Това беше спомагателен тренинг и опция да развия своите умения с къси, точни, ясни и съответни въпроси и диалози. Беше въведения към поредацата, която сътворявам сега. Трудно щях да намирам толкоз любопитни хора и въпроси, в случай че нямах този ефирен стаж.
И въпреки всичко по какъв начин стартира и по какъв начин приключи този тв епизод?
Завърши с желанието ми да мина на друго равнище и още веднъж да бъда гледан най-вече от младежи, а не както е в Българска национална телевизия - най-вече от по-възрастни. Всички мои досегашни стъпки напред са били направени заради компликации, заради неспособност да осъществявам някакви планове. Случаят беше подобен. Не се усещах задоволително оценен в НАТФИЗ, нямах задоволително благоприятни условия за изяви. Трябваше да намеря различен път. Ако не си деен като млад, обричаш бъдещите години на пораженческо мислене. Лишаваш самичък себе си от опция за напредък. Освен купони и обществени контакти, да формираш от себе си субект, който да се осъществя на база качества и на обработване на мощните си страни. А не, тъй като някой е ходатайствал за теб. Или да се мазниш на съответни хора с благоприятни условия и да разчиташ на нечия благословия.
Звучите като единак, очевидно Сървайвър е бил точното място за Вас?
Не знам дали форматът е тъкмо за мен, както казвате, само че извлякох максимума от него за себе си. Промених настройката си за метод на живот изпадайки в обстановка да нямаш нищо без храна, връзки, близки хора. Преустанових много нездравословни привички, прекъснах връзки с токсични хора. Въведох страхотна дисциплинираност в всекидневието и ограничих захарта, кофеина до най-малко.
Няма ли разлика в лекотата на раздялата със захарта и с кофеина от една страна и с хората – от друга?
Хората ги шетам без сантимент, самоуверено. Давам доверие и късмет на тези, които са посочили качества. Но в този живот нищо не става самоцелно и принудително. И не си коства единствено поради сантимент да оставяш хора, трансформирали свето отношение към теб.
За съответен човек, който сте загърбили ли става въпрос или за доста хора?
Не са доста хора, само че не е и един човек.
А в Сървайвър си е шоу за единаци, нали?
Всеки играе самичък, всеки за себе си. Хората нито са толкоз готини, нито толкоз зли.
Добре ли се чувствахте там, отвън неналичието на храна и връзки?
Не се усещах в свои води. Пък и не е елементарно човекда се усеща добре, оставен без нищо. Трудно е да се намерят хубави черти. Бяхме непрекъснато гладни, постоянно изнервени, на лимита на силите и опциите си. Пък и не беше моята среда. Което обаче построи от мен един боец.
Охо, звучите като последния самурай...Кажете като персонално опитал „ меда и жилото ”, в действителност ли обезпечават такава огромна и ефикасна реклама т.нар.риалитита?
Правят хората по-популярни. Носят популярност. Но в това го има и другия синдром, другото събитие – 3- минутната популярност. Трудно можем да си спомним всички участници във всички риалити излъчвания от последните години. Сървайвър не ми оказа помощ изключително, само че ми стига настройката и настройката към живота.
Какво идва след ютюб? Кроите ли кино или телевизионни планове?
Нямам желание да ставам продуцент или режисьор. Продължавам в посоката, която съм задал. Канен съм постоянно на лекции за възпитаници.
На какви тематики?
Дезинформацията, медийната просветеност, както и гражданското общество въобще.
Чувствате ли се публицист?
Не мога да се нарека публицист, аз съм артист с позиция и основател на наличие.
Ако някой Ви пита какво тъкмо работите, отговорът ще бъде...
Качвам клипчета в нета.
А, в случай че би трябвало да бъде изписано на визитка?
Създател на видео съдържане.
Трябва ли да ни бъде боязън от изкуствения разсъдък?
Не, тъй като имаме доста по-сериозни спънки пред обществото, с цел да обръщаме внимание на това. Не сме построили господство на закона. По пирамидата на Маслоу тематиката за изкуствения разсъдък идва като нужда доста по-нататък. Със сигурност подходящо е да се разяснява, само че не сега.
Разочаровани ли сте от политиците? Накъде отиват нещата в България и в Европейски Съюз след изборите преди дни?
Не съм им родител, с цел да ме разочароват политиците. Щом са ни представителна извадка – значи толкоз си можем. Защо не избираме читави хора? По ясни и прозаични аргументи. Тъжно е, че най-вече хора с користни цели и подбуди влизат в тези среди. На мен битката ми е да осведомявам своята адитория и да основа любознание към значимите тематики. Аз самият нямам желание да припарвам към политиката.
Не съм сюрпризиран от българските и от европейските избори. Логична посока е това Европа да отива малко по-надясно, а ние да сме малко по-заблудени, при толкоз хибридни офанзиви от други страни. Има доста наивни, засегнати, прочувствено неинтелигентни хора, при които популистките послания и откровените неистини минават метър.
Какво Ви зарежда?
Зарежда ме, че се усещам потребен със своята работа и не си поставям на сърце цялостното положение на страната. Една птичка пролет не прави. Правя единствено, каквото зависи от мен. Но би трябвало всеки жител го прави.
Зарежда ме спортът, контактът с хора смислени и съответни, мислещи индиниви, диалозите в моя канал. Всеки път приказвам обстойно два часа с нов човек с неговата история, позиция, да диспутирам с него, в случай че не сме на едно мнение.
Когато нямам травми, спортувам 5-6 пъти на седмица. Редувам фитнес с бокс и това за мен би трябвало да бъде методът на живот на всеки деен човек. Масовият спорт се подценява, а здравето на една нация не може да бъде на високо равнище, в случай че имаме единствено медалисти от олимпиади. Прекрасно е да имаме, само че това са самостоятелни триумфи на обособени хора. А е значимо всеки от нас по какъв начин обръща внимание на своето тяло.
Четете ли и какво?
Чета на британски. Подобрявам всекидневно езика си. Чета вдъхновяваща литература – автобиографии, логика на психиката, история.
Какво гледате?
Гледам вести, чета вести, проследявам публицистични излъчвания. За филми и сериали нямам време, не остава. Гледам, както към този момент споделих, и подкасти.
Какво е най-важното нещо за Вас в живота?
Посоката и идеите в живота.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Това може да се каже за всеки отрасъл и за всеки бранш – пренаселено е, само че ключът към триумфа е да правиш нещото, което правиш със сърце. Да имаш цел оттатък да забогатееш. Поне аз по този начин съумявам да изградя своята публика. Не ми е единствено да капитализирам от видеопродукта си. Гледам по-мащабно и по-дългосрочно
Може ли това от това да се живее?
Може, изцяло е допустимо. Темите би трябвало да бъдат всеобщи, тъй като това е ключът да генерираш приход – повече гледания - повече монетизация на наличието. Въпросът е да няма всеобщ усет, тъй като качеството пада.
Кого следите от сътрудниците влогъри?
Не проследявам и не се въодушевявам от никого в България.. Истинските мостри, които последвам и образците, на които имитирам, са влогъри и ютюбъри с милиони почитатели оттатък границите ни.
Кой Ви светна да се хванете с тая работа, самичък ли го решихте и по какъв начин?
Дипломиран артист съм от 2016 година, след което не съумях да се осъществявам задоволително и взех решение да стартира да строя лична публика и аудитория, което наложи тази смяна на попрището. Донякъде може да се гледа като стъпка леко настрана от това, което съм учил в НАТФИЗ. За мен значимото е да стигам до младежи, да бъда в крайник с времето. Театралната аудитория е от хора по-зрели на възраст. Стремя се да отгледам публика в вероятност. Да върша наличие, което да резонира повече на младата, не дребната, възраст. Трудно се насочат смислени послания към 10-12-годишните.
Театърът ли е първата Ви обич?
Да кажем, че възприятието да бъда пред аудитория, че имам какво да кажа и може да се посрещне и да се реагира на него – това е първата ми обич. Тя има разнообразни проявления – спектакъл, кино, наличие под формата на ютюб канал.
А малкия екран, ние Ви забелязахме точно там – по какъв начин се срещнахте и по какъв начин се разделихте с тази Ваша обич?
Бях кореспондент за 5 години в Българска национална телевизия към неделното предаване на Жоро Любенов. Това беше спомагателен тренинг и опция да развия своите умения с къси, точни, ясни и съответни въпроси и диалози. Беше въведения към поредацата, която сътворявам сега. Трудно щях да намирам толкоз любопитни хора и въпроси, в случай че нямах този ефирен стаж.
И въпреки всичко по какъв начин стартира и по какъв начин приключи този тв епизод?
Завърши с желанието ми да мина на друго равнище и още веднъж да бъда гледан най-вече от младежи, а не както е в Българска национална телевизия - най-вече от по-възрастни. Всички мои досегашни стъпки напред са били направени заради компликации, заради неспособност да осъществявам някакви планове. Случаят беше подобен. Не се усещах задоволително оценен в НАТФИЗ, нямах задоволително благоприятни условия за изяви. Трябваше да намеря различен път. Ако не си деен като млад, обричаш бъдещите години на пораженческо мислене. Лишаваш самичък себе си от опция за напредък. Освен купони и обществени контакти, да формираш от себе си субект, който да се осъществя на база качества и на обработване на мощните си страни. А не, тъй като някой е ходатайствал за теб. Или да се мазниш на съответни хора с благоприятни условия и да разчиташ на нечия благословия.
Звучите като единак, очевидно Сървайвър е бил точното място за Вас?
Не знам дали форматът е тъкмо за мен, както казвате, само че извлякох максимума от него за себе си. Промених настройката си за метод на живот изпадайки в обстановка да нямаш нищо без храна, връзки, близки хора. Преустанових много нездравословни привички, прекъснах връзки с токсични хора. Въведох страхотна дисциплинираност в всекидневието и ограничих захарта, кофеина до най-малко.
Няма ли разлика в лекотата на раздялата със захарта и с кофеина от една страна и с хората – от друга?
Хората ги шетам без сантимент, самоуверено. Давам доверие и късмет на тези, които са посочили качества. Но в този живот нищо не става самоцелно и принудително. И не си коства единствено поради сантимент да оставяш хора, трансформирали свето отношение към теб.
За съответен човек, който сте загърбили ли става въпрос или за доста хора?
Не са доста хора, само че не е и един човек.
А в Сървайвър си е шоу за единаци, нали?
Всеки играе самичък, всеки за себе си. Хората нито са толкоз готини, нито толкоз зли.
Добре ли се чувствахте там, отвън неналичието на храна и връзки?
Не се усещах в свои води. Пък и не е елементарно човекда се усеща добре, оставен без нищо. Трудно е да се намерят хубави черти. Бяхме непрекъснато гладни, постоянно изнервени, на лимита на силите и опциите си. Пък и не беше моята среда. Което обаче построи от мен един боец.
Охо, звучите като последния самурай...Кажете като персонално опитал „ меда и жилото ”, в действителност ли обезпечават такава огромна и ефикасна реклама т.нар.риалитита?
Правят хората по-популярни. Носят популярност. Но в това го има и другия синдром, другото събитие – 3- минутната популярност. Трудно можем да си спомним всички участници във всички риалити излъчвания от последните години. Сървайвър не ми оказа помощ изключително, само че ми стига настройката и настройката към живота.
Какво идва след ютюб? Кроите ли кино или телевизионни планове?
Нямам желание да ставам продуцент или режисьор. Продължавам в посоката, която съм задал. Канен съм постоянно на лекции за възпитаници.
На какви тематики?
Дезинформацията, медийната просветеност, както и гражданското общество въобще.
Чувствате ли се публицист?
Не мога да се нарека публицист, аз съм артист с позиция и основател на наличие.
Ако някой Ви пита какво тъкмо работите, отговорът ще бъде...
Качвам клипчета в нета.
А, в случай че би трябвало да бъде изписано на визитка?
Създател на видео съдържане.
Трябва ли да ни бъде боязън от изкуствения разсъдък?
Не, тъй като имаме доста по-сериозни спънки пред обществото, с цел да обръщаме внимание на това. Не сме построили господство на закона. По пирамидата на Маслоу тематиката за изкуствения разсъдък идва като нужда доста по-нататък. Със сигурност подходящо е да се разяснява, само че не сега.
Разочаровани ли сте от политиците? Накъде отиват нещата в България и в Европейски Съюз след изборите преди дни?
Не съм им родител, с цел да ме разочароват политиците. Щом са ни представителна извадка – значи толкоз си можем. Защо не избираме читави хора? По ясни и прозаични аргументи. Тъжно е, че най-вече хора с користни цели и подбуди влизат в тези среди. На мен битката ми е да осведомявам своята адитория и да основа любознание към значимите тематики. Аз самият нямам желание да припарвам към политиката.
Не съм сюрпризиран от българските и от европейските избори. Логична посока е това Европа да отива малко по-надясно, а ние да сме малко по-заблудени, при толкоз хибридни офанзиви от други страни. Има доста наивни, засегнати, прочувствено неинтелигентни хора, при които популистките послания и откровените неистини минават метър.
Какво Ви зарежда?
Зарежда ме, че се усещам потребен със своята работа и не си поставям на сърце цялостното положение на страната. Една птичка пролет не прави. Правя единствено, каквото зависи от мен. Но би трябвало всеки жител го прави.
Зарежда ме спортът, контактът с хора смислени и съответни, мислещи индиниви, диалозите в моя канал. Всеки път приказвам обстойно два часа с нов човек с неговата история, позиция, да диспутирам с него, в случай че не сме на едно мнение.
Когато нямам травми, спортувам 5-6 пъти на седмица. Редувам фитнес с бокс и това за мен би трябвало да бъде методът на живот на всеки деен човек. Масовият спорт се подценява, а здравето на една нация не може да бъде на високо равнище, в случай че имаме единствено медалисти от олимпиади. Прекрасно е да имаме, само че това са самостоятелни триумфи на обособени хора. А е значимо всеки от нас по какъв начин обръща внимание на своето тяло.
Четете ли и какво?
Чета на британски. Подобрявам всекидневно езика си. Чета вдъхновяваща литература – автобиографии, логика на психиката, история.
Какво гледате?
Гледам вести, чета вести, проследявам публицистични излъчвания. За филми и сериали нямам време, не остава. Гледам, както към този момент споделих, и подкасти.
Какво е най-важното нещо за Вас в живота?
Посоката и идеите в живота.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ