Най-възрастният треньор по футбол е в Перу
В столицата на Перу Лима живее Мария Анхелика Рамос - тя умерено може да кандидатства за Книгата на върховете на Гинес. Тя е на 92 години и е треньор по футбол.
Макар и на 92 Мария, или както я назовават благо нейните играчи Старата дама не е не запомнила своята цел и признанието си. Тя желае да трансформира младите футболисти от квартала си в пълноправни състезатели. През треньорската си кариера е пособия на доста деца. Над 1000 са тези упражнявали под нейно управление. Езикът й е изострен, дисциплината по време на заниманията е строга, само че това оказва помощ на хлапетата израснали в един от най-бедните региони на перуанската столица. Тук общественият триумф е комплициран преди спортния, само че борбата на терена е за всяка топка и за всеки сантиметър. Победата носи наслада, а в подготвителния развой се калява физиката и душeвността.
Луис Игнасио Марин: Тя е настина доста добра жена. Тя е като наша втора майка. Когато упражняваме и към този момент сме доста изморени тя ни стимулира като ни споделя, че всичко, което вършим е за наше положително. Тя ни учи да бъдем мощни, да обичаме футбола и да даваме най-хубавото от себе си непрекъснато.
Мария Анхелика Рамос тренира децата към този момент близо половин век. Всичко при нея е възторг и обич към футбола. Тя няма нужните треньорски квалификации, тренировките не са професионални, играчите даже нямат идентични екипи, само че това не пречи на никого. Всички се забавляват и демонстрират обвързаност към Старата дама. А кой знае може би скоро Лима и Перу ще имат своята звезда научена на футбол от Мария.
Мария Анхелика Рамос: Тук съм повече от 40 години, само че още когато живеех в Баранко към този момент водех тим. Оставих го и се реалокирах тук. Можете да си визиите към този момент какъв брой време упражнявам децата без какъвто и да било тип премия, без заплата. За мен най-ценното е, че оказвам помощ на децата. Имала съм футболисти с разнообразни проблеми. Имаше едно дете, което беше глухо, друго не можеше даже да върви, а в този момент към този момент има другарка.
Извън игрището животът на Мария е уединен и монотонен.
Мария Анхелика Рамос: Живея сама, нямам семейство, нямам деца, нямам никого. Това не ми липсваше преди, само че в този момент, когато към този момент съм на напреднала възраст и имам доста болежки нуждая се някой да бъде до мен.
С нея сега са повече от 50 млади футболисти от Лима.
Мария Анхелика Рамос: Ще продължа да упражнявам децата дотогава до като Бог го желае от мен. Понякога имам чувството, че ще умра по време на някой футболен мач.
През годините е спечелила доста титли. Притежава огромна сбирка от купи. Спечелила е уважението и на футболната общественсто в Перу, тъй като посредством работата си разпространява спорта измежду подрастващите, оказва помощ им да се изградят и като персони, а Мария Анхелика Рамос не мисли да стопира до тук.
Макар и на 92 Мария, или както я назовават благо нейните играчи Старата дама не е не запомнила своята цел и признанието си. Тя желае да трансформира младите футболисти от квартала си в пълноправни състезатели. През треньорската си кариера е пособия на доста деца. Над 1000 са тези упражнявали под нейно управление. Езикът й е изострен, дисциплината по време на заниманията е строга, само че това оказва помощ на хлапетата израснали в един от най-бедните региони на перуанската столица. Тук общественият триумф е комплициран преди спортния, само че борбата на терена е за всяка топка и за всеки сантиметър. Победата носи наслада, а в подготвителния развой се калява физиката и душeвността.
Луис Игнасио Марин: Тя е настина доста добра жена. Тя е като наша втора майка. Когато упражняваме и към този момент сме доста изморени тя ни стимулира като ни споделя, че всичко, което вършим е за наше положително. Тя ни учи да бъдем мощни, да обичаме футбола и да даваме най-хубавото от себе си непрекъснато.
Мария Анхелика Рамос тренира децата към този момент близо половин век. Всичко при нея е възторг и обич към футбола. Тя няма нужните треньорски квалификации, тренировките не са професионални, играчите даже нямат идентични екипи, само че това не пречи на никого. Всички се забавляват и демонстрират обвързаност към Старата дама. А кой знае може би скоро Лима и Перу ще имат своята звезда научена на футбол от Мария.
Мария Анхелика Рамос: Тук съм повече от 40 години, само че още когато живеех в Баранко към този момент водех тим. Оставих го и се реалокирах тук. Можете да си визиите към този момент какъв брой време упражнявам децата без какъвто и да било тип премия, без заплата. За мен най-ценното е, че оказвам помощ на децата. Имала съм футболисти с разнообразни проблеми. Имаше едно дете, което беше глухо, друго не можеше даже да върви, а в този момент към този момент има другарка.
Извън игрището животът на Мария е уединен и монотонен.
Мария Анхелика Рамос: Живея сама, нямам семейство, нямам деца, нямам никого. Това не ми липсваше преди, само че в този момент, когато към този момент съм на напреднала възраст и имам доста болежки нуждая се някой да бъде до мен.
С нея сега са повече от 50 млади футболисти от Лима.
Мария Анхелика Рамос: Ще продължа да упражнявам децата дотогава до като Бог го желае от мен. Понякога имам чувството, че ще умра по време на някой футболен мач.
През годините е спечелила доста титли. Притежава огромна сбирка от купи. Спечелила е уважението и на футболната общественсто в Перу, тъй като посредством работата си разпространява спорта измежду подрастващите, оказва помощ им да се изградят и като персони, а Мария Анхелика Рамос не мисли да стопира до тук.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ