Симулации, речи, бойкоти: трансферът на Коутиньо „от кухнята”
В стилистиката на „ Туин Пийкс” можем да кажем: „ Случва се още веднъж.” Нямайте подозрение, че в идващите дни ще се нагледате, наслушате и начетете на свалящи маските разкрития; разкрития за същинската същина на Филипе Коутиньо, които ще ви накарат да си помислите: „ Леле, веселя се, че си потегли – по-добре без него!”. Всъщност е истина това, че бразилецът не е оня ангел, в каквато светлина Ливърпул евентуално повече от всеки различен клуб се стараеше да го покаже при всяко ново преподписване на контракта му в годините. Коутиньо е надалеч по-сериозен като темперамент от това постоянно топло усмихващо се детенце от Рио де Жанейро.
Изглежда значимо това, че до момента в който предишното лято Фенуей Спортс Груп (ФСГ) публикуваше опровержения за идно прекосяване на играча в Барселона, в този момент обяснението за какво в последна сметка прехвърлянето се случи бе оставено на мениджъра на „ червените” Юрген Клоп. И ето къде се крие ключът в официалното съобщение на германеца в формалния уеб страница на клуба от събота: „ Филипе беше доста настойчив към мен, притежателите и даже съотборниците си , че обезверено желае този трансфер.” Ключовата дума е „ съотборници”.
Футболистите на Ливърпул се готвеха да излязат на подготовка на Мелууд в един августовски ден м.г., когато Коутиньо влезе в съблекалнята с изражение на своето лице, което споделяше, че може би не е нужно да изяснява пред целия състав желанието си да напусне… и въпреки всичко го стори. Само той знае дали това решение е било взето от самонадеяност или от обезсърчение, но в последна сметка му навреди, тъй като способства за затвърждаването на позицията на Ливърпул против продажбата му.
Клубът отхвърли всяка от офертите на Барселона в оня миг. Ако този състезател бе получил своето, други щяха да знаят по какъв начин да действат, в случай че решат да си тръгнат: предизвикай стихия и желанията ти са изпълнени. От ФСГ към оня миг бяха излезли обществено с изказване, че футболистът няма да бъде освободен. Отстъпването от тази позиция би дала мотив за митинги против американските притежатели, както уточни Джейми Карагър. Нищо чудно заемът на доверие към ФСГ да бе привършен изцяло и вечно.
Както разкрихме през септември в „ Индипендънт”, Коутиньо се оплака от болки в гърба и когато скенерът не разкри никакъв проблем с него, от клуба взеха решение като по-добър вид да се показа за пред публиката версията с травмата. Така се направи опит да се ограничи голямото концентриране на внимание върху държанието на бразилеца, застрашаващо спокойствието на тима на старта на сезона.
Коутиньо обаче по този начин или другояче към този момент бе сложил в неловко състояние Клоп, който поставя хармонията и доверието сред всички в клуба над гения и статута на всяка една обособена единица. Футболните клубове оферират трудова среда като във всеки различен бизнес и когато някой член от екипа на всеослушание изяви предпочитание към този момент да не е част от него и се скатава, това въодушевление се популяризира доста бързо и продуктивността спада. Други хора от екипа – приятелите на бунтаря, също могат да бъдат разтърсени.
В стеснен кръг Клоп тогава не бе срещу продажбата на звездата и продължаването напред начисто. Него не го е боязън от този развой, откакто в Борусия (Дортмунд) в следващи лета остави да си тръгнат асове на тима като Нури Шахин към Реал Мадрид, Шинджи Кагава към Манчестър Юнайтед, Марио Гьотце и Роберт Левандовски към Байерн (Мюнхен). Германецът твърдо има вяра, че постоянно има решение, както и че няма неосъществим за заменяне състезател, в случай че треньорът е толерантен и има доверието на хората над него в управата, помагащи му в нужното време да премери своите дейности. В Ливърпул може да е изцяло сигурен, че е по този начин.
Напускането на Коутиньо обаче води със себе си и голямо напрежение върху Клоп: от последователите на Ливърпул, от последователите на съперниковите тимове, от обичайните медии, от обществените медии. Той евентуално ще си спомни по какъв начин сполучливо замести Шахин с Илкай Гюндоган и Гьотце с Хенрих Мхитарян и всичко беше наред, само че 12 месеца откакто се провали с Чиро Имобиле, заместника на напусналия към огромния зложелател от Мюнхен Левандовски, към този момент не бе на работата си в Дортмунд.
Вероятно в никой спорт не се вършат толкоз нездравословни съпоставения, колкото във футбола, и не се показват наподобяващи си случаи като безспорни паралели единствено тъй като средата сред тях е ненапълно сравнима.
Клоп би трябвало да е наясно с единствените по рода си упования в Ливърпул. Кой различен клуб в международния футбол е доминирал на домашната и континенталната сцена, а след това е чакал 28 години за шампионска купа на страната си? Борусия (Дортмунд) стремително се срина финансово, но бе спечелил Бундеслигата шест години преди идването на Клоп. До напускането на Шахин през 2011 година тимът към този момент бе станал още веднъж първенец и по този начин доверието към треньора беше тотално. В Ливърпул той е към този момент повече от две години и, макар очевидния прогрес под неговото управление, към момента не е спечелил нито един трофей, а раздялата с Коутиньо понижава възможностите това да се промени този сезон.
В съответния случай може човек да се изкуши да си намерения, че този трансфер разрушава усещането, че всички футболисти желаят да работят с Клоп, но в действителност то а приори в никакъв случай не е било безспорна истина: единствено вижте случилото се разотиване на асове в Дортмунд. Трябва обаче да се знае, че актуалният футболист е постоянно подготвен да отиде на ново място, да опита ново преживяване с различен футбол. От позиция на Коутиньо четирите години и половина, прекарани в огромен клуб без никакви титли отсреща, са сами по себе си обективна причина да се огледа за други дестинации.
Така че в този момент това по какъв начин и какъв брой бързо Клоп ще размени бразилеца може да дефинира дали развиването на тима под негово управление ще продължи. Следващите му ходове даже могат да дефинират цялата му епоха на „ Анфийлд”.
Може да бъде рисково човек да се обръща обратно в търсене на отговори и напомняния по какъв начин нещата би трябвало да се вършат в сегашното, но когато Ливърпул бе най-големият тим в Европа, триумфът му се коренеше в умеенето на купува и продава ефикасно. Макар че този развой през днешния ден е надалеч по-труден и комплициран, тъй като има все по-малко необърнати камъни на пазара, тази доктрина остава годна. Винаги дължината на времевия интервал, в който клубовете резервират положителните си играчи, е определяла и ще дефинира какво се случва на терена.
Йън Ръш стана най-великият голмайстор в историята на Ливърпул, само че през 1983 година искаше да отиде в Наполи, когато бе получена оферта от 5 млн. паунда за мърсисайдския клуб и (така се
говори) шесткратно нарастване на заплатата на нападателя. Мениджърът Боб Пейзли и президентът Джон Смит обаче отсякоха: „ Не!”. Ръш след това не приказвал на Смит три месеца, но въпреки всичко вкара 49 гола същия сезон. Четири години по-късно щеше да напусне към Ювентус, само че единствено под изискванията на мърсисайдския клуб.
В последна сметка тъкмо в тази позиция Ливърпул ще би трябвало да се върне, в случай че желае да се радва на устойчиви във времето триумфи, а не на инцидентни фанфари: позиция, от която оформя пазара, а не в която просто реагира.
Саймън Хюз, „ Индипендънт”
Изглежда значимо това, че до момента в който предишното лято Фенуей Спортс Груп (ФСГ) публикуваше опровержения за идно прекосяване на играча в Барселона, в този момент обяснението за какво в последна сметка прехвърлянето се случи бе оставено на мениджъра на „ червените” Юрген Клоп. И ето къде се крие ключът в официалното съобщение на германеца в формалния уеб страница на клуба от събота: „ Филипе беше доста настойчив към мен, притежателите и даже съотборниците си , че обезверено желае този трансфер.” Ключовата дума е „ съотборници”.
Футболистите на Ливърпул се готвеха да излязат на подготовка на Мелууд в един августовски ден м.г., когато Коутиньо влезе в съблекалнята с изражение на своето лице, което споделяше, че може би не е нужно да изяснява пред целия състав желанието си да напусне… и въпреки всичко го стори. Само той знае дали това решение е било взето от самонадеяност или от обезсърчение, но в последна сметка му навреди, тъй като способства за затвърждаването на позицията на Ливърпул против продажбата му.
Клубът отхвърли всяка от офертите на Барселона в оня миг. Ако този състезател бе получил своето, други щяха да знаят по какъв начин да действат, в случай че решат да си тръгнат: предизвикай стихия и желанията ти са изпълнени. От ФСГ към оня миг бяха излезли обществено с изказване, че футболистът няма да бъде освободен. Отстъпването от тази позиция би дала мотив за митинги против американските притежатели, както уточни Джейми Карагър. Нищо чудно заемът на доверие към ФСГ да бе привършен изцяло и вечно.
Както разкрихме през септември в „ Индипендънт”, Коутиньо се оплака от болки в гърба и когато скенерът не разкри никакъв проблем с него, от клуба взеха решение като по-добър вид да се показа за пред публиката версията с травмата. Така се направи опит да се ограничи голямото концентриране на внимание върху държанието на бразилеца, застрашаващо спокойствието на тима на старта на сезона.
Коутиньо обаче по този начин или другояче към този момент бе сложил в неловко състояние Клоп, който поставя хармонията и доверието сред всички в клуба над гения и статута на всяка една обособена единица. Футболните клубове оферират трудова среда като във всеки различен бизнес и когато някой член от екипа на всеослушание изяви предпочитание към този момент да не е част от него и се скатава, това въодушевление се популяризира доста бързо и продуктивността спада. Други хора от екипа – приятелите на бунтаря, също могат да бъдат разтърсени.
В стеснен кръг Клоп тогава не бе срещу продажбата на звездата и продължаването напред начисто. Него не го е боязън от този развой, откакто в Борусия (Дортмунд) в следващи лета остави да си тръгнат асове на тима като Нури Шахин към Реал Мадрид, Шинджи Кагава към Манчестър Юнайтед, Марио Гьотце и Роберт Левандовски към Байерн (Мюнхен). Германецът твърдо има вяра, че постоянно има решение, както и че няма неосъществим за заменяне състезател, в случай че треньорът е толерантен и има доверието на хората над него в управата, помагащи му в нужното време да премери своите дейности. В Ливърпул може да е изцяло сигурен, че е по този начин.
Напускането на Коутиньо обаче води със себе си и голямо напрежение върху Клоп: от последователите на Ливърпул, от последователите на съперниковите тимове, от обичайните медии, от обществените медии. Той евентуално ще си спомни по какъв начин сполучливо замести Шахин с Илкай Гюндоган и Гьотце с Хенрих Мхитарян и всичко беше наред, само че 12 месеца откакто се провали с Чиро Имобиле, заместника на напусналия към огромния зложелател от Мюнхен Левандовски, към този момент не бе на работата си в Дортмунд.
Вероятно в никой спорт не се вършат толкоз нездравословни съпоставения, колкото във футбола, и не се показват наподобяващи си случаи като безспорни паралели единствено тъй като средата сред тях е ненапълно сравнима.
Клоп би трябвало да е наясно с единствените по рода си упования в Ливърпул. Кой различен клуб в международния футбол е доминирал на домашната и континенталната сцена, а след това е чакал 28 години за шампионска купа на страната си? Борусия (Дортмунд) стремително се срина финансово, но бе спечелил Бундеслигата шест години преди идването на Клоп. До напускането на Шахин през 2011 година тимът към този момент бе станал още веднъж първенец и по този начин доверието към треньора беше тотално. В Ливърпул той е към този момент повече от две години и, макар очевидния прогрес под неговото управление, към момента не е спечелил нито един трофей, а раздялата с Коутиньо понижава възможностите това да се промени този сезон.
В съответния случай може човек да се изкуши да си намерения, че този трансфер разрушава усещането, че всички футболисти желаят да работят с Клоп, но в действителност то а приори в никакъв случай не е било безспорна истина: единствено вижте случилото се разотиване на асове в Дортмунд. Трябва обаче да се знае, че актуалният футболист е постоянно подготвен да отиде на ново място, да опита ново преживяване с различен футбол. От позиция на Коутиньо четирите години и половина, прекарани в огромен клуб без никакви титли отсреща, са сами по себе си обективна причина да се огледа за други дестинации.
Така че в този момент това по какъв начин и какъв брой бързо Клоп ще размени бразилеца може да дефинира дали развиването на тима под негово управление ще продължи. Следващите му ходове даже могат да дефинират цялата му епоха на „ Анфийлд”.
Може да бъде рисково човек да се обръща обратно в търсене на отговори и напомняния по какъв начин нещата би трябвало да се вършат в сегашното, но когато Ливърпул бе най-големият тим в Европа, триумфът му се коренеше в умеенето на купува и продава ефикасно. Макар че този развой през днешния ден е надалеч по-труден и комплициран, тъй като има все по-малко необърнати камъни на пазара, тази доктрина остава годна. Винаги дължината на времевия интервал, в който клубовете резервират положителните си играчи, е определяла и ще дефинира какво се случва на терена.
Йън Ръш стана най-великият голмайстор в историята на Ливърпул, само че през 1983 година искаше да отиде в Наполи, когато бе получена оферта от 5 млн. паунда за мърсисайдския клуб и (така се
говори) шесткратно нарастване на заплатата на нападателя. Мениджърът Боб Пейзли и президентът Джон Смит обаче отсякоха: „ Не!”. Ръш след това не приказвал на Смит три месеца, но въпреки всичко вкара 49 гола същия сезон. Четири години по-късно щеше да напусне към Ювентус, само че единствено под изискванията на мърсисайдския клуб. В последна сметка тъкмо в тази позиция Ливърпул ще би трябвало да се върне, в случай че желае да се радва на устойчиви във времето триумфи, а не на инцидентни фанфари: позиция, от която оформя пазара, а не в която просто реагира.
Саймън Хюз, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ