В сряда елементи от президентската гвардия на Нигер започнаха процеса, който в крайна сметка доведе до свалянето на Мохамед Базум, президент от април 2021 г.
Говорителят на армията полковник-майор Амаду Абдраман каза в изявление, излъчено по държавен телевизионен канал, че „силите за отбрана и сигурност... са решили да сложат край на режима, с който сте запознати“.
„Това следва непрекъснатото влошаване на ситуацията със сигурността, лошото социално и икономическо управление“, добави той. Границите на страната са затворени и в цялата страна е въведен полицейски час.
Седналият Абдраман беше ограден от девет други офицери, облечени в униформи – членове на група, която се нарича Национален съвет за опазване на страната – докато четеше изявлението си.
През март 2021 г. военна част се опита неуспешно да превземе президентския дворец дни преди Базум, който току-що беше избран, да положи клетва.
Избирането на Базум няколко месеца по-рано беше първият демократичен преход на властта в държава, която е станала свидетел на четири военни преврата след независимостта от Франция през 1960 г.
Успешният бунт в сряда също има последици за регион, обикновено осмиван като „пояс за преврат“: това беше и петият успешен преврат в Западна Африка от 2020 г. след два в съседните Буркина Фасо и Мали.
Узурпаторите в тези щати също обвиниха управляващите правителства там, че не успяха да спрат вълната от несигурност, която завладя Сахел от 2012 г. насам.
При преврата през август 2020 г. в Мали войниците зад него се нарекоха Национален комитет за спасение на народа. „Ние не държим властта, но държим стабилността на страната“, каза един от тях, Исмаил Ваге, заместник-началник на щаба на ВВС на Мали.
През януари 2022 г. група войници от Буркина, наричащи себе си Патриотично движение за защита и възстановяване или MPSR – според акронима си на френски език – също предизвикаха влошаване на сигурността, тъй като свалиха президента Рош Каборе и суспендираха конституцията.
Защо се стигна дотук?
Основно Сахел се състои от Мали, Нигер, Буркина Фасо, Чад и Мавритания, квинтет, известен като Г5 Сахел. Но части от Сенегал, Нигерия и двата Судана също са включени в различни категории.
Ръководеното от НАТО сваляне на либийския диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. предизвика огромен приток на малки оръжия, наемници и въоръжени групи в Сахел.
Това помогна да се активизира Боко Харам в североизточна Нигерия, която започна да води война срещу държавата след смъртта на своя основател Мохамед Юсуф през 2009 г., за да разпростре пипалата си в части от Чад, Камерун и Нигер.
Но също толкова важно е, че много бойци от Туарег, които бяха на страната на Кадафи по време на гражданската война в Либия, се върнаха в Мали с много оръжия. През 2012 г. те съживиха бунт, започнал като сепаратистки вълнения през 60-те години в североизточния регион Кидал в Мали и северния регион Агадез в Нигер.
С течение на времето граничната зона, където се събират централно Мали, северна Буркина Фасо и западен Нигер, се превърна в епицентър на брутален конфликт в региона.
Разочарованието от начина, по който демократичното правителство се справя със ситуацията със сигурността и възприеманата неефективност на френските войници, които първоначално бяха приветствани през 2013 г., доведоха до смяна на караула в Бамако и влошиха отношенията с Париж, който след това изтегли войските си.
В Буркина Фасо подобно разочарование доведе до държавен преврат, който отново влоши отношенията с Франция.
Из френскоговорящата Западна и Централна Африка антифренските настроения, кипящи под повърхността, започнаха да кристализират публично, което доведе до демонстрации на граждани в подкрепа на превратите и срещу чуждестранните войски.
Така че Нигер беше възприеман като фар на стабилност – и наистина се представи като такъв в Сахел, така че западните страни ухажваха партньорството му, нетърпеливи да защитят своите икономически интереси и да обезсърчат африканската миграция към Европа.
Междувременно Нигер използва западната помощ, за да увеличи военната си сила; военни бази, принадлежащи на Франция и Съединените щати, са на нейна територия. В Ниамей Германия управлява логистичен пост и подобно на Италия и Канада участва в обучението на нигерските специални сили.
Експерти смятат, че предшественикът на Базум Махамаду Исуфу се е оттеглил след конституционния си мандат от два президентски мандата, за да избегне възможността за преврат.
„Исуфу знаеше, че трябва да премине само една минимална граница, за да изглежда като демократ“, каза Алекс Търстън, асистент по политически науки в университета в Синсинати.
Но отварянето на обятията му към Запада беше рискован ход, казват анализатори. Прокрадват се и познати оплаквания за некомпетентност в управлението като цяло и за корупция във и извън армията.
„[Опитът] за преврат се вписва в дълъг модел на неспособност на политическата класа да говори за икономическите предизвикателства и сигурността и политическата нестабилност в страната“, каза пред Ал Джазира Емануел Квеси Анинг, професор по мироопазваща практика в Международния мироопазващ център за обучение на Кофи Анан в Акра, Гана. „Това обаче не оправдава опита за преврат“, каза той.
Какво се случва след това?
Опитът за преврат предизвика множество осъждания от международната общност, включително Съединените щати и органи като Африканския съюз и Западноафриканския регионален блок, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS).
„Ръководството на ECOWAS няма да приеме никакви действия, които възпрепятстват гладкото функциониране на законната власт в Нигер или която и да е част от Западна Африка“, каза Бола Тинубу, президент на Нигерия и председател на регионалния блок в изявление в сряда.
„Ще направим всичко в рамките на нашите правомощия, за да гарантираме, че демокрацията е здраво засадена, подхранвана, добре вкоренена и процъфтяваща в нашия регион“, каза Тинубу, който изпрати Патрис Талон, президент на съседен Бенин в Ниамей, за да помогне за разрешаването на ситуацията.
Резултатът от тези преговори остава неизвестен.
Въпреки че Базум остава непокорен и обеща да защити „трудно спечелените“ демократични постижения в страната въпреки отстраняването си, също остава несигурно какво ще се случи след това за народа на Нигер, но също и за неговите западни партньори.
Източник: Ал Джазира
