В сряда десетки хиляди се събраха на мълчалив марш в

В сряда десетки хиляди се събраха на безмълвен марш в Париж, с цел да почетат паметта на 85-годишна жена еврейка, убита при злокобно нахлуване, за което се счита, че е на антисемитска основа. Мирей Кнол, оживяла по време на Холокоста, откри гибелта си в днешна демократична Франция. Това потресе обществото. А също и 500-хилядната френска еврейска общественост, която е най-голямата в Европа.

Игал Палмор е шеф по обществените въпроси и връзките на Еврейската организация за Израел r някогашен представител на министерството на външните
Игал Палмор е шеф по обществените въпроси и връзките на Еврейската организация за Израел r някогашен представител на министерството на външните / БГНЕС
За изявление по отношение на тези събития кореспондент на БГНЕС се свърза с Игал Палмор, който е шеф по обществените въпроси и връзките на Еврейската организация за Израел. Той беше представител на министерството на външните работи в Израел от август 2008 година до август 2014 г.През февруари 2013 година той е определен за най-хубав представител на държавното управление в изследване на израелски публицисти.

БГНЕС: Как се стигна до такава степен, че във Франция, знак на страната за тъждество, приятелство и независимост, антисемитизмът се усилва (полицейската статистика демонстрира, че за 2017 година се следи 26% нарастване на степента на принуждение по антисемитски аргументи )?

Игал Палмор: Има доста аргументи за възхода на антисемитизма във Франция. Но би трябвало да разберем, че съществуват разнообразни типове антисемитизъм: класическата консервативна християнска версия, националистичната крайнодясна версия, радикалната лява версия, популистката антиглобална версия и ислямската версия. Тук не мога да изясня другите (и от време на време сходни) произходи на всяка версия. Но считам, че Франция, като мощно контролирана страна, в която държавното управление се стреми да контролира живота си с доста обстоен юридически кодекс (за разлика от Англия, където общото право и нормалното право, с релативно по-малко държавна интервенция, са основата на обществото).

А и ние живеем във времена, когато има мощен напън против главните положения и против институциите в доста страни на Запад. Тъй като Франция е мощно контролирана страна с доста съществено законодателство против антисемитизма и широкообхватни просветителни стратегии по този въпрос, страната през днешния ден претърпява популистко отменяне на институционализирани истини, а антисемитизмът е една от жертвите в тази борба против формалното право и неправилно. Към това би трябвало да добавите огромно имигрантско население от мюсюлманските страни (най-вече от Магреба, само че и от Турция, Мали, Сенегал и др.), където антисемитският спор е общ и безконтролен. Това население е извънредно уязвимо за анти-еврейската тирада на омразата, насърчавана от антиизраелски арабски медии или ислямски проповедници и водачи или някои арабски водачи в страни, които са враждебни към Израел. Заедно с общо възприятие на беззащитност към френското общество в обществено периферните кръгове, тези имигранти (понякога второ или трето поколение) откриват, че антисемитизмът е пояснение за техните премеждия и фактът, че държавното управление го осъжда, печели още повече тяхното доверие.

-Къде са корените на омразата против другата религия?

-Корените на омразата към друга религия произтичат от назадничавост, тесногръдство, чувство за изключителност и комплекси за малоценност/превъзходство, които могат да произлизат от радикална идеология, мощно възприятие за обществена маргинализация или фундаменталистки мироглед за " конкурентната " вяра.

-Колко френски евреи са напуснали страната през последните три години и са емигрирали в Израел заради това, което се случва във Франция?

-През последните три години 16 000 евреи са имигрирали в Израел от Франция. Но не всички са избягали от антисемитизма. Трябва да се помни, че решението за имиграция може да произтича от огромно многообразие от персонални, фамилни, стопански, политически и религиозни аргументи.

-Има ли антисемитизмът " география " във Франция? Кои са градовете, които имат най-големите проблеми от този жанр? Четох, че един от тях е Марсилия.

- " Географията " на антисемитизма във Франция не е ясно обрисувана. Но явно градове и покрайнини, в които има болшинство от имигранти от мюсюлманските страни или от популацията с корени в тези страни, са по-враждебни към евреите. Това може да се види в неотдавнашното демографско придвижване на хиляди евреи от регионите източно от Париж (които, общо взето, са по-населени с мюсюлмани) към регионите на запад от Париж, където социално-икономическото равнище е по-високо и има по-малко мюсюлмани.

-Може ли да се каже, че миграционната вълна е минала сериозната маса на толерантността и предизвиква тези обществено рискови последствия? Не докара ли рецесията с бежанците до възникването на още един антисемитски детайл – крайната политическа десница?

-Не мога да кажа дали миграция към Франция е " прекалено много " или " прекомерно малко " не съм сигурен, че тези термини могат да бъдат приложени към днешния ден. Антисемитските офанзиви, на които сме очевидци във Франция през последните 15 години, идват от имигранти (или имигранти второ поколение), които са обитавали във Франция от много време и в доста случаи са били обучавани във френски учебни заведения. Неотдавнашното идване на мигранти не е имало измерим резултат върху антисемитския феномен.

-Антисемитизмът нормално е предвестител за идни по-големи публични разтърсвания. Защо евреите постоянно са избирани като зложелател № 1?

-Защо евреите постоянно са избирани като зложелател № 1? Защото това е по този начин в продължение на 2000 години в Европа и 1400 години в мюсюлманския свят. Юдаизмът е първата монотеистична вяра - и християнството, и ислямът претендират да я заменят, което обрисува пътя на негативни, враждебни и насилствени настройки към евреите и юдаизма. През XIX век се ражда нова форма на антисемитизъм, учредена на расови идеологии. И през ХХ век, когато религията играеше по-малка роля на Запада (но въпреки всичко значима в Изтока и Юга), евреите към този момент бяха обичайните изкупителни жертви, тъй че единствено претекстът за омразата се промени, само че старите привички умират мъчно. Ще прибавя, че еврейската диаспора е първата световна мрежа и това се приема като опасност и с недоумение от епохи. И до през днешния ден в доста общества този факт се акцентира като причина да се пазят от евреите.

-Не е ли време Европейският съюз да сложи борбата против антисемитизма измежду своите цели? Защо публичното внимание е концентрирано върху носенето на забрадки от мюсюлманките, а не върху отбраната на правата на евреите, които са жертви на екстремизъм?

-Считам, че Европейският съюз като подобен не е изцяло наясно с ужасяващото повишаване на антисемитизма на своята територия и с нуждата да се даде приоритет на битката против него. Антисемитизмът не е казусът на евреите, той е казусът на цялостното общество, където се утвърждава. Знам, че Европейски Съюз има назначен човек, който се занимава с въпроса за антисемитизма (Координаторът на Комисията по битка против антисемитизма е Катарина декор Шнурбайн – бел. ред.) и тя прави отлична работа. Но имам вяра, че следствията от днешния антисемитизъм за плана “Европейски съюз “ могат да са ужасяващи за бъдещето на Европа (може ли да си визиите европейски континент, изоставен от по-голямата част от еврейското население?). Така че Европа би трябвало да одобри ново и самоуверено мислене и да дава безспорен приоритет на битката с антисемитизма./БГНЕС