Къде изчезват 750 тона злато – инките още пазят своята тайна
В средата на XVI век няма колонизатор, който да не е полудял от прословутата златна тресчица. Южна Америка се оказва локация, в която скъпите метали нямат толкоз огромна стойност, колкото самите американци желаят да придадат. Нещо повече, историята на ацтеките и техните доста скъпи ритуали, към този момент са стимулирали испанците да търсят лесното замогване. И по този начин историята ни среща с Франциско Писаро. Роденият в Трухильо, Испания през 1478 година се счита за извънбрачен наследник на малък аристократ. До през днешния ден се водят разногласия коя тъкмо е рождената му дата, само че за публична се счита 1478 година Единствените следи от детството до 30-годишна възраст идват с легендата, че този човек се е препитавал като свинар.
Едва ли някой е подозирал, че същият човек ще успее да влезе в историята, само че дано не забравяме, че в социологията има един труд, който ни среща с по този начин наречените завръщащи се вкъщи. Учените наблюдават този феномен, обръщайки внимание на хора от най-ниските прослойки, които на фронта се оказват ефикасни бойци, получават власт, правото да се разпореждат и да управляват други хора. Един доста забавен холивудски образец в това отношение е трудът на Стивън Спилбърг в „ Спасяването на редови войник Раян “. Ако си спомняте, там капитанът не споделяше на никого с какво се занимаваше и бойците бяха отворили специфична каса за залози, с която се стремяха да схванат кой е този човек.
В хода на войната, героят е минал през някои от най-тежките сражения, само че едвам в последните задачи разкри истината за себе си – килърът и героят в голям брой борби е учител по литература в малко американско градче. Ето за какво главното прехранване и метода на живот в обществения и спретнат свят, рядко дава отговор на качествата, които могат да се проявят във военно време. Франциско обаче може да се счита и за човек, който демонстрира най-лошите си качества, като лакомията се оказва една доста специфична и водеща мощ в неговия живот. След като се озовава в Южна Америка през 1532 година той води към 183 премръзнали и изстрадали гладни бойци в гръбнака на Андите.
Неговата посока е сърцето на инките. Разкъсвана от революция сред двама братя Атауалпа и Хуаскар, в този момент е моментът за трета неутрална мощ да се опита да наложи своето въздействие. Когато Франциско потегля на своя поход, успеха към този момент е реалност за Атахуалпа, като неговата територия се озовава в северната част на империята. Испанецът имал шанс, тъй като отслабената империя не можела да се разправи с него, а в мощните си години, легендата за свинаря можеше да завърши доста бързо. Озовавайки се в столицата Кахамарка, конквистадорът получава един доста мощен коз – задържа Атауалпа за пленник, до момента в който испанците стартират да разграбват и унищожават града пред очите на владетеля. Повечето взимали свещени и религиозни обекти от скъпоценности, само че по-голямата неволя е, че се протяга ръка на храмовете, където малко на брой можели да влизат, в случай че няма по този начин наречените празници.
Докато владетелят следи унищожаването на просвета и традиция, която най-вероятно испанците не са виждали, взема решение да предложи една по-добра договорка – вместо да се разграбва всичко, той е подготвен заплати своята независимост и да изпрати гостите като изпълни килията, в която обитава със злато. Условието било, че скъпият метал ще бъде до височината, която самият Франциско може да доближи. Тоест с вдигната ръка да се опита да допре тавана. Излишно е да споделяме, че владетелят бил затворен в голямо помещение. Освен това, като бонус, щял да изпълни още две килии със сребро. Всичкият запас щял да бъде предаден незабавно и даже се подсигурил безвреден маршрут, по който гостите да си тръгнат и да закарат съкровището назад в Испания. Едва ли в дребната душа на този конквистадор е имало място да си показа какво получава като подарък. В продължение на три месеца, инките носили злато и започвали да пълнят килията, всичко се носило от селяни на тил, освен това пред погледа на обезумелите испанци. Ден след ден килията се пълнела, както и спомагателните пространства.
Единственият проблем е, че испанецът не има вяра доста на обстоятелствата – въпреки всичко Атауалпа въпреки всичко разполага с задоволително войска, с цел да завърши житейския път доста по-рано, в сравнение с подозираме. В следствие нервите не устоят и най-после Франсиско прави най-голямата неточност в живота си, убивайки императора. На 29 август 1533 година е изгорял на клада. В историята това остава оня миг, в който златната гъска е убита. Испанецът по този начин и не знаел, че по същото време кортеж от 60 000 души е тръгнал към Кахамарка, предводителят е военачалник Руминави и дружно с войска, придвижва към 750 тона злато, с които да се разплати с испанците. Трябва да запомним следното, тогава и в този момент, цената на златото можела да разреши разточителен живот за няколко генерации напред, а и самият Писаро щял да се завърне в Испания като същински воин, само че нервите не издържали.
Най-вероятно не може да се чака доста от свинар, който за първи път вижда нещо толкоз впечатляващо. Генералът схваща по пътя, че към този момент няма смисъл да бърза и отклонява златото през планинския район на Еквадор. Никой не знае къде тъкмо е заровено съкровището, само че инките са се постарали да го скрият от всички посетители. След като се разделят с скъпия товар, генералът събира войска и стартира да отмъщава, избивайки с огромно наслаждение испанци. На финалът е хванат, малтретиран и погубен. Никога не разкрива къде тъкмо крие златото и мнозина биха вярвали, че количеството ще е елементарно за разкриване, само че в идващите 40 години на дневен ред идва избиването на инки и не помнят, че някъде там се крие злато, с което може да се купи страна. До през днешния ден същото освен не е намерено, а и с изтребването на единствените хора, които биха могли да знаят, от дълго време са избити.
Единственото, което остава като информация е, че съкровището на инките е заровено някъде в планината Серо Ерносе, като територията, която би трябвало да покрием е към 2 197 070 000 квадратни метра – обърнете внимание на цифрите, няма никаква техническа неточност. Да не приказваме, че в случай че разполагате с ресурсите, помислете за още един факт – това е един от най-неприятните терени, по които човек може да мине, цялостни с изненади в резултат на не толкоз приятните климатични условия. Смята се, че скъпият товар е някъде сред 1200 и 4512 метра надморска височина, като смяната във времето постоянно варира сред 5 и 24 градуса по Целзий. Освен това не би трябвало да забравяме, че количеството дъждове, сняг, мъгли ще оказват помощ за по-лесното изгубване. Експертите споделят, че най-хубавото време за експедиция остава сред декември и януари, когато времето е малко по-приемливо.
До този миг планината отхвърля да съобщи тайната си. Няколко десетилетия по-късно испански конквистадор на име Валверде се дами за принцеса на инките. Тя дава обещание да му даде местоположението и в един интервал испанецът в действителност става доста богат и се завръща в Испания. Смята се, че той е взел дребна част. В следствие основава и карта. По пътя оставя редица следи, които да ориентират пътешествениците. Документът се предава на крал Чарлз V от Испания. Изпраща се нова експедиция. Макар и да откриват някои доста значими стъпки, една вечер водачът им – монахът Лонго изчезва и никой повече не го открива.
През идващите 100 години никой не прави още един опит. В началото на XVIII век Дон Антонасио Гузман стартира да работи в остаряла мина на инките и съумява да открие друга карта. Преди да успее да вземе благосъстоянието, още веднъж изчезва мистериозно. През 1860 година английският ботанист Ричард Спрус прави проучване на архивите и попада на картата на Валверде, която е прерисувана от Гузман. Публикува информацията в Кралското Географско общество. Капитан Барт Блейк и лейтенант Джордж Чапман следват стъпките в търсене на златото. В едно писмо даже описват, че е неописуемо да опишат изобилието, което срещат. Двамата съумяват да вземат част от въпросното, само че в следствие единият не съумява да оцелее излизането от планината, до момента в който другия пада зад борда, пътувайки към Северна Америка, с цел да продаде това, което е съумял да вземе. През 30-те години на предишния век един шотландец на име Ерскин Лок прави два опита за щурмуване на планината.
По време на първото пътешестване е зарязан от шерпите и е ударен от жестоки дъждове, които го оставят на място към 37 дни. На второто пътешестване остава без храна, шерпите откриват най-различни ядливи растения и по-късно стартират халюцинациите – какво тъкмо са консумирали, това е детайлност, за която историята мълчи. През 20-те години един американец – полковник Брукс ще сътвори банка в Еквадор и по-късно ще се опита да изпълни касата със злато. Шерпите му се бунтуват още на първото странствуване.
При втората разходка, Брукс взима даже брачната половинка си със себе си и още веднъж е посрещнат от жестоките дъждове. Тя умира от пневмония, до момента в който той се озовава в лудница в Ню Йорк, говорейки за големи количества злато и скъпоценности. Мислите си, че най-малко тази полуда ще завърши до тук, само че един от последните документирани опити се пада на Боб Холт. Американският геолог потегля на проучване в планината през 60-те години, само че се подхлъзва и пада върху канара, умира на място. Това е последният прочут случай, само че никой не знае какъв брой тъкмо изчезват в планината, пробвайки се да открият именитото злато.
Снимки: Wikipedia
