Спецченгета са убити в апартамент в столичен квартал
В средата на 90-те години иранците са изместени от родни групировки от българския наркопазар, само че до тогава те владеят солидни територии в София
31 години след 6 декември 1993 година, едно цяло потомство към този момент не знае, че при започване на демокрацията българската полиция се сблъсква непосредствено с тежката престъпност. Тогава се появяват така наречен героичен групировки, които поемат контрабандата, наркоразпространението, проституцията и силовото обезпечаване.
В хаоса на измененията службите за сигурност не съумяват да управляват навлизането на непознати бандити в страната – чужденци, които основават свои групи за продажба на дрога, грабежи и сутеньорство, написа " Телеграф ".
Полицаи описват, че при започване на 90-те години в центъра на София са работили ирански бандити, които били много мощни и конкурентоспособни в подземния свят в България.
Търговци на гибел Така се стига до декември 1993 година, когато София настръхва след пукотевица по трима спецполицаи от Столичната работа за битка с проведената престъпност. Двама от тях умират, третият оцелява. Убийците са ирански наркотрафиканти и улични пласьори на хероин и марихуана.
В средата на 90-те години иранците са изместени от родни групировки от българския наркопазар, само че до тогава те владеят солидни територии в София.
Родените в Техеран Амир и Мердат са в България от 1992 година, не обитават легално, само че никой не ги гони и те умерено наемат квартири в София.
Продават хероин към баня " Мадара ", 22-ра гимназия, подлеза на НДК, някогашния ресторант " Хавана " на " Витошка ". Първо живеят чартърен в кв. " Мусагеница ", по-късно се реалокират във съдбовния бл. 150 в жк " Надежда ".
Около 10:30 ч. на 6 декември 1993 година спецполицаите Андрей Григоров, Дафин Тодоров и Михаил Левянски отиват на адреса на иранците, под претекст че ще вършат паспортна инспекция. Звънят, отваря им Амир. Цивилните антимафиоти влизат в хола на двустайния апартамент.
На масата там има разпръснат кафеникав прахуляк, а наоколо везна. Полицаите имат оперативна информация, че двамата иранци са пласьори на хероин с високо качество.
Разузнавателна сказка Над половин година им е лишило, с цел да се доберат до имената и адреса им и в този ден отиват на „ разследваща сказка “.
Това е способ в оперативната работа, с който се цели извличане на първична или уточняваща информация за хора, за които има непотвърдени данни, че правят закононарушения.
Първоначално Амир и Мердат признават, че търгуват с дрога и даже предават няколко пакетчета с хероин.
Спецполицаите стартират да претърсват жилището за още опиати. Левянски отива в коридора, където ревизира джобовете на облеклата по закачалките. В кожено яке открива кутийка патрони за револвер „ Макаров “. Тодоров е в стаята и намира патрон.
В идващия миг Амир вади револвер и прострелва Григоров, който е в хола. Уцелва го в шията и отляво в гърдите. Пистолетът му е бил под възглавница на дивана, където е седял, когато служителите на реда стартират претърсването. Другите служители на реда вадят оръжието си, само че Амир ранява Левянски. Мердат също стреля.
Яка престрелка Тодоров съумява да се реалокира в кухнята и стартира яростна престрелка – Мердат е ранен в ръката и бузата, само че продължава да гърми. Куршум уцелва дулото на револвера на Тодоров и той засича. Полицаят е тежко ранен – улучени са значими кръвоносни съдове на краката му. Той издъхва след 18 дни – на Бъдни вечер, във ВМИ. Изпадналият в безсъзнание Левянски се свестява, когато иранците към този момент са изчезнали.
В този миг, до момента в който Тодоров и Левянски към момента лежат ранени в жилището, на вратата се звъни. Отпред е наркоман с прякор Кравата, който идва за следващите си дози. Иранците го пращат за такси и по този начин с наетата кола те отиват в дома на наркомана.
Странно по какъв начин водачът на служебния автомобил, с който са пристигнали тримата спецполицаи, не е забелязал излизането на иранците и наркомана и потеглянето на таксито. Шофьорът също е служител на реда – сержант.
Той не е знаел по каква задача офицерите са в блока, само че имал разпореждане да следи входа, където влизат, и да следи за нещо изхвърлено от прозорец или балкон.
Затова капитан Тодоров със сетни сили допълзява до прозореца и изхвърля празния пълнител на разваления си револвер, само че помощ не идва, описа неговата брачна половинка Лора.
Едва когато Левянски се свестява и съумява да се добере до служебната кола, водачът й схваща какво е станало. Потегля за „ Пирогов “ и оттова осведоми дежурната част на Столична дирекция на вътрешните работи за престрелката в блока в „ Надежда “. Григоров към този момент е мъртъв, а Тодоров - тежко ранен.
Полицията е на крайник Полицията е вдигната на крайници, само че иранците са скрити в жилището на наркомана. Криминалистите обаче влизат в дирите им за няколко дни и на 20 декември вечерта вършат опит да ги задържат в градинка в кв. „ Лозенец “. Иранците откриват огън по служителите на реда и са убити.
На 21 май 2002 година в постройката на Столичната дирекция на вътрешните работи е открит мемориал в памет на починалите служители на реда – 11 са жертвите единствено от Столична дирекция на вътрешните работи за интервала 1993-2002 година В тяхна памет и по концепция на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, тогава ген. Бойко Борисов, е изработен мемориалът.
На него е написано: „ Помним ви “. Капитан Дафин Тодоров и сътрудника му Андрей Григоров са първите служители на реда, по които стрелят нарушители.
" Последната ни заран. Тръгваме за работа тримата с детето. Спираме пред детската градина.
Той целуна щерка ни, пожелахме си лек ден и се разбрахме да се забележим вечерта. Беше Никулден и щяхме да вървим на посетители. Това беше последната ни среща - споделя брачната половинка на Дафин Лора. – Първото нещо, за което си дадох сметка е, че би трябвало да стана по-силна.
Първо поради него, до момента в който беше ранен. И след това, с цел да мога да отгледам щерка ни ".
Лора работи в Министерство на вътрешните работи, усеща се като че ли е заела мястото на Дафин, който умира единствено на 31 години. Неговата щерка към този момент е пораснала – почитан български посланик в европейските институции.
31 години след 6 декември 1993 година, едно цяло потомство към този момент не знае, че при започване на демокрацията българската полиция се сблъсква непосредствено с тежката престъпност. Тогава се появяват така наречен героичен групировки, които поемат контрабандата, наркоразпространението, проституцията и силовото обезпечаване.
В хаоса на измененията службите за сигурност не съумяват да управляват навлизането на непознати бандити в страната – чужденци, които основават свои групи за продажба на дрога, грабежи и сутеньорство, написа " Телеграф ".
Полицаи описват, че при започване на 90-те години в центъра на София са работили ирански бандити, които били много мощни и конкурентоспособни в подземния свят в България.
Търговци на гибел Така се стига до декември 1993 година, когато София настръхва след пукотевица по трима спецполицаи от Столичната работа за битка с проведената престъпност. Двама от тях умират, третият оцелява. Убийците са ирански наркотрафиканти и улични пласьори на хероин и марихуана.
В средата на 90-те години иранците са изместени от родни групировки от българския наркопазар, само че до тогава те владеят солидни територии в София.
Родените в Техеран Амир и Мердат са в България от 1992 година, не обитават легално, само че никой не ги гони и те умерено наемат квартири в София.
Продават хероин към баня " Мадара ", 22-ра гимназия, подлеза на НДК, някогашния ресторант " Хавана " на " Витошка ". Първо живеят чартърен в кв. " Мусагеница ", по-късно се реалокират във съдбовния бл. 150 в жк " Надежда ".
Около 10:30 ч. на 6 декември 1993 година спецполицаите Андрей Григоров, Дафин Тодоров и Михаил Левянски отиват на адреса на иранците, под претекст че ще вършат паспортна инспекция. Звънят, отваря им Амир. Цивилните антимафиоти влизат в хола на двустайния апартамент.
На масата там има разпръснат кафеникав прахуляк, а наоколо везна. Полицаите имат оперативна информация, че двамата иранци са пласьори на хероин с високо качество.
Разузнавателна сказка Над половин година им е лишило, с цел да се доберат до имената и адреса им и в този ден отиват на „ разследваща сказка “.
Това е способ в оперативната работа, с който се цели извличане на първична или уточняваща информация за хора, за които има непотвърдени данни, че правят закононарушения.
Първоначално Амир и Мердат признават, че търгуват с дрога и даже предават няколко пакетчета с хероин.
Спецполицаите стартират да претърсват жилището за още опиати. Левянски отива в коридора, където ревизира джобовете на облеклата по закачалките. В кожено яке открива кутийка патрони за револвер „ Макаров “. Тодоров е в стаята и намира патрон.
В идващия миг Амир вади револвер и прострелва Григоров, който е в хола. Уцелва го в шията и отляво в гърдите. Пистолетът му е бил под възглавница на дивана, където е седял, когато служителите на реда стартират претърсването. Другите служители на реда вадят оръжието си, само че Амир ранява Левянски. Мердат също стреля.
Яка престрелка Тодоров съумява да се реалокира в кухнята и стартира яростна престрелка – Мердат е ранен в ръката и бузата, само че продължава да гърми. Куршум уцелва дулото на револвера на Тодоров и той засича. Полицаят е тежко ранен – улучени са значими кръвоносни съдове на краката му. Той издъхва след 18 дни – на Бъдни вечер, във ВМИ. Изпадналият в безсъзнание Левянски се свестява, когато иранците към този момент са изчезнали.
В този миг, до момента в който Тодоров и Левянски към момента лежат ранени в жилището, на вратата се звъни. Отпред е наркоман с прякор Кравата, който идва за следващите си дози. Иранците го пращат за такси и по този начин с наетата кола те отиват в дома на наркомана.
Странно по какъв начин водачът на служебния автомобил, с който са пристигнали тримата спецполицаи, не е забелязал излизането на иранците и наркомана и потеглянето на таксито. Шофьорът също е служител на реда – сержант.
Той не е знаел по каква задача офицерите са в блока, само че имал разпореждане да следи входа, където влизат, и да следи за нещо изхвърлено от прозорец или балкон.
Затова капитан Тодоров със сетни сили допълзява до прозореца и изхвърля празния пълнител на разваления си револвер, само че помощ не идва, описа неговата брачна половинка Лора.
Едва когато Левянски се свестява и съумява да се добере до служебната кола, водачът й схваща какво е станало. Потегля за „ Пирогов “ и оттова осведоми дежурната част на Столична дирекция на вътрешните работи за престрелката в блока в „ Надежда “. Григоров към този момент е мъртъв, а Тодоров - тежко ранен.
Полицията е на крайник Полицията е вдигната на крайници, само че иранците са скрити в жилището на наркомана. Криминалистите обаче влизат в дирите им за няколко дни и на 20 декември вечерта вършат опит да ги задържат в градинка в кв. „ Лозенец “. Иранците откриват огън по служителите на реда и са убити.
На 21 май 2002 година в постройката на Столичната дирекция на вътрешните работи е открит мемориал в памет на починалите служители на реда – 11 са жертвите единствено от Столична дирекция на вътрешните работи за интервала 1993-2002 година В тяхна памет и по концепция на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, тогава ген. Бойко Борисов, е изработен мемориалът.
На него е написано: „ Помним ви “. Капитан Дафин Тодоров и сътрудника му Андрей Григоров са първите служители на реда, по които стрелят нарушители.
" Последната ни заран. Тръгваме за работа тримата с детето. Спираме пред детската градина.
Той целуна щерка ни, пожелахме си лек ден и се разбрахме да се забележим вечерта. Беше Никулден и щяхме да вървим на посетители. Това беше последната ни среща - споделя брачната половинка на Дафин Лора. – Първото нещо, за което си дадох сметка е, че би трябвало да стана по-силна.
Първо поради него, до момента в който беше ранен. И след това, с цел да мога да отгледам щерка ни ".
Лора работи в Министерство на вътрешните работи, усеща се като че ли е заела мястото на Дафин, който умира единствено на 31 години. Неговата щерка към този момент е пораснала – почитан български посланик в европейските институции.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ