Малцина вече си спомнят, но легендарният Стефан Диомов е започнал

Малцина към този момент си спомнят, само че именитият Стефан Диомов е почнал кариерата си с акордеон в ръце по време на разнообразни концерти, изпратен с още над 30 юноши от морето в столицата 

През далечната 1854 година във Филаделфия (САЩ) е патентован музикалният инструмент акордеон. На днешната дата - 13 януари, той навършва 172 години, макар че някои откриватели смятат, че е даже доста по-стар. Няколко десетилетия след първия патент, инструментът, който механически съставлява клавишно-мехово устройство, което създава тон от формираната въздушна бликам, която се основава от компресията в междинната част, идва в България. И изненадващо придобива необятна известност тук.

Първите писмени и образни сведения за потреблението на акордеон в България в състава на оркестри за занимателна и танцова музика, както и за осъществяване на национална музика, са от интервала към Първата международна война. Малко по-късно стартират да се организират и образования за това по какъв начин се свири на този относително новаторски и видимо комплициран инструмент.

Използваната тогава, пък и по-късно педагогическа и методическа литература не е била на нужното ниво. Едва през втората половина на ХХ в. се основават удобни условия за музикално обучение.

А един от най-популярните центрове за музика, изсвирена от акордеон, се оказва Бургас в средата на предишния век.
Музикалната школа към дома на Транспортните служащи в Бургас. На фотографията са Христофор Върбанов (баща на певицата Ани Върбанова) и Никола Солаков, който е диригент на акордеонния състав. Кадърът е от 60-те години.
„ Свирело се е на този инструмент още преди 9 септември 1944 година В Бургас е имало мзикален магазин до постройката на остарялата Община, която е съборена за една нощ през 1975 година Имало е цели сформира от акордеонисти, а някои именити през днешния ден имена в тонрежисурата и музиката като цяло стартират кариерата си точно като акордеонисти в състаав на СМК под управлението на Станчо Драганов ”, сподели за Флагман историкът Соня Кехлибарова.

Нейните думи се удостоверяват от бургазлийката съвременничка на тези времена Соня Апостолова, която през днешния ден е на 77 години. Тя е посещавала школата по акордеон на СМК и споделя с любов за годините, прекарани там.

„ Изпращаха ни в София - целият състав акордеонисти. Бяхме минимум 30 деца и спяхме на дюшеци в Пионерския дом, само че това не ни пречеше да свирим цяла нощ. Спомням си по какъв начин Стефан Диомов тогава, с огромния си акордеон, стартира да свири и всички стопираха да приказват, заслушани в мелодията на акомпаниментите му ”, спомня си тя. Това се случва през 1963 или 1964 година, когато Диомов, тогава младеж, или както се е казвало по това време - „ младеж ”, още не е по този начин прочут в музикалните среди, както в този момент.
Стефан Диомов (с акордеона) и първият му " оркестър без име ".
Именно 50-те и 60-те години на XX век са „ епохата ” на развиване за този инструмент, който последователно навлиза в културния живот на българина. В Бургас тогава има десетки домове за просвета, които развиват децата до края на 1989 година По-голямата част от уроците са били безвъзмездни и това води до голям интерес към инструмента, който придобива името „ пианото на бедняка ”. Постепенно той превзема съвсем всички сфери на живота, намира място и вкъщи, по време на разнообразни празненства. Изучаването на акордеон се трансформира в наложително в част от бургаските учебни заведения. Такова е СОУ „ Св. св. Кирил и Методий ”, където школите се организират на последния етаж до края на 80-те години.

Акордеонът и през днешния ден не е изгубил своето приложение, въпреки към този момент да има доста по-лесни за проучване и по-благозвучно звучащи принадлежности. В модерния свят обаче той остава в категория „ винтидж ” и за всеки, който преди повече от половин век е бил част от живата история, писана под звуците на „ пианото на бедняка ”, инструментът освен е скъп - той е скъп.