В средата на 2 век римляните контролират огромна, географски разнообразна

В средата на 2 век римляните управляват голяма, географски разнообразна част от земното кълбо, от Северна Британия до краищата на Сахара, от Атлантическия океан до Месопотамия. Общо популацията доближи 75 милиона и всички те, най-малко свободните, да се употребяват с правата на римско поданство. Не е чудно, че британският историк от 18 век Едуард Гибън смята тази ера за „ най-щастливата “ в историята на нашия тип – само че през днешния ден е по-вероятно да забележим напредъка на римската цивилизация като несъзнателно засаждане на семената на личната й гибел.

Пет века по-късно Римската империя е дребна византийска страна, следена от Константинопол, нейните близкоизточни провинции, изгубени след ислямски нашествия, западните й земи са покрити с кръпки от немски царства. Търговията понижава, градовете се свиват и софтуерният прогрес стопира. Въпреки културната жизнеспособност и духовното наследство през вековете, този интервал е белязан от намаляващо население, политическа фрагментация и по-ниски равнища на веществен прогрес. Когато историкът Ян Морис от Станфордския университет основава повсеместен показател за обществено развиване, падението на Рим се обрисува като най-голямото в историята на човешката цивилизация.

Обясненията за феномен от този мащаб изобилстват: през 1984 година немският класицист Александър Деманд каталогизира повече от 200 хипотези. Повечето учени са разглеждали вътрешнополитическата динамичност на имперската система или изменящия се геополитически подтекст на империя, чиито съседи последователно наваксали разликата във военните и политически технологии. Но нови доказателства стартират да разкриват решаващата роля, която играят измененията в естествената среда. Парадоксите на общественото развиване и присъщата непредсказуемост на природата наподобява работят взаимно, с цел да доведат до гибелта на Рим.

Изменението на климата не стартира с изгорелите газове от индустриализацията, a е непрекъсната характерност на човешкото битие. Орбиталната механика (малки вариации в наклона и въртенето на земната орбита) и слънчевите цикли трансформират количеството и разпределението на силата, получена от Слънцето. А вулканичните изригвания бълват отразяващи сулфати в атмосферата, от време на време с дълготрайни резултати. Съвременните антропогенни климатични промени са толкоз рискови, тъй като се случват бързо и дружно с още доста други необратими промени в биосферата на Земята. Но изменението на климата единствено по себе си не е нищо ново.

Необходимостта от схващане на естествения подтекст на актуалните климатични промени е безспорна берекет за историците. Учените изследват планетата за климатични прокси – естествени естествени архиви от околната среда в предишното. Усилията да се сложи изменението на климата на напред във времето в римската история са стимулирани както от голям брой нови данни, по този начин и от нараснала сензитивност към значимостта на физическата среда.

Оказва се, че климатът играе съществена роля за възхода и падението на римската цивилизация. Строителите на империи се възползват от безупречното време: присъщото топло, влажно и устойчиво време благоприятства икономическата продуктивност в аграрното общество. След това изгодите от икономическия напредък поддържат политическите и обществени покупко-продажби, посредством които Римската империя управлява голямата си територия. Благоприятният климат е вписан в най-съкровената конструкция на империята.

Краят на този благополучен климатичен режим не значи гибелта на Рим незабавно, или в някакъв прост праволинеен смисъл. По-скоро по-неблагоприятният климат подкопава мощта й тъкмо тогава, когато империята е измъчвана от по-опасни врагове. Климатичната неустойчивост доближава своя връх през 6 век, по времето на Юстиниан. Работата на дендрохронолозите и специалистите на ледените ядра сочи към голям конвулсия на вулканичната интензивност през 30-те и 40-те години на 6 век, за разлика от последните няколко хиляди години. Тази жестока поредност от изригвания задейства това, което в този момент се назовава „ Късната антична дребна ледена ера “, когато доста по-ниски температури задържат най-малко 150 години.

Тази фаза на утежняване на климата има решаващи последствия за падението на Рим. Но то е тясно обвързвано и с един още по-голям миг: експлоадирането на първата пандемия на бубонна чума.

Нарушенията в биологичната среда са още по-важни за ориста на Рим. Въпреки целия прогрес на империята, продължителността на живота варира в средата на 20-те години, като инфекциозните болести са главната причина за гибел. Но множеството заболявания, на които са жертва римляните, не са статични и тук отново технологиите трансформират радикално метода, по който разбираме динамичността на еволюционната история – както за нашия личен тип, по този начин и за микробите.

Силно урбанизираната, мощно обвързвана Римска империя е берекет за микробите. Скромните стомашно-чревни болести като шигелоза и паратифозни тресчици се популяризират посредством замърсяване на храни и вода и процъфтяват в гъсто натъпканите градове. Там, където са пресушени блата и са положени автомагистрали, капацитетът на маларията е в най-лошата си форма – гибелен протозоон, пренасян от комари. Римляните също свързват разнообразни общества по суша и по море, както в никакъв случай досега – надлежно микробите също се движат както в никакъв случай преди. Бавните убийци като туберкулоза и проказа се радват на подем в мрежата на взаимно свързани градове, насърчавани от римското развиване.

Решаващият фактор в биологичната история на Рим обаче е идването на нови микроби, способни да причинят пандемии. Империята е разтърсена от три такива междуконтинентални заболявания. Антониновата чума съответствува с края на оптималния климатичен режим и евентуално е световният дебют на вируса на едра шарка. Империята се възвръща, само че по този начин и не възстановява предходното си владичество. След това, в средата на 3 век, мистериозно страдалчество с незнаен генезис, наречено чума на Киприан, още веднъж изпраща империята надолу.

Въпреки че се още веднъж се възстановява, империята към този момент е надълбоко изменена – с нов тип император, нов тип пари, нов тип общество и скоро нова вяра, известна като християнство. Най-драматично е, че през 6 век възраждащата се империя, водена от Юстиниан, се сблъсква с пандемия от бубонна чума, въведения към средновековната Черна гибел. Щетите й са безмилостни и може би половината от популацията е убито…

***

Нашият свят в този момент е доста друг от античен Рим. Разполагаме с публичното здраве и знания за медикаментите. Няма да сме толкоз безпомощни като римляните, в случай че сме задоволително мъдри, с цел да разпознаем сериозните закани, които се обрисуват към нас, и да използваме инструментите, с които разполагаме, с цел да ги смекчим. Но централното място на природата в рухването на Рим ни дава съображение да преразгледаме силата на физическата и биологичната среда да наклони ориста на човешките общества.

Може би бихме могли да забележим римляните не толкоз като антична цивилизация, а по-скоро като основателите на нашия сегашен свят. Те построяват цивилизация, където световните мрежи, зараждащите се инфекциозни заболявания и екологичната неустойчивост са решаващи сили в ориста на човешките общества. Римляните също считат, че имат превъзходство над непостоянната и гневна мощ на природата.

Историята ни предизвестява: те бъркат.