Колкото повече се сближаваме, толкова повече се нараняваме ♥ Артур ШОПЕНХАУЕР за хората и таралежите
В средата на 19 век немският мъдрец Артур Шопенхауер разказва комплицираната хореография на човешките взаимоотношенията, правейки прилика с живота на бодливите свинчета. Неговата алегория, придобила популярност като „ Дилемата на таралежите “ илюстрира алтернативата на човешките същества, които по едно и също време търсят непосредственост между тях, само че изпитаната болежка ги принуждава да я отхвърлят здравословно надалеч.
За бодлите, които ни държат на разстояние и вежливостта, която ни разрешава да останем дружно – метафизичен от Шопенхауер.
♥ Дилемата на таралежите
„ Един леден зимен ден стадо бодливи свинчета си легнали, притискайки се едно към друго, с цел да се топлят и да не премръзнат. Но доста скоро всяко усетило шиповете на другите и това ги предиздвикало още веднъж да се раздалечат. Когато потребността да се стоплят ги предиздвикала още веднъж да се приближат, отново се повторила същата тягост, и по този начин те се мятали сред двете несгоди, до момента в който не разкрили, че могат да легнат на такова разстояние едно от друго, та да понесат най-лесно студа. Така потребността от общество, произлязла от пустотата и монотонността на личния ни вътрешен живот, тласка хората един към различен, само че многочислените им неприятни качества и непоносими дефекти още веднъж ги отблъскват един от различен. Средното разстояние, което те най-накрая откриват като опция да бъдат дружно, е вежливостта и положителният звук. В Англия споделят на оня, който не съблюдава тази отдалеченост: Keep your distance! – Стой настрани!. И въпреки освен това потребността от взаимна съпричастност да се задоволява напълно ненапълно, по тази причина пък не се усеща убождането на бодлите. Ако някой си има задоволително лична топлота, дано по-добре се държи надалеч от обществото, с цел да не предизвиква главоболия на другите, нито самичък той да страда. “
По материал на:
Изображение: boredpanda.com
