Какъв е истинският дневен ред?
В спомените си Анди Уорхол споделя, че при научаването на новината за гибелта на Кенеди не се е почувствал толкоз печален. За актьора по-ужасяващото било, че малкия екран програмира обществото да скърби за президента.
Уорхол приказва за 60-те години на предишния век. Времето на родителите ни. Каква обаче е разликата с наши дни? Има ли такава въобще? Доколко това което виждаме и чуваме е значимо за нас? Пречи или оказва помощ морето от информация, което ни залива? И какъв е същинският дневен ред на обществото?
Отговор на тези въпроси няма да намерите в идващите редове. Не изисквам, че мога да го дам. А и не е нужно аз да го върша. Важното е друго – всеки един от нас би трябвало да си задава тези въпроси и през тях да пресява информацията, която го залива.
За страдание, неограничената независимост и предложение на информация свари всички ни неподготвени. Така да вземем за пример, скорошно изследване сподели, че българите имаме извънредно огромно доверие във Фейсбук. Въпреки свадите, лесното разпространение на подправени вести, етническа ненавист и съмнителна информация.
В същото време доверието и информационата стойност на обичайните медии девалвира. Случва се освен у нас, само че и по света. Новите медии, блогове и всевъзможен тип източници на информация никнат като гъби. Потребителите са комплицирани. А безкритичното, елементарно приемане на вести и мнения приравнява кардинални, огромни и мощни журналистически марки с неизвестен блог, списван в нечий дом.
Пример за всичко това откриваме в Сливен. Местните публицисти са обезпокоени от слуховете, че кабелната телевизия Канал 6 е купена с финансиране от депутата Таско Ерменков. Дали е по този начин – не мога да потвърдя, няма и документи в тази посока. Директор на малкия екран обаче става Мирослав Паскалев – Зорец.
Ако името не ви приказва нищо – това е емблематичен участник от февруарските митинги. Навсякъде към името му се прибавя „ режисьор и притежател на кино къща “. Режисьорските му планове са известни едвам на стеснен кръг съветски учени. Но пък Зорец бе измежду уредниците на митинг против последния прайд церемониал. Популярна фотография в интернет демонстрира по какъв начин Паскалев е качил щерка си на раменете си и я е предиздвикал да държи афиш „ Върнете дъгата на децата, педерасти! “
Въпреки че договорката за кабелната телевизия към момента не е завършила, Зорец към този момент работи като шеф – публично се показва в това си качество, уволнява и координира работата на репортерите.
Живеем в свободна страна. Паскалев има право да ръководи медии и в това няма нищо нелегално. И оттук насетне идват купища въпроси.
Може ли да се подсигурява плурализмът в публицистичната политика? Как ще съблюдава наредбите на Закон за радиото и телевизията и положителните журналистически практики човек, който в изявление назовава сегашния министър на защитата „ представителна извадка на травеститите “?
И това е просто Сливен. Далеч от столицата, където сме „ свободни да виждаме истината “, да усещаме „ силата да бъдеш осведомен “ и да се „ доверим на опита “...
Затова имам вяра, че е време да стартира сериозен спор за силата, въздействието и правилата в медиите. Кампаниите и разкритията за подправени вести са единствено началото. Време е някои от постулатите в специалността да се предефинират. А гилдията да откри сили, с цел да поеме ангажимент за повече смислена публицистика и мнения.
Доволен съм, че медиите отразиха протичащото се в НДК. И не престават да го вършат. Но целите на Председателството ни на Европейски Съюз в действителност са по-важни от плочките в Двореца.
Развитието на инфраструктурата, стопанската система, съответните ограничения за повишение на виталния стандарт – всичко това е по-важно от мечето, появило се на детска площадка. Или чинията на Бузлуджа.
Да, за някои работата на държавната администрация, бизнеса или културните планове е нещо прекомерно безинтересно. Не носи рейтинг или лайкове. А и е по-лесно да обобщаваме, че „ всички са маскари “.
Вероятно е също толкоз изкушаващо елементарно, когато ти гостува новият еврокомисар по дигитализацията, да преповториш остаряло журналистическо факсимиле и да направиш самобитен мост сред Брюксел и село Типченица. Където не се сещат незабавно коя е Мария Габриел и пазят телефоните си у дома.
Ясно е, че бабите от Типченица не схващат от цифровизация. Както аз, Антон Хекимян, Иво Никодимов и Ани Цолова не можем да се съберем, да сглобим и да използваме огромния адронен колайдер. Ясно е, че в огромни медии към този момент има публицисти, които не четат достатъчно; не отсяват обстоятелствата точно. Има публицисти, които могат да бъдат подведени (дори не купени!) или за които е по-лесно да разменят словореда в даден пресрилийз, в сравнение с да положат журналистически труд за отразяването на обещано събитие.
Но дружно, всички представители на медиите, можем да дадем доста повече от себе си, с цел да възродим правилата на специалността. За да сме по-адекватни в 21 век. За да може значимите тематики да изплуват над фаст фууд-фактите и подправените вести.
Усилия би трябвало да направи и всеки консуматор на информация. Трябва да гледа все по-критично (но не и недоверчиво) на това, което чете/слуша/гледа. Защото освен истината е проблем.
Автор: Антон Андонов
Уорхол приказва за 60-те години на предишния век. Времето на родителите ни. Каква обаче е разликата с наши дни? Има ли такава въобще? Доколко това което виждаме и чуваме е значимо за нас? Пречи или оказва помощ морето от информация, което ни залива? И какъв е същинският дневен ред на обществото?
Отговор на тези въпроси няма да намерите в идващите редове. Не изисквам, че мога да го дам. А и не е нужно аз да го върша. Важното е друго – всеки един от нас би трябвало да си задава тези въпроси и през тях да пресява информацията, която го залива.
За страдание, неограничената независимост и предложение на информация свари всички ни неподготвени. Така да вземем за пример, скорошно изследване сподели, че българите имаме извънредно огромно доверие във Фейсбук. Въпреки свадите, лесното разпространение на подправени вести, етническа ненавист и съмнителна информация.
В същото време доверието и информационата стойност на обичайните медии девалвира. Случва се освен у нас, само че и по света. Новите медии, блогове и всевъзможен тип източници на информация никнат като гъби. Потребителите са комплицирани. А безкритичното, елементарно приемане на вести и мнения приравнява кардинални, огромни и мощни журналистически марки с неизвестен блог, списван в нечий дом.
Пример за всичко това откриваме в Сливен. Местните публицисти са обезпокоени от слуховете, че кабелната телевизия Канал 6 е купена с финансиране от депутата Таско Ерменков. Дали е по този начин – не мога да потвърдя, няма и документи в тази посока. Директор на малкия екран обаче става Мирослав Паскалев – Зорец.
Ако името не ви приказва нищо – това е емблематичен участник от февруарските митинги. Навсякъде към името му се прибавя „ режисьор и притежател на кино къща “. Режисьорските му планове са известни едвам на стеснен кръг съветски учени. Но пък Зорец бе измежду уредниците на митинг против последния прайд церемониал. Популярна фотография в интернет демонстрира по какъв начин Паскалев е качил щерка си на раменете си и я е предиздвикал да държи афиш „ Върнете дъгата на децата, педерасти! “
Въпреки че договорката за кабелната телевизия към момента не е завършила, Зорец към този момент работи като шеф – публично се показва в това си качество, уволнява и координира работата на репортерите.
Живеем в свободна страна. Паскалев има право да ръководи медии и в това няма нищо нелегално. И оттук насетне идват купища въпроси.
Може ли да се подсигурява плурализмът в публицистичната политика? Как ще съблюдава наредбите на Закон за радиото и телевизията и положителните журналистически практики човек, който в изявление назовава сегашния министър на защитата „ представителна извадка на травеститите “?
И това е просто Сливен. Далеч от столицата, където сме „ свободни да виждаме истината “, да усещаме „ силата да бъдеш осведомен “ и да се „ доверим на опита “...
Затова имам вяра, че е време да стартира сериозен спор за силата, въздействието и правилата в медиите. Кампаниите и разкритията за подправени вести са единствено началото. Време е някои от постулатите в специалността да се предефинират. А гилдията да откри сили, с цел да поеме ангажимент за повече смислена публицистика и мнения.
Доволен съм, че медиите отразиха протичащото се в НДК. И не престават да го вършат. Но целите на Председателството ни на Европейски Съюз в действителност са по-важни от плочките в Двореца.
Развитието на инфраструктурата, стопанската система, съответните ограничения за повишение на виталния стандарт – всичко това е по-важно от мечето, появило се на детска площадка. Или чинията на Бузлуджа.
Да, за някои работата на държавната администрация, бизнеса или културните планове е нещо прекомерно безинтересно. Не носи рейтинг или лайкове. А и е по-лесно да обобщаваме, че „ всички са маскари “.
Вероятно е също толкоз изкушаващо елементарно, когато ти гостува новият еврокомисар по дигитализацията, да преповториш остаряло журналистическо факсимиле и да направиш самобитен мост сред Брюксел и село Типченица. Където не се сещат незабавно коя е Мария Габриел и пазят телефоните си у дома.
Ясно е, че бабите от Типченица не схващат от цифровизация. Както аз, Антон Хекимян, Иво Никодимов и Ани Цолова не можем да се съберем, да сглобим и да използваме огромния адронен колайдер. Ясно е, че в огромни медии към този момент има публицисти, които не четат достатъчно; не отсяват обстоятелствата точно. Има публицисти, които могат да бъдат подведени (дори не купени!) или за които е по-лесно да разменят словореда в даден пресрилийз, в сравнение с да положат журналистически труд за отразяването на обещано събитие.
Но дружно, всички представители на медиите, можем да дадем доста повече от себе си, с цел да възродим правилата на специалността. За да сме по-адекватни в 21 век. За да може значимите тематики да изплуват над фаст фууд-фактите и подправените вести.
Усилия би трябвало да направи и всеки консуматор на информация. Трябва да гледа все по-критично (но не и недоверчиво) на това, което чете/слуша/гледа. Защото освен истината е проблем.
Автор: Антон Андонов
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ