ЦРУ губи 9 ядра плутоний в Хималаите
В листата с неща, които не би трябвало да се губят, радиоактивните плутониеви ядра са на върха. Но тъкмо това направqt Съединени американски щати през 60-те години на предишния век. Историята включва, не изключително изненадващо, загадка задача на Централно разузнавателно управление на САЩ, която се обърква, вследствие на което редица плутониеви ядра са изгубени безследно в Хималаите. Днес те към момента не са открити и някои считат, че са повода за неотдавнашните смъртоносни наводнения в индийските Хималаи.
Плутоният в началото е употребен като източник на сила за станции за нуклеарен мониторинг. През последните години селата наоколо до мястото, където в миналото са били ситуирани ядрата, са съществено наранени от интензивни наводнения, като едно при започване на 2021 година умират 50 души. Твърди се, че повода е парче от хладилник, заградило поток, само че някои споделят, че тези наводнения не са породени от природата, а от изгубения плутоний.
Джоу Енлай афишира триумфа на китайските проби на атомна бомба през 1964 година
Съветският съюз е главният съперник на Съединени американски щати по време на Студената война, само че настъпващият Китай също е на радара на Америка, изключително откакто взривява първата си нуклеарна бомба. Китайската национална република съумява да тества първото си нуклеарно оръжие през 1964 година на полигоните Лоп Нур като бомбата дава мощ от 22 килотона. За съпоставяне, тази в Хирошима е с мощ 16 килотона.
Тъй като Китай в този момент е нуклеарна мощ и опитва с ракети, Съединени американски щати обезверено желаят да схванат с какво си имат работа. Тестовата площадка на Китай обаче е надалеч от всяка другарска към тях страна, тъй че Щатите би трябвало да шпионират чак от Хималаите – ерго и станциите за нуклеарен мотиноринг.
Централно разузнавателно управление на САЩ се обръща към Индия и прави предложение да събират дружно разследваща информация, което предложение Индия приема, защото от скоро е във война с Китай.
Двете страни ще шпионират китайските проби на нуклеарно оръжие с устройства, захранвани от въпросните плутониеви ядра; силата се генерира посредством потребление на отпадната топлота от разлагащия се плутоний. НАСА употребява сходни способи за задвижване на марсоходите.
Нанда Деви
През 1965 година екип, формиран от чиновници на индийското и американското разузнаване, потегля изкачва Нанда Деви, най-високата планина, ситуирана напълно в Индия, с височина от 7 816 метра.
За страдание, по време на изкачването изникват проблеми, най-много поради времето, и изкачването е прекъснато. Екипът не съумява да конфигурира устройството за мониторинг и го оставя в планината с желанието да се върне идната година, с цел да довърши работата.
Когато в последна сметка се връща обаче, екипът не съумява да го откри. През идващите задачи се вършат още опити за възобновяване на изчезналия датчик и неговото радиоактивно гориво, само че всичко е безрезултатно. До ден сегашен местоположението на устройството не е известно.
Гъбата от първия тест на китайско нуклеарно оръжие, Проект 596, в Лоп Нур през 1964 година
Историята за първи път се разчува през 1978 година и индийското държавно управление би трябвало да издаде изказване, подкрепено от теоретичен комитет, с цел да убеди локалните поданици, че устройството не съставлява заплаха. Въпреки това от този момент се популяризират клюки, че плутоний-238, който е вътре в устройството, е цяла екологична злополука, която всеки миг може да се случи.
Тези терзания може би се удостоверяват през последните години, защото районът към Нанда Деви е обект на интензивни наводнения. През 2021 година те довеждат до над 200 изчезнали или убити. Първоначално се счита, че бедствието е породено от придвижването на ледниците, които запушват река.
Много локални поданици имат вяра, че ледникът е бил обиден от плутониевото ядро, което липсва от 60-те години на предишния век, и по този начин са станали огромните наводнения. През юни 2021 година е публично оповестено, че те са породени от голяма ледена и скална лавина.
Въпреки че мнозина се опасяват от плутония, останал в планините, счита се, че шансът той да аргументи някакви вреди на околната среда е много дребен. Времето на полуразпад на плутоний-238 е 88 години, а е оставен в Хималаите преди повече от 50 години. Ако той е кадърен на огромна екологична злополука, евентуално от дълго време щеше има забележими вреди. Освен това способността му да генерира топлота е доста по-малка, в сравнение с преди десетилетия.
В момента към момента има напън върху Съединени американски щати и Индия да намерят радиоактивните материали в планината, която към този момент е оповестена за обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
