Иконъмист: Войната в Украйна върви зле
В случай, че Украйна и нейните западни поддръжници желаят да завоюват, те първо би трябвало да имат смелостта да признаят, че губят. През последните две години Русия и Украйна водят скъпоструваща война на безсилие. Това е безперспективно. Когато Володимир Зеленски пътува до Америка, с цел да се срещне с президента Джо Байдън тази седмица, той носи “план за победа ”, който се чака да съдържа нов апел за оръжие и пари. Всъщност Украйна се нуждае от нещо доста по-амбициозно: незабавна смяна на курса.
Показател за утежняването на положението на Украйна е настъплението на Русия на изток, изключително в региона на град Покровск. Засега то е постепенно и скъпо. По последни оценки съветските загуби са към 1200 убити и ранени дневно, като общият брой на убитите и ранените е 500 000 души. Но Украйна, в която живее една пета от популацията на Русия, също е наранена. Нейните отбранителни линии могат да рухнат преди военните сили на Русия да бъдат изчерпани.
Украйна има компликации и отвън бойното поле. Русия е унищожила толкоз огромна част от електропреносната мрежа, че украинците ще посрещнат мразовитата зима с ежедневни спирания на електрозахранването до 16 часа. Хората са изтощени от войната. Армията се бори да активизира и образова задоволително бойци, с цел да удържи фронта, за отвоюване на територии не приказваме. Нараства пропастта сред цялостната победа, която доста украинци споделят, че желаят, и желанието или способността им да се борят за нея.
В чужбина настава отмалялост. Крайно десните в Германия и Франция настояват, че поддръжката за Украйна е хабене на пари. Доналд Тръмп може да стане президент на Съединените щати. Той е кадърен на всичко, само че думите му навеждат на мисълта, че желае да продаде Украйна на съветския президент Владимир Путин.
Ако Зеленски продължи да се опълчва на действителността, като упорства, че украинската войска може да си върне всички земи, които Русия е завзела от 2014 година насам, той ще отблъсне поддръжниците на Украйна и ще раздели още повече украинското общество. Независимо дали Тръмп ще завоюва през ноември, единствената вяра за опазване на американската и европейската поддръжка и за сливане на украинците е нов метод, който стартира с почтено заявяване от страна на водачите какво значи успеха.
Както The Economist от дълго време твърди, Путин атакува Украйна не поради територията ѝ, а с цел да ѝ попречи да се трансформира в просперираща, западна народна власт. Партньорите на Украйна би трябвало да накарат Зеленски да убеди народа си, че това остава най-важната премия в тази война. Колкото и да желае Зеленски да изгони Русия от цяла Украйна, в това число Крим, той не разполага с хора или оръжия, с цел да го направи. Нито той, нито Западът би трябвало да признаят подправените искания на Русия към окупираните територии, по-скоро би трябвало да запазят обединяването като блян.
В подмяна на това, че Зеленски приема тази мрачна истина, западните водачи би трябвало да създадат неговата съществена военна цел надеждна, като обезпечат на Украйна нужния боен потенциал и гаранции за сигурност. Ако Украйна успее безапелационно да лиши Русия от всякаква вероятност за по-нататъшно придвижване на бойното поле, тя ще може да показва безсмислието на по-нататъшни огромни офанзиви. Независимо дали ще бъде подписано публично спокойно съглашение, това е единственият метод да се прекратят бойните дейности и да се подсигурява сигурността, на която в последна сметка ще се крепят просперитетът и демокрацията в Украйна.
За задачата ще са нужни по-големи доставки на оръжия, за които Зеленски упорства. Украйна се нуждае от ракети с огромен обхват, които могат да поразяват военни цели надълбоко в Русия, и от противовъздушна защита, която да пази инфраструктурата ѝ. От решаващо значение е също по този начин, че тя би трябвало сама да създава оръжията си. Днес оръжейната промишленост на страната има поръчки на стойност 7 милиарда $, което е единствено към една трета от евентуалния ѝ потенциал. Оръжейни компании от Америка и някои европейски страни се включиха в плана, други също би трябвало да го създадат. Доставките на създадени в украйна оръжия са по-надеждни и по-евтини от тези, създадени на Запад. То може да бъде и по-иновативно. В Украйна има към 250 компании за безпилотни летателни апарати, някои от които са международни водачи – в това число производители на дронове с огромен обхват на деяние, които може би стоят зад неотдавнашния удар по голям склад за оръжие в съветската Тверска област.
Вторият метод да се придаде надеждност на украинската защита е Байдън да съобщи, че Украйна би трябвало да бъде поканена да се причисли към НАТО още в този момент, даже и да е разграничена и евентуално без публично помирение. Известно е, че Байдън е внимателен в това отношение. Подобна негова декларация, подкрепена от водачите на Англия, Франция и Германия, би отишла надалеч оттатък днешните отворени думи за “неотменим път ” към участие.
Това би било противоречиво, защото от членовете на НАТО се чака да се поддържат взаимно, в случай че някой от тях бъде атакуван. Откривайки дебата за тази гаранция по член 5, Байдън би могъл да посочи, че тя няма да обгръща украинската територия, която Русия окупира през днешния ден, както това се случи с Източна Германия, когато Западна Германия се причисли към НАТО през 1955 година, и че Украйна няма наложително да разполага непознати войски на НАТО в спокойно време, както това се случи с Норвегия през 1949 година
Членството в НАТО крие опасности. Ако Русия още веднъж удари Украйна, Америка може да се изправи пред ужасна алтернатива: да поддържа Украйна и да рискува война с нуклеарен съперник, или да откаже и да отслаби съюзите си по света. Отказът от Украйна обаче би отслабил и всички съюзи на Америка – една от аргументите Китай, Иран и Северна Корея да поддържат Русия. Путин е безапелационен, че вижда същинския зложелател в лицето на Запада. Заблуда е да се мисли, че оставянето на Украйна да бъде победена ще донесе мир.
Всъщност една нефункционираща Украйна може да се трансформира в рисков комшия. Корупцията и национализмът към този момент са във напредък. Ако украинците се почувстват предадени, Путин може да радикализира закърнелите в борбите милиции против Запада и НАТО. Той съумя да реализира нещо сходно в Донбас, където след 2014 година трансформира някои рускоговорящи украинци в партизани, подготвени да тръгнат на война против своите сънародници.
Твърде дълго Западът се криеше зад преструвката, че в случай че Украйна дефинира задачите, тя ще реши какви оръжия да достави. И въпреки всичко Зеленски не може да дефинира успеха, без да знае равнището на западната поддръжка. За разлика от това, проектът, разказан нагоре, поддържа самичък себе си. Едно по-твърдо заричане за участие в НАТО би помогнало на Зеленски да предефинира успеха, една надеждна военна цел би възпряла Русия, НАТО би се възползвала от обновената украинска оръжейна промишленост. Изработването на нов проект за победа изисква доста от Зеленски и от западните водачи. Но в случай че се поколебаят, те ще доведат до провалянето на Украйна. А това би било доста по-лошо.
Автор: The Economist
Показател за утежняването на положението на Украйна е настъплението на Русия на изток, изключително в региона на град Покровск. Засега то е постепенно и скъпо. По последни оценки съветските загуби са към 1200 убити и ранени дневно, като общият брой на убитите и ранените е 500 000 души. Но Украйна, в която живее една пета от популацията на Русия, също е наранена. Нейните отбранителни линии могат да рухнат преди военните сили на Русия да бъдат изчерпани.
Украйна има компликации и отвън бойното поле. Русия е унищожила толкоз огромна част от електропреносната мрежа, че украинците ще посрещнат мразовитата зима с ежедневни спирания на електрозахранването до 16 часа. Хората са изтощени от войната. Армията се бори да активизира и образова задоволително бойци, с цел да удържи фронта, за отвоюване на територии не приказваме. Нараства пропастта сред цялостната победа, която доста украинци споделят, че желаят, и желанието или способността им да се борят за нея.
В чужбина настава отмалялост. Крайно десните в Германия и Франция настояват, че поддръжката за Украйна е хабене на пари. Доналд Тръмп може да стане президент на Съединените щати. Той е кадърен на всичко, само че думите му навеждат на мисълта, че желае да продаде Украйна на съветския президент Владимир Путин.
Ако Зеленски продължи да се опълчва на действителността, като упорства, че украинската войска може да си върне всички земи, които Русия е завзела от 2014 година насам, той ще отблъсне поддръжниците на Украйна и ще раздели още повече украинското общество. Независимо дали Тръмп ще завоюва през ноември, единствената вяра за опазване на американската и европейската поддръжка и за сливане на украинците е нов метод, който стартира с почтено заявяване от страна на водачите какво значи успеха.
Както The Economist от дълго време твърди, Путин атакува Украйна не поради територията ѝ, а с цел да ѝ попречи да се трансформира в просперираща, западна народна власт. Партньорите на Украйна би трябвало да накарат Зеленски да убеди народа си, че това остава най-важната премия в тази война. Колкото и да желае Зеленски да изгони Русия от цяла Украйна, в това число Крим, той не разполага с хора или оръжия, с цел да го направи. Нито той, нито Западът би трябвало да признаят подправените искания на Русия към окупираните територии, по-скоро би трябвало да запазят обединяването като блян.
В подмяна на това, че Зеленски приема тази мрачна истина, западните водачи би трябвало да създадат неговата съществена военна цел надеждна, като обезпечат на Украйна нужния боен потенциал и гаранции за сигурност. Ако Украйна успее безапелационно да лиши Русия от всякаква вероятност за по-нататъшно придвижване на бойното поле, тя ще може да показва безсмислието на по-нататъшни огромни офанзиви. Независимо дали ще бъде подписано публично спокойно съглашение, това е единственият метод да се прекратят бойните дейности и да се подсигурява сигурността, на която в последна сметка ще се крепят просперитетът и демокрацията в Украйна.
За задачата ще са нужни по-големи доставки на оръжия, за които Зеленски упорства. Украйна се нуждае от ракети с огромен обхват, които могат да поразяват военни цели надълбоко в Русия, и от противовъздушна защита, която да пази инфраструктурата ѝ. От решаващо значение е също по този начин, че тя би трябвало сама да създава оръжията си. Днес оръжейната промишленост на страната има поръчки на стойност 7 милиарда $, което е единствено към една трета от евентуалния ѝ потенциал. Оръжейни компании от Америка и някои европейски страни се включиха в плана, други също би трябвало да го създадат. Доставките на създадени в украйна оръжия са по-надеждни и по-евтини от тези, създадени на Запад. То може да бъде и по-иновативно. В Украйна има към 250 компании за безпилотни летателни апарати, някои от които са международни водачи – в това число производители на дронове с огромен обхват на деяние, които може би стоят зад неотдавнашния удар по голям склад за оръжие в съветската Тверска област.
Вторият метод да се придаде надеждност на украинската защита е Байдън да съобщи, че Украйна би трябвало да бъде поканена да се причисли към НАТО още в този момент, даже и да е разграничена и евентуално без публично помирение. Известно е, че Байдън е внимателен в това отношение. Подобна негова декларация, подкрепена от водачите на Англия, Франция и Германия, би отишла надалеч оттатък днешните отворени думи за “неотменим път ” към участие.
Това би било противоречиво, защото от членовете на НАТО се чака да се поддържат взаимно, в случай че някой от тях бъде атакуван. Откривайки дебата за тази гаранция по член 5, Байдън би могъл да посочи, че тя няма да обгръща украинската територия, която Русия окупира през днешния ден, както това се случи с Източна Германия, когато Западна Германия се причисли към НАТО през 1955 година, и че Украйна няма наложително да разполага непознати войски на НАТО в спокойно време, както това се случи с Норвегия през 1949 година
Членството в НАТО крие опасности. Ако Русия още веднъж удари Украйна, Америка може да се изправи пред ужасна алтернатива: да поддържа Украйна и да рискува война с нуклеарен съперник, или да откаже и да отслаби съюзите си по света. Отказът от Украйна обаче би отслабил и всички съюзи на Америка – една от аргументите Китай, Иран и Северна Корея да поддържат Русия. Путин е безапелационен, че вижда същинския зложелател в лицето на Запада. Заблуда е да се мисли, че оставянето на Украйна да бъде победена ще донесе мир.
Всъщност една нефункционираща Украйна може да се трансформира в рисков комшия. Корупцията и национализмът към този момент са във напредък. Ако украинците се почувстват предадени, Путин може да радикализира закърнелите в борбите милиции против Запада и НАТО. Той съумя да реализира нещо сходно в Донбас, където след 2014 година трансформира някои рускоговорящи украинци в партизани, подготвени да тръгнат на война против своите сънародници.
Твърде дълго Западът се криеше зад преструвката, че в случай че Украйна дефинира задачите, тя ще реши какви оръжия да достави. И въпреки всичко Зеленски не може да дефинира успеха, без да знае равнището на западната поддръжка. За разлика от това, проектът, разказан нагоре, поддържа самичък себе си. Едно по-твърдо заричане за участие в НАТО би помогнало на Зеленски да предефинира успеха, една надеждна военна цел би възпряла Русия, НАТО би се възползвала от обновената украинска оръжейна промишленост. Изработването на нов проект за победа изисква доста от Зеленски и от западните водачи. Но в случай че се поколебаят, те ще доведат до провалянето на Украйна. А това би било доста по-лошо.
Автор: The Economist
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ