От Индонезия до България: Какво е да си чужденец, избрал кариера у нас?
В идващите няколко седмици Money.bg в взаимна поредност с Modis България ще ви показа хора, решили да трансформират кариерата си и постигнали сполучливо това. Ще ви разкажем персонални истории, които ще ви вдъхновят да извършите смела крачка по пътя на смяна на кариерата си.
Понякога любовта може да те води доста надалеч. Или по-точно на повече от 10 000 километра от вкъщи. Такава е историята на Анджелин Йодо, която преди 3 години избира да остави живота и кариерата в родината си, с цел да се реалокира у нас. В България я довежда точно любовта, само че след това тя съумява и да направи първи сполучливи стъпки и в професионалния си път в страната.
" С преместването си поех огромен риск. Изоставих всичко - фамилията, кариерата и приятелите си. Преместих се и си споделих: " Нека да забележим по какъв начин ще се случат нещата тук ", споделя тя.
Всъщност, това решение не идва непринудено. Тя се среща онлайн с бъдещия си брачен партньор, който е българин, повече от десетилетие по-рано.
Източник:
" Заедно сме от 11 години и имахме дълга, дълга връзка от разстояние за интервал от 6, 7 години, преди да се оженим. Причината да преминем на идващото равнище пристигна от разликата в културите и традициите на страните ни. Знам, че тук е обикновено даже в случай че нямате брак, да живеете дружно като двойка ", изяснява Анджелин и продължава:
Анжелин Йодо е китайка шесто потомство, родена и израснала в Индонезия. Има добита бакалавърска степен по маркетинг връзки, като стартира кариерата си в една от най-големите местни компании за потребителски артикули - Nutrifood Indonesia. Към днешна дата тя е началник на планове в Modis България.
" Това не е по този начин в моята страна. Винаги се майтапя, че родителите ми биха се отказали от мен като щерка, в случай че направя такова нещо и реша да пребивавам с приятеля си без брак. ".
Така двамата се женят в края на 2016 година, а от идната тя дефинитивно се мести в България. Анджелин, която допреди това интензивно развива кариерата си в Индонезия, стартира изначало да гради нова такава у нас.
" Когато пристигнах тук, изпратих автобиографията си на разнообразни работодатели. Бях решила, че съм подготвена да приема всяко едно предложение, защото съм много деен човек, а прекарвах доста време у дома и това беше стресиращо за мен. Отне ми 2-3 месеца да ме наемат ", изяснява Анджелин.
Източник:
Първото място в България, на което стартира работа, е компания във финансовия бранш. Анджелин става част от екип " Продажби ", като дава отговор за предлагането на пакети за финансово обучение.
" Намирането на първата ми работа в действителност беше шанс и риск. Бях си споделила, каквато и опция да ми се изпречи, ще я приема, няма да споделям " не ", усмихва се тя.
Анджелин признава, че това първо работно място след преместването ѝ оказва помощ да придобие убеденост и твърди, че с помощта на нея през днешния ден няма никакви бариери в връзката с разнообразни хора.
" Във финансовата сфера множеството сътрудници са мъже, а в продажбите конкуренцията е огромна. Когато приказваш по телефона с хора от целия свят, каквато беше моята работа, е мъчно. Моят тогавашен началник, който беше българин, ме научи по какъв начин да се държа с клиентите, по какъв начин да беседвам с тях. Така че в този момент можете да сложите всеки против мен и аз нямам проблем да беседвам с него свободно и умерено ", сигурна е тя.
Източник:
Днес Анджелин е началник на планове (от англ. Project Manager) в Modis България, като преди 2 години от компанията се свързват с нея с предложение за работа, ориентирана към индонезийския пазар.
" В началото започнах като модератор. Задачата ми беше да проследявам съответен конгрес, за това дали някой участник не нарушава разпоредбите му, както и отговарях за прегледа на наличието му ", изяснява тя. По-късно е назначена като началник на планове, като на тази позиция е свързващото звено сред екипа по даден план и неговите клиенти.
" Може да се каже, че главно съм комуникатор. Комуникирам с виновния екип, също по този начин споделям с клиентите, убеждавам се дали са удовлетворени от услугата, която получават, както и по какъв начин би могло да се усъвършенства обслужването им ", споделя Анджелин.
Източник:
Обратно в родината си тя стартира кариерата си в локален производител на потребителски артикули още преди да се дипломира от университета.
" Стартът ми беше на позиция, на която се занимавах с организирането на събития. Фирмата предлага необятна гама артикули и аз отговарях за звеното от диетични артикули за дами. По-късно станах част от маркетинг екипа в компанията. Тогава отговарях за подготовката на представянето на нови артикули, за образованията на продавач-консултанти, свързани още веднъж с новите артикули. Работата ми беше много дейна и пътувах доста из страната ", връща се обратно тя.
Източник:
Анджелин като началник на образование за нови чиновници на работодателя ѝ в Индонезия
Що се отнася до разликите сред това да работиш в родната ѝ Индонезия и в България, Анджелин признава, че те са много, само че главно са свързани с това по какъв начин хората на другите стъпала от йерархията поддържат връзка между тях.
" Голямата разлика е културата и методът, по който хората си беседват. Ако посетите Индонезия, ще ви посрещнат огромните усмивки на хората, всички там са доста благи. Точно тази разлика ме изненада, когато пристигнах в България. Чух по какъв начин хората си приказват високо в заведенията за хранене, тогава попитах брачна половинка си дали се карат, а той ми отговори: " Не, не се притеснявай, това е елементарен диалог ". Трябваше ми време да привикна с това ", показва тя и добавя:
Източник:
Анджелин в траниционно индонезийско облекло, наричано "батик "
" Другата огромна разлика за мен беше методът, по който хората се обръщат един към различен. Тук това става доста по-директно. В Индонезия старшинството и позицията в работата или в обществото са от огромно значение. Хората, които са по-високо в йерархията - служебна или не, са доста уважавани. Обикновено чиновниците не приказват непосредствено с тях. Тук е много по-различно, тъй като чиновниците беседват със своите ръководители, много по-отворени са. Тук постоянно можеш да споделиш това, което мислиш, до момента в който в Индонезия всички са много по-резервирани. Точно това и ми харесва в България. ".
Въпреки това Анджелин признава, че първите месеци след преместването ѝ не са лесни. " В началото, когато пристигнах, нещата бяха много по-различни и сложни. Тогава нямаше толкоз доста чужденци, които живеят и работят тук. Сега, в случай че се разходиш в Бизнес парка в София, срещаш доста такива хора. Преди две години се усещах чужденка, защото не приказвам български и нямах никакви контакти ", изяснява тя.
Източник:
За оправянето с тези спънки ѝ оказва помощ това, което Анджелин показва, като най-важния теоретичен до момента урок от нея - това да използваш волята си.
" Всичко се случва, в случай че имаш воля за него, в случай че имаш воля за смяна, в случай че имаш воля да се адаптираш към новата среда. И всичко това стартира от теб ", уверена е тя.
Понякога любовта може да те води доста надалеч. Или по-точно на повече от 10 000 километра от вкъщи. Такава е историята на Анджелин Йодо, която преди 3 години избира да остави живота и кариерата в родината си, с цел да се реалокира у нас. В България я довежда точно любовта, само че след това тя съумява и да направи първи сполучливи стъпки и в професионалния си път в страната.
" С преместването си поех огромен риск. Изоставих всичко - фамилията, кариерата и приятелите си. Преместих се и си споделих: " Нека да забележим по какъв начин ще се случат нещата тук ", споделя тя.
Всъщност, това решение не идва непринудено. Тя се среща онлайн с бъдещия си брачен партньор, който е българин, повече от десетилетие по-рано.
Източник:
" Заедно сме от 11 години и имахме дълга, дълга връзка от разстояние за интервал от 6, 7 години, преди да се оженим. Причината да преминем на идващото равнище пристигна от разликата в културите и традициите на страните ни. Знам, че тук е обикновено даже в случай че нямате брак, да живеете дружно като двойка ", изяснява Анджелин и продължава:
Анжелин Йодо е китайка шесто потомство, родена и израснала в Индонезия. Има добита бакалавърска степен по маркетинг връзки, като стартира кариерата си в една от най-големите местни компании за потребителски артикули - Nutrifood Indonesia. Към днешна дата тя е началник на планове в Modis България.
" Това не е по този начин в моята страна. Винаги се майтапя, че родителите ми биха се отказали от мен като щерка, в случай че направя такова нещо и реша да пребивавам с приятеля си без брак. ".
Така двамата се женят в края на 2016 година, а от идната тя дефинитивно се мести в България. Анджелин, която допреди това интензивно развива кариерата си в Индонезия, стартира изначало да гради нова такава у нас.
" Когато пристигнах тук, изпратих автобиографията си на разнообразни работодатели. Бях решила, че съм подготвена да приема всяко едно предложение, защото съм много деен човек, а прекарвах доста време у дома и това беше стресиращо за мен. Отне ми 2-3 месеца да ме наемат ", изяснява Анджелин.
Източник:
Първото място в България, на което стартира работа, е компания във финансовия бранш. Анджелин става част от екип " Продажби ", като дава отговор за предлагането на пакети за финансово обучение.
" Намирането на първата ми работа в действителност беше шанс и риск. Бях си споделила, каквато и опция да ми се изпречи, ще я приема, няма да споделям " не ", усмихва се тя.
Анджелин признава, че това първо работно място след преместването ѝ оказва помощ да придобие убеденост и твърди, че с помощта на нея през днешния ден няма никакви бариери в връзката с разнообразни хора.
" Във финансовата сфера множеството сътрудници са мъже, а в продажбите конкуренцията е огромна. Когато приказваш по телефона с хора от целия свят, каквато беше моята работа, е мъчно. Моят тогавашен началник, който беше българин, ме научи по какъв начин да се държа с клиентите, по какъв начин да беседвам с тях. Така че в този момент можете да сложите всеки против мен и аз нямам проблем да беседвам с него свободно и умерено ", сигурна е тя.
Източник:
Днес Анджелин е началник на планове (от англ. Project Manager) в Modis България, като преди 2 години от компанията се свързват с нея с предложение за работа, ориентирана към индонезийския пазар.
" В началото започнах като модератор. Задачата ми беше да проследявам съответен конгрес, за това дали някой участник не нарушава разпоредбите му, както и отговарях за прегледа на наличието му ", изяснява тя. По-късно е назначена като началник на планове, като на тази позиция е свързващото звено сред екипа по даден план и неговите клиенти.
" Може да се каже, че главно съм комуникатор. Комуникирам с виновния екип, също по този начин споделям с клиентите, убеждавам се дали са удовлетворени от услугата, която получават, както и по какъв начин би могло да се усъвършенства обслужването им ", споделя Анджелин.
Източник:
Обратно в родината си тя стартира кариерата си в локален производител на потребителски артикули още преди да се дипломира от университета.
" Стартът ми беше на позиция, на която се занимавах с организирането на събития. Фирмата предлага необятна гама артикули и аз отговарях за звеното от диетични артикули за дами. По-късно станах част от маркетинг екипа в компанията. Тогава отговарях за подготовката на представянето на нови артикули, за образованията на продавач-консултанти, свързани още веднъж с новите артикули. Работата ми беше много дейна и пътувах доста из страната ", връща се обратно тя.
Източник:
Анджелин като началник на образование за нови чиновници на работодателя ѝ в Индонезия
Що се отнася до разликите сред това да работиш в родната ѝ Индонезия и в България, Анджелин признава, че те са много, само че главно са свързани с това по какъв начин хората на другите стъпала от йерархията поддържат връзка между тях.
" Голямата разлика е културата и методът, по който хората си беседват. Ако посетите Индонезия, ще ви посрещнат огромните усмивки на хората, всички там са доста благи. Точно тази разлика ме изненада, когато пристигнах в България. Чух по какъв начин хората си приказват високо в заведенията за хранене, тогава попитах брачна половинка си дали се карат, а той ми отговори: " Не, не се притеснявай, това е елементарен диалог ". Трябваше ми време да привикна с това ", показва тя и добавя:
Източник:
Анджелин в траниционно индонезийско облекло, наричано "батик "
" Другата огромна разлика за мен беше методът, по който хората се обръщат един към различен. Тук това става доста по-директно. В Индонезия старшинството и позицията в работата или в обществото са от огромно значение. Хората, които са по-високо в йерархията - служебна или не, са доста уважавани. Обикновено чиновниците не приказват непосредствено с тях. Тук е много по-различно, тъй като чиновниците беседват със своите ръководители, много по-отворени са. Тук постоянно можеш да споделиш това, което мислиш, до момента в който в Индонезия всички са много по-резервирани. Точно това и ми харесва в България. ".
Въпреки това Анджелин признава, че първите месеци след преместването ѝ не са лесни. " В началото, когато пристигнах, нещата бяха много по-различни и сложни. Тогава нямаше толкоз доста чужденци, които живеят и работят тук. Сега, в случай че се разходиш в Бизнес парка в София, срещаш доста такива хора. Преди две години се усещах чужденка, защото не приказвам български и нямах никакви контакти ", изяснява тя.
Източник:
За оправянето с тези спънки ѝ оказва помощ това, което Анджелин показва, като най-важния теоретичен до момента урок от нея - това да използваш волята си.
" Всичко се случва, в случай че имаш воля за него, в случай че имаш воля за смяна, в случай че имаш воля да се адаптираш към новата среда. И всичко това стартира от теб ", уверена е тя.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ