Какво да правим с АЕЦ "Белене"
В идващите 25 - 30 години България няма потребност от нова нуклеарна мощ, само че преди този момент би трябвало да реши какво ще прави в бъдеще. При всички случаи построяването на АЕЦ е скъпо и постепенно начинание, което може да не е конкурентно през 2040 - 2050 година В района се възнамеряват доста нови мощности и няма гаранции, че България ще може да изнася ток в бъдеще.
Има ли България потребност от АЕЦ " Белене "? Този въпрос още веднъж завладява общественото пространство през последните седмици и опълчва, общо взето, два лагера - " за " и " срещу ". Разделението е и политическо - от едната страна са Българска социалистическа партия, а срещу са демократичната общественост и министър-председателят Кирил Петков. Министърът на енергетиката Александър Николов пък деликатно споделя, че нуклеарната сила е част от бъдещето на страната, само че не на цената на голямата външна взаимозависимост от страна на Русия.
Предвид развиването на ВЕИ и други по-модерни планове, свързани с водород и предпазване на сила, нуклеарната технология наподобява доста по-скъпа, доста по-времеемка за реализация и призрачен сън от позиция на документи и последващото обслужване. Европейски Съюз от своя страна е много променчив в политиката си във връзка с нуклеарните мощности. След като в началото имаше консенсус срещу дълготрайното развиване на нуклеарна политика в границите на съюза, в този момент това е по-скоро тематика, по която всяка страна следва личния си народен интерес, в сравнение с да се преценява с Брюксел . Добър образец за това постоянно е Франция.
Но въпросът, който би трябвало най-много да стои на дневен ред, е дали построяването на " Белене " или на нови мощности в " Козлодуй " би било стопански рентабилно.
Реклама Цените на тока в този момент са високи, по тази причина би трябвало да построим нова АЕЦ, която да дава евтина сила.
Ако въпреки всичко България реши да има нова нуклеарна мощ, то тя би могла да бъде въведена в употреба най-рано след 10 години, когато пазарната обстановка ще е корено друга.
На пръв взор доводът с високите цени през последните месеци наподобява съответстващ - при такива равнища силата от нова АЕЦ безспорно би била конкурентна. Но истината е, че всички прогнози за енергийните пазари сочат фрапантно намаление на цените в идващите години, което ще бъде движено от новите ВЕИ мощности, които към този момент се осъществят. Освен това даже през днешния ден държавното управление и Народното събрание да решат, че стартират да строят нова нуклеарна мощ с държавни пари (което е най-бързият вид, без да се постанова провеждането на процедури за избор на инвеститор), то централата може да бъде приключена най-рано през 2033-2034 година, само че по-реалистично е това да стане няколко години по-късно.
Дори самото лицензиране на площадката и плана (какъвто към момента няма, защото зависи от това кой вложител ще го прави) е надалеч от край. Така че от тази позиция упоритостта за нова АЕЦ постоянно би трябвало да се преглежда не по отношение на днешните действителности, а в небосвод след поне15 години .
Вече са вложени милиарди - в Белене има подготвена площадка, инфраструктура и два реактора, и не може да се откажем.
Реално вложените средства в плана до момента значително са обезценени, а нужните нови вложения са големи
Реклама
От започването на работата по площадките на АЕЦ " Белене " през 1985 година до 2016 година България е изхарчила жестоко към 4.5 милиарда лева, а самата стойност на наличните активи все още е към 3 милиарда лева За завършването на плана обаче ще са нужни още доста милиарди. От сметките в икономическия разбор, който ГЕРБ изготви през 2017 година, общата сума на плана бе изчислена на към 10 милиарда евро - при междинна сума на финансовите разноски 4700 евро за кВтч (използваните в отчета данни са по цени от 2015 г.). Към 2021 година обаче финансови разноски в нови нуклеарни мощности към този момент се правят оценка на 10 хиляди евро за кВт. Което значи, че инвестицията в АЕЦ " Белене " би доближила 20 милиарда евро . А повода за това е внезапното повишаване на суровините, превоза и труда като цяло.
За съпоставяне - показаните преди дни енергийни сюжети за бъдещето на България на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) демонстрират, че за половината от тази сума (при това обезпечена главно от частни компании) България ще може напълно да реновира енергийния си микс - да построи 7.5 гигавата фотоволтаици, 1.5 гигавата вятърни централи и да закупи системи за предпазване на сила, комплекс за произвеждане на водород посредством електролиза, горивни кафези и дори да построи парогазова централа.
Но с изключение на самото изграждане на централата през днешния ден е доста по-скъпо и обслужването й. Спрямо 2017 година уранът в този момент едвойно по-скъп . А и потреблението на създадените към този момент от " Росатом " нуклеарни реактори, с които България разполага, допускат продължение на зависимостта на страната от Русия за доставките гориво.
Друг разход, който би трябвало да се има поради и би коствал към милиард лв., е присъединението на централата към електропреносната мрежа. Към момента зоната към " Белене " не е готова за такива мощности.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Свят 3 Икономика 1 Отбрана 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Отбрана 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама България има потребност от нова АЕЦ, с цел да може да резервира салдото в енергийната си система.
Поне до 2050 година тази роля ще извършва АЕЦ " Козлодуй ". Какви ще са действителностите в бранша тогава е мъчно да се предвижда.
В сегашния миг България няма безспорна никаква потребност от нова нуклеарна мощ. Наличието на такава в този момент би означавало цялостно прекъсване на всички Топлоелектрическа централа и проблеми при балансирането на система през нощта, както и във всички останали сезони отвън зимата. Причината е, че даже през зимния февруари товарът за страната е приблизително 4-5 гигавата, а единствено АЕЦ " Козлодуй " генерира 2.1 гигавата. Отделно са ТЕЦ-овете, топлофикациите, Водноелектрическа централа, както и слънчевите и вятърните централи. При една нова АЕЦ с мощ 2 гВт, каквито са проектите за " Белене ", това значи, че или би трябвало да се стопират мощности, или да се откри вид за експорт. Първото наподобява невероятно, защото е въпрос на пазар кой да работи и кой не (според цената на тока), а също така в идващите години ще се появяват нови няколко гигавата слънчеви и вятърни мощности, които ще предложат конкурентни цени в дълготраен проект. Колкото до това дали силата може да се изнася на открито, има два фактора. Единият е, че всички прилежащи страни осъществят планове засобствени нови мощности(предимно ВЕИ) и надали ще имат огромна потребност от нашата сила след няколко години. Вторият е обвързван отново с цената - с всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности в Европа цената на силата ще падне доста и нуклеарния ток просто няма да е конкурентен. Причина за последното са големите вложения в АЕЦ и скъпото предпазване на радиоактивните боклуци, което продължава десетки години след прекъсването на самата централа.
В дълготраен проект въпреки всичко стои въпросът с какво и по какъв начин България ще замести блоковете на АЕЦ " Козлодуй ". Те ще бъдат изведени от приложимост до 2050 година, когато изтича срокът им на употреба. Заедно с неизбежното прекъсване на въглищните централи и все по-малкия късмет за построяването на паро-газови мощности балансирането на системата може да се окаже мъчно и потребността от АЕЦ да бъде оправдана . Но поради навлизането на технологиите за предпазване на сила като батериите и водорода (електролизьори и горивни клетки) е мъчно да се предвижда занапред кое ще е по-правилното решение.
По тази причина наподобява доста по-релевантно решението за развиване на нови нуклеарни мощности в България да бъде взето най-малко след десетилетие, когато има по-голяма изясненост за развиването на технологиите и потребностите от сила в района.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Има ли България потребност от АЕЦ " Белене "? Този въпрос още веднъж завладява общественото пространство през последните седмици и опълчва, общо взето, два лагера - " за " и " срещу ". Разделението е и политическо - от едната страна са Българска социалистическа партия, а срещу са демократичната общественост и министър-председателят Кирил Петков. Министърът на енергетиката Александър Николов пък деликатно споделя, че нуклеарната сила е част от бъдещето на страната, само че не на цената на голямата външна взаимозависимост от страна на Русия.
Предвид развиването на ВЕИ и други по-модерни планове, свързани с водород и предпазване на сила, нуклеарната технология наподобява доста по-скъпа, доста по-времеемка за реализация и призрачен сън от позиция на документи и последващото обслужване. Европейски Съюз от своя страна е много променчив в политиката си във връзка с нуклеарните мощности. След като в началото имаше консенсус срещу дълготрайното развиване на нуклеарна политика в границите на съюза, в този момент това е по-скоро тематика, по която всяка страна следва личния си народен интерес, в сравнение с да се преценява с Брюксел . Добър образец за това постоянно е Франция.
Но въпросът, който би трябвало най-много да стои на дневен ред, е дали построяването на " Белене " или на нови мощности в " Козлодуй " би било стопански рентабилно.
Реклама Цените на тока в този момент са високи, по тази причина би трябвало да построим нова АЕЦ, която да дава евтина сила.
Ако въпреки всичко България реши да има нова нуклеарна мощ, то тя би могла да бъде въведена в употреба най-рано след 10 години, когато пазарната обстановка ще е корено друга.
На пръв взор доводът с високите цени през последните месеци наподобява съответстващ - при такива равнища силата от нова АЕЦ безспорно би била конкурентна. Но истината е, че всички прогнози за енергийните пазари сочат фрапантно намаление на цените в идващите години, което ще бъде движено от новите ВЕИ мощности, които към този момент се осъществят. Освен това даже през днешния ден държавното управление и Народното събрание да решат, че стартират да строят нова нуклеарна мощ с държавни пари (което е най-бързият вид, без да се постанова провеждането на процедури за избор на инвеститор), то централата може да бъде приключена най-рано през 2033-2034 година, само че по-реалистично е това да стане няколко години по-късно.
Дори самото лицензиране на площадката и плана (какъвто към момента няма, защото зависи от това кой вложител ще го прави) е надалеч от край. Така че от тази позиция упоритостта за нова АЕЦ постоянно би трябвало да се преглежда не по отношение на днешните действителности, а в небосвод след поне15 години .
Вече са вложени милиарди - в Белене има подготвена площадка, инфраструктура и два реактора, и не може да се откажем.
Реално вложените средства в плана до момента значително са обезценени, а нужните нови вложения са големи
Реклама
От започването на работата по площадките на АЕЦ " Белене " през 1985 година до 2016 година България е изхарчила жестоко към 4.5 милиарда лева, а самата стойност на наличните активи все още е към 3 милиарда лева За завършването на плана обаче ще са нужни още доста милиарди. От сметките в икономическия разбор, който ГЕРБ изготви през 2017 година, общата сума на плана бе изчислена на към 10 милиарда евро - при междинна сума на финансовите разноски 4700 евро за кВтч (използваните в отчета данни са по цени от 2015 г.). Към 2021 година обаче финансови разноски в нови нуклеарни мощности към този момент се правят оценка на 10 хиляди евро за кВт. Което значи, че инвестицията в АЕЦ " Белене " би доближила 20 милиарда евро . А повода за това е внезапното повишаване на суровините, превоза и труда като цяло.
За съпоставяне - показаните преди дни енергийни сюжети за бъдещето на България на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) демонстрират, че за половината от тази сума (при това обезпечена главно от частни компании) България ще може напълно да реновира енергийния си микс - да построи 7.5 гигавата фотоволтаици, 1.5 гигавата вятърни централи и да закупи системи за предпазване на сила, комплекс за произвеждане на водород посредством електролиза, горивни кафези и дори да построи парогазова централа.
Но с изключение на самото изграждане на централата през днешния ден е доста по-скъпо и обслужването й. Спрямо 2017 година уранът в този момент едвойно по-скъп . А и потреблението на създадените към този момент от " Росатом " нуклеарни реактори, с които България разполага, допускат продължение на зависимостта на страната от Русия за доставките гориво.
Друг разход, който би трябвало да се има поради и би коствал към милиард лв., е присъединението на централата към електропреносната мрежа. Към момента зоната към " Белене " не е готова за такива мощности.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Свят 3 Икономика 1 Отбрана 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Отбрана 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама България има потребност от нова АЕЦ, с цел да може да резервира салдото в енергийната си система.
Поне до 2050 година тази роля ще извършва АЕЦ " Козлодуй ". Какви ще са действителностите в бранша тогава е мъчно да се предвижда.
В сегашния миг България няма безспорна никаква потребност от нова нуклеарна мощ. Наличието на такава в този момент би означавало цялостно прекъсване на всички Топлоелектрическа централа и проблеми при балансирането на система през нощта, както и във всички останали сезони отвън зимата. Причината е, че даже през зимния февруари товарът за страната е приблизително 4-5 гигавата, а единствено АЕЦ " Козлодуй " генерира 2.1 гигавата. Отделно са ТЕЦ-овете, топлофикациите, Водноелектрическа централа, както и слънчевите и вятърните централи. При една нова АЕЦ с мощ 2 гВт, каквито са проектите за " Белене ", това значи, че или би трябвало да се стопират мощности, или да се откри вид за експорт. Първото наподобява невероятно, защото е въпрос на пазар кой да работи и кой не (според цената на тока), а също така в идващите години ще се появяват нови няколко гигавата слънчеви и вятърни мощности, които ще предложат конкурентни цени в дълготраен проект. Колкото до това дали силата може да се изнася на открито, има два фактора. Единият е, че всички прилежащи страни осъществят планове засобствени нови мощности(предимно ВЕИ) и надали ще имат огромна потребност от нашата сила след няколко години. Вторият е обвързван отново с цената - с всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности в Европа цената на силата ще падне доста и нуклеарния ток просто няма да е конкурентен. Причина за последното са големите вложения в АЕЦ и скъпото предпазване на радиоактивните боклуци, което продължава десетки години след прекъсването на самата централа.
В дълготраен проект въпреки всичко стои въпросът с какво и по какъв начин България ще замести блоковете на АЕЦ " Козлодуй ". Те ще бъдат изведени от приложимост до 2050 година, когато изтича срокът им на употреба. Заедно с неизбежното прекъсване на въглищните централи и все по-малкия късмет за построяването на паро-газови мощности балансирането на системата може да се окаже мъчно и потребността от АЕЦ да бъде оправдана . Но поради навлизането на технологиите за предпазване на сила като батериите и водорода (електролизьори и горивни клетки) е мъчно да се предвижда занапред кое ще е по-правилното решение.
По тази причина наподобява доста по-релевантно решението за развиване на нови нуклеарни мощности в България да бъде взето най-малко след десетилетие, когато има по-голяма изясненост за развиването на технологиите и потребностите от сила в района.
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ