&format=webp)
„Страхът е сред движещите му сили“: Дали Алекс Карп от Palantir е най-необичайният CEO в технологичния свят?
В скорошно изявление изпълнителният шеф на Palantir Алекс Карп споделя, че неговата компания е „ най-важната софтуерна компания в Съединени американски щати и затова в света “. На фона на мащаба на договорите, които тя има с държавни управления и армии по света, това изказване стартира да звучи все по-малко като ексцентрично фукане и от ден на ден като изложение на действително въздействие.
Palantir се намира в ядрото на някои от най-чувствителните държавни действия в Съединени американски щати – разузнаване и военни интервенции, надзор на имиграцията и национална сигурност. Точно тази роля на компанията, в композиция с личността на Карп, я трансформира в една от най-оспорваните в световната софтуерна промишленост, споделя The Guardian.
Когато Големият брат срещне Skynet: компанията, която движи цифровата сигурност към неразучени територии
Palantir е профилирана в програмен продукт за обработка и разбор на големи масиви данни – от разследваща информация и военни данни до логистика и корпоративни системи. В Съединени американски щати технологията ѝ подкрепя активността на имиграционната работа ICE, стратегиите за безпилотни дронове на Пентагона и алгоритмичните системи за профилиране на евентуални нарушители, които постоянно са упреквани в расова пристрастност.
Софтуерът на Palantir се употребява и от армията на Израел в границите на интервенциите в Газа, от украинските сили във войната против Русия, както и от полицейски служби и корпорации в разнообразни западни страни.
В Обединеното кралство компанията стои в центъра на проектите за „ рационализация “ на въоръжените сили и националната здравна система NHS. При свое посещаване във Вашингтон през февруари английският министър председател Киър Стармър посещава офиса на Palantir незабавно след Белия дом – явен знак за тежестта на компанията в очите на политическите фигури.
Именно поради този вид приложения критиците постоянно разказват Palantir като софтуерна инфраструктура за „ всевиждаща страна “, в която данъчни досиета, биометрични профили и друга персонална информация могат да бъдат свързани в обща система. Паралелите с „ Големия брат “ от „ 1984 “ на Джордж Оруел и Skynet от „ Терминатор “ са неизбежни и постоянно участват в обществения спор.
Портрет на един чудноват основен изпълнителен шеф
В продължение на години Алекс Карп умишлено заобикаля светлината на прожекторите, само че новата биографична книга на журналиста Майкъл Стайнбергер – The Philosopher in the Valley – предлага подробен взор към лицето зад Palantir.
Карп надалеч не е класическият „ техно-шеф “. Обсебен е от спорта, практикува тай чи (и от време на време води занятия за чиновниците си), занимава се интензивно със ски тичане и постоянно се появява в офисите на Palantir в ски екипировка. Според книгата разполага и с група чудесно тренирани телохранители, доста от които норвежци.
През 2024 година трудовото му заплащане доближава 6,8 милиарда $, а съгласно неофициални оценки има към 20 парцела по света – най-вече семпли минималистични ски хижи. Не е женен и няма деца, само че живее с две партньорки в разнообразни елементи на света – описван е като „ географски моногамен “.
Карп твърди, че ръководи Palantir „ като артистична комуна “ и постоянно се самоиронизира, сравнявайки се с комика Лари Дейвид: стилът му, споделя той, може умерено да се назова „ Karp Your Enthusiasm “. Зад този облик обаче стои изключителният надзор, който той упражнява върху компанията, и фундаменталното възприятие за задача, което го движи.
Той е наследник на педиатър от еврейски генезис и афроамериканска художничка. Израства във Филаделфия, в интелектуална среда с леви убеждения. В изявление от 2023 година споделя: „ Винаги съм считал, че в случай че пристигна фашизмът, аз ще съм първи на стената. “
Дислексията е неизменима част от историята му – по думите му тя „ го прецаква, само че и му дава крила “. Страда и от СДВХ, само че твърди, че тай чи му оказва помощ да се концентрира. Още като студент усеща, че стои отвън мейнстрийма; Стайнбергер разказва „ страха “ като една от главните движещи сили в характера му. Според създателя Palantir е проекция на страховете на своя началник – компания, основана да направи света „ по-безопасно място “ за хора като Карп.
От Франкфурт и обществената доктрина до сърцето на военната промишленост
Карп и съоснователят на Palantir Питър Тил се срещат като студенти по право в Станфорд. Докато Тил основава PayPal (заедно с Илон Мъск), Карп избира университетския път и отпътува за Франкфурт, където пази докторат по неокласическа обществена доктрина. Като човек с еврейски генезис той желае да разбере „ по какъв начин Германия, дирек на европейската цивилизация, е пропаднала в такава чудовищност “.
Това интелектуално изпитание по-късно се придвижва в метода, по който той разсъждава за ролята на технологиите в държавната власт. Когато Тил го кани в Силициевата котловина през 2004 година, Карп не умее да написа код, само че схваща по какъв начин се структурира информация – занимава се с „ онтология “. Бивши сътрудници свидетелстват, че е извънредно безапелационен и харизматичен и съумява да притегля високо квалифицирани експерти, които споделят чувството за неговата „ задача “.
Palantir и „ отбраната на Запада “ като бизнес модел
Palantir е учредена с задачата „ да пази Запада “ – гъвкаво и огромно разбиране, което през цялото време я нарежда по-близо до държавните структури и армията, в сравнение с до потребителските технологии. Докато Гугъл, Apple, Meta и Microsoft години наред заобикалят публични военни контракти, Palantir ги приема като част от личната си еднаквост.
Логиката е елементарна: Силициевата котловина би трябвало да оказва помощ на Съединени американски щати и съдружниците им да запазят софтуерно преимущество по отношение на Китай, Иран и Русия. Името на компанията идва от Толкин – палантирът е „ виждащ камък “, самобитен вълшебен инструмент за наблюдаване. В ранните години чиновниците импровизирано са наричани „ хобити “, а Карп приказва за задачата на Palantir като за „ избавяне на Шира “.
В Ирак и Афганистан софтуерът на Palantir оказва помощ на американската войска да разпознава закани и да предотвратява офанзиви. По-късно компанията се оказва забъркана в абсурда Cambridge Analytica, при който данни на консуматори на Фейсбук се употребяват за политическо таргетиране.
По време на пандемията от COVID-19 Palantir наблюдава разпространяването на вируса и логистиката на имунизациите в Съединени американски щати и Англия. Днес компанията има контракти за милиарди долари с организации като Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, NSA, Министерството на вътрешната сигурност и ICE.
„ Ние построяваме софтуера, само че не държим данните “
Критиките към Palantir постоянно са свързани с опасения от всеобщо наблюдаване и корист с персонални данни. Стайнбергер акцентира, че компанията не събира и не има информация – тя дава инфраструктура за разбор, която клиентите употребяват върху своите данни.
Това може да значи усъвършенстване на логистични вериги за корпорации или разбор в действително време на големи осведомителни масиви за идентифициране на обвинени, бойни цели или незаконни мигранти. Palantir твърди, че софтуерът ѝ има вградени „ защитни механизми “ и „ цивилен свободи “, само че за външни наблюдаващи е мъчно да оценят какъв брой ефикасни са тези ограничавания.
„ Ако съществуват злоупотреби, те идват от клиентите, а не от софтуера “, споделя Стайнбергер. „ Това е като тостер – в случай че изгориш филията, не обвиняваш тостера. “
Политическа траектория: от критик на Тръмп до „ неполитически насочен “, който харесва част от политиките му
Политическият профил на Карп е сложен за категоризиране. През 2016 година гласоподава за Хилъри Клинтън, а през 2024 година – за Камала Харис. През 2015 година споделя за Доналд Тръмп: „ Не поддържам нищо в този човек. “ След преизбирането му обаче тонът се трансформира. Palantir подарява 5 млн. $ за боен церемониал, а Карп стартира да се дефинира като „ неполитически насочен, който харесва доста от нещата, които Тръмп прави. “
Така се оформя абсурд: човек, който твърди, че фашизмът е измежду най-големите му страхове, работи директно с администрация, упреквана в властнически трендове. Карп дава отговор, че Съединени американски щати към момента имат самостоятелна правосъдна система и свободна преса – фундаментална разлика по отношение на същинските властнически режими. Той твърди, че Palantir е предотвратила „ безчет терористични офанзиви “ в Европа и по този начин е помогнала за запазването на демокрацията. Аргументът му за миграцията, съгласно Стайнбергер, е, че в случай че левицата не вземе страховете на хората насериозно, те ще се насочат към по-крайни сили.
Какво значи „ Западът “ за Карп през днешния ден
Визията на Карп за „ отбраната на Запада “ е еволюирала. В началото той приказва за отбрана на демократичната народна власт и гражданските свободи. Постепенно фокусът се реалокира към „ юдео-християнско завещание “ и религия в „ свободното предприемачество “ като основа на западната еднаквост.
В книгата си The Technological Republic (2024) той подчертава върху военната и софтуерната доминация на Съединени американски щати, в това число конкуренцията с Китай за AI предимство. Карп подлага на критика политическите придвижвания, които слагат груповата принадлежност над споделените правила, и декларира, че Palantir е „ изцяло анти-woke “. В писмо до акционерите цитира политолога Самюъл Хънтингтън, съгласно който възходът на Запада се дължи не на „ концепциите или полезностите “, а на „ способността да ползва проведено принуждение “.
Култура на спор и (без)крайна убеденост
В Palantir разногласието е норма. Стайнбергер разказва корпоративна просвета, в която „ финален отговор “ съвсем не съществува, а противоположната връзка – даже нападателната – е предстояща. Карп обича дебатите и постоянно провокира събеседниците си да му опонират. „ 99% от времето той е уверен, че е изцяло прав “, споделя Стайнбергер. Много хора не престават да водят вътрешен спор часове след диалог с него – само че Карп към този момент е отминал.
Palantir е трайно вградена във военната и държавната инфраструктура на Съединени американски щати и редица съдружници. Бизнесът пораства, договорите се множат, а компанията става все по-трудна за изваждане от системата.
Карп обаче желае още. Той декларира намерено, че задачата му е Palantir да стане толкоз преобладаваща и незаменима, колкото IBM е била през 60-те години – когато компанията е определяла по какъв начин държавните управления и корпорациите употребяват компютри. В писмо до акционерите тази година Карп написа, че „ към момента сме първоначално – в първия акт на гражданска война, която ще се развива години и десетилетия напред “.
Дали тази „ гражданска война “ ще бъде възприемана като отбрана на Запада или като рискова централизация на алгоритмична власт – това ще зависи освен от Palantir, само че и от страните, които избират да се опрат на нейния програмен продукт.
Palantir се намира в ядрото на някои от най-чувствителните държавни действия в Съединени американски щати – разузнаване и военни интервенции, надзор на имиграцията и национална сигурност. Точно тази роля на компанията, в композиция с личността на Карп, я трансформира в една от най-оспорваните в световната софтуерна промишленост, споделя The Guardian.
Когато Големият брат срещне Skynet: компанията, която движи цифровата сигурност към неразучени територии
Palantir е профилирана в програмен продукт за обработка и разбор на големи масиви данни – от разследваща информация и военни данни до логистика и корпоративни системи. В Съединени американски щати технологията ѝ подкрепя активността на имиграционната работа ICE, стратегиите за безпилотни дронове на Пентагона и алгоритмичните системи за профилиране на евентуални нарушители, които постоянно са упреквани в расова пристрастност.
Софтуерът на Palantir се употребява и от армията на Израел в границите на интервенциите в Газа, от украинските сили във войната против Русия, както и от полицейски служби и корпорации в разнообразни западни страни.
В Обединеното кралство компанията стои в центъра на проектите за „ рационализация “ на въоръжените сили и националната здравна система NHS. При свое посещаване във Вашингтон през февруари английският министър председател Киър Стармър посещава офиса на Palantir незабавно след Белия дом – явен знак за тежестта на компанията в очите на политическите фигури.
Именно поради този вид приложения критиците постоянно разказват Palantir като софтуерна инфраструктура за „ всевиждаща страна “, в която данъчни досиета, биометрични профили и друга персонална информация могат да бъдат свързани в обща система. Паралелите с „ Големия брат “ от „ 1984 “ на Джордж Оруел и Skynet от „ Терминатор “ са неизбежни и постоянно участват в обществения спор.
Портрет на един чудноват основен изпълнителен шеф
В продължение на години Алекс Карп умишлено заобикаля светлината на прожекторите, само че новата биографична книга на журналиста Майкъл Стайнбергер – The Philosopher in the Valley – предлага подробен взор към лицето зад Palantir.
Карп надалеч не е класическият „ техно-шеф “. Обсебен е от спорта, практикува тай чи (и от време на време води занятия за чиновниците си), занимава се интензивно със ски тичане и постоянно се появява в офисите на Palantir в ски екипировка. Според книгата разполага и с група чудесно тренирани телохранители, доста от които норвежци.
През 2024 година трудовото му заплащане доближава 6,8 милиарда $, а съгласно неофициални оценки има към 20 парцела по света – най-вече семпли минималистични ски хижи. Не е женен и няма деца, само че живее с две партньорки в разнообразни елементи на света – описван е като „ географски моногамен “.
Карп твърди, че ръководи Palantir „ като артистична комуна “ и постоянно се самоиронизира, сравнявайки се с комика Лари Дейвид: стилът му, споделя той, може умерено да се назова „ Karp Your Enthusiasm “. Зад този облик обаче стои изключителният надзор, който той упражнява върху компанията, и фундаменталното възприятие за задача, което го движи.
Той е наследник на педиатър от еврейски генезис и афроамериканска художничка. Израства във Филаделфия, в интелектуална среда с леви убеждения. В изявление от 2023 година споделя: „ Винаги съм считал, че в случай че пристигна фашизмът, аз ще съм първи на стената. “
Дислексията е неизменима част от историята му – по думите му тя „ го прецаква, само че и му дава крила “. Страда и от СДВХ, само че твърди, че тай чи му оказва помощ да се концентрира. Още като студент усеща, че стои отвън мейнстрийма; Стайнбергер разказва „ страха “ като една от главните движещи сили в характера му. Според създателя Palantir е проекция на страховете на своя началник – компания, основана да направи света „ по-безопасно място “ за хора като Карп.
От Франкфурт и обществената доктрина до сърцето на военната промишленост
Карп и съоснователят на Palantir Питър Тил се срещат като студенти по право в Станфорд. Докато Тил основава PayPal (заедно с Илон Мъск), Карп избира университетския път и отпътува за Франкфурт, където пази докторат по неокласическа обществена доктрина. Като човек с еврейски генезис той желае да разбере „ по какъв начин Германия, дирек на европейската цивилизация, е пропаднала в такава чудовищност “.
Това интелектуално изпитание по-късно се придвижва в метода, по който той разсъждава за ролята на технологиите в държавната власт. Когато Тил го кани в Силициевата котловина през 2004 година, Карп не умее да написа код, само че схваща по какъв начин се структурира информация – занимава се с „ онтология “. Бивши сътрудници свидетелстват, че е извънредно безапелационен и харизматичен и съумява да притегля високо квалифицирани експерти, които споделят чувството за неговата „ задача “.
Palantir и „ отбраната на Запада “ като бизнес модел
Palantir е учредена с задачата „ да пази Запада “ – гъвкаво и огромно разбиране, което през цялото време я нарежда по-близо до държавните структури и армията, в сравнение с до потребителските технологии. Докато Гугъл, Apple, Meta и Microsoft години наред заобикалят публични военни контракти, Palantir ги приема като част от личната си еднаквост.
Логиката е елементарна: Силициевата котловина би трябвало да оказва помощ на Съединени американски щати и съдружниците им да запазят софтуерно преимущество по отношение на Китай, Иран и Русия. Името на компанията идва от Толкин – палантирът е „ виждащ камък “, самобитен вълшебен инструмент за наблюдаване. В ранните години чиновниците импровизирано са наричани „ хобити “, а Карп приказва за задачата на Palantir като за „ избавяне на Шира “.
В Ирак и Афганистан софтуерът на Palantir оказва помощ на американската войска да разпознава закани и да предотвратява офанзиви. По-късно компанията се оказва забъркана в абсурда Cambridge Analytica, при който данни на консуматори на Фейсбук се употребяват за политическо таргетиране.
По време на пандемията от COVID-19 Palantir наблюдава разпространяването на вируса и логистиката на имунизациите в Съединени американски щати и Англия. Днес компанията има контракти за милиарди долари с организации като Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, NSA, Министерството на вътрешната сигурност и ICE.
„ Ние построяваме софтуера, само че не държим данните “
Критиките към Palantir постоянно са свързани с опасения от всеобщо наблюдаване и корист с персонални данни. Стайнбергер акцентира, че компанията не събира и не има информация – тя дава инфраструктура за разбор, която клиентите употребяват върху своите данни.
Това може да значи усъвършенстване на логистични вериги за корпорации или разбор в действително време на големи осведомителни масиви за идентифициране на обвинени, бойни цели или незаконни мигранти. Palantir твърди, че софтуерът ѝ има вградени „ защитни механизми “ и „ цивилен свободи “, само че за външни наблюдаващи е мъчно да оценят какъв брой ефикасни са тези ограничавания.
„ Ако съществуват злоупотреби, те идват от клиентите, а не от софтуера “, споделя Стайнбергер. „ Това е като тостер – в случай че изгориш филията, не обвиняваш тостера. “
Политическа траектория: от критик на Тръмп до „ неполитически насочен “, който харесва част от политиките му
Политическият профил на Карп е сложен за категоризиране. През 2016 година гласоподава за Хилъри Клинтън, а през 2024 година – за Камала Харис. През 2015 година споделя за Доналд Тръмп: „ Не поддържам нищо в този човек. “ След преизбирането му обаче тонът се трансформира. Palantir подарява 5 млн. $ за боен церемониал, а Карп стартира да се дефинира като „ неполитически насочен, който харесва доста от нещата, които Тръмп прави. “
Така се оформя абсурд: човек, който твърди, че фашизмът е измежду най-големите му страхове, работи директно с администрация, упреквана в властнически трендове. Карп дава отговор, че Съединени американски щати към момента имат самостоятелна правосъдна система и свободна преса – фундаментална разлика по отношение на същинските властнически режими. Той твърди, че Palantir е предотвратила „ безчет терористични офанзиви “ в Европа и по този начин е помогнала за запазването на демокрацията. Аргументът му за миграцията, съгласно Стайнбергер, е, че в случай че левицата не вземе страховете на хората насериозно, те ще се насочат към по-крайни сили.
Какво значи „ Западът “ за Карп през днешния ден
Визията на Карп за „ отбраната на Запада “ е еволюирала. В началото той приказва за отбрана на демократичната народна власт и гражданските свободи. Постепенно фокусът се реалокира към „ юдео-християнско завещание “ и религия в „ свободното предприемачество “ като основа на западната еднаквост.
В книгата си The Technological Republic (2024) той подчертава върху военната и софтуерната доминация на Съединени американски щати, в това число конкуренцията с Китай за AI предимство. Карп подлага на критика политическите придвижвания, които слагат груповата принадлежност над споделените правила, и декларира, че Palantir е „ изцяло анти-woke “. В писмо до акционерите цитира политолога Самюъл Хънтингтън, съгласно който възходът на Запада се дължи не на „ концепциите или полезностите “, а на „ способността да ползва проведено принуждение “.
Култура на спор и (без)крайна убеденост
В Palantir разногласието е норма. Стайнбергер разказва корпоративна просвета, в която „ финален отговор “ съвсем не съществува, а противоположната връзка – даже нападателната – е предстояща. Карп обича дебатите и постоянно провокира събеседниците си да му опонират. „ 99% от времето той е уверен, че е изцяло прав “, споделя Стайнбергер. Много хора не престават да водят вътрешен спор часове след диалог с него – само че Карп към този момент е отминал.
Palantir е трайно вградена във военната и държавната инфраструктура на Съединени американски щати и редица съдружници. Бизнесът пораства, договорите се множат, а компанията става все по-трудна за изваждане от системата.
Карп обаче желае още. Той декларира намерено, че задачата му е Palantir да стане толкоз преобладаваща и незаменима, колкото IBM е била през 60-те години – когато компанията е определяла по какъв начин държавните управления и корпорациите употребяват компютри. В писмо до акционерите тази година Карп написа, че „ към момента сме първоначално – в първия акт на гражданска война, която ще се развива години и десетилетия напред “.
Дали тази „ гражданска война “ ще бъде възприемана като отбрана на Запада или като рискова централизация на алгоритмична власт – това ще зависи освен от Palantir, само че и от страните, които избират да се опрат на нейния програмен продукт.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ