COVID-19 и психика: Как да запазим спокойствие и да не се паникьосваме
В обстановка като тази, признаци въз основата на наши травматизми, в този момент излизат на напред във времето. Пандемията повдига старите ни непреработени страхове, неналичия, които не сме съумели да преодолеем. Това изясни в студиото на " Денят стартира " по Българска национална телевизия психоаналитикът проф. Орлин Тодоров.
Отричането е неадаптивен метод да се защищити душeвността, като ти основава подправена сигурност.
Днес е по-различно, в сравнение с през април. Днес всеки един от нас познава човек или хора, част от приятелското му обграждане или от фамилията му, които са наранени от пандемията. Затова би трябвало да се отнасяме с по-голямо състрадание, с по-голямо схващане, безапелационен е професорът.
Дистанцията основава възприятие за виновност, само че от ден на ден ще се появява и тематиката - " аз го заразих ".
Така че, в случай че би трябвало да обобщим, ние не знаем какво става, само че знаем, че се намираме в една травматична обстановка от позиция на психологичното здраве, изясни проф. Тодоров.
Много е мъчно за човешката душeвност да толерира неизбежното, незнайното.
Много е значимо да имаме здрава фамилна среда, добра обществена група, която да те поддържа. Всеки би трябвало да откри своята опорна точка, предлага психоаналитикът.
Ние, хората, постоянно имаме дарба да трансформираме нещастието в нещо по-добро.
Моето предложение към всеки човек е да селектира настрана количеството информация, на което може да бъде излаган и да я сортира, изясни психоаналитикът.
Категорично - подобен вирус има. Той е сериозен. Време е хората да се пробудят от техните черупки. Сега да вземем за пример, най-лошото е да се страхуваш, че ще се заразиш. Не - би трябвало да спазваш всички нужни ограничения, напълно умерено.
И още нещо, което е наложително в изискванията на пандемия - да обичаме някого.
Няма по какъв начин без това, безапелационен е психологът.
Отричането е неадаптивен метод да се защищити душeвността, като ти основава подправена сигурност.
Днес е по-различно, в сравнение с през април. Днес всеки един от нас познава човек или хора, част от приятелското му обграждане или от фамилията му, които са наранени от пандемията. Затова би трябвало да се отнасяме с по-голямо състрадание, с по-голямо схващане, безапелационен е професорът.
Дистанцията основава възприятие за виновност, само че от ден на ден ще се появява и тематиката - " аз го заразих ".
Така че, в случай че би трябвало да обобщим, ние не знаем какво става, само че знаем, че се намираме в една травматична обстановка от позиция на психологичното здраве, изясни проф. Тодоров.
Много е мъчно за човешката душeвност да толерира неизбежното, незнайното.
Много е значимо да имаме здрава фамилна среда, добра обществена група, която да те поддържа. Всеки би трябвало да откри своята опорна точка, предлага психоаналитикът.
Ние, хората, постоянно имаме дарба да трансформираме нещастието в нещо по-добро.
Моето предложение към всеки човек е да селектира настрана количеството информация, на което може да бъде излаган и да я сортира, изясни психоаналитикът.
Категорично - подобен вирус има. Той е сериозен. Време е хората да се пробудят от техните черупки. Сега да вземем за пример, най-лошото е да се страхуваш, че ще се заразиш. Не - би трябвало да спазваш всички нужни ограничения, напълно умерено.
И още нещо, което е наложително в изискванията на пандемия - да обичаме някого.
Няма по какъв начин без това, безапелационен е психологът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ