Швейцарският търговски център на корпоративна Русия има проблеми
В сгушеното сред Цюрих и Люцерн швейцарско градче Цуг политическите митинги са необичайност, само че през последната седмица негови поданици излязоха на улиците с плакати " Не на войната на Путин " и " Кървави пари ", визирайки ролята на Цуг като едно от най-силно наситените с съветски бизнес средища отвън Русия.
Близо 80% от съветските първични материали се търгуват с посредничеството на Швейцария, което прави страната витално значима за съветския експорт. В края на февруари Берн се отхвърли от пословичния си неутралитет и се причисли към наложените от Европейския съюз наказания против съветски физически и юридически субекти. Търговията на първични материали обаче значително остава незасегната от наказателните акции и бизнесът на съветските компании протича обикновено.
Над основният търговски център на градчето се намира " Метал трейд оувърсийз " - поделението за продажби на " Норилск никел ", чийто най-едър вложител е най-богатият, съгласно показателя на милиардерите на организация " Блумбърг ", руснак - Владимир Потанин. През няколко порти по-надолу против железопътната гара са " Русал маркетинг " и " Русал продъктс " - основните търговски компании на " Юнайтид ко. Русал интърнешънъл ", доставящи алуминий на стотици клиенти по света. Преди време холдинговата компания на " Русал " бе под контрола на Олег Дерипаска, против който бяха наложени наказания през 2018-а.
Недалеч е централата на " ЕвроХем " - производител на минерални торове и селскостопански артикули, чийто създател Андрей Мелниченко напусна фирмения ръб и се отдръпна като акционер с надзорен пакет акции на 9 март, откакто бе включен в новата вълна от европейски наказания. Тогава негов представител акцентира, че " Мелниченко няма връзка с трагичните събития в Украйна ", нито " политически обвързаности ".
На километър нагоре по " Баарерщрасе " се намира " Ийст металс " - примитивен търговски медиатор отвън Русия на " Евраз ". Най-големият му акционер - Роман Абрамович, който е притежател на британския футболен клуб " Челси ", бе включен дружно с Дерипаска в английския санкционен лист на 10 март. Мотивът на британците е, че " Евраз " е или е бил участник в действия, помогнали на военната интервенция на съветския президент Владимир Путин в Украйна, в това число " евентуални доставки на стомана за съветските военни, която може да е била употребена за производството на танкове ".
Нито един от тези железни магнати, нито фирмите им обаче не са включени в санкционните описи на Европейски Съюз и на Швейцария, което възмущава Мануела Вайхелт - член на районната администрация на Цуг. Тя счита, че градът косвено оказва помощ на военната стопанска система на Путин и дружно с сътрудниците си от Зелената партия притиска швейцарския парламент да глоби къщите за търговия на първични материали.
Засегнатите компании отхвърлят да играят каквато и да било роля в съветската инвазия в Украйна.
" Евраз " твърди, че " не доставя артикули за съветските военни " и " не дава финансиране за който и да било отвън компанията ".
Говорител на " Русал " показва в електронно писмо, че " нито е обвързван с държавни управления, нито комерсиалната му активност финансира каквато и да било военна акция ". Освен това компанията дава " месечен документ, че не е подвластна от нито един глобен субект ".
Потанин пък разкритикува ответните дейности на Путин - от опасността да национализира задгранични активи до рестрикциите на заплащанията по задграничните отговорности. Вместо тях той прикани за " прецизирани, прагматични " контрамерки от страна на Москва, а не за отговор, който би могъл да навреди на националната стопанска система. Потанин упорства " да не се затваря вратата ", а да " се резервира позицията на съветското стопанство на пазарите, на които тя доминира толкоз дълго ".
Цуг пък чака инструкции от федералното държавно управление за възможни наказания, които да извърши.
Обемът на съветската активност в Цуг е сложен за установяване поради разпоредбите за регистрация в Швейцария, които лимитират информацията от компании, искащи да развиват бизнес в страната. Градските управляващи считат, че има най-малко 40 свързани с Русия компании, в които работят към 900 души от кантона, макар че броят им може да е доста по-голям.
20 компании, разпознати като съветски, са платили общински и кантонални налози за 31 млн. франка през 2020-а. Сумата не е впечатляваща, само че точно ниските данъчни ставки са трансформирали преди време заспалото село в световен център за първични материали през последните 50 гдини. С популацията си от 127 хиляди поданици, на всеки двама данъкоплатци се пада по една записана компания.
Един от видните жители на Цуг е Виктор Векселберг - ръководител на капиталовата група " Ренова ", която има дял в " Русал ". Страстен колекционер на съветските " скъпоценни " яйца " Фаберже " и с персонално положение, оценено на 16 милиарда щ. $, Векселберг бе включен в санкционния лист на Съединени американски щати през 2018-а и редуцира дяловете си в голям брой швейцарски промишлени компании, с цел да ги отбрани от ограниченията. Той не е осъден от Европейски Съюз.
Засега най-голямата икономическа жертва на западните наказания е компанията оператор на " Северен поток 2 ". Цуг я счита за " де факто " в неплатежоспособност откакто всичките й 106 чиновници са били уволнени. На централата на " Северен поток 2 " в градчето към този момент не се развява съветското знаме, а логото й е отстранено от фланелките на играчите на хокейния тим на града.
Близо 80% от съветските първични материали се търгуват с посредничеството на Швейцария, което прави страната витално значима за съветския експорт. В края на февруари Берн се отхвърли от пословичния си неутралитет и се причисли към наложените от Европейския съюз наказания против съветски физически и юридически субекти. Търговията на първични материали обаче значително остава незасегната от наказателните акции и бизнесът на съветските компании протича обикновено.
Над основният търговски център на градчето се намира " Метал трейд оувърсийз " - поделението за продажби на " Норилск никел ", чийто най-едър вложител е най-богатият, съгласно показателя на милиардерите на организация " Блумбърг ", руснак - Владимир Потанин. През няколко порти по-надолу против железопътната гара са " Русал маркетинг " и " Русал продъктс " - основните търговски компании на " Юнайтид ко. Русал интърнешънъл ", доставящи алуминий на стотици клиенти по света. Преди време холдинговата компания на " Русал " бе под контрола на Олег Дерипаска, против който бяха наложени наказания през 2018-а.
Недалеч е централата на " ЕвроХем " - производител на минерални торове и селскостопански артикули, чийто създател Андрей Мелниченко напусна фирмения ръб и се отдръпна като акционер с надзорен пакет акции на 9 март, откакто бе включен в новата вълна от европейски наказания. Тогава негов представител акцентира, че " Мелниченко няма връзка с трагичните събития в Украйна ", нито " политически обвързаности ".
На километър нагоре по " Баарерщрасе " се намира " Ийст металс " - примитивен търговски медиатор отвън Русия на " Евраз ". Най-големият му акционер - Роман Абрамович, който е притежател на британския футболен клуб " Челси ", бе включен дружно с Дерипаска в английския санкционен лист на 10 март. Мотивът на британците е, че " Евраз " е или е бил участник в действия, помогнали на военната интервенция на съветския президент Владимир Путин в Украйна, в това число " евентуални доставки на стомана за съветските военни, която може да е била употребена за производството на танкове ".
Нито един от тези железни магнати, нито фирмите им обаче не са включени в санкционните описи на Европейски Съюз и на Швейцария, което възмущава Мануела Вайхелт - член на районната администрация на Цуг. Тя счита, че градът косвено оказва помощ на военната стопанска система на Путин и дружно с сътрудниците си от Зелената партия притиска швейцарския парламент да глоби къщите за търговия на първични материали.
Засегнатите компании отхвърлят да играят каквато и да било роля в съветската инвазия в Украйна.
" Евраз " твърди, че " не доставя артикули за съветските военни " и " не дава финансиране за който и да било отвън компанията ".
Говорител на " Русал " показва в електронно писмо, че " нито е обвързван с държавни управления, нито комерсиалната му активност финансира каквато и да било военна акция ". Освен това компанията дава " месечен документ, че не е подвластна от нито един глобен субект ".
Потанин пък разкритикува ответните дейности на Путин - от опасността да национализира задгранични активи до рестрикциите на заплащанията по задграничните отговорности. Вместо тях той прикани за " прецизирани, прагматични " контрамерки от страна на Москва, а не за отговор, който би могъл да навреди на националната стопанска система. Потанин упорства " да не се затваря вратата ", а да " се резервира позицията на съветското стопанство на пазарите, на които тя доминира толкоз дълго ".
Цуг пък чака инструкции от федералното държавно управление за възможни наказания, които да извърши.
Обемът на съветската активност в Цуг е сложен за установяване поради разпоредбите за регистрация в Швейцария, които лимитират информацията от компании, искащи да развиват бизнес в страната. Градските управляващи считат, че има най-малко 40 свързани с Русия компании, в които работят към 900 души от кантона, макар че броят им може да е доста по-голям.
20 компании, разпознати като съветски, са платили общински и кантонални налози за 31 млн. франка през 2020-а. Сумата не е впечатляваща, само че точно ниските данъчни ставки са трансформирали преди време заспалото село в световен център за първични материали през последните 50 гдини. С популацията си от 127 хиляди поданици, на всеки двама данъкоплатци се пада по една записана компания.
Един от видните жители на Цуг е Виктор Векселберг - ръководител на капиталовата група " Ренова ", която има дял в " Русал ". Страстен колекционер на съветските " скъпоценни " яйца " Фаберже " и с персонално положение, оценено на 16 милиарда щ. $, Векселберг бе включен в санкционния лист на Съединени американски щати през 2018-а и редуцира дяловете си в голям брой швейцарски промишлени компании, с цел да ги отбрани от ограниченията. Той не е осъден от Европейски Съюз.
Засега най-голямата икономическа жертва на западните наказания е компанията оператор на " Северен поток 2 ". Цуг я счита за " де факто " в неплатежоспособност откакто всичките й 106 чиновници са били уволнени. На централата на " Северен поток 2 " в градчето към този момент не се развява съветското знаме, а логото й е отстранено от фланелките на играчите на хокейния тим на града.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ