Легендата за африканска пещера, охранявана от мистериозна огромна змия
В северозападната част на Южна Африка, в провинция Северен Кейп (Northern Cape), се намира естественият резерват Richtersfeld. Това е планинска изоставена околност, покрита с редки шубраци. Тази околност съществува към този момент 2 хиляди години, съвсем без да се промени примитивния метод на живот.Нама пасе кравите си и живее в леки мобилни колиби. Според една от техните митове, някъде в тези местност има подземна пещера, наречена Бездънна яма. Твърди се, че тази пещера е толкоз дълга, че даже стига до океана и в нея са били скрити безчет съкровища, включително диаманти.
Но, съгласно същата легенда, намирането на входа на тази пещера не е най-трудната задача. По-трудно е да се оправиш с чудовището, което пази пещерата – голяма змия, която атакува всеки, който се осмели да пожелае да влезе вътре.Легендата за пещерата и змията е цялостна с разнообразни детайлности, че наподобява нещо доста повече от мит.Тази змия, в локалния микс от африкански и холандски, се назовава Grootslang. Местните споделят, че тя е остаряла, колкото света и боговете са я основали, дарявайки й голяма мощ, остроумен и мощен разсъдък.Дължината на змията е към 15-20 метра или повече, а люспите й са “черни като нощ “. Понякога тя се разказва като създание с дълга шия, дълга змийска опашка и тяло на слон (прилича на динозавър, сходно на Diplodocus), само че по-често единствено като голяма змия.Горко на всеки, който се опита да влезе в пещерата и да вземе съкровището! Змията ще го разкъса на части или ще го изяде. Но, от време на време тя напуща своята пещера и пълзи в близост, включително хипотетично е видяната в Оранжевата река и Ваал.
През 1867 година, изследователят Ханс Сойер видял голяма черна змия, дълга повече от 30 метра! Змията плувала по поречието на Оранжевата река, в региона на север от Аливал, в провинция Северна Капска. А през 1899 година, търговецът Кинър прекосявал Оранжевата река, в региона на Упингтън с лодка, когато внезапно голяма змийска глава с дълъг черен врат изскочила от водата, тъкмо пред лодката.Някои много интересни наблюдения са направени от южноафрикански авантюрист и откривател, на име Фред С. Корнел. През 1910 година, по време на експедиция по Оранжевата река, Корнел прави лагер покрай водопада Ауграбис.Скоро един от американските членове на експедицията му – Камерер, дотичал при него, като бил доста изплашен. Камерер споделил, че е отишъл да плува и внезапно голяма змия, съвсем 4 метра на височина, се издигнала пред него от водата.
Вторият случай е през 1920 година, и Корнел го разказва в детайли в книгата си със заглавие „ Гламурът на търсенето: мед, злато, смарагди и диаманти “:„ Беше мрачно, когато стигнахме до това място. Минахме през храстите и там ни се стори уместно да пренощуваме. Запалихме огън и се радваме, че сме намерили отличен подслон, покрай водата и с дървета, които ни защищават от студения вятър.Но, нашите водачи (местни черни хора) бяха някак нервни и вместо да стоят настрани от огъня, както нормално правеха, те стояха до нас и доста покрай пламъците. След вечеря, един от тях на име Ензак, ненадейно предложи да се преместим на друго място. На нас ни се стори необичайно, всички бяхме доста изтощени и искахме да спим.Попитахме го какъв е казусът и след гледище от наша страна, той най-сетне ни сподели, че край реката има остров, където обича да седи голяма змия. И за нас и за нашите коне е доста нестабилно да седим толкоз покрай този остров.Досега сме чували за тази голяма змия, в това число и от уважавани бели хора. Те твърдяха, че са я виждали персонално, а доста други са виждали доста необятна диря от тялото й по влажния крайбрежен пясък. Любопитно е, че в Оранжевата река няма крокодили, само че едно от локалните имена за тази змия звучи като „ кайман “, което е в благозвучие с името на крокодила, открит в други реки в Южна Африка. Ето за какво, а също и тъй като бяхме прекомерно изтощени, останахме през нощта, там, където в началото се бяхме открили.Сутринта намерихме в средата на реката огромен сектор от канара, за който ни описа лидерът. Той беше разграничен на две с огромна цепнатина и ние взехме решение да изплашим змията с помощта на динамит. След мощна детонация змията не се появи, само че видях нещо, което се движеше вътре в процепа. Там пуснах всички патрони и се оказа, че е малка патица, която отлетя с присмехулно крякане. “През 1945 година, журналистът Лорънс Грийн, в книгата си “Къде към момента мечтаят мъжете? ” описва, че локалните племена изрично отхвърлят да се спуснат в една от своите мини наоколо до реката, заради боязън от Grootslang. Но, най-сетне се намерил човек, който да слезе в пещерата.„ Този човек взел лебедката и кабела, и решил да слезе в „ Бездънната дупка. ”Оказва се, че е много мрачно и горещо вътре. В лъча на фенерчето му се виждали прилепи и той видял тунели, водещи някъде надълбоко във вътрешността. Никога повече не слязъл в тази пещера, тъй като имало мощна миризма на сяра.В по-модерни години, не се появяват нови истории за голямата змия или те не доближават до пресата.
Интересните неща
Но, съгласно същата легенда, намирането на входа на тази пещера не е най-трудната задача. По-трудно е да се оправиш с чудовището, което пази пещерата – голяма змия, която атакува всеки, който се осмели да пожелае да влезе вътре.Легендата за пещерата и змията е цялостна с разнообразни детайлности, че наподобява нещо доста повече от мит.Тази змия, в локалния микс от африкански и холандски, се назовава Grootslang. Местните споделят, че тя е остаряла, колкото света и боговете са я основали, дарявайки й голяма мощ, остроумен и мощен разсъдък.Дължината на змията е към 15-20 метра или повече, а люспите й са “черни като нощ “. Понякога тя се разказва като създание с дълга шия, дълга змийска опашка и тяло на слон (прилича на динозавър, сходно на Diplodocus), само че по-често единствено като голяма змия.Горко на всеки, който се опита да влезе в пещерата и да вземе съкровището! Змията ще го разкъса на части или ще го изяде. Но, от време на време тя напуща своята пещера и пълзи в близост, включително хипотетично е видяната в Оранжевата река и Ваал.
През 1867 година, изследователят Ханс Сойер видял голяма черна змия, дълга повече от 30 метра! Змията плувала по поречието на Оранжевата река, в региона на север от Аливал, в провинция Северна Капска. А през 1899 година, търговецът Кинър прекосявал Оранжевата река, в региона на Упингтън с лодка, когато внезапно голяма змийска глава с дълъг черен врат изскочила от водата, тъкмо пред лодката.Някои много интересни наблюдения са направени от южноафрикански авантюрист и откривател, на име Фред С. Корнел. През 1910 година, по време на експедиция по Оранжевата река, Корнел прави лагер покрай водопада Ауграбис.Скоро един от американските членове на експедицията му – Камерер, дотичал при него, като бил доста изплашен. Камерер споделил, че е отишъл да плува и внезапно голяма змия, съвсем 4 метра на височина, се издигнала пред него от водата.
Вторият случай е през 1920 година, и Корнел го разказва в детайли в книгата си със заглавие „ Гламурът на търсенето: мед, злато, смарагди и диаманти “:„ Беше мрачно, когато стигнахме до това място. Минахме през храстите и там ни се стори уместно да пренощуваме. Запалихме огън и се радваме, че сме намерили отличен подслон, покрай водата и с дървета, които ни защищават от студения вятър.Но, нашите водачи (местни черни хора) бяха някак нервни и вместо да стоят настрани от огъня, както нормално правеха, те стояха до нас и доста покрай пламъците. След вечеря, един от тях на име Ензак, ненадейно предложи да се преместим на друго място. На нас ни се стори необичайно, всички бяхме доста изтощени и искахме да спим.Попитахме го какъв е казусът и след гледище от наша страна, той най-сетне ни сподели, че край реката има остров, където обича да седи голяма змия. И за нас и за нашите коне е доста нестабилно да седим толкоз покрай този остров.Досега сме чували за тази голяма змия, в това число и от уважавани бели хора. Те твърдяха, че са я виждали персонално, а доста други са виждали доста необятна диря от тялото й по влажния крайбрежен пясък. Любопитно е, че в Оранжевата река няма крокодили, само че едно от локалните имена за тази змия звучи като „ кайман “, което е в благозвучие с името на крокодила, открит в други реки в Южна Африка. Ето за какво, а също и тъй като бяхме прекомерно изтощени, останахме през нощта, там, където в началото се бяхме открили.Сутринта намерихме в средата на реката огромен сектор от канара, за който ни описа лидерът. Той беше разграничен на две с огромна цепнатина и ние взехме решение да изплашим змията с помощта на динамит. След мощна детонация змията не се появи, само че видях нещо, което се движеше вътре в процепа. Там пуснах всички патрони и се оказа, че е малка патица, която отлетя с присмехулно крякане. “През 1945 година, журналистът Лорънс Грийн, в книгата си “Къде към момента мечтаят мъжете? ” описва, че локалните племена изрично отхвърлят да се спуснат в една от своите мини наоколо до реката, заради боязън от Grootslang. Но, най-сетне се намерил човек, който да слезе в пещерата.„ Този човек взел лебедката и кабела, и решил да слезе в „ Бездънната дупка. ”Оказва се, че е много мрачно и горещо вътре. В лъча на фенерчето му се виждали прилепи и той видял тунели, водещи някъде надълбоко във вътрешността. Никога повече не слязъл в тази пещера, тъй като имало мощна миризма на сяра.В по-модерни години, не се появяват нови истории за голямата змия или те не доближават до пресата.
Интересните неща
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ