Семей: Най-взривяваното място на планетата
В североизточната част на Казахстан има едно езеро, което е емблема за рисковото завещание на Студената война. То, известно като езерото Чаган, е ситуирано в скалистия пейзаж покрай град Семей (до 2007 година – Семипалатинск) и на пръв взор може да наподобява нормално – само че прякорът му е Атомното езеро.
Езерото Чаган, част от Семипалатински нуклеарен полигон // The Official CTBTO Photostream via Wikimedia Commons (CC BY 2.0)
През 1965 година Съветският съюз прави нуклеарен опит, който основава кратер с дълбочина 100 м и широчина 400 м, където през днешния ден се намира езерото. Самият гърмеж е единствено един от стотици други, осъществени в продължение на четири десетилетия в обширната местност, която служи като главен нуклеарен полигон на Съветския съюз.
Първото нуклеарно оръжие на Съюз на съветските социалистически републики е взривено на Семипалатинския нуклеарен полигон на 29 август 1949 година Бомбата, известна като РДС-1, освен е доста софтуерно достижение за Съюза, което го вкарва в нуклеарната епоха, само че и дава същинско начало на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване, присъща за Студената война, като нарушава монопола на Америка върху бомбата. През идващите 40 години препоръките вършат 456 нуклеарни опита в Семипалатинск, от които 116 са надземни, а 340 – подземни.
По време на своята история Съюз на съветските социалистически републики тества на обекта цяла палитра от разнообразни типове оръжия, в това число устройства за разделяне на атома, както и солидни термоядрени бомби.
Една от аргументите, заради които Семипалатинск е бил толкоз прелъстителен за руснаците, се дължи на неговата изолираност и лекотата, с която е могло да бъде затворен за цивилното население. Това обаче не значи, че регионът е изцяло ненаселен. В покрайнините на обекта имало няколко села, а в град Семей, който се намирал единствено на 150 км., живеели над 1 милион души. Тези хора са били изложени на риск от радиоактивните материали, изхвърлени в атмосферата (ядрен дъжд), получени при наземните проби – изключително откакто, в характерен нейн жанр, партията не се пробва да предизвести околното население за тестванията.
Впоследствие популацията като цяло е изложено на рисковите радиоактивни материали както посредством контакта си с радиоактивните частици във въздуха, по този начин и посредством потреблението на облъчена храна. От края на 80-те години на предишния век насам разнообразни изследвания изследват евентуалните последствия от това облъчване върху хората в региона. Понастоящем в литературата са налични многочислени набори от данни по този въпрос, които в цялост демонстрират, че нуклеарният опит е оказал доста влияние върху риска от разнообразни хронични болести измежду популацията в покрайнината, в това число рак, болести на щитовидната жлеза, имунологични нарушавания и вродени малформации.
През 1958 година лекари от Диспансер номер 4 в Семипалатинск, както и учени от Института по биофизика към Академията на медицинските науки на Съюз на съветските социалистически републики, правят оценка на радиационното облъчване. Още тогава те оповестяват, че 22% от следените лица са имали признаци, свързани с хронична лъчева болест.
Опасното завещание от радиацията има освен физически последствия за здравето. Последните проучвания акцентират травматичните психически контузии, които локалните поданици изпитват, поради напрежението и терзанието от евентуалните последствия от радиацията върху здравето им.
Съветският съюз прави последния си нуклеарен гърмеж в Семипалатинск през 1989 година, а обектът е дефинитивно затворен след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на независимостта на Казахстан. Оттогава насам полигонът се е трансформирал във значим знак на заплахите, свързани с нуклеарните технологии, и тяхното влияние върху здравето и околната среда. Проучванията на хората, които живеят в региона, не престават, изключително откакто учените се стремят да схванат освен дълготрайните резултати, които радиацията може да има върху човешкия организъм, само че и по какъв начин тя може да повлияе на бъдещите генерации.
