7 са претендентите за президентския пост в Северна Македония - какви са залозите?
В Северна Македония стартира акцията за президентските избори, които би трябвало да се проведат на 24 април. Седем са кандидатите за президентския пост в югозападната ни съседка.
Между тях има двама локални албански политици: актуалният външен министър Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и Арбен Таравари - кмет на Гостивар и претендент на обединената локална албанска съпротива.
По всяка възможност обаче никой от тях двамата няма да стигне до очертаващия се втори тур на изборите, който би трябвало да се организира дружно с парламентарните избори на 8 май.
Истинският дуел ще бъде сред сегашния президент Стево Пендаровски , подсилен за втори мандат от ръководещия Социалдемократически съюз на Македония и претендента за президент, повдигнат от ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска .
Същия двубой наблюдавахме и напролет на 2019 година, когато се организираха предходните президентски избори в страната. Според изследване на " Маркет Вижън ", извършено по поръчка на електронното издание МКД.мк, към този момент Гордана Силяновска има преднина пред сегашния президент Стево Пендаровски.
Изследването е представително за Северна Македония, извършено е от 15 до 24 март 2024 година посредством телефонно изследване, върху извадка от 1200 респонденти, а статистическата неточност е 3 %. От него излиза наяве, че 20,1% от участниците са за Гордана Силяновска, а 10,9 биха подкрепили Стево Пендаровски. 33,9 % считат, че победител в изборите ще бъде претендентът на ВМРО-ДПМНЕ, а съгласно 18,4 % - издигнатият от СДСМ ще завоюва втори президентски мандат.
Според изследването в конкуренцията сред претендентите за президент, излъчени от локалните албански политически партии, за Буяр Османи биха дали своят вот 7,9%, а 5,8% биха подкрепили Арбен Таравари.
Освен тях в конкуренцията за най-високия пост влезе и Максим Димитриевски . Той е кмет на Куманово - вторият по величина град в югозападната ни съседка. На локалните избори Димитриевски напусна ръководещата партия СДСМ, тъй като не го издигна за втори мандат. Кметът образува своето придвижване ЗНАМ. Според участвалите в изследването той би получил поддръжката на 6,9% от гласоподавателите.
Президентските избори в Северна Македония се организират и в светлината на глобите, които Съединени американски щати постановиха на различен от претендентите - Стевчо Якимовски , който влезе в черния лист на Държавния департамент на Съединени американски щати за корупция. В листата към този момент са Никола Груевски, някогашният началник на македонското контраразузнаване Сашо Миялков и най-богатият предприемач в страната Орце Камчев. Якимовски беше гостенин на конгреса на партията на Путин " Единна Русия " и прочут с антиукраинската си реторика и държание.
Биляна Ванковска , която е академични учител, е претендентът на опозиционната партия Левица за президентските избори. Тази групировка е с намерено антиевропейска и антизападна и упорства за денонсирането на Преспанския контракт с Гърция, както и този с България и е за излизането от НАТО, където Скопие е към този момент четири години. Още преди да стартира акцията, тематиката България беше необятно експлоатирана от кандидатката за президентския пост. Ванковкiа обществено съобщи в Струмица, че ще отстрани Договора за другарство с България.
Стевчо Якимовски пък разгласи, че в случай че бъде определен за президент, ще връчи мандата за сформиране на ново македонско държавно управление на тази парламентарна партия, която няма да се пробва да прокарва измененията в Конституцията на страната, засягащи вкарването на македонските българи в нея. Гордана Силяновска също разяснява тематиката, казвайки, че посредством резолюция, съглашение, анекс или различен акт във връзка с Договора за другарство и добросъседство сред Република Северна Македония и България може да се реализира обща позиция, че ветото ще бъде употребявано единствено по отношение на осъществяването на критериите от Копенхаген.
Според Силяновска България, а не Северна Македония нарушава Договора за другарство и добросъседство, а това, че с приемането на измененията в конституцията Северна Македония ще стартира договаряния с Европейски Съюз, е заблуда. На журналистически въпрос от локалната ТВ 24 дали би поканила президента на България Румен Радев на среща, тя отговори, че ще беседва с него, тъй като " от географията и геополитиката не може да се избяга ". Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, чийто претендент за президентския пост е Гордана Силяновска разгласи, че ще накара България да включи в конституцията си и македонското малцинство.
В югозападната ни съседка доста добре знаят, че българската Конституция пази самостоятелни, а не групови права, само че все пак редица политици в нея спекулират с тематиката, създавайки нереални упования и напрежение със София. По тематиката се изрече и настоящия президент Стево Пендаровски, което докара до обтягането на връзките сред Северна Македония и България.
В албанския политически блок тематиката за конституционните промени в Северна Македония също не беше подмината. Кандидата на албанската съпротива Арбен Таравари заяви пред районната албаноезична телевизия Клан, че в програмата му има четири съществени акцента. Първият от тях е европейската интеграция на страната, " която няма опция " и за която Таравари чака поддръжката на всички жители, без значение от тяхната етническа принадлежност. Конституционните промени с включването на българите и " някои други етнически групи " в главния закон на страната е вторият акцент, за които Таравари ще упорства, тъй като това е изискване за начало на договаряния на страната с Европейски Съюз. Таравари обаче добавя, че съгласно него измененията в конституцията са подобаващ миг и за отваряне на въпроса изборът на президента на Северна Македония да се прави от Народното събрание, както и да се отстрани от конституцията формулировката " езикът, говорен от повече от 20% от популацията ", която се отнася до втория формален език в страната - албанският. Таравари добави, че харесва концепцията на Стево Пендаровски, който сподели наскоро, че страната му се нуждае от нова конституция, добавяйки, че през 1991 година албанците не са взели участие в правенето на конституцията, а с измененията, направени през 2001 година, тя не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Предстоящите президентски и парламентарни избори в югозападната ни съседка получиха и районно значение поради сигналите, че някой желае да дестабилизира локалните албанци с поредност от подправени вести и да не се признае изходът от вота. Според известие на обединението към ДСИ, към този момент е квалифициран сюжет в услуга на ВМРО-ДПМНЕ и " Левица " да не се признава изборният резултат и по този начин да се провокира дестабилизация и комплициране в обществото в услуга на Русия.
Буяр Османи разяснява, че хибридната война и предизвикването на суматоха измежду албанския електорат в Македония се ускорява още повече в тази обстановка. От своя страна и албанската съпротива, която съгласно редица наблюдаващи е направлявана от ВМРО-ДПМНЕ и " Левица ", плаши албанците в Северна Македония, обвинявайки Демократичния съюз за интеграция, че е подготвена да провокира политическа рецесия.
Истината е, че тези обвинявания могат да доведат до застрашаване на евроинтеграционния път на страната и подкрепяне на дестабилизиращата съветска политика на Балканите. Не е изключено на втория тур на президентските избори, които ще съвпаднат с постоянния парламентарен избор в Северна Македония, най-вече гласове да съберат антизападната ВМРО-ДПМНЕ. Възможно е те да имат сред 52-55 депутати, следвани от 5 до 7 депутати от " Левица ". Така, съгласно разнообразни изследвания, двете партии ще могат да сформират държавно управление.
Прозападната СДСМ евентуално няма да има нужния брой депутати - 61 от общо 120 , с цел да сформира самостоялен кабинет. Ключовият въпрос е дали най-голямата локална албанска партия в Северна Македония ДСИ би подкрепила подобен кабинет и дали единствено македонски партии могат да създадат независимо държавно управление и по този начин да се стигне до дестабилизация в страната и южния фланг на Алианса.
Москва към този момент се опита през 2016 година да провокира прелом в друга страна член на НАТО от района - Черна гора. Но каквото и да се случи би трябвало да е ясно, че югозападната ни съседка влиза в комплициран интервал посредством идните президентски и парламентарни избори, в които залогът за евроатлантическото бъдеще на Скопие е доста сериозен на фона на желанието на Москва да открие самобитен втори фронт в Западните Балкани, с цел да измести интернационалното вниманието от експанзията и против Киев, която стартира преди две години.
Ключов остава въпросът и кой ще държи златната акция, която ще наклони политическите везни след 8 май в Северна Македония. От това ще зависи дали антиевропейската ВМРО-ДПМНЕ ще може да сформира държавно управление. Местните албански партии към този момент оповестиха, че няма да поддържат държавно управление в Скопие, което да води антиевроатлантическа политика.
Снимки: БГНЕС
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Между тях има двама локални албански политици: актуалният външен министър Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и Арбен Таравари - кмет на Гостивар и претендент на обединената локална албанска съпротива.
По всяка възможност обаче никой от тях двамата няма да стигне до очертаващия се втори тур на изборите, който би трябвало да се организира дружно с парламентарните избори на 8 май.
Истинският дуел ще бъде сред сегашния президент Стево Пендаровски , подсилен за втори мандат от ръководещия Социалдемократически съюз на Македония и претендента за президент, повдигнат от ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска .
Същия двубой наблюдавахме и напролет на 2019 година, когато се организираха предходните президентски избори в страната. Според изследване на " Маркет Вижън ", извършено по поръчка на електронното издание МКД.мк, към този момент Гордана Силяновска има преднина пред сегашния президент Стево Пендаровски.
Изследването е представително за Северна Македония, извършено е от 15 до 24 март 2024 година посредством телефонно изследване, върху извадка от 1200 респонденти, а статистическата неточност е 3 %. От него излиза наяве, че 20,1% от участниците са за Гордана Силяновска, а 10,9 биха подкрепили Стево Пендаровски. 33,9 % считат, че победител в изборите ще бъде претендентът на ВМРО-ДПМНЕ, а съгласно 18,4 % - издигнатият от СДСМ ще завоюва втори президентски мандат.
Според изследването в конкуренцията сред претендентите за президент, излъчени от локалните албански политически партии, за Буяр Османи биха дали своят вот 7,9%, а 5,8% биха подкрепили Арбен Таравари.
Освен тях в конкуренцията за най-високия пост влезе и Максим Димитриевски . Той е кмет на Куманово - вторият по величина град в югозападната ни съседка. На локалните избори Димитриевски напусна ръководещата партия СДСМ, тъй като не го издигна за втори мандат. Кметът образува своето придвижване ЗНАМ. Според участвалите в изследването той би получил поддръжката на 6,9% от гласоподавателите.
Президентските избори в Северна Македония се организират и в светлината на глобите, които Съединени американски щати постановиха на различен от претендентите - Стевчо Якимовски , който влезе в черния лист на Държавния департамент на Съединени американски щати за корупция. В листата към този момент са Никола Груевски, някогашният началник на македонското контраразузнаване Сашо Миялков и най-богатият предприемач в страната Орце Камчев. Якимовски беше гостенин на конгреса на партията на Путин " Единна Русия " и прочут с антиукраинската си реторика и държание.
Биляна Ванковска , която е академични учител, е претендентът на опозиционната партия Левица за президентските избори. Тази групировка е с намерено антиевропейска и антизападна и упорства за денонсирането на Преспанския контракт с Гърция, както и този с България и е за излизането от НАТО, където Скопие е към този момент четири години. Още преди да стартира акцията, тематиката България беше необятно експлоатирана от кандидатката за президентския пост. Ванковкiа обществено съобщи в Струмица, че ще отстрани Договора за другарство с България.
Стевчо Якимовски пък разгласи, че в случай че бъде определен за президент, ще връчи мандата за сформиране на ново македонско държавно управление на тази парламентарна партия, която няма да се пробва да прокарва измененията в Конституцията на страната, засягащи вкарването на македонските българи в нея. Гордана Силяновска също разяснява тематиката, казвайки, че посредством резолюция, съглашение, анекс или различен акт във връзка с Договора за другарство и добросъседство сред Република Северна Македония и България може да се реализира обща позиция, че ветото ще бъде употребявано единствено по отношение на осъществяването на критериите от Копенхаген.
Според Силяновска България, а не Северна Македония нарушава Договора за другарство и добросъседство, а това, че с приемането на измененията в конституцията Северна Македония ще стартира договаряния с Европейски Съюз, е заблуда. На журналистически въпрос от локалната ТВ 24 дали би поканила президента на България Румен Радев на среща, тя отговори, че ще беседва с него, тъй като " от географията и геополитиката не може да се избяга ". Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, чийто претендент за президентския пост е Гордана Силяновска разгласи, че ще накара България да включи в конституцията си и македонското малцинство.
В югозападната ни съседка доста добре знаят, че българската Конституция пази самостоятелни, а не групови права, само че все пак редица политици в нея спекулират с тематиката, създавайки нереални упования и напрежение със София. По тематиката се изрече и настоящия президент Стево Пендаровски, което докара до обтягането на връзките сред Северна Македония и България.
В албанския политически блок тематиката за конституционните промени в Северна Македония също не беше подмината. Кандидата на албанската съпротива Арбен Таравари заяви пред районната албаноезична телевизия Клан, че в програмата му има четири съществени акцента. Първият от тях е европейската интеграция на страната, " която няма опция " и за която Таравари чака поддръжката на всички жители, без значение от тяхната етническа принадлежност. Конституционните промени с включването на българите и " някои други етнически групи " в главния закон на страната е вторият акцент, за които Таравари ще упорства, тъй като това е изискване за начало на договаряния на страната с Европейски Съюз. Таравари обаче добавя, че съгласно него измененията в конституцията са подобаващ миг и за отваряне на въпроса изборът на президента на Северна Македония да се прави от Народното събрание, както и да се отстрани от конституцията формулировката " езикът, говорен от повече от 20% от популацията ", която се отнася до втория формален език в страната - албанският. Таравари добави, че харесва концепцията на Стево Пендаровски, който сподели наскоро, че страната му се нуждае от нова конституция, добавяйки, че през 1991 година албанците не са взели участие в правенето на конституцията, а с измененията, направени през 2001 година, тя не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Предстоящите президентски и парламентарни избори в югозападната ни съседка получиха и районно значение поради сигналите, че някой желае да дестабилизира локалните албанци с поредност от подправени вести и да не се признае изходът от вота. Според известие на обединението към ДСИ, към този момент е квалифициран сюжет в услуга на ВМРО-ДПМНЕ и " Левица " да не се признава изборният резултат и по този начин да се провокира дестабилизация и комплициране в обществото в услуга на Русия.
Буяр Османи разяснява, че хибридната война и предизвикването на суматоха измежду албанския електорат в Македония се ускорява още повече в тази обстановка. От своя страна и албанската съпротива, която съгласно редица наблюдаващи е направлявана от ВМРО-ДПМНЕ и " Левица ", плаши албанците в Северна Македония, обвинявайки Демократичния съюз за интеграция, че е подготвена да провокира политическа рецесия.
Истината е, че тези обвинявания могат да доведат до застрашаване на евроинтеграционния път на страната и подкрепяне на дестабилизиращата съветска политика на Балканите. Не е изключено на втория тур на президентските избори, които ще съвпаднат с постоянния парламентарен избор в Северна Македония, най-вече гласове да съберат антизападната ВМРО-ДПМНЕ. Възможно е те да имат сред 52-55 депутати, следвани от 5 до 7 депутати от " Левица ". Така, съгласно разнообразни изследвания, двете партии ще могат да сформират държавно управление.
Прозападната СДСМ евентуално няма да има нужния брой депутати - 61 от общо 120 , с цел да сформира самостоялен кабинет. Ключовият въпрос е дали най-голямата локална албанска партия в Северна Македония ДСИ би подкрепила подобен кабинет и дали единствено македонски партии могат да създадат независимо държавно управление и по този начин да се стигне до дестабилизация в страната и южния фланг на Алианса.
Москва към този момент се опита през 2016 година да провокира прелом в друга страна член на НАТО от района - Черна гора. Но каквото и да се случи би трябвало да е ясно, че югозападната ни съседка влиза в комплициран интервал посредством идните президентски и парламентарни избори, в които залогът за евроатлантическото бъдеще на Скопие е доста сериозен на фона на желанието на Москва да открие самобитен втори фронт в Западните Балкани, с цел да измести интернационалното вниманието от експанзията и против Киев, която стартира преди две години.
Ключов остава въпросът и кой ще държи златната акция, която ще наклони политическите везни след 8 май в Северна Македония. От това ще зависи дали антиевропейската ВМРО-ДПМНЕ ще може да сформира държавно управление. Местните албански партии към този момент оповестиха, че няма да поддържат държавно управление в Скопие, което да води антиевроатлантическа политика.
Снимки: БГНЕС
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ