В село Жижево живеят не повече от 400 души. Зад

В село Жижево живеят не повече от 400 души. Зад селото има единствено хълмове и… границата с Гърция. Но съвсем век то съумява да запази просветата и книжовността.

В локалното начално учебно заведение „ Яне Сандански “ сега има единствено четирима възпитаници и един преподавател.

Малката постройка на учебното заведение е събрала в себе си вълненията и фантазиите на генерации възпитаници. Бисер Хаджиев е негов шеф от 42 години. Днес е и единственият преподавател. Казва, че приема тази постройка за собствен втори дом.

Една дребна класна стая плюс стаята за директора-учител, плюс стая за здравната сестра е равно на начално учебно заведение „ Яне Сандански “. А историята му стартира преди повече от век – през 1914 година

„ Един преподавател, който се споделя Филип Бояджиев от Казанлъшко, идва в Жижево. Училището се помещавало в постройка, която не била пригодена за тази цел. Просто постройка, която са я предоставяли, с цел да може той да ограмотява децата на селото. Сградата е била полусрутена с две стаички. Едната се е употребила за образователни занимания, другата – за живеене на самия преподавател. В стаята има единствено два чина, една черна дъска и един стол. Пише, че къщата е шапка отвред. Децата били събирани няколко набори в едно. Присъствали са 12 момчета и 20 девойки “, раказва актуалният шеф на учебното заведение.

В идващите няколко години учители от цялата страна идвали за по една година, с цел да ограмотяват децата на Жижево. А на 19 септември 1926 година публично откриват учебното заведение.

„ Училището е преместено в друга постройка, в горния завършек на селото, в която постройка съм тръгнал и аз на учебно заведение. Това беше на 15 септември 1964 година С една класна стая, с една стая и малко предверие, в което учителят живееше с неговата брачна половинка. Децата бяха доста – 47 “, спомня си Бисер Хаджиев.

„ На първия чин седяхме три деца. Оттам нагоре бяха по-големи деца от нас. Смесени паралелки. Тук до 4. клас учихме. Отидохме в Кочан. До седми клас учихме там “, споделя Ахмедова.

Тя е учила до 7. клас. Не траяла образованието си, тъй като трябвало да оказва помощ на фамилията.

През 1965 година учебното заведение към този момент си има нова постройка. В построяването ѝ вземат участие мъжете от цялото село. Сред тях и 90-годишният Ислям Ислямов – един от първите випуски възпитаници.

При откриването на новата постройка актуалният шеф Бисер Хаджиев е… първокласник, втори период.

Още тогава в него се заражда любовта към просветата. А на 1 септември 1980 година той прекрача прага на учебното заведение като преподавател и шеф. И по този начин до през днешния ден, към този момент 41 години.

„ В учебното заведение имаше единствено 6 дечица – от 1. до 3. клас. Целият ми професионален опит е минал при деца със слети паралелки. Още веднъж, в случай че би трябвало да се върна в моя професионален път, още веднъж бих избрал тази специалност “, споделя Хаджиев.

Много пъти учебното заведение е било пред закриване поради дребния брой на децата. Но в никакъв случай общината не е взимала това решение. Дори в противен случай – постоянно финансира в допълнение учебното заведение. Дирикторът-учител самичък ремонтира и окрасява всяко лято класната стая, с цел да се усещат добре децата в нея.

И ето по този начин на 15 септемрви учебното заведение още веднъж отваря порти. За своите общо четирима възпитаници...

Един от тях е четвъртокласникът Аркан Пашов. Той още веднъж се вълнува при започване на образователната година, вълнува се и майка му Юлия.

Тя е учителка в детската градина, която се обитава в постройката на учебното заведение. 15 септември е празник и за актуалните, и за бъдещите възпитаници – дузина на брой.

Макар да е имала избор да изпрати Аркан като възпитаник в Кочан, Юлия Пашова избира дребното учебно заведение в Жижево… поради одобрената школа на шефа Бисер Хаджиев.

На 15 септември с първия учебен звънец стартира образователната година за четиримата възпитаници и единствения преподавател в Жижево.

Аркан и Кевин са четвъртокласници. Кевин е внук на шефа Хаджиев, роден е в Испания, където е живял 6 години, само че твърди, че в Жижево му харесва повече, тъй като има повече другари.

Другите двама възпитаници са девойките Стефани и Селина, които са във втори клас.

Най-голямата самопризнание за учителя Хаджиев е, че децата му самоуверено не престават по пътя на образованието, с цел да носят горделивост на цялото село. В учебното заведение учат и най-важното – че когато старателно учиш и работиш за фантазиите си, те ще се осъществен.

Второкласничката Стефани желае да стане лекарка, когато порасне.

Това звучи напълно допустимо. Сред към този момент съумелите възпитаници от учебното заведение в Жижево е доктор Младен Таиров, анестезиолог в столичната университетска болница „ Света Анна “.

„ Образованието е извънредно значимо, за каквото и да е развиване, без значение в коя област. Много желая да кажа на децата, които учат там, да бъдат старателни, съществени, амбициозни. И да следват фантазиите си “, пожелава на децата доктор Таиров.

Сред съумелите възпитаници от Жижево е и футболистът Камен Хаджиев, който стигна и до националния тим на България.

„ Учителят, който ни преподаваше, държеше доста на дисциплината и това да сме съществени деца в образователния развой. Първите крачки са най-важни и сега бера плодове от тях “, твърди съумелия футболист.

И насочва обръщение към децата на Жижево: „ Да не мислят от кое място са, да слушат Бисер Хаджиев и да не се отхвърлят, да бъдат дисциплинирани.Аз постоянно съм се гордял, че съм тъкмо от моето село, тъкмо там съм направил първите си крачки. Всичко това ми е било като образец в живота “.

А Бисер Хаджиев си е дал заричане – до момента в който го има на този свят, ще го има и учебното заведение в Жижево.