В селата има бъдеще, но за мислещи и предприемчиви хора,

В селата има бъдеще, само че за мислещи и предприемчиви хора, споделя Цветелина Недкова, младата фермерка с две висши образования, която гледа биволи

25-годишната студентка Цветелина Недкова провокира възторг в обществените мрежи поради необичайния бизнес, с който се занимава.

Младата жена е приключила стопанска система в Свищов, следва да стане магистър по компютърни науки във Великотърновския университет, само че развива и лична плантация за биволи в с. Горна Липница.

– Цвети, по какъв начин реши да се занимаваш с отглеждане на животни?

– Откакто се помня, фамилията ми отглежда животни – имаме плантация за крави. Харесвам животните и не ми е непознато това занятие.

С биволите започнахме на смешка. Родителите ми купиха 2 преди 3 година, само че заради многото им задължения аз започнах да се грижа за тях и взех решение, че ще се занимавам с това. В момента към този момент са 13. Изцяло аз се грижа за тях, нямам служащи.

– Младите хора не виждат бъдеще в живота на село, още по-малко в селското стопанство. На теб какво ти дава това?

– Животът на село дава успокоение. Градът ме задушава, там не усещам независимост – не е за мен. А доста от

младежите

са капризни и

даже заблудени

Мислят, че щом си на село, си надали не по-долна класа от тях. Разбиранията са по-различни. Всичко, което правиш в града, може да се прави и на село. Въпрос на усет е кой какво избира.

В селата има бъдеще, само че за мислещите и предприемчивите хора. Но мързелът и в града не може да вирее.

– Печели ли се от селско стопанство и какво може да направи страната за възобновление на биволовъдството?

– Може да се печели, стига да имаш схващане за бранша и предпочитание да се развиваш. Досега дотации не съм получавала, може би тази година ще взема. Млякото го продавам прясно или на сирене и оттова главно си изкарвам прихода. Постоянните недоволства към ръководещите, че не са ни дали задоволително, не са уместни. Ако обичаш това, което правиш, и искаш да се занимаваш с него, ще намериш метод да се оправиш в каквато и да е обстановка.

Подкрепата сякаш е задоволителна, само че няма ясна политика в сектора. Всяка година има промени в условия, критерии, браншове, които се подкрепят, и така нататък Това носи неустановеност. Заради това нашият фермер няма по какъв начин да е конкурентен на европейския. Тук няма по какъв начин да направиш тактика за 5 година и да я следваш.

Проблемът, че селското стопанство не се развива, е и в това, че младежите не поемат всеобщо към него, непознато им е. Всички са откъснати от естествения метод на живот, а това е извънредно.

– Как гледат приятелите ти на твоя бизнес?

– Общо взето, радват ми се. Малко им е необичайно, само че това не пречи. Естествено, има и такива, които тотално не ме схващат, но е взаимно – и аз не ги разбирам по какъв начин може да водят толкоз еднообразен живот и да се усещат щастливи.

– Ти имаш магистърска тапия и продължаваш да учиш в специалности, които нямат нищо общо със заниманията ти. Да не би да се подготвяш за друга кариера?

– В момента изучавам втора магистратура “Приложни компютърни науки ” във Велико Търново. Преди това приключих бакалавър, магистър и специализация в направление “Търговия ”. Всичко съм приключила с отличие. Друга кариера е прекомерно мощно казано. Не мога да схвана за какво положителното обучение е несъвместимо за доста хора с отглеждането на животни и селото като цяло. Може би тъй като примерно понятието “прост кравар ” би трябвало да си остане такова. Напротив, познанията по стопанска система доста ми оказват помощ и считам, че са нужни за сполучлив бизнес. Относно компютърните науки – животните въобще не ми пречат да се развъртвам в това направление. Имам задоволително време и за тях.

– А какво е мнението ти за качеството на университетското обучение у нас? Смяташ ли, че то създава скъпоплатени безработни?

– Качеството на образованието в България не е толкоз зле. Който има предпочитание да учи, може да получи всичко, което му е нужно. Въпросът е, че заради огромните квоти за банкет в университетите част от студентите са с тройки от матурите и нямат нито желанието, нито качествата да са в академичната общественост. Въпреки това ги одобряват, учат и се дипломират.

– Как може да бъде спряно приключването на мозъци през терминал 2?

– Няма какво да се лъжем, в България ситуацията е комплицирана. Не е за всеки да успее тук, правейки нещо самичък. Всичко те потиска – бюрокрацията, връзкарите, даже неприятните пътища, в случай че щеш. Напълно разбирам тези, които бягат отсам.

Не упреквам никого, тръгнал да търси по-добър живот, само че за себе си не го намирам за почтено по отношение на околните си.

– Авантюрист или реалист е човек, който с две магистратури влиза в обора да дои биволици? Красиво и интелигентно момиче може да успее по доста по-лесен метод.

– Твърдо – реалист. И отново се стига до това, кое е толкоз чудно, че с две магистратури виждам биволи – нямам началник, нямам работно време, имам задоволително време за всичките си занимания и задоволително пари.

Всеки самичък избира метода, по който желае да успее. Определено не съм избрала главният ми коз да е хубостта. Искам съвестта ми да е чиста и да дремя умерено, без значение от това дали съм изкарала 2, или 200 лева за деня. И в никакъв случай не съм била модел. Тези клюки потеглиха из интернет по необясними аргументи. Фотосесиите са ми подарък и нямат нищо общо с моделството. Не бих взела участие и в телевизионно риалити.

Животът ми е

задоволително

забавен и

динамичен,

че да диря нещо такова.

– Като заприказва за занимания, имаш ли награди от надпреварите с мотори?

– Това е следващото медийното изопачение. Годеникът ми се състезава с мотор. Той пък е пчелар. Аз карам колата си на надпревари по мил, само че на аматьорско равнище. Медали имам от бойния спорт, в който съм се състезавала – киокушин кай, само че не упражнявам от 1 година Иначе съм упражнявала 6 година карате до, малко кик бокс и киокушин. Медалите са от интернационалния шампионат за купа “Шумен ”. Имам 2 втори места на кумите. Това е най-твърдият жанр карате с фул контакт.

– Как виждаш живота си отсега нататък, на 40 година фермерка ли ще бъдеш?

– Надявам се да си увелича стадото. И в програмирането имам избрани хрумвания за кодове, само че ми е нужно време, с цел да основа логаритъм за стратегия, приложение за android. И се надявам да карам Evo (Mitsubishi Lancer Evo – б.а.) в околните години. Дали като играч, или аматьорски, времето ще покаже, а и това е доста безценен спорт.

– От политика интересуваш ли се, ще гласуваш ли на изборите?

– Да, ще гласоподавам, както постоянно съм го правила, тъй като считам, че това право ни е обещано, с цел да се възползваме от него.

CV

Родена на 17 август 1991 година в Павликени

2009 година приключва СОУ “Бачо Киро ” в Павликени с профил “Бизнес и предприемачество ”

2013 година се дипломира като бакалавър по стопанска система на търговията в Свищов.

2014 година става магистър по мениджмънт на комерсиалната активност

От 2015 година учи магистратура “Компютърни науки. Приложни компютърни науки ” във ВТУ

Тя е най-младият член на Асоциацията по биволовъдство

Инфо: 24 часа