Периодичните мутации на грипа водят до възникване на...
В актуалната подредба грипните вируси се разделят на 3 рода – вид А, В и C. Грип при индивида се провокира от грипните варианти от вид А (основно) и вид В (в по-малка степен).
Вирусът на грипа е РНК вирус. Неговата обвивка е показана от двоен липиден пласт, отвътре на който се намира мембранен протеин, който е характерен за другите варианти (типово-специфичен антиген). На външната повърхнина на липидната мембрана се разполагат два типа гликопротеини, всеки от които е с присъща конструкция. Означават се като хемаглутинин и неураминидаза.
Хемаглутининът обуславя способността на грипните вируси да се прикрепват към повърхността на възприемчивите кафези и през мембраните им да проникват в цитоплазмата. Този развой се реализира посредством свързване на характерни рецептори, с които клетката разполага.
Хемаглутинационната реакция се употребява за доказване на вируса на грипа. При съществуване на характерен противогрипен серум тази реакция се потиска.
Вторият протеин – неураминидазата се съдържа във външната обвивка и има отношение към излизането на вирусните частички от клетката наемодател.
Характерна специфичност на грипните вируси е огромната им неопределеност. Малките антигенни промени се значат като като антигенен дрифт и са резултат от разновидности в гените, които дават отговор за синтеза на хемаглутинини и неураминидаза. Те са причина за пораждане на местни епидемиологични гърмежи.
Големите антигенни промени, от своя страна, се назовават антигенен шифт и са резултат от пренареждане на гени сред човешки и скотски вируси, в условия на смесена зараза. Те са причина за възникването на грипни пандемии, зараждащи през към 10 години.
Вирусите на грипа са едва устойчиви при попадане във външна среда. Използващите се дезинфектанти ги унищожават за минути. Заразяването се реализира по въздушно-капков път.
Входна врата са горните дихателни пътища. Инкубационният интервал е къс – 1-2 дни. Симптомите настъпват с внезапно утежняване на положението – болният може да уточни освен деня, само че и подобен час на демонстрация на първите признаци.
Преболедувалите получават типовоспецифичен имунитет, който е с къса дълготрайност – в границите на 1 до 3 години.
www.puls.bg
Вирусът на грипа е РНК вирус. Неговата обвивка е показана от двоен липиден пласт, отвътре на който се намира мембранен протеин, който е характерен за другите варианти (типово-специфичен антиген). На външната повърхнина на липидната мембрана се разполагат два типа гликопротеини, всеки от които е с присъща конструкция. Означават се като хемаглутинин и неураминидаза.
Хемаглутининът обуславя способността на грипните вируси да се прикрепват към повърхността на възприемчивите кафези и през мембраните им да проникват в цитоплазмата. Този развой се реализира посредством свързване на характерни рецептори, с които клетката разполага.
Хемаглутинационната реакция се употребява за доказване на вируса на грипа. При съществуване на характерен противогрипен серум тази реакция се потиска.
Вторият протеин – неураминидазата се съдържа във външната обвивка и има отношение към излизането на вирусните частички от клетката наемодател.
Характерна специфичност на грипните вируси е огромната им неопределеност. Малките антигенни промени се значат като като антигенен дрифт и са резултат от разновидности в гените, които дават отговор за синтеза на хемаглутинини и неураминидаза. Те са причина за пораждане на местни епидемиологични гърмежи.
Големите антигенни промени, от своя страна, се назовават антигенен шифт и са резултат от пренареждане на гени сред човешки и скотски вируси, в условия на смесена зараза. Те са причина за възникването на грипни пандемии, зараждащи през към 10 години.
Вирусите на грипа са едва устойчиви при попадане във външна среда. Използващите се дезинфектанти ги унищожават за минути. Заразяването се реализира по въздушно-капков път.
Входна врата са горните дихателни пътища. Инкубационният интервал е къс – 1-2 дни. Симптомите настъпват с внезапно утежняване на положението – болният може да уточни освен деня, само че и подобен час на демонстрация на първите признаци.
Преболедувалите получават типовоспецифичен имунитет, който е с къса дълготрайност – в границите на 1 до 3 години.
www.puls.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ