Алгоритмична война: американската армия се готви да се бие под командването на изкуствен интелект
В Съединените щати има много концепции, доктрини и тактики, в които са записани разнообразни нови термини, свързани с провеждането на бойни интервенции. Една такава идея е алгоритмичната война, която към този момент се употребява в документи и изявления на Министерството на защитата на Съединени американски щати по тематиката за спора. Въпреки че е относително нова, първите полемики по тематиката датират от 2016 година
Редица американски учени през есента на 2016 година предложиха концепцията за „ боен логаритъм “ и съпътстваща конструкция за „ отговорност за военните логаритми. “ Основната концепция на този метод е, че във войната, както и в доста други области на актуалния живот, властта и силата са по-често изразени алгоритмично.Тези учени дефинират „ боен логаритъм “ като всеки логаритъм, изразен в компютърен код, който се извършва от инженерна система и който е кадърен да работи във въоръжен спор.
По това време, като всяка нова идея, алгоритмичната война не беше изцяло ясна формулировка, което изискваше основаването на подобаваща таксономия, т.е. създаването на терминологичен уред и пояснения на всички равнища на решения. Американските военни към момента са изключително загрижени за технологиите за изкуствен интелект, чийто „ избор “ е сложен или даже неосъществим за предсказуемост от хората и чиито „ решения “ се преглеждат като „ заместващи “ човешката преценка.
Наред с предлагането на „ военни логаритми “ като нова организационна тематика, Съединени американски щати обмислят потреблението на самостоятелни бойни системи (тоест въоръжени роботи), връзката с интернационалното филантропично право (известно още като право на въоръжените конфликти), интернационалното наказателно право, прехвърляния на оръжия, галактическо пространство и човешки права.
Важно е, че Съединените щати към този момент работят върху вероятни сюжети за държане на хората виновни за създаването или потреблението на логаритми за водене на война. Тоест, в тази област, както и в други области, Съединените щати желаят да се грижат изключителното право да дефинира и преценя кой, къде и при какви условия може да употребява „ военни аглоритми “ и кой ще бъде „ извършител на разпоредбите “ и военнопрестъпник.
Като цяло процесът на разискване и въвеждане на тази идея в терминологията припомня на първите изявления за мрежово-центричните войни. Тогава те приказваха за смяна на икономическата парадигма на Съединените щати, които би трябвало да съставляват обвързвана екосистема, където информационните линии са значима връзка, а скоростта на трансфер на информация е основна. В резултат на това фирмите, построени и работещи на мрежовия принцип, бяха по-ефективни и конкурентоспособни.
Развитието и повсеместното разпространяване на интернет и появяването на обществените медии от ден на ден се преглеждат като принадлежности за водене на война, които към този момент не могат да бъдат подценявани. В началото на 2011 година броят на интернет потребителите надвиши два милиарда, а до 2014 година броят на продадените смарт телефони годишно надвиши 1,5 милиарда устройства. И по това време интернет се трансформира в платформа за политическа операция. Неслучайно разрушаването на постройката на молдовския парламент през 2009 година беше наречено не по-малко от “Туитър-революция ” (по прилика с цветните революции). В същото време доставчиците на обществени медийни услуги и маркетинговите организации се опитваха да усилят оптимално приходите от реклама, тъй че избрани логаритми бяха въведени в обществените медии. През същата 2009 година те към този момент започнаха да се употребяват във “Фейсбук ”, а по-късно в “Туитър ” и “Инстаграм ”. Социалните мрежи също изиграха забележителна роля по време на събитията от Арабската пролет през 2010 - 2012 година Те бяха употребявани за образуване на политически полемики и разпространяване на антиправителствено наличие без значение от границите и опитите за държавен надзор. Доналд Тръмп построи предизборната си акция с акцент върху обществените мрежи и благодарение на компанията “Кеймбридж Аналитика ”, която събира и проучва профилни данни от обществените мрежи, съумя да завоюва поддръжката на болшинството от гласоподавателите. Тогава започнаха да се употребяват технологиите на ботове и тролове, а в този момент и по този начин наречените “Дийпфейкове ”, когато изкуствено основано видео изображение е мъчно да се разграничи от оригинала.
Американската войска е уверена, че алгоритмичната война има специфични преимущества. Това са, преди всичко, гъвкавостта и адаптивността на системата. Неконтролираните логаритми, заради тяхната еластичност и дарба да извличат информация даже в нови сюжети, са идеални за задачи в действителния свят. Накратко, без авансово избрана информация, неконтролираните системи могат да работят и да се учат, когато нова информация стане налична. Успешните стратегии за алгоритмична война ще изискват военните да бъдат по сходен метод адаптивни към своето тактическо осъществяване и дарба за образование.
Второ, понижаване на сложността на задачата. Известно е, че дълбокото образование понижава сложността. Намаляването на компликацията в действителна задача се дължи на това по какъв начин знанието се пояснява и схваща. Успешната алгоритмична война, както при хората, се основава на различаване на модели, разсъждения и решение на проблеми.
Трето, без значение взимане на решения без присъединяване на управлението. Като се има поради, че алгоритмичната война включва потреблението на средства, разнообразни от човешките, изкуственият разсъдък би трябвало независимо да изготви проект за деяние и да вземе решение. Изкуственият разсъдък би трябвало да приключи решението въз основа на своята еластичност и познаване на събитията.
Пентагонът форсира процеса на въвеждане на ИИ във военните технологии
Всички тези преимущества са, меко казано, доста противоречиви. Въпреки това военното ведомство на Съединени американски щати форсира процеса на въвеждане на ИИ в региона на военните технологии. Ако приказваме за чисто военния съставен елемент, тук бяха взети подобаващи решения още през април 2017 година, когато Пентагонът сътвори „ екип за многофункционална алгоритмична война. “ Предпоставката на тази самодейност беше, че поддържането на качествено предимство във войната от ден на ден ще изисква потреблението на на алгоритмични системи, лежащи в основата на изкуствения разсъдък и машинното образование.
През 2018 година в Съединени американски щати беше основан Съвместният център за изкуствен интелект, чиято цел е въвеждането на системи с изкуствен интелект във всички структурни звена на американската войска. Той беше управителен от Джак Шанахан, някогашен началник на плана “Мейвън ” и основен идеолог на алгоритмичната война. Основната област на интерес на Съвместния център е невроморфното пресмятане.
Терминът " невроморфен ", когато се ползва за изчислителни системи, значи, че тяхната архитектура се основава на правилата на мозъка. Невроморфната система съставлява отклоняване от класическата компютърна архитектура на декор Нойман. В архитектурата на декор Нойман изчислителните качества и паметта са разграничени.
Основната разлика сред архитектурата на невроморфните процесори и класическата архитектура е, че те комбинират памет и изчислителни ядра, а дистанцията за предаване на данни е сведено до най-малко. Това минимизира латентността и потреблението на сила. Невроморфните процесори, за разлика от класическите, не се нуждаят от достъп до памет (или регистри) и добиване на данни от там - цялата информация към този момент се съхранява в изкуствени неврони. По този метод става допустимо да се обработват огромни количества данни на периферни устройства без свързване на спомагателна изчислителна мощ.
Друг стадий в подготовката за „ алгоритмичната война “ беше основаването на Главна дирекция за цифрови технологии и изкуствен интелект, която беше ръководена от резервист от разузнаването на морската пехота, който неведнъж е взел участие в специфични интервенции, Джо Ларсън. Задачата на отдела е да внедри и мащабира цифрови и алгоритмични технологии за водене на война. Той също по този начин работи по плана “Мейвън ” и като началник на новата конструкция, рамковата самодейност “Алфа-1 ”, основаването на работната група в Лима, фокусирана върху генеративния изкуствен интелект, и създаването на усъвършенствани логаритми за машинно образование за разкриване на акустични сили като част от плана “Харбрингър ”. Очаква се оставката му да бъде на 1 февруари 2024 година
Проектът “Мейвън, който Пентагонът оповести обществено през 2017 година, употребява изкуствен интелект и логаритми за анализиране на големи количества разследващи видео данни в петабайтов мащаб от безпилотни летателни апарати, с цел да създаде система, която самостоятелно маркира обекти във всеки даден видео поток онлайн. Вече събраните данни се обработват посредством логаритми и се създава система, която може да разпознава обекти в действително време. След това тази система се интегрира в безпилотни летателни апарати, които по-късно могат да разпознават закани (и други обекти) във видеокадъра, с цел да получат разследваща информация или да насочват цели тъкмо и дейно.
През януари 2021 година Списание “Попюлар МеханикС ” разгласява публикация от помощник-секретаря на военновъздушните сили Бил Роупър по тематиката за алгоритмичната война. В обявата Роупър разисква бъдещето на подпомаганата война въз основа на съществуващия опит и обещаващи технологии. Роупър означи, че през декември 2020 година разследващ аероплан У2 към този момент е летял в Калифорния, в който вторият водач е бил изкуствен интелект, което е първият път, когато изкуствен интелект управлява военна система на Съединени американски щати.
За задачата е употребен логаритъмът “МюЗеро ”, създаден от “Дийп Майнд ”, който е основан като стартъп през 2010 година Известната стратегия “АлфаГо ”, която победи действителен човек на играта “Го ”, беше един тип първообраз на “МюЗеро ”. Роупър приключва обявата си с теза за големия капацитет на изкуствения разсъдък във войните на бъдещето и особено отбелязва ролята на публично-частните партньорства в неговото развиване. „ Всички оръжейни пробиви от предишното, като спътници, микроелектроника и самият интернет, бяха основани съвсем извънредно за американската войска на цени, непостижими за множеството страни, да не приказваме за компании. Сега даже започващи компании могат да се конкурират с благоприятни условия, които в миналото са били единствено военни и в мащаб, който в миналото е бил научна фантастика. Семейството “МюЗеро е повече от просто сателитен миг за научнофантастичен изкуствен интелект. Еднакво – и може би по-важно – този пробив във войната не е реализиран в държавна лаборатория, отбранителна индустриална база или държавен контракт. Той пристигна от комерсиален софтуерен стартъп с огромна концепция и мащабиране, с цел да я реализира. “
Методически въпроси: характерности на работата на военните логаритми
Смята се, че има няколко вида логаритми, които могат да се употребяват във война.
Първият вид е назад приспадане. Може да се изясни напълно просто на всеки, който има съществени знания по алгебра. Тоест въз основа на наличните данни разберете какво е незнайното. Например, в случай че е известно, че A+B=C, A=1 и C=3, тогава B би трябвало да бъде = 2. Между другото, това е постоянно срещан модел, който се употребява от военните в разнообразни ежедневни задания, за да вземем за пример при разузнаване, когато почти се прави оценка местоположението или за пресмятане на местоположението на вражеската артилерия, в случай че траекторията на полета на боеприпасите е известна (която се записва със модерни средства), с цел да се нанесе ответен удар благодарение на контрабатарейна битка.
Вторият вид е назад възпроизвеждане и разбор на фокусната точка.
Този способ употребява припокриващи се ситуационни модели и възприеманото тактическо, оперативно и/или стратегическо извънредно положение на врага за премерване на противников системи и индикатори за успеваемост.
В взаимозависимост от това по какъв начин върви акцията на врага (добро, неприятно, някъде по средата), човек може да дефинира кои противников единици и качества участват, кои са бял звук и кои ангажират мрежата. Това изисква по-широк метод от първия способ. Използва се и в американската войска.
Но има и трети способ, наименуван „ еволюция “. Същността на логаритъма е в следните стъпки:
Стъпка 1. Определете групата, която ще се учи. Това ще стане след привършване на противоположното приспадане в ранните стадии на обмисляне.
Стъпка 2. Оценка. Оценката се прави посредством превръщане на противникови модели в ситуационни модели и създаване на вашите междуфункционални и фокусни разбори.
Стъпка 3: Стойност на годността. След слагането на задачата (насочването) би трябвало да се направи разбор, с цел да се дефинира кои фокусни точки са престанали да съществуват, кои от тях са нарушили работата на системата и кои не са били повлияни.
Стъпка 4: Възпроизвеждане. След оценка на пригодността на всяка целева фокусна точка се дефинира кои врагът се е опитвал просто да възпроизведе и вкара още веднъж в борба на безсилие. Кой от тях врагът се опита да понижи съответността и да се концентрира върху други области. Които врагът към момента искаше да продължи да употребява, само че изцяло промени метода, по който са употребявали преди този момент.
Стъпка 5. Пресичане. Тъй като вражеските фокусни точки изчезват, трансформират се или укрепват, техниките за ориентиране би трябвало да се актуализират, с цел да продължат да намират най-ефективните средства за поразяване на задачата. Това става посредством оценка на другите способи, употребявани за ориентиране.
Стъпка 6. Мутация. При сполучливо ориентиране към противников фокусни точки, вражеската система ще се промени. Някои промени ще бъдат явни по време на процеса на обмисляне и могат да бъдат планувани. Други не го вършат.
Както виждаме, логаритмите за бойни интервенции съставляват доста повече от пресмятане на траекторията на муниции, пресмятане на навигация или потребление на дронове-камикадзе против разпознати и доказани цели.
Примери за потребление на логаритми за военни цели
Нека да разгледаме по какъв начин работят логаритмите, употребявайки съответни образци от разнообразни области на приложение. Американската войска употребява сателитни системи за образуване на логистиката на транспортните средства. Но в случай че няма сигнал, може да има проблеми с местоположението, навигацията и синхронизацията. За да се оправи с това, беше създадена стратегия за обезпечено позициониране, навигация и време, която може да работи в среди, където сателитния достъп е блокиран, изменен или сигналът е блокиран от средства за радиоелектронна война. Първата версия беше система, предоставена на въоръжените сили.на силите на Съединени американски щати за отбрана на антената от разстройства, с цел да се подсигурява съществуването на сателитен сигнал. Втората обезпечава нараснала отбрана с помощта на логаритми, които смесват данни от разнообразни датчици, в това число нерадиочестотни. Последната версия допуска, че програмата може да работи в най-екстремни условия.
Друг образец от действителния живот на инструмент за алгоритмична война е събитието “Херон Системс ” – водач с ИИ против Ф-16. “Херон Системс ” създаде система за самостоятелно пилотиране с изкуствен интелект. Тази система беше изпитана от американската войска под кодовото име „ Алфа Еър Комбат ” през август 2020 година ИИ на “Херон ” първо победи седем други тима ИИ от елитни производители на изтребители като ”Локхийд Мартин ” и “Бойнг ”. След това той беше вкаран в симулиран дуел с Ф-16, пилотиран от първокласен инструктор на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. От петте изстрела дронът “Херон ” смъква Э-16 всякога.
Американската войска също се движи в тази посока и в партньорство с университета Клемсън създаде високоскоростен безпилотен наземен уред, наименуван “Дийп Ориндж 14.x. ” Прототипът на транспортното средство може да разпознава и да се движи по чужд и комплициран терен и неговите сериозни функционалности и логаритми за самостоятелност разрешават обмисляне на задачи, събиране на информация и актуализиране на карти. Платформата е оборудвана с подсъзнателен потребителски интерфейс, камери и високопрецизен ГПС и може да доближи скорост от 70 км/ч, да изкачва трудности с височина 45 сантимента, да маневрира на повърхности с 60% надолнище и да се завърти на 360 градуса на място за две секунди. Верижите с широчина 60 сантиметра се задвижват от синхронни мотори с непрекъснат магнит, които могат да обезпечат пикова мощ от 456 к.с. на път. Тази платформа разполага и с адаптивна серийна хибридна задвижваща система и обезпечава пъргавост и спестовност на гориво.
Друга значима област за Пентагона е спецификацията на изкуствения разсъдък. Спецификациите дават визия за това от кое място идва кодът в основните софтуерни приложения, или както се показва Националната администрация по телекомуникации и информация, „ описът от съставки, които построяват софтуерните съставни елементи “, които съгласно поддръжниците понижават риска за киберсигурността.
Според американски военни изявления спецификациите за изкуствен интелект ще станат част от процеса на цифрова промяна на американската войска.
В американската войска имаше и план „ Конвергенция “, който даде подтик на продължаващите опити за трансформиране на армията. Въз основа на предходен опит, учението на Обединеното командване на силите на Съединени американски щати “Оазисът на Червеня Дракон ” “, фокусирано върху изкуствения разсъдък и данни, се организира през 2022 - 2023 година
Според управлението за маневри, „ тези учения употребяват данни, с цел да подобрят човешката дарба за взимане на решения. „ Опитваме се да понижим когнитивното натоварване на нашите бойци и нашите водачи, тъй че те да могат да вземат решения бързо и дейно и да подобрят ситуационната информираност. “
Тези учения се организираха в няколко американски щата, в това число Северна Каролина, Джорджия, Юта и Флорида. Разнообразие от платформи са употребявани във всички области за по-точно и дейно поразяване на съответни цели. А при започване на юни 2023 година Министерството на защитата на Съединени американски щати започва последния си опит за световно осведомително доминиране, включващ бойни команди и всички услуги. Събитията на опита са предопределени да изпитат способността на ИИ да разрешава по-високи равнища на интеграция на данни в армията на Съединени американски щати. Възможна цел на теста е да даде опция за използване на концепцията за взаимно командване и надзор на Съединени американски щати, ориентирана към по-ефективно съгласуване на многочислените датчици, ракетни системи и мрежи, които са част от тромавата военна конструкция.
Преди две години стартира цяла поредност от такива учения. Първите четири бяха водени от Северното командване на Съединени американски щати и Командването за въздушно-космическа защита на Северна Америка, след което бяха поети от новата Служба за дигитален и изкуствен интелект на Пентагона в партньорство с Обединения щаб.
Според ръководителя на Северното командване и НОРАД, военачалник Глен Ванхърк, учението се основава на световен сюжет „ за съперник или евентуален съперник... който в действителност е принудил различен негов съперник да се опита да се възползва от продължаваща спешна обстановка. " Американската войска разгласи желанието си да направи данните от всички области (включително космоса, подводното киберпространство, въздуха, земята) по-свързани между тях и да сътвори пространство за взимане на решения за американското командване.
Американски учени по война и национална сигурност споделят, че макар сегашния прогрес в тази област, има аргументи да се тревожим, че актуалната вълна от възторг за ИИ и машинното образование ще се сблъска с остарелите бюрокрации в границите на Министерството на защитата на Съединени американски щати. Затова съгласно тях е прекомерно рано да се приказва за това каква ще бъде новата епоха на алгоритмичната война и кой ще бъде спечелилият.
Въпреки че не крият оптимизма си. Особено поради напъните, които към този момент се поставят в цифровите технологии и изкуствения разсъдък за основаване на разнообразна мрежа от американски военни експерти, цивилни чиновници и компании от частния бранш, подготвени да трансформират метода, по който се води война.
Войната в Украйна служи като значимо пробно поле за американските военни за проучване на успеваемостта на алгоритмичните технологии. Освен това те се употребяват в региона на разузнаването, а Съединени американски щати оказват помощ за предаването на данни на въоръжените сили на Украйна, употребявайки целия набор от свои принадлежности - от спътници до радиоприхващане. Интернет терминали от компанията на Илон Мъск бяха употребявани от украинските военни непосредствено на фронта. Известно е също, че американската компания “Палантир ”, която е рисков план на Централно разузнавателно управление на САЩ, е предоставила на украинската страна програмен продукт, основан на изкуствен интелект. Използването от ВСУ на таблети с мрежово насочената система за ръководство и ръководство “Нетъл ” също е значима технология за американските опити, която разрешава по-бързо взимане на решения въз основа на получените данни и тяхната бърза обработка. И това е взето поради в обща картина за бъдещото потребление на логаритми.
С какво заплашва човечеството всичко това?
Няма подозрение, че в бъдеще методите за алгоритмична война ще се употребяват все по-често, а технологиите ще стават по-евтини и по-достъпни. Въпреки това механизмите за взимане на решения, разчитащи на изкуствен интелект и роботизирани шаблони, ще останат огромно предизвикателство. Вече е явно, че американската войска следва пътя на игнориране на всички етични ограничавания, извеждайки ИИ отвън човешкия надзор. Опитвайки се да решат казуса с мъглата на войната (според Клаузевиц), американските стратези и военни инженери следват пътя на основаването на аналог на системата “Скайнет ” от поредицата научно-фантастични филми “Терминатор. ”
Превод: В. Сергеев
Редица американски учени през есента на 2016 година предложиха концепцията за „ боен логаритъм “ и съпътстваща конструкция за „ отговорност за военните логаритми. “ Основната концепция на този метод е, че във войната, както и в доста други области на актуалния живот, властта и силата са по-често изразени алгоритмично.Тези учени дефинират „ боен логаритъм “ като всеки логаритъм, изразен в компютърен код, който се извършва от инженерна система и който е кадърен да работи във въоръжен спор.
По това време, като всяка нова идея, алгоритмичната война не беше изцяло ясна формулировка, което изискваше основаването на подобаваща таксономия, т.е. създаването на терминологичен уред и пояснения на всички равнища на решения. Американските военни към момента са изключително загрижени за технологиите за изкуствен интелект, чийто „ избор “ е сложен или даже неосъществим за предсказуемост от хората и чиито „ решения “ се преглеждат като „ заместващи “ човешката преценка.
Наред с предлагането на „ военни логаритми “ като нова организационна тематика, Съединени американски щати обмислят потреблението на самостоятелни бойни системи (тоест въоръжени роботи), връзката с интернационалното филантропично право (известно още като право на въоръжените конфликти), интернационалното наказателно право, прехвърляния на оръжия, галактическо пространство и човешки права.
Важно е, че Съединените щати към този момент работят върху вероятни сюжети за държане на хората виновни за създаването или потреблението на логаритми за водене на война. Тоест, в тази област, както и в други области, Съединените щати желаят да се грижат изключителното право да дефинира и преценя кой, къде и при какви условия може да употребява „ военни аглоритми “ и кой ще бъде „ извършител на разпоредбите “ и военнопрестъпник.
Като цяло процесът на разискване и въвеждане на тази идея в терминологията припомня на първите изявления за мрежово-центричните войни. Тогава те приказваха за смяна на икономическата парадигма на Съединените щати, които би трябвало да съставляват обвързвана екосистема, където информационните линии са значима връзка, а скоростта на трансфер на информация е основна. В резултат на това фирмите, построени и работещи на мрежовия принцип, бяха по-ефективни и конкурентоспособни.
Развитието и повсеместното разпространяване на интернет и появяването на обществените медии от ден на ден се преглеждат като принадлежности за водене на война, които към този момент не могат да бъдат подценявани. В началото на 2011 година броят на интернет потребителите надвиши два милиарда, а до 2014 година броят на продадените смарт телефони годишно надвиши 1,5 милиарда устройства. И по това време интернет се трансформира в платформа за политическа операция. Неслучайно разрушаването на постройката на молдовския парламент през 2009 година беше наречено не по-малко от “Туитър-революция ” (по прилика с цветните революции). В същото време доставчиците на обществени медийни услуги и маркетинговите организации се опитваха да усилят оптимално приходите от реклама, тъй че избрани логаритми бяха въведени в обществените медии. През същата 2009 година те към този момент започнаха да се употребяват във “Фейсбук ”, а по-късно в “Туитър ” и “Инстаграм ”. Социалните мрежи също изиграха забележителна роля по време на събитията от Арабската пролет през 2010 - 2012 година Те бяха употребявани за образуване на политически полемики и разпространяване на антиправителствено наличие без значение от границите и опитите за държавен надзор. Доналд Тръмп построи предизборната си акция с акцент върху обществените мрежи и благодарение на компанията “Кеймбридж Аналитика ”, която събира и проучва профилни данни от обществените мрежи, съумя да завоюва поддръжката на болшинството от гласоподавателите. Тогава започнаха да се употребяват технологиите на ботове и тролове, а в този момент и по този начин наречените “Дийпфейкове ”, когато изкуствено основано видео изображение е мъчно да се разграничи от оригинала.
Американската войска е уверена, че алгоритмичната война има специфични преимущества. Това са, преди всичко, гъвкавостта и адаптивността на системата. Неконтролираните логаритми, заради тяхната еластичност и дарба да извличат информация даже в нови сюжети, са идеални за задачи в действителния свят. Накратко, без авансово избрана информация, неконтролираните системи могат да работят и да се учат, когато нова информация стане налична. Успешните стратегии за алгоритмична война ще изискват военните да бъдат по сходен метод адаптивни към своето тактическо осъществяване и дарба за образование.
Второ, понижаване на сложността на задачата. Известно е, че дълбокото образование понижава сложността. Намаляването на компликацията в действителна задача се дължи на това по какъв начин знанието се пояснява и схваща. Успешната алгоритмична война, както при хората, се основава на различаване на модели, разсъждения и решение на проблеми.
Трето, без значение взимане на решения без присъединяване на управлението. Като се има поради, че алгоритмичната война включва потреблението на средства, разнообразни от човешките, изкуственият разсъдък би трябвало независимо да изготви проект за деяние и да вземе решение. Изкуственият разсъдък би трябвало да приключи решението въз основа на своята еластичност и познаване на събитията.
Пентагонът форсира процеса на въвеждане на ИИ във военните технологии
Всички тези преимущества са, меко казано, доста противоречиви. Въпреки това военното ведомство на Съединени американски щати форсира процеса на въвеждане на ИИ в региона на военните технологии. Ако приказваме за чисто военния съставен елемент, тук бяха взети подобаващи решения още през април 2017 година, когато Пентагонът сътвори „ екип за многофункционална алгоритмична война. “ Предпоставката на тази самодейност беше, че поддържането на качествено предимство във войната от ден на ден ще изисква потреблението на на алгоритмични системи, лежащи в основата на изкуствения разсъдък и машинното образование.
През 2018 година в Съединени американски щати беше основан Съвместният център за изкуствен интелект, чиято цел е въвеждането на системи с изкуствен интелект във всички структурни звена на американската войска. Той беше управителен от Джак Шанахан, някогашен началник на плана “Мейвън ” и основен идеолог на алгоритмичната война. Основната област на интерес на Съвместния център е невроморфното пресмятане.
Терминът " невроморфен ", когато се ползва за изчислителни системи, значи, че тяхната архитектура се основава на правилата на мозъка. Невроморфната система съставлява отклоняване от класическата компютърна архитектура на декор Нойман. В архитектурата на декор Нойман изчислителните качества и паметта са разграничени.
Основната разлика сред архитектурата на невроморфните процесори и класическата архитектура е, че те комбинират памет и изчислителни ядра, а дистанцията за предаване на данни е сведено до най-малко. Това минимизира латентността и потреблението на сила. Невроморфните процесори, за разлика от класическите, не се нуждаят от достъп до памет (или регистри) и добиване на данни от там - цялата информация към този момент се съхранява в изкуствени неврони. По този метод става допустимо да се обработват огромни количества данни на периферни устройства без свързване на спомагателна изчислителна мощ.
Друг стадий в подготовката за „ алгоритмичната война “ беше основаването на Главна дирекция за цифрови технологии и изкуствен интелект, която беше ръководена от резервист от разузнаването на морската пехота, който неведнъж е взел участие в специфични интервенции, Джо Ларсън. Задачата на отдела е да внедри и мащабира цифрови и алгоритмични технологии за водене на война. Той също по този начин работи по плана “Мейвън ” и като началник на новата конструкция, рамковата самодейност “Алфа-1 ”, основаването на работната група в Лима, фокусирана върху генеративния изкуствен интелект, и създаването на усъвършенствани логаритми за машинно образование за разкриване на акустични сили като част от плана “Харбрингър ”. Очаква се оставката му да бъде на 1 февруари 2024 година
Проектът “Мейвън, който Пентагонът оповести обществено през 2017 година, употребява изкуствен интелект и логаритми за анализиране на големи количества разследващи видео данни в петабайтов мащаб от безпилотни летателни апарати, с цел да създаде система, която самостоятелно маркира обекти във всеки даден видео поток онлайн. Вече събраните данни се обработват посредством логаритми и се създава система, която може да разпознава обекти в действително време. След това тази система се интегрира в безпилотни летателни апарати, които по-късно могат да разпознават закани (и други обекти) във видеокадъра, с цел да получат разследваща информация или да насочват цели тъкмо и дейно.
През януари 2021 година Списание “Попюлар МеханикС ” разгласява публикация от помощник-секретаря на военновъздушните сили Бил Роупър по тематиката за алгоритмичната война. В обявата Роупър разисква бъдещето на подпомаганата война въз основа на съществуващия опит и обещаващи технологии. Роупър означи, че през декември 2020 година разследващ аероплан У2 към този момент е летял в Калифорния, в който вторият водач е бил изкуствен интелект, което е първият път, когато изкуствен интелект управлява военна система на Съединени американски щати.
За задачата е употребен логаритъмът “МюЗеро ”, създаден от “Дийп Майнд ”, който е основан като стартъп през 2010 година Известната стратегия “АлфаГо ”, която победи действителен човек на играта “Го ”, беше един тип първообраз на “МюЗеро ”. Роупър приключва обявата си с теза за големия капацитет на изкуствения разсъдък във войните на бъдещето и особено отбелязва ролята на публично-частните партньорства в неговото развиване. „ Всички оръжейни пробиви от предишното, като спътници, микроелектроника и самият интернет, бяха основани съвсем извънредно за американската войска на цени, непостижими за множеството страни, да не приказваме за компании. Сега даже започващи компании могат да се конкурират с благоприятни условия, които в миналото са били единствено военни и в мащаб, който в миналото е бил научна фантастика. Семейството “МюЗеро е повече от просто сателитен миг за научнофантастичен изкуствен интелект. Еднакво – и може би по-важно – този пробив във войната не е реализиран в държавна лаборатория, отбранителна индустриална база или държавен контракт. Той пристигна от комерсиален софтуерен стартъп с огромна концепция и мащабиране, с цел да я реализира. “
Методически въпроси: характерности на работата на военните логаритми
Смята се, че има няколко вида логаритми, които могат да се употребяват във война.
Първият вид е назад приспадане. Може да се изясни напълно просто на всеки, който има съществени знания по алгебра. Тоест въз основа на наличните данни разберете какво е незнайното. Например, в случай че е известно, че A+B=C, A=1 и C=3, тогава B би трябвало да бъде = 2. Между другото, това е постоянно срещан модел, който се употребява от военните в разнообразни ежедневни задания, за да вземем за пример при разузнаване, когато почти се прави оценка местоположението или за пресмятане на местоположението на вражеската артилерия, в случай че траекторията на полета на боеприпасите е известна (която се записва със модерни средства), с цел да се нанесе ответен удар благодарение на контрабатарейна битка.
Вторият вид е назад възпроизвеждане и разбор на фокусната точка.
Този способ употребява припокриващи се ситуационни модели и възприеманото тактическо, оперативно и/или стратегическо извънредно положение на врага за премерване на противников системи и индикатори за успеваемост.
В взаимозависимост от това по какъв начин върви акцията на врага (добро, неприятно, някъде по средата), човек може да дефинира кои противников единици и качества участват, кои са бял звук и кои ангажират мрежата. Това изисква по-широк метод от първия способ. Използва се и в американската войска.
Но има и трети способ, наименуван „ еволюция “. Същността на логаритъма е в следните стъпки:
Стъпка 1. Определете групата, която ще се учи. Това ще стане след привършване на противоположното приспадане в ранните стадии на обмисляне.
Стъпка 2. Оценка. Оценката се прави посредством превръщане на противникови модели в ситуационни модели и създаване на вашите междуфункционални и фокусни разбори.
Стъпка 3: Стойност на годността. След слагането на задачата (насочването) би трябвало да се направи разбор, с цел да се дефинира кои фокусни точки са престанали да съществуват, кои от тях са нарушили работата на системата и кои не са били повлияни.
Стъпка 4: Възпроизвеждане. След оценка на пригодността на всяка целева фокусна точка се дефинира кои врагът се е опитвал просто да възпроизведе и вкара още веднъж в борба на безсилие. Кой от тях врагът се опита да понижи съответността и да се концентрира върху други области. Които врагът към момента искаше да продължи да употребява, само че изцяло промени метода, по който са употребявали преди този момент.
Стъпка 5. Пресичане. Тъй като вражеските фокусни точки изчезват, трансформират се или укрепват, техниките за ориентиране би трябвало да се актуализират, с цел да продължат да намират най-ефективните средства за поразяване на задачата. Това става посредством оценка на другите способи, употребявани за ориентиране.
Стъпка 6. Мутация. При сполучливо ориентиране към противников фокусни точки, вражеската система ще се промени. Някои промени ще бъдат явни по време на процеса на обмисляне и могат да бъдат планувани. Други не го вършат.
Както виждаме, логаритмите за бойни интервенции съставляват доста повече от пресмятане на траекторията на муниции, пресмятане на навигация или потребление на дронове-камикадзе против разпознати и доказани цели.
Примери за потребление на логаритми за военни цели
Нека да разгледаме по какъв начин работят логаритмите, употребявайки съответни образци от разнообразни области на приложение. Американската войска употребява сателитни системи за образуване на логистиката на транспортните средства. Но в случай че няма сигнал, може да има проблеми с местоположението, навигацията и синхронизацията. За да се оправи с това, беше създадена стратегия за обезпечено позициониране, навигация и време, която може да работи в среди, където сателитния достъп е блокиран, изменен или сигналът е блокиран от средства за радиоелектронна война. Първата версия беше система, предоставена на въоръжените сили.на силите на Съединени американски щати за отбрана на антената от разстройства, с цел да се подсигурява съществуването на сателитен сигнал. Втората обезпечава нараснала отбрана с помощта на логаритми, които смесват данни от разнообразни датчици, в това число нерадиочестотни. Последната версия допуска, че програмата може да работи в най-екстремни условия.
Друг образец от действителния живот на инструмент за алгоритмична война е събитието “Херон Системс ” – водач с ИИ против Ф-16. “Херон Системс ” създаде система за самостоятелно пилотиране с изкуствен интелект. Тази система беше изпитана от американската войска под кодовото име „ Алфа Еър Комбат ” през август 2020 година ИИ на “Херон ” първо победи седем други тима ИИ от елитни производители на изтребители като ”Локхийд Мартин ” и “Бойнг ”. След това той беше вкаран в симулиран дуел с Ф-16, пилотиран от първокласен инструктор на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. От петте изстрела дронът “Херон ” смъква Э-16 всякога.
Американската войска също се движи в тази посока и в партньорство с университета Клемсън създаде високоскоростен безпилотен наземен уред, наименуван “Дийп Ориндж 14.x. ” Прототипът на транспортното средство може да разпознава и да се движи по чужд и комплициран терен и неговите сериозни функционалности и логаритми за самостоятелност разрешават обмисляне на задачи, събиране на информация и актуализиране на карти. Платформата е оборудвана с подсъзнателен потребителски интерфейс, камери и високопрецизен ГПС и може да доближи скорост от 70 км/ч, да изкачва трудности с височина 45 сантимента, да маневрира на повърхности с 60% надолнище и да се завърти на 360 градуса на място за две секунди. Верижите с широчина 60 сантиметра се задвижват от синхронни мотори с непрекъснат магнит, които могат да обезпечат пикова мощ от 456 к.с. на път. Тази платформа разполага и с адаптивна серийна хибридна задвижваща система и обезпечава пъргавост и спестовност на гориво.
Друга значима област за Пентагона е спецификацията на изкуствения разсъдък. Спецификациите дават визия за това от кое място идва кодът в основните софтуерни приложения, или както се показва Националната администрация по телекомуникации и информация, „ описът от съставки, които построяват софтуерните съставни елементи “, които съгласно поддръжниците понижават риска за киберсигурността.
Според американски военни изявления спецификациите за изкуствен интелект ще станат част от процеса на цифрова промяна на американската войска.
В американската войска имаше и план „ Конвергенция “, който даде подтик на продължаващите опити за трансформиране на армията. Въз основа на предходен опит, учението на Обединеното командване на силите на Съединени американски щати “Оазисът на Червеня Дракон ” “, фокусирано върху изкуствения разсъдък и данни, се организира през 2022 - 2023 година
Според управлението за маневри, „ тези учения употребяват данни, с цел да подобрят човешката дарба за взимане на решения. „ Опитваме се да понижим когнитивното натоварване на нашите бойци и нашите водачи, тъй че те да могат да вземат решения бързо и дейно и да подобрят ситуационната информираност. “
Тези учения се организираха в няколко американски щата, в това число Северна Каролина, Джорджия, Юта и Флорида. Разнообразие от платформи са употребявани във всички области за по-точно и дейно поразяване на съответни цели. А при започване на юни 2023 година Министерството на защитата на Съединени американски щати започва последния си опит за световно осведомително доминиране, включващ бойни команди и всички услуги. Събитията на опита са предопределени да изпитат способността на ИИ да разрешава по-високи равнища на интеграция на данни в армията на Съединени американски щати. Възможна цел на теста е да даде опция за използване на концепцията за взаимно командване и надзор на Съединени американски щати, ориентирана към по-ефективно съгласуване на многочислените датчици, ракетни системи и мрежи, които са част от тромавата военна конструкция.
Преди две години стартира цяла поредност от такива учения. Първите четири бяха водени от Северното командване на Съединени американски щати и Командването за въздушно-космическа защита на Северна Америка, след което бяха поети от новата Служба за дигитален и изкуствен интелект на Пентагона в партньорство с Обединения щаб.
Според ръководителя на Северното командване и НОРАД, военачалник Глен Ванхърк, учението се основава на световен сюжет „ за съперник или евентуален съперник... който в действителност е принудил различен негов съперник да се опита да се възползва от продължаваща спешна обстановка. " Американската войска разгласи желанието си да направи данните от всички области (включително космоса, подводното киберпространство, въздуха, земята) по-свързани между тях и да сътвори пространство за взимане на решения за американското командване.
Американски учени по война и национална сигурност споделят, че макар сегашния прогрес в тази област, има аргументи да се тревожим, че актуалната вълна от възторг за ИИ и машинното образование ще се сблъска с остарелите бюрокрации в границите на Министерството на защитата на Съединени американски щати. Затова съгласно тях е прекомерно рано да се приказва за това каква ще бъде новата епоха на алгоритмичната война и кой ще бъде спечелилият.
Въпреки че не крият оптимизма си. Особено поради напъните, които към този момент се поставят в цифровите технологии и изкуствения разсъдък за основаване на разнообразна мрежа от американски военни експерти, цивилни чиновници и компании от частния бранш, подготвени да трансформират метода, по който се води война.
Войната в Украйна служи като значимо пробно поле за американските военни за проучване на успеваемостта на алгоритмичните технологии. Освен това те се употребяват в региона на разузнаването, а Съединени американски щати оказват помощ за предаването на данни на въоръжените сили на Украйна, употребявайки целия набор от свои принадлежности - от спътници до радиоприхващане. Интернет терминали от компанията на Илон Мъск бяха употребявани от украинските военни непосредствено на фронта. Известно е също, че американската компания “Палантир ”, която е рисков план на Централно разузнавателно управление на САЩ, е предоставила на украинската страна програмен продукт, основан на изкуствен интелект. Използването от ВСУ на таблети с мрежово насочената система за ръководство и ръководство “Нетъл ” също е значима технология за американските опити, която разрешава по-бързо взимане на решения въз основа на получените данни и тяхната бърза обработка. И това е взето поради в обща картина за бъдещото потребление на логаритми.
С какво заплашва човечеството всичко това?
Няма подозрение, че в бъдеще методите за алгоритмична война ще се употребяват все по-често, а технологиите ще стават по-евтини и по-достъпни. Въпреки това механизмите за взимане на решения, разчитащи на изкуствен интелект и роботизирани шаблони, ще останат огромно предизвикателство. Вече е явно, че американската войска следва пътя на игнориране на всички етични ограничавания, извеждайки ИИ отвън човешкия надзор. Опитвайки се да решат казуса с мъглата на войната (според Клаузевиц), американските стратези и военни инженери следват пътя на основаването на аналог на системата “Скайнет ” от поредицата научно-фантастични филми “Терминатор. ”
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ