В съда на животните ЗАЕКЪТ От свидетелските показания се вижда,

В съда на животните

ЗАЕКЪТ
От свидетелските показания се вижда, че Заекът се е отказал да постъпи в армията непринудено и е бил завербуван принудително и че е дезертирал пред лицето на врага в навечерието на борбата. Запитан какво може да каже за свое опрощение, преди да бъде произнесена смъртната му присъда, за това, че е нарушил военния закон, който не разрешава страхливостта и дезертьорството, той дал отговор, че не е имал предпочитание да нарушава този закон, само че е бил заставен да се подчини на един по-висш закон, който има по-голяма мощ от военния и го анулира. Запитан кой е този закон, той отвърнал: „ Законът на Бога, който лишава Заека от Храброст. “

Решение на съда. Да бъде изобличен пред строя; да му се смъкна мундирът, да му се сложи на гърдите табелка с надпис: „ Страхливец “, да се води до бесилото и да се обеси.

ЛЪВЪТ
От свидетелските показания се вижда, че Лъвът със своята мощ и безпримерна смелост и устойчивост е решил изхода на борбата.
Решение на съда. Да се възнагради с графска купа, да му се издигне монумент и името му да се напише със златни букви на първия ред на свитъка в Храма на Славата.

ЛИСИЦАТА
От свидетелските показания се вижда, че тя е нарушила божествения закон – „ Не кради “. Запитана какво може да каже за свое опрощение, тя се базира на това, че е трябвало да се подчини на божествения закон – „ лисицата да краде “.
Решение на съда. Доживотен затвор.

КОНЯТ
Съгласно събраните показания той е прекарал доста дни и нощи в кокошарника без никакъв контрол, само че все пак не се е поддал на прелъщение.
Решение на съда. Нека бъде прославено името му; дано пред цялата страна бъде известено с разгласа неговото благородно действие.

ВЪЛКЪТ
Съгласно събраните показания той е нарушил закона „ Не убивай “. В своето опрощение той се базира на закона на своята природа.
Решение на съда. Смърт.

ОВЦАТА
Съгласно събраните показания тя нееднократно е имала опция да извърши всеобщи убийства, само че не се е подала на изкушението.
Решение на съда. Нека нейните добродетели живеят във вековете.

МАШИНАТА
Съдията: Обвиняема, потвърдено е, че сте неприятно проектирана и конструирана. Какво ще кажете за свое опрощение?
Отговор: Не аз съм проектирала себе си. Не аз съм конструирала себе си.

Съдията: Обвиняема, потвърдено е, че сте се движили, когато не е трябвало да се движите; че сте правили завои, когато е трябвало да се движите направо; че сте минавали с огромна скорост измежду тълпата, когато законът и публичното успокоение не разрешават такава скорост; че където и да се движите, оставяте миризма след себе си и продължавате да вършите това, въпреки да знаете, че не е редно, и други машини не го правят. Какво ще кажете за свое опрощение?

Отговор: Аз съм машина. Аз съм плебей на закона на моята структура и би трябвало да му се покорявам при всички условия. Аз нищо не правя сама. Моите сили се привеждат в придвижване от външни сили, аз в никакъв случай не ги пущам сама в придвижване.

Съдията: Свободна сте. Вашето пояснение е задоволително. Вие сте тъпо създание, което има някои хубави и някои неприятни качества; само че да ви хвалим за държанието, произлизащо от първите, и да ви порицаваме за държанието, произлизащо от вторите, ще бъде непочтено и незаслужено. Искам да кажа по отношение на една машина… да, по отношение на една машина.

* In The Animal’s Court, 1962

Снимки: Pinterest
Картина: A Shepherdess with her Flock, 1871 ~ Eugene Verboeckhoven