Пионер в чиповете и пророк на компютърното развитие - кой е Гордън Мур?
В събота, светът се разсъни с новината, че един от бащите на софтуерния свят подобен, какъвто го познаваме, е умрял на 94-годишна възраст. Гордън Мур, съосновател на Intel и пионер в полупроводниковата промишленост, остава в историята със своя " Закон на Мур ", който планува непрекъснато повишаване на компютърната мощност в продължение на десетилетия и се оказва същинско знамение. Мур основава Intel през 1968 година и трансформира процесорите Intel Inside в основа на повече от 80% от персоналните компютри в света по това време, само че остава в историята и с една своя публикация от 1965 година, в която показва, че с помощта на софтуерните усъвършенствания броят на транзисторите в микрочиповете се е удвоявал всяка година, откогато няколко години по-рано са били изобретени интегралните схеми. И прави прогноза, че тази наклонност ще се резервира. Именно тази прогноза заляга в основата на " Закона на Мур " и в последна сметка насочва както Intel, по този начин и нейните конкурентни на пазара на чипове към нападателна научноизследователска и развойна активност в сферата, което трансформира оценката на Мур на процедура в “самоизпълняващо се знамение ” - термин, който разказва прогноза, непосредствено или косвено причиняваща личната си реализация. " Интегралните схеми ще доведат до такива чудеса като домашните компютри - или най-малко до появяването на терминали, свързани с един централен компютър, под формата на автоматизирано ръководещи се коли и портативно информационно съоръжение ", написа Мур в своя публикация две десетилетия преди революцията на персоналните компютри и повече от 40 години преди Apple да пусне iPhone. Откакто Мур е направил своето “пророчество ” чиповете стават все по-ефективни и по-евтини с експоненциална скорост, което заляга в основата на международния софтуерен напредък в продължение на половин век и разрешава появяването освен на персоналните компютри, само че и на интернет и колосите от Силициевата котловина като Apple, Фейсбук и Гугъл.
" Хубаво е да си на вярното място в вярното време ", споделя Мур в свое изявление от 2005 година " Имах огромен шанс да попадна в полупроводниковата промишленост в нейния зародиш. И имах опция да израстна от времето, когато не можехме да създадем нито един силициев транзистор, досега, в който поставихме 1,7 милиарда такива в един чип! Това беше феноменално пътешестване. " Но макар че предсказва развиването на персоналните компютри още през 1965 година, Мур изяснява пред списание Forbes, че самият той не си е купил домакински компютър до края на 80-те години на предишния век. Тези два обстоятелството приказват за една извънредно забавна персона, сплотяваща визионерството и консерватизма, което, несъмнено, води до въпроса: “Кой в действителност е Гордън Мур? ”. От Fairchild до Intel Роден в Сан Франциско през 1929 година, Мур произлиза от едно от най-старите англо-американски фамилии в Калифорния. Неговият прародител се заселва в Калифорния през 1847 година Баща му е локален шериф в дребното градче Пескадеро в окръг Сан Матео, южно от Сан Франциско, само че в последна сметка се издига до основен заместник-шериф на окръга. Когато фамилията се реалокира в Редууд Сити, Мур се среща с химията и е запленен от нея. Главно от концепцията да прави експлозиви. В учебно заведение и в колежа той продължава да се интересува от химията, въпреки и не толкоз от нейните избухливи благоприятни условия. Първите две години от колежа прекарва в Държавния университет в Сан Хосе, а бакалавърската си степен приключва в Калифорнийския университет в Бъркли. След това през 1954 година пази докторска степен по физикохимия в Калифорнийския софтуерен институт, след което (1956 г.) стартира работа в лабораторията за полупроводници Shockley, където се среща с бъдещия съосновател на Intel Робърт Нойс. Три години по-късно Мур става част от така наречен " предателска осмица ", откакто дружно със свои сътрудници напущат и започват Fairchild Semiconductor. Мур бързо се утвърждава като един от главните технолози и мениджъри на Fairchild Semiconductor. Първоначално той създава разнообразни процеси на компанията, като построява и дифузионните ѝ пещи. След това той интегрира индустриалните концепции за основаване транзистори, като се стопира на алуминия - към момента желан метал в силициевите устройства.
Междувременно Мур се издига от управител по инженерните въпроси до шеф по научноизследователската и развойната активност. През 1960 година той, дружно със своя сътрудник Робърт Нойс, е в основата на основаването на гладка повърхнина от силициев диоксид, върху която ще бъде отпечатана първата интегрална скица през 1961 г.
През 1968 година Мур и Нойс напущат и новосъздадената от тях компания, с цел да основат бизнес, наименуван Intel - абревиатура от Integrated Electronics. “Законът на Мур ” През 1965 година Мур предвижда, че броят на транзисторите, които се побират на дадена повърхност от силиций, ще се удвоява всяка година - прогноза, станала известна като “Закон на Мур ”. По този метод, допуска той, всяка година ще се получава повече изчислителна мощ на една и съща цена, което ще направи електрониката по-евтина и по-добра. През 1975 година той трансформира хипотезата си, като споделя, че това ще се случва почти всеки две години - изумителна актуализация, която е годна и до през днешния ден. През последните години съперници на Intel като Nvidia започнаха да настояват, че “Законът на Мур ” към този момент не важи, защото подобренията в производството на чипове се забавят. Не по този начин мисли обаче сегашният основен изпълнителен шеф на компанията Пат Гелсинджър. По думите му той към момента е в действие и продължава да заляга в основата на тактиката на водещия производител на чипове.
" Хубаво е да си на вярното място в вярното време ", споделя Мур в свое изявление от 2005 година " Имах огромен шанс да попадна в полупроводниковата промишленост в нейния зародиш. И имах опция да израстна от времето, когато не можехме да създадем нито един силициев транзистор, досега, в който поставихме 1,7 милиарда такива в един чип! Това беше феноменално пътешестване. " Но макар че предсказва развиването на персоналните компютри още през 1965 година, Мур изяснява пред списание Forbes, че самият той не си е купил домакински компютър до края на 80-те години на предишния век. Тези два обстоятелството приказват за една извънредно забавна персона, сплотяваща визионерството и консерватизма, което, несъмнено, води до въпроса: “Кой в действителност е Гордън Мур? ”. От Fairchild до Intel Роден в Сан Франциско през 1929 година, Мур произлиза от едно от най-старите англо-американски фамилии в Калифорния. Неговият прародител се заселва в Калифорния през 1847 година Баща му е локален шериф в дребното градче Пескадеро в окръг Сан Матео, южно от Сан Франциско, само че в последна сметка се издига до основен заместник-шериф на окръга. Когато фамилията се реалокира в Редууд Сити, Мур се среща с химията и е запленен от нея. Главно от концепцията да прави експлозиви. В учебно заведение и в колежа той продължава да се интересува от химията, въпреки и не толкоз от нейните избухливи благоприятни условия. Първите две години от колежа прекарва в Държавния университет в Сан Хосе, а бакалавърската си степен приключва в Калифорнийския университет в Бъркли. След това през 1954 година пази докторска степен по физикохимия в Калифорнийския софтуерен институт, след което (1956 г.) стартира работа в лабораторията за полупроводници Shockley, където се среща с бъдещия съосновател на Intel Робърт Нойс. Три години по-късно Мур става част от така наречен " предателска осмица ", откакто дружно със свои сътрудници напущат и започват Fairchild Semiconductor. Мур бързо се утвърждава като един от главните технолози и мениджъри на Fairchild Semiconductor. Първоначално той създава разнообразни процеси на компанията, като построява и дифузионните ѝ пещи. След това той интегрира индустриалните концепции за основаване транзистори, като се стопира на алуминия - към момента желан метал в силициевите устройства.
Междувременно Мур се издига от управител по инженерните въпроси до шеф по научноизследователската и развойната активност. През 1960 година той, дружно със своя сътрудник Робърт Нойс, е в основата на основаването на гладка повърхнина от силициев диоксид, върху която ще бъде отпечатана първата интегрална скица през 1961 г.
През 1968 година Мур и Нойс напущат и новосъздадената от тях компания, с цел да основат бизнес, наименуван Intel - абревиатура от Integrated Electronics. “Законът на Мур ” През 1965 година Мур предвижда, че броят на транзисторите, които се побират на дадена повърхност от силиций, ще се удвоява всяка година - прогноза, станала известна като “Закон на Мур ”. По този метод, допуска той, всяка година ще се получава повече изчислителна мощ на една и съща цена, което ще направи електрониката по-евтина и по-добра. През 1975 година той трансформира хипотезата си, като споделя, че това ще се случва почти всеки две години - изумителна актуализация, която е годна и до през днешния ден. През последните години съперници на Intel като Nvidia започнаха да настояват, че “Законът на Мур ” към този момент не важи, защото подобренията в производството на чипове се забавят. Не по този начин мисли обаче сегашният основен изпълнителен шеф на компанията Пат Гелсинджър. По думите му той към момента е в действие и продължава да заляга в основата на тактиката на водещия производител на чипове.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ