За живота на Бредо Морстьол не може да се каже

За живота на Бредо Морстьол не може да се каже кой знае какво. Роден през 1900 година, с норвежки генезис, той работи като шеф на паркове и градски градини през съвсем целия си живот. Има дъщеря; обичал е да рисува, да кара ски и да върви на лов на риба. Живее дълго и умерено – отива си на 89 години в резултат на затруднения от сърдечни проблеми. И по този начин скучният земен живот на Бредо завършва.

Но тогава стартира задгробният му, който ще го трансформира в звезда.

Всъщност „ задгробен “ не е точната дума, тъй като Бредо в никакъв случай не е бил погребван, нито кремиран. Той е замразен. И остава по този начин десетилетия наред. Историята му е почтена за научнофантастичен филм, написа Popular Mechanics.

През последните съвсем четиридесет години дядо Бредо, както става прочут, се намира в американското градче Недърленд, щата Колорадо. Тялото му е безусловно опаковано в изсъхнал лед и се съхранява в дребна колиба. Всичко това е в резултат на шантавите мечти за величие на неговия внук.

Няколко думи за концепцията и технологиите – да замразиш човек с желанието след един век да го съживиш е концепция, която вълнува човешкото схващане от дълго време. Но няма никаква гаранция – най-малко от научна позиция – че някой като дядо Бредо, или който и да е човек, ще може да бъде възроден. Дори да се одобри, че част от виталните му функционалности ще бъдат възобновени, това надалеч не значи, че той ще бъде пълностоен човек. Според учените по-вероятният сюжет е той да се трансформира в жив мъртвец.

В случая с дядо Бредо обстановката е още по-проблематична, защото той даже не се съхранява по най-модерния метод – с течен азот и в подобаващ съд. Историята му по-скоро може да се дефинира като аматьорски опит за криоконсервация на човешко създание.

Тази шантава история стартира през 1980 година, когато внукът на дядо Бредо – Трюгве Бауге – се преселва от Норвегия в Колорадо. Бауге е странна птица – увлича се по живот и оцеляване измежду дивата природа, обожател е на ледените бани като лечебно средство и има анархистични пристрастености. Той остава в Съединени американски щати, а когато през 1989 година дядо му умира, внукът реалокира тялото в Калифорния, където компанията Trans Time предлага заледяване. Там покойникът прекарва четири години.

През това време Бауге строи „ домашно криосъоръжение “ в Недърленд с концепцията да реалокира дядо си в него. Смятайки, че оборудването е съвсем готово, той подрежда тялото да бъде сложено в огромен сандък със изсъхнал лед и превозено до Колорадо. Временно го оставя на предпазване в друга компания – Delta Tech, която против 1000 $ месечно подменя сухия лед на всеки две седмици.

От научна позиция това е чиста полуда. Дори в случай че се одобри, че замразяването би могло да има резултат, остава изцяло неразбираемо какви промени настъпват в клетките и тъканите на умрелия.

„ След като човек почине, в тялото стартират редица процеси. Клетките изпитват дефицит на О2. След това стартира разлагането. Това е изцяло естествено и се случва във времето сред настъпването на гибелта и замразяването. Към момента не знаем дали бихме могли да спрем или обърнем тези процеси “, споделя Венки Рамакришнан – доктор, биолог и създател на книгата Why We Die.

Рамакришнан, притежател на Нобелова премия за химия за 2009 година, посвещава цяла глава в книгата си на обяснението за какво е срещу замразяването като средство за опазване и следващо възкръсване на индивида.

Процесът въздейства отрицателно върху тъканите, изяснява ученият. Причината е елементарна – при заледяване течностите в човешкия организъм се уголемяват и повреждат клетъчната конструкция.

За да избегнат тези проблеми, някои от фирмите, предлагащи така наречен „ криоуслуги “, ползват специфични техники. В лабораторията Alcor в Скотсдейл, Аризона, където се съхраняват над 320 „ пациенти “, употребяват течност, която замества човешката кръв. Тя обаче би трябвало да бъде влята директно след гибелта, изяснява изпълнителният шеф Джеймс Арууд.

Течността се създава от протеини на риби, живеещи в най-студените елементи на планетата, в това число Антарктида. Техният организъм е еволюирал по този начин, че да намалява точката на заледяване на кръвта до температурата на морската вода, което им разрешава да оцеляват в рискови условия.

С сходни рибни протеини опитват и в Trans Time в Калифорния, където дядо Бредо прекарва четири години през 90-те. Неговият случай обаче е по-особен – тялото му е превозено там години след гибелта, което прави потреблението на специфичната течност невероятно.

През 1994 година внукът Бауге е депортиран от Съединени американски щати. Тялото на дядо Бредо обаче остава в Колорадо. Местните управляващи се пробват да се отърват от замразената мумия, като одобряват специфична разпоредба, забраняваща сходно предпазване на човешки остатъци. От Норвегия Бауге наема юристи и апелира. В последна сметка съдът постановява, че тялото е било в Недърленд преди приемането на наредбата и може да остане там.

През 2002 година локалната власт подхваща нова тактика – да употребява замразения дядо като туристическа атракция. Започва организацията на ексцентрични събития като фестивала „ Дни на замръзналите мъртви “, по време на който участниците се състезават с ковчези, пият шампанско край бараката на дядо Бредо и се включват в други странни ритуали.

През 2023 година кметството в Недърленд обаче взема решение, че фестивалът към този момент не може да бъде финансиран от локалния бюджет. Тогава в историята се включва локален предприемач, притежател на хотел, за който се счита, че е въодушевил Стивън Кинг за един от романите му. Той изплаща правата за организацията на фестивала и взема решение да реалокира дядо Бредо, с цел да бъде съхраняван при по-модерни условия.

Избрана е компанията Alcor, която в началото отхвърля да се ангажира, определяйки случая като цирк. По-късно обаче трансформира позицията си, осъзнавайки, че дядо Бредо съставлява рядка опция за научни проучвания.

Преместването е проведено, само че още веднъж не минава без парадокс. Тялото е изнесено в четири сутринта под тежка въоръжена защита, поради опасения от митинги. През годините туризмът в града фактически се е развил точно с помощта на замразения дъртак.

Транспортирането протича без произшествия и дядо Бредо към този момент се съхранява в течен азот. Самите проучвания обаче към момента не са почнали. Какви ще бъдат резултатите, е рано да се каже, само че Рамакришнан има своите съмнения: необратими увреждания на тялото и мозъка и съвсем несъмнено бързо разложение при вероятно топене.

Иначе казано – първичният проект на внука Бауге да съживи дядо си надали ще проработи.