В руските наказателни лагери не се зачитат никакви права. Робски

В съветските наказателни лагери не се зачитат никакви права. Робски труд, тежки побоища, закани за живота - всичко това е претърпял някогашният управител на концерна " Юкос " В. Переверзин, който прекара седем години в пандиза.

" В наказателния лагер постоянно се питаш дали си в лагер или в лудница. Понякога там се провеждат фестивали на певчески хорове. Представете си го единствено! Убийци, изнасилвачи, същински рискови нарушители, които премерват силите си в... хорово пеене. Отпред са се настанили надзирателите с пагони на раменете, които слушат осъществяването и дават оценки. Съвършено шантава работа! " Така звучи част от описанието на Владимир Переверзин за делника в съветските затворнически лагери. Самият той е прекарал седем години в четири разнообразни лагера. От февруари 2012 някогашният управител на концерна " Юкос " е на независимост.

" Новопостъпилите постоянно ядат доста пердах. Такова е правилото. Поне в мъжките лагери. В побоя вземат участие и надзирателите, които са на промяна. И никой не им търси сметка. Явно на надзирателите това им носи възприятие на задоволство. Извън лагера хора като тях може да наподобяват и божи кравички, само че навлекат ли униформата, те начаса се усещат могъщи съвсем колкото президента на Русия ", споделя Переверзин.

" Здравейте, жители пандизчии! "

Първите години от наказнието си някогашният управител на " Юкос " е прекарал в един по този начин наименуван " поправителен лагер ". Там пандизчиите трябвало непрестанно да маршируват. " В сняг, в дъжд, в тиня. А надзирателите от самото начало ни се подиграват: " Здравейте, жители пандизчии! " В отговор ние сме длъжни да отговаряме хорово и с цялостен глас. Ако някой излезе от ритъма на маршировката, санкционират всички с спомагателни часове. Но на мен персонално това не ми пречеше изключително. Броях го за фитнес ", спомня си Переверзин.

Що се отнася до трудовото право, в лагерите никой не се интересува от него, споделя Переверзин. По време на престоя си в лагерите самият той е работил в шивашки завод и подреждал плочи за тротоарна настилка. " В един от лагерите работех по 12-13 часа на ден. Нормите са толкоз високи, че в никакъв случай не можеш да ги изпълниш. Просто няма физическа опция. Истински рабски труд ", споделя той.

Владимир Переверзин

След като един път Переверзин се оплакал от прекомерното натоварване, надзирателите насъскали другите лагерници против него. Той изпаднал в под паника боязън. " Тогава ясно си дадох сметка, че би трябвало някак да се махна от този лагер. Но по какъв начин? Единственият път бе болничното заведение. Опитах се да прорежа корема си. Раната не стана толкоз дълбока, колкото желаех, само че ми свърши работа. Преместиха ме в различен лагер ", споделя някогашният управител.

Сега Владимир Переверзин си е сложил за цел да се бори против нечовешките условия в съветските затвори. Наскоро той издаде книга за жестокостите в съветските наказателни лагери. Переверзин се е присъединил като доброволец и в една правозащитна група.