Хелоуин между древните традиции и съвременната култура
Сподели
Празникът Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври – в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември.
Първоначално той е бил публикуван в англоезичните страни, само че след това става известен в огромна част от Европа, включително и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски страни.
Честването на Хелоуин води началото си от традициите на античните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две елементи – тъмна и светла. Преди началото на тъмния интервал от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен интервал сред лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че измежду хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали скотски кожи, палели огньове и правили жертвоприношения.
Сауин бил отбелязван и след разпространяването на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да понижи въздействието на езическия празник, Католическата черква почнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии – 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски традиции и католически обреди.
Главният признак на празника е фенер от тиква, в чиято сърцевина е сложена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и също така оказва помощ да бъдат прогонени злите духове. Първоначално за основаването му в Шотландия и Ирландия била употребена ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, почнало потреблението на по-достъпната в Новия свят тиква.
Черният и оранжевият цвят обичайно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира мощ и устойчивост, а дружно с кафявото и златното – прибиране на реколтата и есента. Черното нормално е знак на гибелта и мрака и служи за увещание, че преди време Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите сред живота и неговия край.
Хелоуин действително няма български корени, само че последователно стартира да се чества всеобщо и у нас. А близостта на Хелоуин до Деня на будителите, слага този извънредно значим празник в сянка, предизвиквайки несъгласия измежду популацията.
Реалността е, че Хелоуин няма да изчезне, както не изчезват и световните въздействия. Въпросът е по какъв начин го възприемаме. Ако честваме с сдържаност и с почитание към нашите обичаи, Хелоуин може да бъде занимателен и изобретателен празник. Но в случай че го оставим да измести личната ни просвета, рискуваме да загубим част от идентичността си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Празникът Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври – в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември.
Първоначално той е бил публикуван в англоезичните страни, само че след това става известен в огромна част от Европа, включително и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски страни.
Честването на Хелоуин води началото си от традициите на античните келти в Шотландия и Ирландия. Келтските племена разделяли годината на две елементи – тъмна и светла. Преди началото на тъмния интервал от годината, в последния октомврийски ден, бил отбелязван езическият празник на реколтата Сауин. Смятало се, че през този граничен интервал сред лятото и зимата се отваря врата към отвъдния свят и че измежду хората могат да плъзнат духове. За да се защитят от нечисти сили, келтите обличали скотски кожи, палели огньове и правили жертвоприношения.
Сауин бил отбелязван и след разпространяването на християнството на Британските острови през 2-4 век. За да понижи въздействието на езическия празник, Католическата черква почнала от 8-ми век да отбелязва Деня на Вси светии – 1 ноември. Въз основа на тези два празника се оформили традициите, свързани с Хелоуин, който включва келтски традиции и католически обреди.
Главният признак на празника е фенер от тиква, в чиято сърцевина е сложена свещ. Той символизира края на прибирането на реколтата и също така оказва помощ да бъдат прогонени злите духове. Първоначално за основаването му в Шотландия и Ирландия била употребена ряпа. След като емигранти от Англия пренесли традициите на Хелоуин в Северна Америка, вместо на ряпа, почнало потреблението на по-достъпната в Новия свят тиква.
Черният и оранжевият цвят обичайно се свързват с Хелоуин. Оранжевото символизира мощ и устойчивост, а дружно с кафявото и златното – прибиране на реколтата и есента. Черното нормално е знак на гибелта и мрака и служи за увещание, че преди време Хелоуин е бил фестивал, маркиращ границите сред живота и неговия край.
Хелоуин действително няма български корени, само че последователно стартира да се чества всеобщо и у нас. А близостта на Хелоуин до Деня на будителите, слага този извънредно значим празник в сянка, предизвиквайки несъгласия измежду популацията.
Реалността е, че Хелоуин няма да изчезне, както не изчезват и световните въздействия. Въпросът е по какъв начин го възприемаме. Ако честваме с сдържаност и с почитание към нашите обичаи, Хелоуин може да бъде занимателен и изобретателен празник. Но в случай че го оставим да измести личната ни просвета, рискуваме да загубим част от идентичността си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ