Писмо до непознат. Как няколко реда могат да прогонят самотата, макар и за кратко
Самотата се счита за възприятие, свойствено най-вече на възрастните хора, само че това не е правилно. То може да се настани във всекиго – за малко или за непрекъснато. Един образец от София демонстрира, че има метод да се протегне ръка на уединен човек, даже и в случай че това помогне единствено за малко.
През този декември Джесика Ясенова има шанс - за Коледа ще бъде в родния си Пловдив дружно с околните си. Миналата година не е било по този начин. Тогава таман е започвала да учи в София и да работи в мола, с цел да се устоя. Не е имало по какъв начин да се върне за празниците. Посрещнала е Бъдни вечер сама - в общежитието си в Студентски град .
Колкото и да е необичайно, Джесика запомня тази отминала Коледа с нещо, което съумява да й повдигне настроението. Тя получава писмо от непознати хора. В него има благи думи и топли пожелания.
Тогава тя още не знае, че създателите са група студенти от Софийския университет. От 11 години те провеждат нещо, което са нарекли " ". Накратко - пишат писма, които да стигнат до инцидентни хора.
" Писмото доста ме стопли ", споделя тя. " Особено на фона на обстоятелството, че бях останала сама ".
Студентите споделят, че това е " минута " за Коледа, само че Джесика брои времето по различен метод: " Да напишеш едно писмо до някого лишава може би десетина минути, а тези 10 минути може да са доста потребни за един човек, който ще прочете писмото даже за една минута. "
Тази година Джесика също взема решение да напише такова писмо, с цел да може някой различен да се зарадва като нея. " Да прочетеш толкоз топли думи от някой, който даже не знае до кого ще доближи това писмо, демонстрира, че [...] хората въпреки всичко можем да демонстрираме обич към другите, " споделя тя.
Янис , един от членовете на Студентския съвет към СУ, споделя, че мотивацията му е в това да поддържа колкото се може повече хора, които са сами по празниците.
" Случаен човек да се почувства добре [...] - това ме накара да вложа допустимо най-вече сила в самата работа, в целия развой, " споделя той.
Виктор , също от Студентския съвет, пък споделя, че доброволческата работа оказва помощ както на хората в потребност, по този начин и на самите доброволци, които се сплотяват към самодейността.
" Усещаш неофициалния звук и общата идея на хората, с които си се събрал, и това нещо сплотява ужасно доста, " споделя той.
година гласи, че близо 1 милион пълнолетни в България живеят сами.
Студентите са наясно, че главният проблем визира възрастните, изключително в случай че става дума за изолираност на фона на празничната атмосфера. Но те споделят, че самотата измежду младежите също не е за подценяване. Например такива като Джесика, които сякаш имат и работа, и вероятност след следването, и другари, само че в моментите за " фамилен " празник се озовават сами.
През този декември Джесика Ясенова има шанс - за Коледа ще бъде в родния си Пловдив дружно с околните си. Миналата година не е било по този начин. Тогава таман е започвала да учи в София и да работи в мола, с цел да се устоя. Не е имало по какъв начин да се върне за празниците. Посрещнала е Бъдни вечер сама - в общежитието си в Студентски град .
Колкото и да е необичайно, Джесика запомня тази отминала Коледа с нещо, което съумява да й повдигне настроението. Тя получава писмо от непознати хора. В него има благи думи и топли пожелания.
Тогава тя още не знае, че създателите са група студенти от Софийския университет. От 11 години те провеждат нещо, което са нарекли " ". Накратко - пишат писма, които да стигнат до инцидентни хора.
" Писмото доста ме стопли ", споделя тя. " Особено на фона на обстоятелството, че бях останала сама ".
Студентите споделят, че това е " минута " за Коледа, само че Джесика брои времето по различен метод: " Да напишеш едно писмо до някого лишава може би десетина минути, а тези 10 минути може да са доста потребни за един човек, който ще прочете писмото даже за една минута. "
Тази година Джесика също взема решение да напише такова писмо, с цел да може някой различен да се зарадва като нея. " Да прочетеш толкоз топли думи от някой, който даже не знае до кого ще доближи това писмо, демонстрира, че [...] хората въпреки всичко можем да демонстрираме обич към другите, " споделя тя.
Янис , един от членовете на Студентския съвет към СУ, споделя, че мотивацията му е в това да поддържа колкото се може повече хора, които са сами по празниците.
" Случаен човек да се почувства добре [...] - това ме накара да вложа допустимо най-вече сила в самата работа, в целия развой, " споделя той.
Виктор , също от Студентския съвет, пък споделя, че доброволческата работа оказва помощ както на хората в потребност, по този начин и на самите доброволци, които се сплотяват към самодейността.
" Усещаш неофициалния звук и общата идея на хората, с които си се събрал, и това нещо сплотява ужасно доста, " споделя той.
година гласи, че близо 1 милион пълнолетни в България живеят сами.
Студентите са наясно, че главният проблем визира възрастните, изключително в случай че става дума за изолираност на фона на празничната атмосфера. Но те споделят, че самотата измежду младежите също не е за подценяване. Например такива като Джесика, които сякаш имат и работа, и вероятност след следването, и другари, само че в моментите за " фамилен " празник се озовават сами.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ