В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

В квартал „ Витоша “ сред улица „ Иван Радоев “ и „ Ангел Каралийчев “ можем да открием една дребна пресечка с името „ Никола Недев “. Макар и със скромна дължина, по отношение на горните две, зад нея стои име, което е почтено по размерите си за бул.. Историята на Никола Димитров Недев е впечатляваща. Ражда се на 7 юли 1886 година във Велико Търново. Семейството му се състои от татко възрожденски преподавател и дълготраен секретар на Иларион Макариополски – Димитър поп Недев Попмихов. Малкият

Никола приключва главно обучение в родния си град, стартира да рисува, скулптурите също го притеглят и оттова стартира вниманието към архитектурата. За страдание бащата не може да устоя 7-членното семейство и Никола би трябвало да се ограничи от тези упоритости, заради простата причина, че в България към момента няма архитектурно учебно заведение и вниманието му би трябвало да е ориентирано другаде – в този случай става въпрос за Висшето военно учебно заведение в София.

През 1907 година съумява да го приключи като първенец на 27-и артилерийски випуск. Малко по-късно идва и първото предопределение за взводен пълководец на 5-и артилерийски полк в Шумен. Амбицията му не свършва до тук и доста скоро поставя конкурсен изпит за в допълнение образование във Висшата военна академия „ Екол дьо Гер “.

През Балканската война поручик Никола Недев взима интензивно присъединяване в Софийския крепостен батальон и поема командването на 3-та батарея от леко обсадно поделение. Този батальон потегля дружно с доста други към Одринската цитадела. Междувременно българската Втора войска се управлява от едни от най-хубавите пълководци – генерал-лейтенант Никола Иванов, генерал-майор Георги Вазов, подполковник Никола Жеков, майор Иван Вълков и командващият Първа българска войска – генерал-лейтенант Васил Кутинчев. Впрочем точно от тези мъже идва и желанието крепостта да бъде нападната на щик и да не се чака капитулацията от апетит.

Успехът е документиран на 13 март 1913 година Когато родината няма потребност от поручик Недев, той се връща назад в Брюксел, с цел да продължи своето военно образование. През 1915 година още веднъж се завръща с чин капитан и стартира командването на батарея в Шуменския крепостен батальон. В началото на войната пълководец Недев работи като офицер за поръчки в щаба на 8-а дивизия в Стара Загора. По време на боевете в Тутракан е пълководец на батарея.

Взима присъединяване при военните интервенции в Добруджа и получава опция да командва гаубична батарея във 2-ри тежък артилерийски полк. В следствие влиза в болничното заведение за интервенция на апендицит. След излизането от болничното заведение през 1917 година е изпратен с 9-а пехотна плевенска дивизия на Дойранските позиции и там още веднъж се бори паралелно до Владимир Вазов. Прибира се в плевен като адютант на ген. Вазов. През 1920 година е назначен за управлението на наредбите на Ньойския контракт.

Като човек, който приказва три езика, има опит в сраженията и на практика е отличен с особена почтеност, Недев стартира да се бори на тихия фронт и да редуцира доста условията към скъсяването на родните граници и скромната му победа се приближава до обилни триумфи, когато получава опция да дефинира границата с Гърция и да завоюва още няколко километра.

Снимка: By Неизвестен – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42720224

През 1922 година показва дисертация и след отбраната ѝ му се признава правото на приключил Генерал-щабна военна академия. Назначен е в Генералния щаб, само че също по този начин изнася лекции по военна история във Военното учебно заведение. Много скоро подполковник Недев още веднъж се връща в армията и поема командването на 18-та пехотна етърска тайфа. През 1924 година е назначен за шеф на тактическата подготовка в щаба на 1-ва пехотна дивизия в София и по едно и също време преподава във Военната академия. През 1927 година е налачник щаб на 1-ва Софийска дивизия. От 1925 година до 1928 година подполковник Недев е началник на Военното разузнаване. Освен блестяща военна кариера, Недев се занимава и с литература и още на позицията си в Дойран взема решение да увековечи.

Неговата книга „ Дойранската епопея “ е доказателство, че пред българския боец може да съкруши доста по-възхваляния съперник. Впрочем неговата книгата се популяризира в редица международни библиотеки, а още по-важното е, че се пази в библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати и университетите „ Йеил “, „ Станфорд “ и „ Мичиган “. През 1930 година е назначен за военно аташе в Рим, Атина и Анкара. В същия интервал излиза наяве, че турското държавно управление ще освободи османските правосъдни архиви с изтекла отминалост и има намерение да ги продаде на търг. Важната информация за България в интервала на Османско господство е извънредно скъпа и по негово гледище, както и това на Панчо Добрев се предлага на София да закупи всички книги и по този метод да се извлече скъпа информация за правосъдните каузи на Левски, както и други характерни закононарушения.

Така Недев се озовава във влага за България, заемайки цели два вагона с архивни документи. Завръща се от Рим през 1932 година и незабавно е назначен за пълководец на 14-и пехотен македонски полк в Горна Джумая. След 19-майския прелом от 1934 година му е подредено да замине в Стара Загора и да компандва 8-а пехотна Тундженска дивизия. На 6-и май 1935 година е създаден в чин генерал-майор. Когато 40 боеца са уличени в комунистическа активност и се приготвя смъртна присъда, Недев декларира, че ще застане паралелно до своите бойци при осъществяването на смъртната присъда. Освен това припомня, че по този начин целият свят ще види по какъв начин 40 души са убити поради убежденията им и по-късно смъртните присъди в действителност са анулирани.

Уволнен е през 1936 година и минава в запаса. От 14 ноември 1938 до 23 октомври 1939 година е министър на вътрешните работи и националното здраве. През 1939 година с настояването на Хитлер, България би трябвало да предприеме акция за изселването на евреите. Недев има документирани две аудиенции при Борис III, където неведнъж упорства да не се унищожават българските евреи, които проливат кръвта си във всяка борба, освен това за достойнството на България. В този миг господин Данекер към този момент е вдигнал мерника на гемия във Варненското пристанище, която би трябвало да отплава и към този миг е цялостна с евреи. Бившият военачалник стартира открита битка с министър Габровски против толкоз гневните офанзиви.

В следствие се среща с равина Хананел и дружно се изправят пред патриарх Стефан, с цел да молят за помощ от Светия синод. Заедно съумяват да пуснат кораба да отплава, освен това без непотребни затруднения. След Втората Световна война, въпреки и генералът да има положително обобщение и задоволително заслуги към страната, сътрудниците от 8-и отдел на Държавна сигурност нахлуват в дома му и стартират щатален обиск, като лишават ордените му „ За смелост “, медали и други скъпи исторически книги.

Изпратен е за 4-и месеца в Белене. Там схваща, че властта е събрала всички висши офицери, както и други представители на българската интелигенция. Дори и след всички унижения, както и отнемане от всякаква пенсия, той въпреки всичко съумява да оцелее. Когато е освободен след три години премеждия, той отива в храма „ Св. Александър Невски “, където декларира:
„ Отивам да благодаря на Бога, че ме избави от този Ад и да му се помоля да елементарни на палачите-комунисти – те не знаят какво вършат. “
Генерал Никола Недев умира на 28 април 1970 година и за тази загуба, основният боен прокурор декларира:
„ Генералът резервира достолепието си до края. “

Заглавна фотография: Снимка: By Неизвестен – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42719555