Откъс от "За техниката на актьорската игра" на Михаил Чехов
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " За техниката на актьорската игра ", с създател Михаил Чехов, възложен от Издателство " Изток Запад "
През четирите десетилетия след първото ѝ издание " За техниката на артиста " на Михаил Чехов се е трансформирала в общоприет учебник за откривателите на театъра. " За техниката на артиста " обаче е скъсен, мощно изменен вид на истинския ръкопис на великия артист. " За техниката на актьорската игра " е първата и единствена книга, която включва цялостния текст на този ослепителен ръкопис.
Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват " За техниката на актьорската игра " като най-ясното и най-точното показване на правилата, на които той учи Юл Бринър, Грегъри Пек, Мерилин Монро, Антъни Куин, Беатрис Стрейт, Мала Пауърс и доста други.
Това ново и дефинитивно издание на майсторския труд на Чехов обяснява правилата, обрисувани в " За техниката на артиста ", за основната роля на въображението в разбирането на себе си и на функциите, които актьорите играят.
" За техниката на актьорската игра " също така уголемява оповестения по-рано труд на Чехов с:
• трийсет спомагателни упражнения;
• глава, отдадена на играта на артиста пред камера;
• по-пълни пояснения на Психологическия жест, вътрешното и външното движение и други основни понятия в Метода на Чехов.
" За техниката на актьорската игра " е главен справочник за артисти, режисьори и за всеки, който се интересува от театъра.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Творческото въображение
Нощем, когато сме сами в спалнята, от тъмнината постоянно изплуват ясни облици. Пред съзнанието ни мистериозно се появяват събитията от деня. Внезапно се разкриват лицата на хора, които сме срещнали, техните диалози и обноски, улиците на града или полята в провинцията. В множеството случаи следим пасивно тези познати картини, само че измежду тях се появяват странни и непознати облици. Сцени, настроения, събития и хора, с които нямаме връзка, се преплитат с всекидневните ни показа и се разклоняват във всички направления. Новите облици сякаш се развиват и трансформират без значение от нашия надзор или стремежи. Когато това се случи, сме въвлечени в друга действителност.
Може да открием, че преследваме някакъв мистериозен призрак, решаваме несъществуващи проблеми или пътешестване в непозната страна, приказваме с непознати, виждаме фантастичното да се появява от нищото, постоянно привлекателно, само че от време на време и отблъскващо. Наблюдаваме нещата да се случват; " шпионираме " цели обстановки, които се появяват от нищото. След като любопитните облици стават все по-силни, от време на време ни карат да се засмеем или да заплачем, водят ни до наслада или до горест. Накрая е разсънен целият набор на нашите усеща.
Зърването на този чужд терен ни кара да имаме вяра, че облиците ни имат лично битие, че те са от различен свят. Това е явно, когато се упражняваме да работим умишлено върху креативното си въображение. Хората във всяка област на изкуството удостоверяват, че такива облици ги заобикалят освен в края на деня, когато настъпят уединението и тъмнината, само че и денем, когато слънцето грее в шумния град или в дребната стая - на всички места. Хората на изкуството живеят със своите облици. Те и техните показа си принадлежат, зависят едни от други, само че все пак облиците имат независимо битие.
Големият немски режисьор Марк Райнхард признава: " Винаги съм заобиколен от облици. " Чарлс Дикенс написа в дневника си: " Цяла заран седнал съм тук, в кабинета си, и очаквам Оливър Туист, който още не е пристигнал! " Гьоте афишира, че вдъхновяващите облици би трябвало да се появяват пред нас като Божии чада и да ни разгласят: " Тук сме! " Рафаело вижда облик, който се движи в стаята му, а по-късно на платното се трансформира в Сикстинската мадона. Микеланджело обезверено се оплаква, че облиците го преследват и го принуждават да прави статуи от всевъзможен материал, даже и от твърда канара.
Как можем да се съмняваме в убежденията на тези майстори художници и писатели, че техният изпълнен с въображение живот идва отвън тях? Няма ли те да се присмеят на тесногръдата ни идея за творчеството, която разчита само на персонални мемоари и старания? Без подозрение те биха считали, че през днешния ден отхвърляме общуването с обективния свят на въображението, което е в директна диаметралност на техните свободни разходки в него. Творческият подтик на тези майстори е агресия към света оттатък тях, до момента в който нашият постоянно е стесняване вътре в себе си.
Старите майстори на европейската и азиатската просвета може даже да ни се развикат: " Погледнете нашите творения. Те не са лимитирани до репродукции на дребния ни персонален живот, стремежи и лимитирана среда. За разлика от днешните създатели, ние забравяме личното Аз, с цел да осъзнаваме и да сме дейни прислужници на облиците от света на въображението. Вярно е, че не искахме да сме плебеи на тези ненасочвани видения. В нашите творби обаче ние ги включвахме като непредвидена благословия. Защо тогава създавате толкоз доста мостри на грозотия, болест и безредни изкривявания? Причината не е ли, че просто сте прекомерно мощно ангажирани само със себе си, а не със своето изкуство? "
Убеждението, че има справедлив свят, в който облиците ни водят независим живот, уголемява хоризонта ни и ускорява креативната ни воля. Разработването и приемането на нови концепции за креативния развой в изкуството е методът, по който индивидът на изкуството може да пораства и да схваща гения си. Една от тези нови концепции е обективното битие на света на креативните облици на индивида на изкуството. Каква е премията на създателите, които са задоволително смели, с цел да признаят обективността на света на въображението? Те се освобождават от непрестанния напън на своята прекомерно персонална, прекомерно интелектуална интервенция в креативния развой, по-голямата част от които е мощно самостоятелен и се реализира в сфера, намираща се оттатък интелекта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1061)
През четирите десетилетия след първото ѝ издание " За техниката на артиста " на Михаил Чехов се е трансформирала в общоприет учебник за откривателите на театъра. " За техниката на артиста " обаче е скъсен, мощно изменен вид на истинския ръкопис на великия артист. " За техниката на актьорската игра " е първата и единствена книга, която включва цялостния текст на този ослепителен ръкопис.
Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват " За техниката на актьорската игра " като най-ясното и най-точното показване на правилата, на които той учи Юл Бринър, Грегъри Пек, Мерилин Монро, Антъни Куин, Беатрис Стрейт, Мала Пауърс и доста други.
Това ново и дефинитивно издание на майсторския труд на Чехов обяснява правилата, обрисувани в " За техниката на артиста ", за основната роля на въображението в разбирането на себе си и на функциите, които актьорите играят.
" За техниката на актьорската игра " също така уголемява оповестения по-рано труд на Чехов с:
• трийсет спомагателни упражнения;
• глава, отдадена на играта на артиста пред камера;
• по-пълни пояснения на Психологическия жест, вътрешното и външното движение и други основни понятия в Метода на Чехов.
" За техниката на актьорската игра " е главен справочник за артисти, режисьори и за всеки, който се интересува от театъра.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Творческото въображение
Нощем, когато сме сами в спалнята, от тъмнината постоянно изплуват ясни облици. Пред съзнанието ни мистериозно се появяват събитията от деня. Внезапно се разкриват лицата на хора, които сме срещнали, техните диалози и обноски, улиците на града или полята в провинцията. В множеството случаи следим пасивно тези познати картини, само че измежду тях се появяват странни и непознати облици. Сцени, настроения, събития и хора, с които нямаме връзка, се преплитат с всекидневните ни показа и се разклоняват във всички направления. Новите облици сякаш се развиват и трансформират без значение от нашия надзор или стремежи. Когато това се случи, сме въвлечени в друга действителност.
Може да открием, че преследваме някакъв мистериозен призрак, решаваме несъществуващи проблеми или пътешестване в непозната страна, приказваме с непознати, виждаме фантастичното да се появява от нищото, постоянно привлекателно, само че от време на време и отблъскващо. Наблюдаваме нещата да се случват; " шпионираме " цели обстановки, които се появяват от нищото. След като любопитните облици стават все по-силни, от време на време ни карат да се засмеем или да заплачем, водят ни до наслада или до горест. Накрая е разсънен целият набор на нашите усеща.
Зърването на този чужд терен ни кара да имаме вяра, че облиците ни имат лично битие, че те са от различен свят. Това е явно, когато се упражняваме да работим умишлено върху креативното си въображение. Хората във всяка област на изкуството удостоверяват, че такива облици ги заобикалят освен в края на деня, когато настъпят уединението и тъмнината, само че и денем, когато слънцето грее в шумния град или в дребната стая - на всички места. Хората на изкуството живеят със своите облици. Те и техните показа си принадлежат, зависят едни от други, само че все пак облиците имат независимо битие.
Големият немски режисьор Марк Райнхард признава: " Винаги съм заобиколен от облици. " Чарлс Дикенс написа в дневника си: " Цяла заран седнал съм тук, в кабинета си, и очаквам Оливър Туист, който още не е пристигнал! " Гьоте афишира, че вдъхновяващите облици би трябвало да се появяват пред нас като Божии чада и да ни разгласят: " Тук сме! " Рафаело вижда облик, който се движи в стаята му, а по-късно на платното се трансформира в Сикстинската мадона. Микеланджело обезверено се оплаква, че облиците го преследват и го принуждават да прави статуи от всевъзможен материал, даже и от твърда канара.
Как можем да се съмняваме в убежденията на тези майстори художници и писатели, че техният изпълнен с въображение живот идва отвън тях? Няма ли те да се присмеят на тесногръдата ни идея за творчеството, която разчита само на персонални мемоари и старания? Без подозрение те биха считали, че през днешния ден отхвърляме общуването с обективния свят на въображението, което е в директна диаметралност на техните свободни разходки в него. Творческият подтик на тези майстори е агресия към света оттатък тях, до момента в който нашият постоянно е стесняване вътре в себе си.
Старите майстори на европейската и азиатската просвета може даже да ни се развикат: " Погледнете нашите творения. Те не са лимитирани до репродукции на дребния ни персонален живот, стремежи и лимитирана среда. За разлика от днешните създатели, ние забравяме личното Аз, с цел да осъзнаваме и да сме дейни прислужници на облиците от света на въображението. Вярно е, че не искахме да сме плебеи на тези ненасочвани видения. В нашите творби обаче ние ги включвахме като непредвидена благословия. Защо тогава създавате толкоз доста мостри на грозотия, болест и безредни изкривявания? Причината не е ли, че просто сте прекомерно мощно ангажирани само със себе си, а не със своето изкуство? "
Убеждението, че има справедлив свят, в който облиците ни водят независим живот, уголемява хоризонта ни и ускорява креативната ни воля. Разработването и приемането на нови концепции за креативния развой в изкуството е методът, по който индивидът на изкуството може да пораства и да схваща гения си. Една от тези нови концепции е обективното битие на света на креативните облици на индивида на изкуството. Каква е премията на създателите, които са задоволително смели, с цел да признаят обективността на света на въображението? Те се освобождават от непрестанния напън на своята прекомерно персонална, прекомерно интелектуална интервенция в креативния развой, по-голямата част от които е мощно самостоятелен и се реализира в сфера, намираща се оттатък интелекта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1061)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ