"Вторият мозък" на д-р Емеран Майер
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Вторият мозък ", с създател доктор Емеран Майер, възложен от Издателство " Изток Запад "
Случвало ли ви се е да изпитате мощен стомашен дискомфорт, когато сте обезпокоени? Усещали ли сте " пеперуди в стомаха " преди значима среща? Вземали ли сте основни решения единствено въз основа на " вътрешно възприятие "?
Ако е по този начин, значи към този момент сте наясно какъв брой тясно са свързани мозъкът и тялото ни. Макар че разговорът сред червата и мозъка е приет от античните лечителски обичаи, в това число аюрведичната и китайската медицина, западната медицина едвам в последно време съумява да оцени смисъла на храносмилателната система. Тя има качества, които превъзхождат всички останали органи, като съперничи даже на мозъка. Разполага със лична нервна система, състояща се от 50 до 100 милиона нервни кафези (колкото има в гръбначния мозък), и по тази причина постоянно е наричана " втория мозък ".
В книгата си доктор Емеран Майер, изпълнителен шеф на Центъра по невробиология на напрежението към Калифорнийския университет в Лос Анджелес, предлага революционен взор върху тази разрастваща се просвета. Той образно потвърждава, че процесите в червата могат да въздействат върху страстите ни, чувството за болежка, обществените ни взаимоотношения и даже да направляват доста от нашите решения. Ще разберем по какъв начин:
• да излекуваме храносмилателните си проблеми;
• да балансираме микробиома, да детоксикираме организма си и да реализираме здравословно храносмилане;
• да повишим имунитета и да предотвратим появяването на неврологични болести като заболяването на Паркинсон и заболяването на Алцхаймер;
• да понижим умората, внезапните промени в настроението, тревогата и депресията;
• да предотвратим и лекуваме стомашно-чревни разстройства като синдром на пропускливите вътрешности, хранителна сензитивност и алергии, синдром на раздразненото черво, както и храносмилателен дискомфорт като киселини, отичане на корема и други
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Вторият мозък. Как микробите в червата въздействат върху настроенията, решенията и здравето ниС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Вторият мозък " на доктор Емеран Майер
Новата роля на микробите
Само преди няколко години това щеше да звучи като научна фантастика. Но новите научни открития удостоверяват, че нашите мозъци, вътрешности и чревни микроби беседват между тях на общ биологичен език. Как тези невидими същества могат да ни приказват? Как можем да ги чуваме и по какъв начин е допустимо те да поддържат връзка с нас?
Микробите населяват освен вътрешността на червата ви; доста от тях се намират върху тънкия като бръснач пласт от слуз и кафези, който покрива вътрешната обвивка на червата. В това неповторимо местообитание те съвсем не са отделени от имунните кафези на червата и от многочислените клетъчни датчици, които кодират нашите чревни чувства. С други думи, те са в непосреден контакт с главните системи за събиране на информация в тялото ни.
Това местонахождение им дава опция да дочуват, когато мозъкът алармира на червата какъв брой сте уплашени или по какъв начин се чувствате щастливи, тревожни или ядосани даже в случай че не осъзнавате изцяло тези прочувствени положения. Но те вършат освен това от това единствено да слушат. Колкото и необикновено да звучи, вашите чревни микроби са в отлична позиция да въздействат на страстите ви, като генерират и модулират сигнали, които червата изпращат назад към мозъка.
По този метод това, което стартира като страст в мозъка, оказва въздействие върху червата и сигналите, генерирани от вашите микроби, а тези сигнали на собствен ред се връщат назад в мозъка, като ускоряват, а от време на време даже удължават прочувственото положение.
Когато преди към 10 години в научната литература се появиха първите изявления на тази тематика - най-вече за изследвания с животни, - бях скептично надъхан към резултатите и последствията, които изглеждаха прекомерно надалеч от общоприетата позиция на медицината. Но откакто моята изследователска група в Калифорнийския университет в Лос Анджелес под управлението на Кирстен Тилиш извърши лично изследване върху здрави хора и успяхме да потвърдим резултатите от изследванията върху животни, аз взех твърдото решение да продължа да изследвам въпроса дали взаимоотношението сред чревната микробиота и мозъка може да повлияе на нашите фонови страсти, обществени взаимоотношения и даже на способността ни да вземаме решения.
Дали верният баланс на микробите е причина за психологично здраве? И когато тези връзки сред мозъка и червата бъдат изменени, могат ли да покачат риска от развиване на хронични болести на мозъка? Тези въпроси са забавни освен от научна позиция, само че и от чисто човешка: ние незабавно се нуждаем от едно по-доброто схващане на връзката сред червата и мозъка, поради отражението на доста мозъчни разстройства върху човешкото страдалчество и разноските за опазване на здравето.
Наблюдава се трагично и непрестанно повишаване на записаното разпространяване на разстройствата от аутистичния набор - от 4,5 на 10 000 деца през 1966 година до 1 на 68 деца на възраст 8 години през 2010 година
Най-новите данни от изследването " Национално здравно изявление " от 2014 година разкриват, че до 2,2% от децата в Съединени американски щати са получили диагноза " разстройство от аутистичния набор " в избран миг от живота си, което допуска, че понастоящем разпространяването е 1 на 58 деца в Съединени американски щати. Известна част от това повишаване евентуално се дължи на по-добрата информираност и измененията в диагностичните критерии, само че данните сочат също по този начин, че случаите на разстройства от аутистичния набор са станали най-малко два пъти повече единствено през последното десетилетие.
С повишаването на случаите на разстройства от аутистичния набор се усилиха и случаите на други болести, свързани с смяна в чревната микробиота, в това число автоимунни и метаболитни нарушавания. Сходството във времевия ход на тези нови епидемии допуска, че в основата им лежи общ механизъм, обвързван с смяна в чревната микробиота през последните петдесет години.
Като вероятни аргументи се показват измененията в метода ни на живот, диетата и необятното потребление на антибиотици. Последните изследвания върху животни удостоверяват тази връзка. С последните клинични изпитвания със характерни пробиотици и с трансплантация на фекални микроби се стартира директна инспекция на връзката сред чревната микробиота и поведенческите аномалии.
Невродегенеративните болести също се усилват. В индустриализираните страни един на всеки 100 души над 60-годишна възраст страда от заболяването на Паркинсон, а в Съединените щати болестта визира най-малко половин милион души, като всяка година се диагностицират към 50 000 нови случая. Макар че съгласно оценките броят на случаите на Паркинсон ще се удвои до 2030 година, действителното разпространяване на болестта е мъчно да се дефинира, защото то нормално не се диагностицира по неговите типичен неврологични признаци и признаци, до момента в който болестният развой не напредне.
Всъщност последните проучвания демонстрират, че ентеричната нервна система претърпява типичната за заболяването на Паркинсон нервна недъгавост доста преди появяването на класическите признаци на болестта и че то се съпътства от промени в чревния микробен състав на пациентите.
Същевременно през 2013 година 5 милиона американци живеят с заболяването на Алцхаймер, а до 2050 година се предвижда броят им да нарасне съвсем три пъти, до 14 милиона. Подобно на типичната възраст на начало на заболяването на Паркинсон, признаците на заболяването на Алцхаймер се появяват за първи път след 60-годишна възраст и рискът се усилва с напредването на възрастта. Броят на хората с това заболяване се удвоява на всеки 5 години след 65-годишна възраст.
Икономическата цена на заболяването на Алцхаймер е голяма и в случай че актуалните трендове се запазят, се чака тя да нарасне бързо до 1,1 трилиона $ годишно до 2050 година Възможно ли е измененията в чревната микробна функционалност по време на нашия живот да играят роля и при двете невродегенеративни болести, които засягат хората на почти една и съща възраст?
Чревната микробиота се свързва също и с депресията, която е втората водеща причина за неработоспособност в Съединени американски щати. Лекарствата, които се употребяват най-често за лекуване на меланхолия, са така наречен инхибитори на противоположното захващане на серотонина като " Прозак ", " Паксил " и " Селекса ". Тези медикаменти покачват интензивността на серотониновата сигнална система, за която психиатрията дълго време е считала, че се намира извънредно в мозъка.
Днес обаче знаем, че 95% от серотонина в организма в действителност се съдържа в профилирани кафези в червата и че тези съдържащи серотонин кафези се въздействат от това, което ядем, от химикалите, отделяни от някои типове чревни микроби, и от сигналите, които мозъкът изпраща към тях, информирайки ги за прочувственото ни положение. Най-забележителното е, че тези кафези са тясно свързани със сетивните нерви, които подават сигнали непосредствено към центровете за контролиране на страстите в мозъка, което ги прави значим детайл в границите на оста вътрешности - мозък.
Поради това стратегическо местонахождение е евентуално чревните микроби и техните метаболити да играят значима и значително непризната роля за развиването на депресията, както и за нейната тежест и дълготрайност - завладяваща възможност, която, в случай че бъде доказана в следени изследвания, би могла да разкрие нови благоприятни условия за създаване на по-ефективни лекувания, в това число характерни диетични интервенции.
В тази книга ще разгледаме нови разкрития, които стартират да свързват някои от най-опустошителните мозъчни болести и някои от най-често срещаните нарушавания на оста мозък - вътрешности с измененията в метода, по който чревните микроби поддържат връзка с мозъка, и по какъв начин методът ни на живот и хранене може да оказва влияние върху тази връзка.
Вие сте това, което ядете - стига да не забравяте за чревните си микроби
" Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа кой си ", написа Жан Антелм Брия-Саварен, френски правист, доктор и създател на авторитетна книга от XIX в. за физиологията на усета. Този ценител на висшата кулинария, на който са кръстени сиренето " Саварен " и сладкишът " Саварен ", предлага някои дълбоки ранни прозрения за връзката сред храненето, затлъстяването и неприятното храносмилане.
Но през 1826 година, когато е писал тази книга, той не е можел да знае, че чревните микроби са медиатори в определянето на метода, по който храната въздейства върху психологичното положение и значими мозъчни функционалности. Всъщност чревната микробиота, която живее на границата сред червата и нервната система, заема основна позиция, която ѝ разрешава да свързва физическото и психическото ни положение непосредствено с това, което ядем и пием, и въпреки това, да свързва нашите усеща и страсти с обработването на храната.
Червата ви събират информация за храната и околната среда всяка милисекунда, и то двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата даже до момента в който спите. Голяма част от това събиране на информация се прави в стомаха и при започване на тънките вътрешности, където живеят единствено дребен брой микроби и където техният принос за разговора сред червата и мозъка евентуално е дребен.
Но трилионите микроби, живеещи в дебелото черво, разграждат останалите съставки на храната, като създават голям брой молекули, които прибавят напълно ново измерение към този развой. Както е известно от опити с животни, неналичието на чревни микроби е съвместима с живота, в това число храносмилането и усвояването на питателните субстанции, по-точно, в случай че живеете в среда без патогени.
Ние обаче към този момент знаем, че при такива безмикробни животни - мишки, плъхове и даже коне - се следят обилни промени в развиването на мозъка, по-специално на областите на мозъка, свързани с регулирането на страстите. Израстването в такава безмикробна среда има съществено отражение върху развиването на мозъка.
" Благосъстоянието " на чревните микроби зависи от храната, която приемате, и през първите няколко години от живота те повече или по-малко се програмират във връзка с питателните си желания. Въпреки това, без значение от първичното им програмиране, те могат да преработят на практика всичко, с което ги храните, без значение дали сте всеядни, или пескетарианци.
Без значение с какво ги храните, те употребяват голямото количество информация, съхранявана в милионите им гени, с цел да трансфорат отчасти смляната храна в стотици хиляди метаболити. Въпреки че едвам в този момент започваме да разбираме въздействието на тези метаболити върху организма ни, ние знаем, че някои от тях оказват мощно въздействие върху стомашно-чревния тракт, в това число върху нервите и имунните кафези в него. Други попадат в кръвния поток и вземат участие в сигнализацията на далечни дистанции, влияейки на всеки орган, в това число на мозъка.
Една изключително значима роля на такива създавани от микроби молекули е способността им да провокират положение на нискостепенно инфектиране в целевите органи, което се свързва със затлъстяването, сърдечните болести, хроничната болежка и дегенеративните болести на мозъка. Тези възпалителни молекули и техният резултат върху избрани области на мозъка могат да се окажат основни за разбирането ни на доста мозъчни разстройства при хората.
Какво е смисъла на тези нови научни открития за вашето здраве?
Няма подозрение, че нововъзникващата просвета за връзката сред червата и мозъка е една от най-интересните тематики за учените и медиите през последните няколко години. Кой би повярвал, че елементарното преместване на фекална маса, съдържаща чревна микробиота от " екстравертна " мишка, може да промени държанието на " свенлива " мишка, като я накара да се държи по-скоро като общителната мишка донор?
Или че сходен опит, при който се трансплантират изпражнения и микробите в тях от затлъстяла мишка с вълчи вкус, ще трансформира слаба мишка в същото преяждащо животно? Или че приемът на обогатен с пробиотици йогурт в продължение на четири седмици при здрави дами може да понижи реакцията на мозъка им към отрицателни прочувствени тласъци?
Новите познания за интегрираната система чревна микробиота - мозък и нейната тясна връзка с храната, която одобряваме, разкриват по какъв начин си взаимодействат мозъкът, мозъкът, червата и чревната микробиота. Тези взаимоотношения могат да ни създадат уязвими към все по-голям брой болести или да ни оказват помощ да си осигурим оптимално здраве.
Но още по-революционното е, че в този момент сътворяваме едно ново схващане за заболяванията, здравето и психологичното здраве, което се основава на един екологичен мироглед за нашето тяло, който слага на напред във времето взаимовръзката на безбройните участници в червата и мозъка, носещи непоклатимост и резистентност против заболявания.
Това ново схващане ще изисква от нас да настояваме за повече от здравната ни система. Ще желаеме тя да се отдалечи от преобладаващите, само че остарели хрумвания за тялото като комплицирана машина с обособени елементи и да се обърне към концепцията за мощно взаимносвързана екологична система, която основава непоклатимост и резистентност против разстройствата посредством своето многообразие.
Както декларира един прочут, изследващ микробиома, академик, ще желаеме също по този начин да спре да афишира война на обособени кафези или микроби и да стартира да гледа на чревния микробиом като на отзивчивия надзирател в резервата, който оказва помощ за поддържането на биоразнообразието в комплицираната екосистема. Такава смяна на парадигмата е от значително значение за поддържане на червата ни - а оттова и на целия ни организъм - здрави и устойчиви на заболявания. Това ново схващане евентуално ще разкрие нови пътища за лекуване и предварителна защита на постоянно срещани болести, от които страдат милиони американци.
Дойде време да си подарим правото да бъдем инженери на личната си вътрешна екосистема, както и на нашите тела и мозъци. За да се превърнете в инженер на личната си екосистема, първо би трябвало да разберете по какъв начин мозъкът ви поддържа връзка с червата, по какъв начин червата поддържат връзка с мозъка и по какъв начин чревните микроби въздействат на тези взаимоотношения. В идващите страници ще разгледаме най-новите научни открития за тези информационни системи. Ако съм съумял, в края на книгата ще гледате на себе си и на света към вас по напълно нов метод.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Случвало ли ви се е да изпитате мощен стомашен дискомфорт, когато сте обезпокоени? Усещали ли сте " пеперуди в стомаха " преди значима среща? Вземали ли сте основни решения единствено въз основа на " вътрешно възприятие "?
Ако е по този начин, значи към този момент сте наясно какъв брой тясно са свързани мозъкът и тялото ни. Макар че разговорът сред червата и мозъка е приет от античните лечителски обичаи, в това число аюрведичната и китайската медицина, западната медицина едвам в последно време съумява да оцени смисъла на храносмилателната система. Тя има качества, които превъзхождат всички останали органи, като съперничи даже на мозъка. Разполага със лична нервна система, състояща се от 50 до 100 милиона нервни кафези (колкото има в гръбначния мозък), и по тази причина постоянно е наричана " втория мозък ".
В книгата си доктор Емеран Майер, изпълнителен шеф на Центъра по невробиология на напрежението към Калифорнийския университет в Лос Анджелес, предлага революционен взор върху тази разрастваща се просвета. Той образно потвърждава, че процесите в червата могат да въздействат върху страстите ни, чувството за болежка, обществените ни взаимоотношения и даже да направляват доста от нашите решения. Ще разберем по какъв начин:
• да излекуваме храносмилателните си проблеми;
• да балансираме микробиома, да детоксикираме организма си и да реализираме здравословно храносмилане;
• да повишим имунитета и да предотвратим появяването на неврологични болести като заболяването на Паркинсон и заболяването на Алцхаймер;
• да понижим умората, внезапните промени в настроението, тревогата и депресията;
• да предотвратим и лекуваме стомашно-чревни разстройства като синдром на пропускливите вътрешности, хранителна сензитивност и алергии, синдром на раздразненото черво, както и храносмилателен дискомфорт като киселини, отичане на корема и други
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Вторият мозък " на доктор Емеран Майер
Новата роля на микробите
Само преди няколко години това щеше да звучи като научна фантастика. Но новите научни открития удостоверяват, че нашите мозъци, вътрешности и чревни микроби беседват между тях на общ биологичен език. Как тези невидими същества могат да ни приказват? Как можем да ги чуваме и по какъв начин е допустимо те да поддържат връзка с нас?
Микробите населяват освен вътрешността на червата ви; доста от тях се намират върху тънкия като бръснач пласт от слуз и кафези, който покрива вътрешната обвивка на червата. В това неповторимо местообитание те съвсем не са отделени от имунните кафези на червата и от многочислените клетъчни датчици, които кодират нашите чревни чувства. С други думи, те са в непосреден контакт с главните системи за събиране на информация в тялото ни.
Това местонахождение им дава опция да дочуват, когато мозъкът алармира на червата какъв брой сте уплашени или по какъв начин се чувствате щастливи, тревожни или ядосани даже в случай че не осъзнавате изцяло тези прочувствени положения. Но те вършат освен това от това единствено да слушат. Колкото и необикновено да звучи, вашите чревни микроби са в отлична позиция да въздействат на страстите ви, като генерират и модулират сигнали, които червата изпращат назад към мозъка.
По този метод това, което стартира като страст в мозъка, оказва въздействие върху червата и сигналите, генерирани от вашите микроби, а тези сигнали на собствен ред се връщат назад в мозъка, като ускоряват, а от време на време даже удължават прочувственото положение.
Когато преди към 10 години в научната литература се появиха първите изявления на тази тематика - най-вече за изследвания с животни, - бях скептично надъхан към резултатите и последствията, които изглеждаха прекомерно надалеч от общоприетата позиция на медицината. Но откакто моята изследователска група в Калифорнийския университет в Лос Анджелес под управлението на Кирстен Тилиш извърши лично изследване върху здрави хора и успяхме да потвърдим резултатите от изследванията върху животни, аз взех твърдото решение да продължа да изследвам въпроса дали взаимоотношението сред чревната микробиота и мозъка може да повлияе на нашите фонови страсти, обществени взаимоотношения и даже на способността ни да вземаме решения.
Дали верният баланс на микробите е причина за психологично здраве? И когато тези връзки сред мозъка и червата бъдат изменени, могат ли да покачат риска от развиване на хронични болести на мозъка? Тези въпроси са забавни освен от научна позиция, само че и от чисто човешка: ние незабавно се нуждаем от едно по-доброто схващане на връзката сред червата и мозъка, поради отражението на доста мозъчни разстройства върху човешкото страдалчество и разноските за опазване на здравето.
Наблюдава се трагично и непрестанно повишаване на записаното разпространяване на разстройствата от аутистичния набор - от 4,5 на 10 000 деца през 1966 година до 1 на 68 деца на възраст 8 години през 2010 година
Най-новите данни от изследването " Национално здравно изявление " от 2014 година разкриват, че до 2,2% от децата в Съединени американски щати са получили диагноза " разстройство от аутистичния набор " в избран миг от живота си, което допуска, че понастоящем разпространяването е 1 на 58 деца в Съединени американски щати. Известна част от това повишаване евентуално се дължи на по-добрата информираност и измененията в диагностичните критерии, само че данните сочат също по този начин, че случаите на разстройства от аутистичния набор са станали най-малко два пъти повече единствено през последното десетилетие.
С повишаването на случаите на разстройства от аутистичния набор се усилиха и случаите на други болести, свързани с смяна в чревната микробиота, в това число автоимунни и метаболитни нарушавания. Сходството във времевия ход на тези нови епидемии допуска, че в основата им лежи общ механизъм, обвързван с смяна в чревната микробиота през последните петдесет години.
Като вероятни аргументи се показват измененията в метода ни на живот, диетата и необятното потребление на антибиотици. Последните изследвания върху животни удостоверяват тази връзка. С последните клинични изпитвания със характерни пробиотици и с трансплантация на фекални микроби се стартира директна инспекция на връзката сред чревната микробиота и поведенческите аномалии.
Невродегенеративните болести също се усилват. В индустриализираните страни един на всеки 100 души над 60-годишна възраст страда от заболяването на Паркинсон, а в Съединените щати болестта визира най-малко половин милион души, като всяка година се диагностицират към 50 000 нови случая. Макар че съгласно оценките броят на случаите на Паркинсон ще се удвои до 2030 година, действителното разпространяване на болестта е мъчно да се дефинира, защото то нормално не се диагностицира по неговите типичен неврологични признаци и признаци, до момента в който болестният развой не напредне.
Всъщност последните проучвания демонстрират, че ентеричната нервна система претърпява типичната за заболяването на Паркинсон нервна недъгавост доста преди появяването на класическите признаци на болестта и че то се съпътства от промени в чревния микробен състав на пациентите.
Същевременно през 2013 година 5 милиона американци живеят с заболяването на Алцхаймер, а до 2050 година се предвижда броят им да нарасне съвсем три пъти, до 14 милиона. Подобно на типичната възраст на начало на заболяването на Паркинсон, признаците на заболяването на Алцхаймер се появяват за първи път след 60-годишна възраст и рискът се усилва с напредването на възрастта. Броят на хората с това заболяване се удвоява на всеки 5 години след 65-годишна възраст.
Икономическата цена на заболяването на Алцхаймер е голяма и в случай че актуалните трендове се запазят, се чака тя да нарасне бързо до 1,1 трилиона $ годишно до 2050 година Възможно ли е измененията в чревната микробна функционалност по време на нашия живот да играят роля и при двете невродегенеративни болести, които засягат хората на почти една и съща възраст?
Чревната микробиота се свързва също и с депресията, която е втората водеща причина за неработоспособност в Съединени американски щати. Лекарствата, които се употребяват най-често за лекуване на меланхолия, са така наречен инхибитори на противоположното захващане на серотонина като " Прозак ", " Паксил " и " Селекса ". Тези медикаменти покачват интензивността на серотониновата сигнална система, за която психиатрията дълго време е считала, че се намира извънредно в мозъка.
Днес обаче знаем, че 95% от серотонина в организма в действителност се съдържа в профилирани кафези в червата и че тези съдържащи серотонин кафези се въздействат от това, което ядем, от химикалите, отделяни от някои типове чревни микроби, и от сигналите, които мозъкът изпраща към тях, информирайки ги за прочувственото ни положение. Най-забележителното е, че тези кафези са тясно свързани със сетивните нерви, които подават сигнали непосредствено към центровете за контролиране на страстите в мозъка, което ги прави значим детайл в границите на оста вътрешности - мозък.
Поради това стратегическо местонахождение е евентуално чревните микроби и техните метаболити да играят значима и значително непризната роля за развиването на депресията, както и за нейната тежест и дълготрайност - завладяваща възможност, която, в случай че бъде доказана в следени изследвания, би могла да разкрие нови благоприятни условия за създаване на по-ефективни лекувания, в това число характерни диетични интервенции.
В тази книга ще разгледаме нови разкрития, които стартират да свързват някои от най-опустошителните мозъчни болести и някои от най-често срещаните нарушавания на оста мозък - вътрешности с измененията в метода, по който чревните микроби поддържат връзка с мозъка, и по какъв начин методът ни на живот и хранене може да оказва влияние върху тази връзка.
Вие сте това, което ядете - стига да не забравяте за чревните си микроби
" Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа кой си ", написа Жан Антелм Брия-Саварен, френски правист, доктор и създател на авторитетна книга от XIX в. за физиологията на усета. Този ценител на висшата кулинария, на който са кръстени сиренето " Саварен " и сладкишът " Саварен ", предлага някои дълбоки ранни прозрения за връзката сред храненето, затлъстяването и неприятното храносмилане.
Но през 1826 година, когато е писал тази книга, той не е можел да знае, че чревните микроби са медиатори в определянето на метода, по който храната въздейства върху психологичното положение и значими мозъчни функционалности. Всъщност чревната микробиота, която живее на границата сред червата и нервната система, заема основна позиция, която ѝ разрешава да свързва физическото и психическото ни положение непосредствено с това, което ядем и пием, и въпреки това, да свързва нашите усеща и страсти с обработването на храната.
Червата ви събират информация за храната и околната среда всяка милисекунда, и то двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата даже до момента в който спите. Голяма част от това събиране на информация се прави в стомаха и при започване на тънките вътрешности, където живеят единствено дребен брой микроби и където техният принос за разговора сред червата и мозъка евентуално е дребен.
Но трилионите микроби, живеещи в дебелото черво, разграждат останалите съставки на храната, като създават голям брой молекули, които прибавят напълно ново измерение към този развой. Както е известно от опити с животни, неналичието на чревни микроби е съвместима с живота, в това число храносмилането и усвояването на питателните субстанции, по-точно, в случай че живеете в среда без патогени.
Ние обаче към този момент знаем, че при такива безмикробни животни - мишки, плъхове и даже коне - се следят обилни промени в развиването на мозъка, по-специално на областите на мозъка, свързани с регулирането на страстите. Израстването в такава безмикробна среда има съществено отражение върху развиването на мозъка.
" Благосъстоянието " на чревните микроби зависи от храната, която приемате, и през първите няколко години от живота те повече или по-малко се програмират във връзка с питателните си желания. Въпреки това, без значение от първичното им програмиране, те могат да преработят на практика всичко, с което ги храните, без значение дали сте всеядни, или пескетарианци.
Без значение с какво ги храните, те употребяват голямото количество информация, съхранявана в милионите им гени, с цел да трансфорат отчасти смляната храна в стотици хиляди метаболити. Въпреки че едвам в този момент започваме да разбираме въздействието на тези метаболити върху организма ни, ние знаем, че някои от тях оказват мощно въздействие върху стомашно-чревния тракт, в това число върху нервите и имунните кафези в него. Други попадат в кръвния поток и вземат участие в сигнализацията на далечни дистанции, влияейки на всеки орган, в това число на мозъка.
Една изключително значима роля на такива създавани от микроби молекули е способността им да провокират положение на нискостепенно инфектиране в целевите органи, което се свързва със затлъстяването, сърдечните болести, хроничната болежка и дегенеративните болести на мозъка. Тези възпалителни молекули и техният резултат върху избрани области на мозъка могат да се окажат основни за разбирането ни на доста мозъчни разстройства при хората.
Какво е смисъла на тези нови научни открития за вашето здраве?
Няма подозрение, че нововъзникващата просвета за връзката сред червата и мозъка е една от най-интересните тематики за учените и медиите през последните няколко години. Кой би повярвал, че елементарното преместване на фекална маса, съдържаща чревна микробиота от " екстравертна " мишка, може да промени държанието на " свенлива " мишка, като я накара да се държи по-скоро като общителната мишка донор?
Или че сходен опит, при който се трансплантират изпражнения и микробите в тях от затлъстяла мишка с вълчи вкус, ще трансформира слаба мишка в същото преяждащо животно? Или че приемът на обогатен с пробиотици йогурт в продължение на четири седмици при здрави дами може да понижи реакцията на мозъка им към отрицателни прочувствени тласъци?
Новите познания за интегрираната система чревна микробиота - мозък и нейната тясна връзка с храната, която одобряваме, разкриват по какъв начин си взаимодействат мозъкът, мозъкът, червата и чревната микробиота. Тези взаимоотношения могат да ни създадат уязвими към все по-голям брой болести или да ни оказват помощ да си осигурим оптимално здраве.
Но още по-революционното е, че в този момент сътворяваме едно ново схващане за заболяванията, здравето и психологичното здраве, което се основава на един екологичен мироглед за нашето тяло, който слага на напред във времето взаимовръзката на безбройните участници в червата и мозъка, носещи непоклатимост и резистентност против заболявания.
Това ново схващане ще изисква от нас да настояваме за повече от здравната ни система. Ще желаеме тя да се отдалечи от преобладаващите, само че остарели хрумвания за тялото като комплицирана машина с обособени елементи и да се обърне към концепцията за мощно взаимносвързана екологична система, която основава непоклатимост и резистентност против разстройствата посредством своето многообразие.
Както декларира един прочут, изследващ микробиома, академик, ще желаеме също по този начин да спре да афишира война на обособени кафези или микроби и да стартира да гледа на чревния микробиом като на отзивчивия надзирател в резервата, който оказва помощ за поддържането на биоразнообразието в комплицираната екосистема. Такава смяна на парадигмата е от значително значение за поддържане на червата ни - а оттова и на целия ни организъм - здрави и устойчиви на заболявания. Това ново схващане евентуално ще разкрие нови пътища за лекуване и предварителна защита на постоянно срещани болести, от които страдат милиони американци.
Дойде време да си подарим правото да бъдем инженери на личната си вътрешна екосистема, както и на нашите тела и мозъци. За да се превърнете в инженер на личната си екосистема, първо би трябвало да разберете по какъв начин мозъкът ви поддържа връзка с червата, по какъв начин червата поддържат връзка с мозъка и по какъв начин чревните микроби въздействат на тези взаимоотношения. В идващите страници ще разгледаме най-новите научни открития за тези информационни системи. Ако съм съумял, в края на книгата ще гледате на себе си и на света към вас по напълно нов метод.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ