"Статистическа биография" на Шарли Делуар
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Статистическа биография ", с създател Шарли Делуар, възложен от Издателство " Колибри "
Както подсказва заглавието, " Статистическа биография " е истинска, остроумна, невероятна (авто)биография, написана със самоирония и комизъм. Същевременно е притеснителна книга, отдадена на въпросите, които всеки от нас си задава рано или късно.
Какво е да разкажеш живота си количествено? Това е въпросът, който разнищва " Статистическа биография ", превод на Петър Герджиков, подписана от Шарли Делуар - по едно и също време създател и основен воин. Когато разкрил, откакто прочел една статистика, че на земята има 200 000 диви вълци против 400 милиона домашни кучета, той си задал значим въпрос: дали простите числа дават ясна визия за това, какво става с нашия свят, дали статистиките биха могли да осветлят и личното му битие?
Да кажат кой е бил и какъв е сега на своите 44 години? Като се пробва да показа графично вътрешния и обществения си живот, Шарли Делуар основава нов тип биография: тази, която се споделя в числа, илюстрирайки персоналните си данни с истории и мемоари. Измисля неповторим метод да се самоанализира, да застане пред себе си като пред увеличително огледало.
Шарли Делуар е белгийски публицист франкофон, създател на шест романа и осем книги за деца. " Статистическа биография " е петата му книга, която излиза през 2019 година и поразява критици и читатели със своята автентичност, с игровия метод към житейските проблеми и към човешкото битие. Както и към самата литература. Романът неслучайно е номиниран за Европейската премия за литература 2020 година Но дано оставим създателя да показа себе си и книгата в няколко реда:
" Роден съм на 13 януари 1975 година в Брюксел. През 2019 навърших четиресет и четири години, пребивавам в Париж, привързан съм от осемнайсет години и имам три деца. Аз съм публицист и сценарист. Името ми е Шарл-Еманюел, само че името, което употребявам нормално, е Шарли. Роден съм като всички, на тъкмо несъмнено място в тъкмо несъмнено време. Данните, които следват, за някои могат да бъдат и тези на човек от Запада, живеещ в XXI век. "
Този издателски план е финансиран с поддръжката на стратегия " Творческа Европа " на Европейската комисия.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Статистическа биографияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Статистическа биография " на Шарли Делуар
Вярвам в един добре проведен безпорядък. Франсис Бейкън
Противоположното на занимателното не е сериозното, а действителността. Зигмунд Фройд
Из ПРОЛОГ
Питам за всичко. Това е методът ми на деяние, откогато се помня. Постоянно се запитвам какво вършат хората, за какво го вършат, защо мислят - толкоз благоприятни условия да изживееш един ден, един живот. Въпросите се отнасят също и за мен. На двайсет години направих допитвания до другари с персонални въпроси, на които не се решавах да отговоря.
Четях Жълтите страници, с цел да прегледам листата с вероятните специалности и да знам какво да върша. И когато написах книга за деца, тя се състоеше единствено от въпроси (Какво предпочиташ да имаш - малко братче или кученце? Да си постоянно прав или от време на време да грешиш?).
Дълго време смятах, че въпросът е форма на неустановеност, на тревога (очакване за завършеност), преди да схвана, че е инструмент за възпиране на хората, на себе си, за класификация на всичко. Той също е и оръжие за всеобщо заличаване на убеждения (винаги ще има повече въпроси, в сравнение с отговори), обезврежда всичко прекомерно съществено - обстоятелството, че се мислим за всезнаещи; тъй като кой знае какъв е смисълът да живееш на земята прочут брой години, с цел да не се върнеш там в никакъв случай повече?
И какъв смисъл да придадем на личното си битие? Въпросът ни води в полето на метафизиката и прагматиката: направих ли положителния избор? Какъв различен е вероятен? Аз ли съм старата версия на този, който бях като по-млад? Достигнал ли съм до ясно осъзната форма на битие? Ако е по този начин, инцидентно ли е? За да схвана света, би трябвало ли да обходя открай до дъно, или да остана на едно място, както поучава Алън Мур? Никога ли няма да карам сърф? Всичко ли е въпрос на физиология? Трябва ли да се сготвям за деня, в който всичко ще свърши, или да съм допустимо най-изненадан (в разгара на живота)?
Въпроси, които човек си задава страхливо, субективно, вглеждайки се в себе си - разбор, допитване, случайност; всеки от тях е форма на елементарен въпрос, като непрекъсната нишка, която човек следва: кой съм аз? Представа за себе си, която се обрисува срещу волята и в която мислиш, че се разпознаваш. Но това е изменчива, недоловима визия.
После открих опцията за нов метод в разчитането на статистиката: на земята има 400 000 лъва против 60 милиона домашни котки, 200 000 диви вълци против 400 милиона кучета, 900 000 африкански биволи против милиард и половина крави. Числата даваха ясна визия какво става по света, какво сме изгубили от животинския свят, от дивата природа. Сравнението на елементарни детайли от действителността внезапно разкри комплицирана обстановка, сподели развиването ù и я направи по-осезаема.
Може ли този нов метод да е използван и за мен? Да употребя data (от латински: дадени неща), с цел да отговоря на въпросите, този път посредством обстоятелствата: какъв съм бил обективно, какъв съм бил до момента. Всичко се регистрира и всичко може да бъде регистрирано. И имах история, минало, съответна област, която да проучвам и проучвам.
В епохата на огромните данни (big data) можех да изследвам дребните данни (little data), обстоятелствата и жестовете, спомените, безпределно интимното, мислите, плътта, потребностите, реакциите - това, което ни свързва и отличава; да намеря някакъв тип логаритъм на всичко, от което се състои един живот (извън осъществяването на велики каузи: да открия Северния полюс, да убия мечка с голи ръце, да управлявам международна мощ, да реша фундаментално уравнение, да се измъкна от затвор в Сахел).
Да се издигна и да имам по-глобална визия с прицелна точка фразата на Хорхе Луис Борхес: Всяка орис, колкото и дълга и комплицирана да е тя, в действителност се състои от един-единствен миг: момента, когато човек схваща един път вечно кой е. Без да знам дали тази фраза е иронична, или откровена, тъй като дали съществува подобен миг?
Но кои са детайлите, които биха ме създали по-видим? Какви бяха тези лъвове, вълци, биволи, кучета, крави в мащаба на живота ми? В по-широк проект - кой дефинира някого? Какво е належащо, с цел да го открия и схвана? Какво би трябвало да имам поради и с кого да се съпоставям? С останалите? Със себе си преди? С човечеството като цяло? С дълголетната му история? Не всичко може да значи нещо, само че въпреки всичко всичко се отнася до индивида: това, което вижда, мисли, допира, желае, яде, чете, в което съумява и което пропуща, от което се опасява и за което се моли; това, което научава, което дава, с което се залавя още веднъж, което прави и не прави.
Трябва да избера значимите детайли, без значение дали са съществени, или единствено второстепенни, само че съдържателни; да сформира описи и да провеждам съставните елементи на всички категории без ограничаване: практическа, екзистенциална, интимна, физическа, умствена. Трябва да се поровя в себе си, да си спомня и събера данните; да ги изложа, сравня и показва графично, с цел да ги направя по-разбираеми и да ги покажа в вероятност.
В морските дълбини има едно животно от семейство хордови - асцидията. Това е уседнало създание (което живее прикрепено към някаква повърхност), просто устроено - с два сифона, които му придават форма на торбичка. В ларвения етап асцидията наподобява на попова лъжичка с мозък и нещо като гръбначен мозък (хорда), допускащ ù да получава информация от заобикалящия я свят и да търси място, където да се прикрепи за непрекъснато (местоположение, температура на водата, непосредственост до хранителни запаси).
Веднъж намерила място (скала, корпус на транспортен съд, водорасло), асцидията изяжда мозъка си и хордата се резорбира. Те към този момент не са ù нужни, интензивността ù оттук насетне се състои единствено в поглъщането на вода през единия сифон и изхвърлянето ù през другия.
Тя няма никаква друга потребност - сегашна или бъдеща, изискваща мозък и цялостна убеденост в избора ù във Вселената - какво значение има, че съществуват още хиляди места за проучване. Крайна форма на липса на задръжки, защото асцидията се прикрепя, без повече да си задава каквито и да било въпроси. Това е друга опция, която се свежда до това, да се лишиш от фикциите за света и за себе си, от безкрайното поле на мозъка.
И приближавайки се досега, в който си мисля, че знам по-добре какъв е бил и какъв е животът ми, бих замязял на това морско животно (защото, когато човек в действителност знае, може би към този момент няма потребност да си задава въпроси). Ще положа на земята повече от половината си живот, ще го подредя, с цел да го загърбя и да мина към нещо друго.
Ще диря посредством обстоятелствата. Данните, които следват, са от живота ми до момента, някои се основават на мемоари за събития, които са съставка от него, други са от налични изследвания, проучвания и статистики. Те са равносметката на личността ми в избран миг t, автобиография в числа и графики.
Роден съм на 13 януари 1975 година в Брюксел. През 2019 навърших четиресет и четири години, пребивавам в Париж, привързан съм от осемнайсет години и имам три деца. Аз съм публицист и сценарист. Името ми е Шарл-Еманюел, само че името, което употребявам нормално, е Шарли.
Роден съм като всички, на тъкмо несъмнено място в тъкмо несъмнено време. Данните, които следват, за някои могат да бъдат и тези на човек от Запада, живеещ в XXI век.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Както подсказва заглавието, " Статистическа биография " е истинска, остроумна, невероятна (авто)биография, написана със самоирония и комизъм. Същевременно е притеснителна книга, отдадена на въпросите, които всеки от нас си задава рано или късно.
Какво е да разкажеш живота си количествено? Това е въпросът, който разнищва " Статистическа биография ", превод на Петър Герджиков, подписана от Шарли Делуар - по едно и също време създател и основен воин. Когато разкрил, откакто прочел една статистика, че на земята има 200 000 диви вълци против 400 милиона домашни кучета, той си задал значим въпрос: дали простите числа дават ясна визия за това, какво става с нашия свят, дали статистиките биха могли да осветлят и личното му битие?
Да кажат кой е бил и какъв е сега на своите 44 години? Като се пробва да показа графично вътрешния и обществения си живот, Шарли Делуар основава нов тип биография: тази, която се споделя в числа, илюстрирайки персоналните си данни с истории и мемоари. Измисля неповторим метод да се самоанализира, да застане пред себе си като пред увеличително огледало.
Шарли Делуар е белгийски публицист франкофон, създател на шест романа и осем книги за деца. " Статистическа биография " е петата му книга, която излиза през 2019 година и поразява критици и читатели със своята автентичност, с игровия метод към житейските проблеми и към човешкото битие. Както и към самата литература. Романът неслучайно е номиниран за Европейската премия за литература 2020 година Но дано оставим създателя да показа себе си и книгата в няколко реда:
" Роден съм на 13 януари 1975 година в Брюксел. През 2019 навърших четиресет и четири години, пребивавам в Париж, привързан съм от осемнайсет години и имам три деца. Аз съм публицист и сценарист. Името ми е Шарл-Еманюел, само че името, което употребявам нормално, е Шарли. Роден съм като всички, на тъкмо несъмнено място в тъкмо несъмнено време. Данните, които следват, за някои могат да бъдат и тези на човек от Запада, живеещ в XXI век. "
Този издателски план е финансиран с поддръжката на стратегия " Творческа Европа " на Европейската комисия.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Статистическа биография " на Шарли Делуар
Вярвам в един добре проведен безпорядък. Франсис Бейкън
Противоположното на занимателното не е сериозното, а действителността. Зигмунд Фройд
Из ПРОЛОГ
Питам за всичко. Това е методът ми на деяние, откогато се помня. Постоянно се запитвам какво вършат хората, за какво го вършат, защо мислят - толкоз благоприятни условия да изживееш един ден, един живот. Въпросите се отнасят също и за мен. На двайсет години направих допитвания до другари с персонални въпроси, на които не се решавах да отговоря.
Четях Жълтите страници, с цел да прегледам листата с вероятните специалности и да знам какво да върша. И когато написах книга за деца, тя се състоеше единствено от въпроси (Какво предпочиташ да имаш - малко братче или кученце? Да си постоянно прав или от време на време да грешиш?).
Дълго време смятах, че въпросът е форма на неустановеност, на тревога (очакване за завършеност), преди да схвана, че е инструмент за възпиране на хората, на себе си, за класификация на всичко. Той също е и оръжие за всеобщо заличаване на убеждения (винаги ще има повече въпроси, в сравнение с отговори), обезврежда всичко прекомерно съществено - обстоятелството, че се мислим за всезнаещи; тъй като кой знае какъв е смисълът да живееш на земята прочут брой години, с цел да не се върнеш там в никакъв случай повече?
И какъв смисъл да придадем на личното си битие? Въпросът ни води в полето на метафизиката и прагматиката: направих ли положителния избор? Какъв различен е вероятен? Аз ли съм старата версия на този, който бях като по-млад? Достигнал ли съм до ясно осъзната форма на битие? Ако е по този начин, инцидентно ли е? За да схвана света, би трябвало ли да обходя открай до дъно, или да остана на едно място, както поучава Алън Мур? Никога ли няма да карам сърф? Всичко ли е въпрос на физиология? Трябва ли да се сготвям за деня, в който всичко ще свърши, или да съм допустимо най-изненадан (в разгара на живота)?
Въпроси, които човек си задава страхливо, субективно, вглеждайки се в себе си - разбор, допитване, случайност; всеки от тях е форма на елементарен въпрос, като непрекъсната нишка, която човек следва: кой съм аз? Представа за себе си, която се обрисува срещу волята и в която мислиш, че се разпознаваш. Но това е изменчива, недоловима визия.
После открих опцията за нов метод в разчитането на статистиката: на земята има 400 000 лъва против 60 милиона домашни котки, 200 000 диви вълци против 400 милиона кучета, 900 000 африкански биволи против милиард и половина крави. Числата даваха ясна визия какво става по света, какво сме изгубили от животинския свят, от дивата природа. Сравнението на елементарни детайли от действителността внезапно разкри комплицирана обстановка, сподели развиването ù и я направи по-осезаема.
Може ли този нов метод да е използван и за мен? Да употребя data (от латински: дадени неща), с цел да отговоря на въпросите, този път посредством обстоятелствата: какъв съм бил обективно, какъв съм бил до момента. Всичко се регистрира и всичко може да бъде регистрирано. И имах история, минало, съответна област, която да проучвам и проучвам.
В епохата на огромните данни (big data) можех да изследвам дребните данни (little data), обстоятелствата и жестовете, спомените, безпределно интимното, мислите, плътта, потребностите, реакциите - това, което ни свързва и отличава; да намеря някакъв тип логаритъм на всичко, от което се състои един живот (извън осъществяването на велики каузи: да открия Северния полюс, да убия мечка с голи ръце, да управлявам международна мощ, да реша фундаментално уравнение, да се измъкна от затвор в Сахел).
Да се издигна и да имам по-глобална визия с прицелна точка фразата на Хорхе Луис Борхес: Всяка орис, колкото и дълга и комплицирана да е тя, в действителност се състои от един-единствен миг: момента, когато човек схваща един път вечно кой е. Без да знам дали тази фраза е иронична, или откровена, тъй като дали съществува подобен миг?
Но кои са детайлите, които биха ме създали по-видим? Какви бяха тези лъвове, вълци, биволи, кучета, крави в мащаба на живота ми? В по-широк проект - кой дефинира някого? Какво е належащо, с цел да го открия и схвана? Какво би трябвало да имам поради и с кого да се съпоставям? С останалите? Със себе си преди? С човечеството като цяло? С дълголетната му история? Не всичко може да значи нещо, само че въпреки всичко всичко се отнася до индивида: това, което вижда, мисли, допира, желае, яде, чете, в което съумява и което пропуща, от което се опасява и за което се моли; това, което научава, което дава, с което се залавя още веднъж, което прави и не прави.
Трябва да избера значимите детайли, без значение дали са съществени, или единствено второстепенни, само че съдържателни; да сформира описи и да провеждам съставните елементи на всички категории без ограничаване: практическа, екзистенциална, интимна, физическа, умствена. Трябва да се поровя в себе си, да си спомня и събера данните; да ги изложа, сравня и показва графично, с цел да ги направя по-разбираеми и да ги покажа в вероятност.
В морските дълбини има едно животно от семейство хордови - асцидията. Това е уседнало създание (което живее прикрепено към някаква повърхност), просто устроено - с два сифона, които му придават форма на торбичка. В ларвения етап асцидията наподобява на попова лъжичка с мозък и нещо като гръбначен мозък (хорда), допускащ ù да получава информация от заобикалящия я свят и да търси място, където да се прикрепи за непрекъснато (местоположение, температура на водата, непосредственост до хранителни запаси).
Веднъж намерила място (скала, корпус на транспортен съд, водорасло), асцидията изяжда мозъка си и хордата се резорбира. Те към този момент не са ù нужни, интензивността ù оттук насетне се състои единствено в поглъщането на вода през единия сифон и изхвърлянето ù през другия.
Тя няма никаква друга потребност - сегашна или бъдеща, изискваща мозък и цялостна убеденост в избора ù във Вселената - какво значение има, че съществуват още хиляди места за проучване. Крайна форма на липса на задръжки, защото асцидията се прикрепя, без повече да си задава каквито и да било въпроси. Това е друга опция, която се свежда до това, да се лишиш от фикциите за света и за себе си, от безкрайното поле на мозъка.
И приближавайки се досега, в който си мисля, че знам по-добре какъв е бил и какъв е животът ми, бих замязял на това морско животно (защото, когато човек в действителност знае, може би към този момент няма потребност да си задава въпроси). Ще положа на земята повече от половината си живот, ще го подредя, с цел да го загърбя и да мина към нещо друго.
Ще диря посредством обстоятелствата. Данните, които следват, са от живота ми до момента, някои се основават на мемоари за събития, които са съставка от него, други са от налични изследвания, проучвания и статистики. Те са равносметката на личността ми в избран миг t, автобиография в числа и графики.
Роден съм на 13 януари 1975 година в Брюксел. През 2019 навърших четиресет и четири години, пребивавам в Париж, привързан съм от осемнайсет години и имам три деца. Аз съм публицист и сценарист. Името ми е Шарл-Еманюел, само че името, което употребявам нормално, е Шарли.
Роден съм като всички, на тъкмо несъмнено място в тъкмо несъмнено време. Данните, които следват, за някои могат да бъдат и тези на човек от Запада, живеещ в XXI век.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ