"Силоз" на Хю Хауи
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Силоз ", с създател Хю Хауи, възложен от Издателство " Artline Comics "
" Силоз " от Хю Хауи: книгата, въодушевила едноименния сериал. Бестселър поредицата на Хю Хауи се завръща на български дружно с премиерата на сериала
Някои антиутопии са същински ужасяващи и все пак крепко хващат читателите в своята клопка. " Силоз " от Хю Хауи е научнофантастичен разказ, който държи в напрежение читателите от първата до последната страница и се подрежда измежду най-обичаните антиутопични истории.
Скоро след премиерата на едноименния сериал на Apple TV+, " Силоз " от Хю Хауи още веднъж излиза на български език. Романът дълго отсъстваше от българските книжарници, само че в този момент се завръща с помощта на изд. Artline Studios. Познатият превод на Ангел Ангелов този път е облечен в първокласно издание с твърди корици и обложка.
" Силоз " е заглавието на първата книга от едноименната трилогия. Поредицата е бестселър на New York Times и сега покорява класациите на Amazon с най-продавани заглавия за научна фантастика. Възраждането на триумфа ѝ се дължи главно на екранизацията, която сега излиза по Apple TV+. С всеки идващ епизод сериалът печели утвърждението както на феновете, по този начин и на критиците. Главната роля играе Ребека Фъргюсън, а самият Хю Хауи е изпълнителен продуцент на Silo и неговата интервенция в снимането на продукцията сигурно се вижда.
Историята на " Силоз " разкрива постапокалиптичен свят, където никой не е в сигурност. Векове след апокалипсиса човечеството оцелява на ръба, като намира леговище в голям под земята силоз. Силоз, чието битие даже легендите не могат да обяснят. Единствената връзка на жителите с външния свят е пикселизиран облик, излъчен от камерите на повърхността: необятна сиво-кафява пустота, осеяна с трупове и кости чак до хоризонта.
Холстън, шерифът на силоза, постоянно се е придържал към разпоредбите на живота подземен. Един ден обаче стартира да задава въпроси. А в този момент е напът да узнае отговорите, само че в света на " Силоз " никой не е в сигурност и в случай че лъжите не те убият истината ще го направи.
Със " Силоз " Хю Хауи основава нова класика на антиутопичната фантастика, която ще заинтригува читателите и ще ги потопи в постапокалиптичния си неприятелски свят.
Хю Хауи е американски създател на научна фантастика. Книгите му са преведени на повече от 40 езика и са издадени в многохилядни тиражи в целия свят. Сериалът Silo на Apple TV+ е основан на романа " Силоз ". Преди да се отдаде на писателската кариера, Хауи е работил като капитан на яхта, аудио механик, а също по този начин е поправял и покриви.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Силоз (Силоз 1)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Силоз " на Хю Хауи
Тя погледна към часовника над бюрото му. Беше осем и 10 и казаните с топла овесена каша и грис към този момент изпълваха кафетерията с уханието на закуската. Марнс закъсняваше. Тя беше към него по-малко от седмица, само че в никакъв случай до момента не го беше виждала да закъснява за каквото и да е. Това нарушаване в рутината беше като откачане на синхронизиращ ремък или блъскане на бутало.
Жулиета изключи монитора и се отдръпна от бюрото. Отвън хората от първата промяна за закуска започваха да влизат един по един и жетоните за храна издрънчаваха в огромната кофа до старите турникети. Тя излезе от кабинета и мина през човекопотока, който се изсипваше от стълбището. На опашката едно малко момиче дръпна майка си за гащеризона и уточни към Жулиета, до момента в който тя минаваше около тях. Жулиета чу майката да се кара на детето, че се държи невъзпитано.
През последните няколко дни много се говореше за нейното предопределение - жена, която беше изчезнала в Механичния като дете, с цел да се появи ненадейно и да заеме длъжността на един от най-популярните шерифи в историята. Вниманието, ориентирано към нея, накара Жулиета да потръпне и тя побърза да се насочи към стълбището. Заслиза надолу със скоростта на леко претрупан носач. Краката й отскачаха от стъпалата все по-бързо и по-бързо с движение, което изглеждаше рисково. Четири етажа по-надолу, откакто се промъкна около мудна двойка и сред членовете на семейство, които се качваха за закуска, тя стигна до площадката за жилища над нейното жилище и мина през двойната врата.
Коридорът след нея беше многолюден и изпълнен със утринните гледки и звуци - пронизителен чайник, пискливи детски гласове, тътен на стъпки над главите им, сенки, които бързаха да се срещнат със своите наставници, преди да ги последват към работата. По-малките деца насилствено се отправяха към учебното заведение, съпрузите си разменяха целувки на праговете, до момента в който децата ги дърпаха за облеклата и изпускаха играчки и пластмасовите си чаши.
Жулиета зави няколко пъти, криволичейки по коридорите и към централното стълбище, поела към другата страна на равнището. Апартаментът на заместника беше много нататък - съвсем в дъното. Тя предполагаше, че през годините Марнс на няколко пъти е бил избиран за покачване, само че го е отказвал. Когато попита за него Алис, остарялата секретарка на Джанс, тя сви плещи и отвърна, че той в никакъв случай не е желал и не е очаквал да бъде освен това от втора цигулка. Жулиета допусна, че Марнс в никакъв случай не е желал да бъде шериф, само че бе почнала да се чуди в какъв брой ли други области на живота си той ползва същата философия.
Когато стигна до неговия кулоар, две закъснели за учебно заведение хлапета претичаха около нея, хванати за ръце. Тe изчезнаха зад ъгъла с писъци и смях и Жулиета остана сама в коридора. Зачуди се какво да каже на Марнс, с цел да оправдае слизането си дотук и да изясни безпокойството си. Навярно в този момент беше подобаващият миг да го попита за досието, която той, наподобява, постоянно носеше със себе си. Можеше да му каже да си вземе почивен ден и да остави на нея да се занимава със службата, до момента в който той си почива, или да послъже и да каже, че е била тук поради някакъв случай.
Тя спря пред вратата му и подвигна ръка да почука. Надяваше се, че той няма да го сметне за опит от нейна страна да показва, че му е шеф. Просто се тревожеше за него. Това беше всичко.
Почука по стоманената врата и зачака той да я предложения да влезе. Може и да го беше сторил - през последните дни гласът му се бе трансформирал в глухо и дрезгаво стържене. Тя почука още веднъж, този път по-силно.
- Заместник? - извика тя. - Наред ли е всичко там вътре?
Една жена подаде глава през вратата по-нататък по коридора. Жулиета я позна от учебните междучасия в кафетерията. Беше съвсем сигурна, че името й е Глория.
- Здравейте, шерифе.
- Здравей, Глория, тази заран да си виждала заместника?
Тя поклати глава, пъхна железен шиш в устата си и стартира да навива дългата си коса на кок.
- Не шъм - смотолеви тя, сви плещи и мушна шиша в кока си, с цел да фиксира косата й на място. - Снощи беше на площадката, изглеждаше като пребит, както нормално. - Тя се намръщи.
- Не се ли появи на работа?
Жулиета още веднъж се обърна към вратата и натисна дръжката. Тя се отвори с лекотата на добре поддържан механизъм. Жулиета я бутна във вътрешността.
- Заместник? Аз съм, Джулс. Просто пристигам да видя по какъв начин си.
Вратата се отвори в мрака. Единствената светлина идваше откъм коридора, само че тя беше задоволителна.
Жулиета се обърна към Глория.
- Извикай лекар Хикс... Не, по дяволите... - Все още мислеше, че се намира надълбоко долу. - Кой е най-близкият доктор тук? Повикай го!
Тя влетя в стаята, без да чака отговор. В дребния апартамент нямаше доста място човек да се обеси, само че Марнс някак беше съумял да го направи. Коланът беше пристегнат към врата му, а катарамата - заклещена в горния завършек на вратата на банята. Краката му бяха върху леглото, само че под прав ъгъл, непълен, с цел да устоят тежестта му. Задникът му беше висящ под равнището на краката, лицето му към този момент не беше алено, а коланът се беше впил надълбоко във врата му.
Жулиета хвана Марнс за кръста и го повдигна нагоре. Беше по-тежък, в сравнение с изглеждаше. Тя събори краката му от леглото и те се строполиха на пода.
Така й беше по-лесно да го държи. Откъм вратата се чу хула и мъжът на Глория влетя вътре и оказа помощ на Жулиета да поддържа тежестта на заместника. И двамата се опитваха да откачат колана от вратата. Жулиета най-накрая съумя да я дръпне и по този начин да го освободи.
- Върху леглото - запъхтяно подреди тя.
Двамата го сложиха на равно върху леглото.Съпругът на Глория отпусна ръце върху коленете си и пое надълбоко мирис.
- Глория изтича да докара лекар О`Нийл. Жулиета кимна и разхлаби колана към врата на Марнс. Плътта под него беше пурпурна на цвят. Тя заопипва за пулс, спомняйки си, че Джордж изглеждаше по същия метод, когато го откри долу, в Механичния - бе изцяло имобилен и не реагираше. Беше й необходим единствено момент, с цел да е сигурна, че пред очите й е второто мъртво тяло, което в миналото беше виждала.
И до момента в който сядаше, обляна в пот и в очакване лекарят да дойде, тя се зачуди дали поради работата, която беше приела, то нямаше да е последното.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Силоз " от Хю Хауи: книгата, въодушевила едноименния сериал. Бестселър поредицата на Хю Хауи се завръща на български дружно с премиерата на сериала
Някои антиутопии са същински ужасяващи и все пак крепко хващат читателите в своята клопка. " Силоз " от Хю Хауи е научнофантастичен разказ, който държи в напрежение читателите от първата до последната страница и се подрежда измежду най-обичаните антиутопични истории.
Скоро след премиерата на едноименния сериал на Apple TV+, " Силоз " от Хю Хауи още веднъж излиза на български език. Романът дълго отсъстваше от българските книжарници, само че в този момент се завръща с помощта на изд. Artline Studios. Познатият превод на Ангел Ангелов този път е облечен в първокласно издание с твърди корици и обложка.
" Силоз " е заглавието на първата книга от едноименната трилогия. Поредицата е бестселър на New York Times и сега покорява класациите на Amazon с най-продавани заглавия за научна фантастика. Възраждането на триумфа ѝ се дължи главно на екранизацията, която сега излиза по Apple TV+. С всеки идващ епизод сериалът печели утвърждението както на феновете, по този начин и на критиците. Главната роля играе Ребека Фъргюсън, а самият Хю Хауи е изпълнителен продуцент на Silo и неговата интервенция в снимането на продукцията сигурно се вижда.
Историята на " Силоз " разкрива постапокалиптичен свят, където никой не е в сигурност. Векове след апокалипсиса човечеството оцелява на ръба, като намира леговище в голям под земята силоз. Силоз, чието битие даже легендите не могат да обяснят. Единствената връзка на жителите с външния свят е пикселизиран облик, излъчен от камерите на повърхността: необятна сиво-кафява пустота, осеяна с трупове и кости чак до хоризонта.
Холстън, шерифът на силоза, постоянно се е придържал към разпоредбите на живота подземен. Един ден обаче стартира да задава въпроси. А в този момент е напът да узнае отговорите, само че в света на " Силоз " никой не е в сигурност и в случай че лъжите не те убият истината ще го направи.
Със " Силоз " Хю Хауи основава нова класика на антиутопичната фантастика, която ще заинтригува читателите и ще ги потопи в постапокалиптичния си неприятелски свят.
Хю Хауи е американски създател на научна фантастика. Книгите му са преведени на повече от 40 езика и са издадени в многохилядни тиражи в целия свят. Сериалът Silo на Apple TV+ е основан на романа " Силоз ". Преди да се отдаде на писателската кариера, Хауи е работил като капитан на яхта, аудио механик, а също по този начин е поправял и покриви.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Силоз " на Хю Хауи
Тя погледна към часовника над бюрото му. Беше осем и 10 и казаните с топла овесена каша и грис към този момент изпълваха кафетерията с уханието на закуската. Марнс закъсняваше. Тя беше към него по-малко от седмица, само че в никакъв случай до момента не го беше виждала да закъснява за каквото и да е. Това нарушаване в рутината беше като откачане на синхронизиращ ремък или блъскане на бутало.
Жулиета изключи монитора и се отдръпна от бюрото. Отвън хората от първата промяна за закуска започваха да влизат един по един и жетоните за храна издрънчаваха в огромната кофа до старите турникети. Тя излезе от кабинета и мина през човекопотока, който се изсипваше от стълбището. На опашката едно малко момиче дръпна майка си за гащеризона и уточни към Жулиета, до момента в който тя минаваше около тях. Жулиета чу майката да се кара на детето, че се държи невъзпитано.
През последните няколко дни много се говореше за нейното предопределение - жена, която беше изчезнала в Механичния като дете, с цел да се появи ненадейно и да заеме длъжността на един от най-популярните шерифи в историята. Вниманието, ориентирано към нея, накара Жулиета да потръпне и тя побърза да се насочи към стълбището. Заслиза надолу със скоростта на леко претрупан носач. Краката й отскачаха от стъпалата все по-бързо и по-бързо с движение, което изглеждаше рисково. Четири етажа по-надолу, откакто се промъкна около мудна двойка и сред членовете на семейство, които се качваха за закуска, тя стигна до площадката за жилища над нейното жилище и мина през двойната врата.
Коридорът след нея беше многолюден и изпълнен със утринните гледки и звуци - пронизителен чайник, пискливи детски гласове, тътен на стъпки над главите им, сенки, които бързаха да се срещнат със своите наставници, преди да ги последват към работата. По-малките деца насилствено се отправяха към учебното заведение, съпрузите си разменяха целувки на праговете, до момента в който децата ги дърпаха за облеклата и изпускаха играчки и пластмасовите си чаши.
Жулиета зави няколко пъти, криволичейки по коридорите и към централното стълбище, поела към другата страна на равнището. Апартаментът на заместника беше много нататък - съвсем в дъното. Тя предполагаше, че през годините Марнс на няколко пъти е бил избиран за покачване, само че го е отказвал. Когато попита за него Алис, остарялата секретарка на Джанс, тя сви плещи и отвърна, че той в никакъв случай не е желал и не е очаквал да бъде освен това от втора цигулка. Жулиета допусна, че Марнс в никакъв случай не е желал да бъде шериф, само че бе почнала да се чуди в какъв брой ли други области на живота си той ползва същата философия.
Когато стигна до неговия кулоар, две закъснели за учебно заведение хлапета претичаха около нея, хванати за ръце. Тe изчезнаха зад ъгъла с писъци и смях и Жулиета остана сама в коридора. Зачуди се какво да каже на Марнс, с цел да оправдае слизането си дотук и да изясни безпокойството си. Навярно в този момент беше подобаващият миг да го попита за досието, която той, наподобява, постоянно носеше със себе си. Можеше да му каже да си вземе почивен ден и да остави на нея да се занимава със службата, до момента в който той си почива, или да послъже и да каже, че е била тук поради някакъв случай.
Тя спря пред вратата му и подвигна ръка да почука. Надяваше се, че той няма да го сметне за опит от нейна страна да показва, че му е шеф. Просто се тревожеше за него. Това беше всичко.
Почука по стоманената врата и зачака той да я предложения да влезе. Може и да го беше сторил - през последните дни гласът му се бе трансформирал в глухо и дрезгаво стържене. Тя почука още веднъж, този път по-силно.
- Заместник? - извика тя. - Наред ли е всичко там вътре?
Една жена подаде глава през вратата по-нататък по коридора. Жулиета я позна от учебните междучасия в кафетерията. Беше съвсем сигурна, че името й е Глория.
- Здравейте, шерифе.
- Здравей, Глория, тази заран да си виждала заместника?
Тя поклати глава, пъхна железен шиш в устата си и стартира да навива дългата си коса на кок.
- Не шъм - смотолеви тя, сви плещи и мушна шиша в кока си, с цел да фиксира косата й на място. - Снощи беше на площадката, изглеждаше като пребит, както нормално. - Тя се намръщи.
- Не се ли появи на работа?
Жулиета още веднъж се обърна към вратата и натисна дръжката. Тя се отвори с лекотата на добре поддържан механизъм. Жулиета я бутна във вътрешността.
- Заместник? Аз съм, Джулс. Просто пристигам да видя по какъв начин си.
Вратата се отвори в мрака. Единствената светлина идваше откъм коридора, само че тя беше задоволителна.
Жулиета се обърна към Глория.
- Извикай лекар Хикс... Не, по дяволите... - Все още мислеше, че се намира надълбоко долу. - Кой е най-близкият доктор тук? Повикай го!
Тя влетя в стаята, без да чака отговор. В дребния апартамент нямаше доста място човек да се обеси, само че Марнс някак беше съумял да го направи. Коланът беше пристегнат към врата му, а катарамата - заклещена в горния завършек на вратата на банята. Краката му бяха върху леглото, само че под прав ъгъл, непълен, с цел да устоят тежестта му. Задникът му беше висящ под равнището на краката, лицето му към този момент не беше алено, а коланът се беше впил надълбоко във врата му.
Жулиета хвана Марнс за кръста и го повдигна нагоре. Беше по-тежък, в сравнение с изглеждаше. Тя събори краката му от леглото и те се строполиха на пода.
Така й беше по-лесно да го държи. Откъм вратата се чу хула и мъжът на Глория влетя вътре и оказа помощ на Жулиета да поддържа тежестта на заместника. И двамата се опитваха да откачат колана от вратата. Жулиета най-накрая съумя да я дръпне и по този начин да го освободи.
- Върху леглото - запъхтяно подреди тя.
Двамата го сложиха на равно върху леглото.Съпругът на Глория отпусна ръце върху коленете си и пое надълбоко мирис.
- Глория изтича да докара лекар О`Нийл. Жулиета кимна и разхлаби колана към врата на Марнс. Плътта под него беше пурпурна на цвят. Тя заопипва за пулс, спомняйки си, че Джордж изглеждаше по същия метод, когато го откри долу, в Механичния - бе изцяло имобилен и не реагираше. Беше й необходим единствено момент, с цел да е сигурна, че пред очите й е второто мъртво тяло, което в миналото беше виждала.
И до момента в който сядаше, обляна в пот и в очакване лекарят да дойде, тя се зачуди дали поради работата, която беше приела, то нямаше да е последното.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ