Откъс от "С голи ръце лисица" на Еманюел Пагано
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " С голи ръце лисица " с създател Еманюел Пагано, възложен от Издателство " Ерго ".
Eманюел Пагано (р. 1969, Родез) живее и работи на Ардешкото плато, изящен планински край в района Рона-Алпи (Южна Франция). Преподавателка по пластични изкуства, специализирала киноестетика, тя дебютира в литературата през 2002 година с романа " За да бъда вкъщи ". Привлича вниманието с тихия си глас и оглушителните си мълчания, с деликатното вглеждане в човешката ранимост с книгите си " Чекмеджето за коси " (2005) и " Юношите от пещерата " (на бълг. Ерго, 2007), за която получава Награда за литература на Европейския съюз (2009).
И идващите ѝ заглавия – " Ръце момчешки ", " Отсъствието на водни птици ", " С голи ръце лисица ", – някак сложни за разчупване, са следствия с автобиографичен привкус на труднопостижимата естетика със себе си и другите, за това какъв брой елементарно е да се прекърши едно човешко стебло. Авторката вгражда своите истории в пространството и местата, където хора и природа са в жива връзка. Телата също са пейзажи, застрашени от завладяване и тъпчене територии, разкъсвани от земетръси.
" С голи ръце лисица " (2012) е алманах с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, от време на време с цел да се срещнат още веднъж в друг стадий от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под деликатния и съчувствен взор на авторовия Аз.
" Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на елементарното и разсъдъка, случва се да пътуват на стоп, в случай че някой спре, с цел да ги вземе. Аз ги взех в моята книга " – споделя Еманюел Пагано. И увлича читателя да показа пътуването с тези трайно запаметяващи се, живи, ярки и вълнуващи облици. Деликатно, нежно и с почитание тя пази в цялата му трудност достолепието на индивида, почувствал се натясно в един типов свят.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " С голи ръце лисица "
Донори
Този ден имаше огромен напор от донори. Не знаехме по какъв начин да се организираме. Не смеехме да кажем на новодошлите да си тръгнат, а и непрестанно прииждаха други, още и още.
Мнозина бяха привикнали да изчакват и идваха с книга, само че този път се чакаше доста, та четенето не доближаваше, нямаше задоволително страници за минутите и часовете, даже нямаше място за очакване, нямаше задоволително време, с цел да се поеме целият този народ, време предълго за донорите и свръхкратко за нас. Недостиг на книги, дефицит на личен състав. Липсваше ни кръв от всички групи и бяхме изпратили есемеси на всички донори, и всички, че даже и повече, бяха откликнали на апела.
Бяхме затрупани от работа. Толкова кръводарители в това село, толкоз доста, че се чудехме дали не са повече от нормално, както е преди тегленето на тиражите. Бяхме се настанили прочее на същото място, в многофункционалната зала. Бяхме добавили няколко спомагателни кревати и извикали армията, бяхме си прегледали отговорностите, множеството от нас можеха да останат до късно, удължихме приемните часове и взехме решение да не стопираме, до момента в който не свършат празните пликове, не преди този момент.
Дойдоха доброволци, с изключение на постоянните ни доброволци, с изключение на военните, с цел да оказват помощ при поддръжката, разчистването, разхладителните, кафето, приготвянето на минисандвичи. Една доброволка, осведомена с мястото, предложи да отиде в помещението, наричано от тях библиотеката, дребна тясна стая, придатък към кметството, където всеки месец складират книгите, заети от районната библиотека.
Когато донесе кашоните с книги, таман бях в къса отмора, та гледах по какъв начин хората избират. Сред чакащите донори едни ровеха слепешката из оставените книги, други търсеха авансово определено заглавие, а някои си бяха донесли лични книги. Те не си приличаха между тях, напълно не, изглеждаха прекомерно разнообразни и изненадващо, да, не бяха от една и съща група.
Едните, които четяха сериозна литература, другите, които четяха книги по краезнание, третите, които четяха лирика, глупави любовни романчета, исторически саги, есета, криминалета, не бяха от една и съща кръвна група, от време на време разликата беше единствено в резус фактора. Не знам дали това необичайно събитие не се случи само в оня ден, дали бях толкоз изморена, че си съчинявах, или в действителност кръвната група въздейства върху това какво четеш, само че беше доста, доста смущаващо.
Не посмях да го кажа на никого, наподобява, сътрудниците ми не видяха нищо. Нямам право да кажа от коя група бяха тези, които четяха едно или друго, не се знае до каква степен можеше да стигне тази история, само че идващите дни в приемателите беше влята кръв от разнообразни книги според дали бяха от О- или В+.
Гледах лицата, кръвотеченията от ръцете, израженията, гледах пликовете да се пълнят с думи, диалози, упования, мисли, бленувания.
За тази, която четеше " Към фара ", беше първи път. Първо даряване. Усмихнах й се, подканяйки я да стисне пестник. Един сътрудник довтаса навъсен, като й било за първи път да дава кръв, така де, не било желателно да чете. Пред сюрпризирания й взор изясни, че това можело да й докара пристъп. Спадане на кръвното налягане, в случай че избира.
Тя се усмихна по едно и също време с мен и го успокои, няма заплаха, привикнала съм да чета при всевъзможни условия. И в действителност имаше квалифициран тип, да чете, да чете даже Вирджиния Улф не й струваше никакво изключително изпитание. Понеже той не изглеждаше уверен, тя добави, че дали ще чете или ще размишлява, е все едно. Той ни остави, колеблив сред неспокойствие и изненада, наглеждайки я с крайчеца на окото, а тя продължи умерено да се източва без изключително изтощение. Защото, въпреки това, се изпълваше.
На почивката я видях пред леката й закуска, към този момент не четеше, беше пребледняла, усмихна ми се. Разказа ми, че четяла и сред страниците, по едно и също време сред страниците и по страниците, тъй като книгите също като кръвта са белязани. Не генетично, не, само че и те имат маркери, не за отбелязване на страниците, в действителност може да се каже, че означават страниците с белези от хората.
Тя се питаше дали, давайки кръв, е дала и малко от своите четива, тъй като в заети книги й се е случвало да открие петна кръв по страниците. И освен кръв, ами и шоколад, и коса, и лепнати пайети. Книгите от библиотеките били цялостни със следи, даже тук, тук повече, разнасяни по всички страни с библиобус, когато книгите пропътуват целия департамент.
Споделих с нея откритието си за кръвните групи на читателите, само че тя не ми повярва и би трябвало да призная, това ме разочарова надълбоко. Изправи се с леко клатушкане и ми сподели, че е трябвало да се занимавам с писане (на истории), вместо да ставам здравна сестра.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (757)
Eманюел Пагано (р. 1969, Родез) живее и работи на Ардешкото плато, изящен планински край в района Рона-Алпи (Южна Франция). Преподавателка по пластични изкуства, специализирала киноестетика, тя дебютира в литературата през 2002 година с романа " За да бъда вкъщи ". Привлича вниманието с тихия си глас и оглушителните си мълчания, с деликатното вглеждане в човешката ранимост с книгите си " Чекмеджето за коси " (2005) и " Юношите от пещерата " (на бълг. Ерго, 2007), за която получава Награда за литература на Европейския съюз (2009).
И идващите ѝ заглавия – " Ръце момчешки ", " Отсъствието на водни птици ", " С голи ръце лисица ", – някак сложни за разчупване, са следствия с автобиографичен привкус на труднопостижимата естетика със себе си и другите, за това какъв брой елементарно е да се прекърши едно човешко стебло. Авторката вгражда своите истории в пространството и местата, където хора и природа са в жива връзка. Телата също са пейзажи, застрашени от завладяване и тъпчене територии, разкъсвани от земетръси.
" С голи ръце лисица " (2012) е алманах с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, от време на време с цел да се срещнат още веднъж в друг стадий от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под деликатния и съчувствен взор на авторовия Аз.
" Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на елементарното и разсъдъка, случва се да пътуват на стоп, в случай че някой спре, с цел да ги вземе. Аз ги взех в моята книга " – споделя Еманюел Пагано. И увлича читателя да показа пътуването с тези трайно запаметяващи се, живи, ярки и вълнуващи облици. Деликатно, нежно и с почитание тя пази в цялата му трудност достолепието на индивида, почувствал се натясно в един типов свят.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " С голи ръце лисица "
Донори
Този ден имаше огромен напор от донори. Не знаехме по какъв начин да се организираме. Не смеехме да кажем на новодошлите да си тръгнат, а и непрестанно прииждаха други, още и още.
Мнозина бяха привикнали да изчакват и идваха с книга, само че този път се чакаше доста, та четенето не доближаваше, нямаше задоволително страници за минутите и часовете, даже нямаше място за очакване, нямаше задоволително време, с цел да се поеме целият този народ, време предълго за донорите и свръхкратко за нас. Недостиг на книги, дефицит на личен състав. Липсваше ни кръв от всички групи и бяхме изпратили есемеси на всички донори, и всички, че даже и повече, бяха откликнали на апела.
Бяхме затрупани от работа. Толкова кръводарители в това село, толкоз доста, че се чудехме дали не са повече от нормално, както е преди тегленето на тиражите. Бяхме се настанили прочее на същото място, в многофункционалната зала. Бяхме добавили няколко спомагателни кревати и извикали армията, бяхме си прегледали отговорностите, множеството от нас можеха да останат до късно, удължихме приемните часове и взехме решение да не стопираме, до момента в който не свършат празните пликове, не преди този момент.
Дойдоха доброволци, с изключение на постоянните ни доброволци, с изключение на военните, с цел да оказват помощ при поддръжката, разчистването, разхладителните, кафето, приготвянето на минисандвичи. Една доброволка, осведомена с мястото, предложи да отиде в помещението, наричано от тях библиотеката, дребна тясна стая, придатък към кметството, където всеки месец складират книгите, заети от районната библиотека.
Когато донесе кашоните с книги, таман бях в къса отмора, та гледах по какъв начин хората избират. Сред чакащите донори едни ровеха слепешката из оставените книги, други търсеха авансово определено заглавие, а някои си бяха донесли лични книги. Те не си приличаха между тях, напълно не, изглеждаха прекомерно разнообразни и изненадващо, да, не бяха от една и съща група.
Едните, които четяха сериозна литература, другите, които четяха книги по краезнание, третите, които четяха лирика, глупави любовни романчета, исторически саги, есета, криминалета, не бяха от една и съща кръвна група, от време на време разликата беше единствено в резус фактора. Не знам дали това необичайно събитие не се случи само в оня ден, дали бях толкоз изморена, че си съчинявах, или в действителност кръвната група въздейства върху това какво четеш, само че беше доста, доста смущаващо.
Не посмях да го кажа на никого, наподобява, сътрудниците ми не видяха нищо. Нямам право да кажа от коя група бяха тези, които четяха едно или друго, не се знае до каква степен можеше да стигне тази история, само че идващите дни в приемателите беше влята кръв от разнообразни книги според дали бяха от О- или В+.
Гледах лицата, кръвотеченията от ръцете, израженията, гледах пликовете да се пълнят с думи, диалози, упования, мисли, бленувания.
За тази, която четеше " Към фара ", беше първи път. Първо даряване. Усмихнах й се, подканяйки я да стисне пестник. Един сътрудник довтаса навъсен, като й било за първи път да дава кръв, така де, не било желателно да чете. Пред сюрпризирания й взор изясни, че това можело да й докара пристъп. Спадане на кръвното налягане, в случай че избира.
Тя се усмихна по едно и също време с мен и го успокои, няма заплаха, привикнала съм да чета при всевъзможни условия. И в действителност имаше квалифициран тип, да чете, да чете даже Вирджиния Улф не й струваше никакво изключително изпитание. Понеже той не изглеждаше уверен, тя добави, че дали ще чете или ще размишлява, е все едно. Той ни остави, колеблив сред неспокойствие и изненада, наглеждайки я с крайчеца на окото, а тя продължи умерено да се източва без изключително изтощение. Защото, въпреки това, се изпълваше.
На почивката я видях пред леката й закуска, към този момент не четеше, беше пребледняла, усмихна ми се. Разказа ми, че четяла и сред страниците, по едно и също време сред страниците и по страниците, тъй като книгите също като кръвта са белязани. Не генетично, не, само че и те имат маркери, не за отбелязване на страниците, в действителност може да се каже, че означават страниците с белези от хората.
Тя се питаше дали, давайки кръв, е дала и малко от своите четива, тъй като в заети книги й се е случвало да открие петна кръв по страниците. И освен кръв, ами и шоколад, и коса, и лепнати пайети. Книгите от библиотеките били цялостни със следи, даже тук, тук повече, разнасяни по всички страни с библиобус, когато книгите пропътуват целия департамент.
Споделих с нея откритието си за кръвните групи на читателите, само че тя не ми повярва и би трябвало да призная, това ме разочарова надълбоко. Изправи се с леко клатушкане и ми сподели, че е трябвало да се занимавам с писане (на истории), вместо да ставам здравна сестра.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (757)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ